Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (45)

45.

Хауърд Алтман бе наясно с постоянно променящите се симпатии на шефа си, но първият признак, че нещо наистина не е наред, се появи в събота сутрин, когато господин Олсен не се появи на тяхната късна закуска. Бе забелязал, че Олсен използва нова писалка „Монблан“, и бе стигнал до правилното заключение, че тя вероятно е подарък от Стив Хокни — неговия племенник.

„Стив манипулира стареца — помисли си горчиво Хауърд. — Напълно в стила на Олсен би било да му остави всичко. Първото, което ще направи Стив, е да ме уволни. А после ще продаде блоковете и ще прибере печалбата.“

Сградата, в която живееше Хауърд, на Деветдесет и четвърта улица, бе една от най-малките, които притежаваше Олсен — четириетажна, само с два апартамента на всеки етаж. Повечето от наемателите живееха там от години. Неговият апартамент бе единственият на приземния етаж. В оскъдно обзаведената и безупречно чиста дневна централно място заемаше телевизорът със сто и петдесет сантиметров екран. Хауърд разделяше повечето от вечерите си поравно между двете си любими занимания — гледане на филми по телевизията и общуване в интернет с приятели от цял свят, които намираше за далеч по-интересни от хората, с които се срещаше във всекидневието си.

Отличен готвач, той винаги си приготвяше вкусна вечеря, а после гледаше филм, докато изпиваше няколко чаши вино и се хранеше на сгъваема масичка, след което изключваше телевизора и отиваше право пред компютъра в спалнята си.

Хауърд обичаше апартамента, който вървеше заедно с работата му. Обичаше и работата си, особено сега, когато отговаряше за всички сгради на Олсен. „Заслужил съм си го — помисли си отбранително той. — Получих го, защото съм доказал качествата си. Мога да поправя всичко, което е повредено. Мога да издигна стена, така че да превърна една стая в две. Мога да сменям стари жици и да поставям шкафове. Мога да боядисвам, да летя тапети и да търкам подове. Точно затова Олсен продължи да ме повишава все повече и повече. Но какво ще стане, ако завещае всичко на Стив?“

Този въпрос не преставаше да го преследва. За пръв път не можа да се съсредоточи върху филма в дивиди плеъра си. Как можеше да накара Олсен да се разсърди на племенника си?

А после отговорът му хрумна изведнъж. Той имаше ключове за всички апартаменти в сградата, където живееше Стив Хокни. Щеше да постави камера в апартамента на Стив. „Виждал съм го, когато е надрусан, и винаги съм подозирал, че търгува с наркотици — помисли си Хауърд. — Ако успея да го докажа, вуйчо му ще го отреже веднъж завинаги.

Кръвта вода не става. Може би.“

Доволен, че е намерил едно възможно решение на надвисналия проблем, той изключи телевизора и се отправи по коридора към спалнята си. Усмихна се на познатия свистящ звук, който чу, когато включи компютъра си.

Осъзна с какво нетърпение очаква да се свърже с приятеля си Синг в Мумбай тази вечер.