Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (47)

47.

Доктор Дейвид Андрюс не бе излизал от дома си в Гринич, откакто се бе получило първото обаждане на Лизи. Почти без да спи, превърнал се в бледа, изтощена сянка на мъжа, който бе, преди дъщеря му да изчезне, той бдеше край телефона и го сграбчваше още при първото иззвъняване. Носеше слушалката със себе си от стая в стая. Когато вечер си лягаше, я слагаше на възглавницата до главата си.

Когато някой му се обадеше, той прекратяваше разговора почти незабавно, като обясняваше, че иска линията да е свободна, в случай че Лизи отново се обади.

Икономката, която работеше при него повече от двадесет години и обикновено си тръгваше след обяда, започна да остава до вечерта, опитвайки се да убеди доктор Андрюс да хапне нещо, дори и само купичка супа или чаша кафе и един сандвич. Той бе обяснил на приятелите си, че не иска никой да заема линията, и не им позволяваше да се отбият, за да видят как е.

— Чувствам се по-добре, когато не трябва да поддържам разговор — каза им той.

В събота сутрин Грег заведе Зак Уинтърс в кабинета на Лари Ахърн, но докато гледаше как върви разпитът, остана с впечатлението, че историята за Лизи и черния джип мерцедес започва да куца. Зак бе заявил, че се е навъртал край клуба около половин час, но служителите в „Бараката“, които си бяха тръгнали само няколко минути след Лизи, до един се заклеха, че не са го видени на улицата. Той призна, че е хроничен пияница и че веднъж са го изхвърлили от „Бараката“, защото влязъл и започнал да проси от клиентите. Призна, че е ядосан им собственика Ник Демарко, който е наредил да го изхвърлят, и че знае, че Ник притежава черен джип мерцедес.

След пространния разпит Грег откара Зак обратно до мястото, където го бе намерил, след което се върна право в апартамента си и спа до девет часа сутринта в неделя. После, с прояснена глава и отново способен да се концентрира, той се изкъпа, облече се и потегли към Гринич.

Промяната, настъпила у баща му, откакто го бе видял за последен път преди една седмица, бе потресаваща. Икономката на Дейвид Андрюс, Ани Потърс, която никога не идваше в неделя, сега беше там.

— Не иска да хапне — прошепна тя на Грег. — Часът е единадесет, а той не е слагал нищо в уста от вчера.

— Би ли приготвила нещо за двама ни, Ани? — помоли Грег. — Ще видя какво мога да направя.

След като го поздрави, баща му незабавно се бе върнал в креслото си с регулируема облегалка и поставка на краката, близо до портативния телефон. Грег се присъедини към него в дневната и седна на стола, който бе най-близко до креслото.

— Татко, през последната седмица не съм спрял да бродя по улиците посред нощ да търся Лизи. Но не мога да продължавам така, а и ти не можеш да продължаваш така! Това с нищо не помага на Лизи, а ние двамата само се съсипваме. Бях в кабинета на окръжния прокурор. Лари Ахърн и хората му правят всичко, за да я намерят. Сега настоявам да хапнеш нещо, а после ще излезем на разходка. Денят е толкова хубав. — Стана от стола и се наведе да прегърне баща си. — Знаеш, че съм прав.

Доктор Дейвид Андрюс кимна, после лицето му се сгърчи. Грег го прегърна.

— Татко, знам, знам. Хайде ела и остави телефона тук. Ако иззвъни, ще го чуем.

Ободри се, когато видя, че баща му изяде половината от бърканите яйца с бекон, които Ани сложи пред него. Грег гризеше парче препечена филийка и пиеше втората си чаша кафе, когато телефонът иззвъня. Баща му скочи и се втурна нататък, но съобщението започна, преди да стигне до слушалката.

Несъмнено беше Лизи.

— Татко, татко — изхлипа тя, — помогни ми. Моля те, татко, той казва, че ще ме убие.

Съобщението свърши с риданията на Лизи.

Доктор Дейвид Андрюс се хвърли към телефона и го сграбчи, но вече се чуваше само сигналът за свободна линия. Коленете му се подгънаха и Грег едва успя да го намести в креслото му, преди да рухне на пода.

Тъкмо проверяваше пулса на баща си, когато телефонът отново иззвъня.

— Грег, това беше Лизи, нали?

Грег натисна бутона, така че баща му да чува разговора.

— Сто процента, Лари. Знаеш, че беше тя.

— Грег, тя още е жива и ние ще я намерим.

Кълна ти се. Доктор Дейвид Андрюс сграбчи телефона и с дрезгав глас изкрещя:

— Трябва да я намериш, Лари! Нали я чу? При когото и да е, той ще я убие! За бога, трябва да я намериш, преди да е станало твърде късно!