Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Where Are You Now?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
orlinaw (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къде си сега?

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-956-4

История

  1. — Добавяне

48.

Изтощението бе забравено, докато Лари пускаше на детективите от отдела лентата с вика за помощ на Лизи.

— Обаждането беше в единадесет и половина, точно преди един час — каза той. — Направено е от центъра на Манхатън. Разбира се, винаги е възможно похитителят да е записал гласа й и да е пуснал лентата от някое друго място.

— И ако случаят е такъв, може вече да я е убил — рече Барът тихо.

— Ще продължим да работим по предположението, че още е жива! — сопна се Ахърн. — Няма съмнение, че който и да я държи, я държи здраво. Иска внимание. Говорих с нашия специалист по криминални профили, доктор Лоу. Според него този тип обожава заглавията във вестниците и начина, по който Грета ван Сустерен и Нанси Грейс отразяват историята. Вероятно очаква с огромно нетърпение шума, който ще се вдигне, когато разпространим информацията, че Лизи отново се е обадила на баща си и е оставила това съобщение.

Прекалено нервен, за да стои дълго на едно място, той стана и потропа с пръсти по бюрото си.

— Не искам дори да си мисля за това, но трябва да вземем и него предвид. Фактът, че Лизи се е обадила отново, ще остане голяма новина през близките пет, може би седем дни, но без нова информация вече няма да бъде водещо заглавие.

Всички детективи от общата стая се бяха събрали и кабинета на Ахърн за кратко изложение на новопоявилите се обстоятелства. Израженията на лицата им ставаха все по-мрачни, докато следваха мисълта на Ахърн.

— Лизи отива в онзи клуб в понеделник и изчезва. Съобщението, с което обещава да позвъни отново в Деня на майката идва в събота, шест дни по-късно. След интервал от една седмица следва това ново обаждане. Според доктор Лоу нашият човек може и да не дочака да мине още една седмица, преди да ни даде ново заглавие.

— Това е Макензи — рече категорично Рой Барът. — Трябваше да видите майка му вчера, когато бях в апартамента на приятеля й.

— Приятелят й ли? — възкликна Ахърн.

— Елиът Уолъс, големият инвестиционен банкер. Аарон Клайн, синът на учителката по драма, е работил за него четиринадесет години. Клайн ми каза, че двамата наистина са се сближили след убийството на майка му. Уолъс все още бил страшно разстроен от изчезването на Макензи предната година и това ги свързало. Бащата на Мак Макензи е бил във Виетнам заедно с Уолъс и двамата станали приятели за цял живот. Според Клайн Уолъс винаги е бил влюбен в Оливия Макензи.

— Тя с него ли живее? — попита Ахърн.

— Не бих го нарекъл така. С целия шум, който се вдигна около Сътън Плейс, тя просто е отишла в дома му. След като ми каза това, Клайн добави, че няма да се учуди, ако накрая тя се омъжи за Уолъс. Той сто на сто е побързал да я настани в частен психиатричен санаториум, за да й попречи да продължава да ни повтаря, че синът й е луд.

— Съществува ли възможност да поддържа връзка със сина си?

Барът сви рамене.

— Според мен, ако Мак поддържа контакт с някого от семейството си, това по-вероятно е сестрата.

— Добре. — Ахърн се обърна към цялата група. — Аз все още съм на мнение, че Демарко може би стои зад цялата работа. Искам да му сложите опашка по двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Също и на Каролин Макензи. Ще помолим за разрешение да подслушваме всички телефони, които все още не подслушваме: на Макензи в апартамента й на Томпсън Стрийт, в Сътън Плейс и клетъчния й телефон; на Демарко, където и да работи или където там се навърта.

— Лари, искам да предложа още нещо — намеси се Боб Гейлър. — Зак Уинтърс може да е пиянде, но мисля, че опази нощ наистина е видял нещо. Той се свива във входовете до вратите. Това, че музикантите и сервитьорите от „Бараката“ не са го видели, не доказва нищо, а съм готов да се закълна, че този тип премълча нещо, когато беше тук.

— Говори отново с него — нареди Ахърн. — Живее в онзи приют на Мот Стрийт, нали така?

— Понякога, но когато времето е хубаво, прибира нещата си в количка за пране и спи навън.

Ахърн кимна.

— Добре. Ще си сътрудничим с ФБР, но искам всички добре да запомните нещо. Познавам Лизи от шестгодишна. Искам я обратно и държа ние да сме тези, които ще я намерят!