Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (34)

34.

Мама трябваше да се върне от Гърция в сряда и нервността ми нарастваше с всеки изминал час. След паническото ми обаждане в понеделник вечерта Елиът незабавно бе дошъл в апартамента, за да ме успокои. Имаше нещо безкрайно утешително в начина, по който прие всичко, включително и факта, че Аарон Клайн, неговият бъдещ наследник в „Уолъс и Мадисън“, сега е убеден, че Мак е виновен за смъртта на майка му.

— Това е абсолютна глупост — отсече твърдо Елиът. — Аарон забравя как по онова време твърдеше, че нищо не е било взето от апартамента й. Съвсем ясно си спомням думите му: „Защо някой ще убива майка ми, ще краде ключа й и няма да си направи труда да обере апартамента?“. Най-вероятно е бил някой наркоман, който се е паникьосал, когато е осъзнал, че я е убил. Аарон от цяла вечност се опитва да обвини някого за смъртта на майка си, но проклет да съм, ако позволя да прикачи тази вина на Мак.

В разпаления отговор на Елиът нямаше нищо сковано или официално. Дори и татко не би могъл да говори по-страстно. Мисля, че това бе моментът, в който всяко колебание, което изпитвах във връзка с нарастващата близост между мама и Елиът, изчезна завинаги. Това бе също така мигът, в който реших да се откажа от „чичо“ и да го наричам просто по име.

Съгласихме се, че е неизбежно от полицията да ме повикат отново, за да ме разпитват за Мак, и че трябва да наемем адвокат.

— Няма да позволя да разпънат Мак на кръст и да го обявят за виновен във вестниците — зарече се Елиът. — Ще се огледам наоколо и ще наема най-добрия, когото мога да намеря.

Съгласихме се също така и че мама трябва да разбере какво става.

— Не след дълго някой по-интелигентен репортер ще свърже изчезването на Мак с това на момичето заради връзката с Деня на майката — отбеляза Елиът. — Нещо още по-лошо, не е изключено детективите сами да го подхвърлят на медиите. Не трябва да изглежда така, сякаш майка ти се крие от тях.

Той й се обади и деликатно предложи да се върне у дома по-рано. По времето, когато мама се прибра в сряда вечер, всичко, което бе предрекъл Елиът, вече се бе случило. Репортерите се бяха нахвърлили като кучета по прясна следа върху старите случаи на другите три момичета, които бяха изчезнали от нощни клубове, и изтъкнаха факта, че Мак и неговите приятели от колежа са били в „Сцената“ през нощта, когато е изчезнало първото момиче, Емили Вали. Разбира се, връзката с Деня на майката между редовните обаждания на Мак и съобщението, което Лизи Андрюс бе оставила на баща си, също бе сред водещите новини.

Мама, здраво обгърната от ръката на Елиът, трябваше да си проправя път покрай камерите и микрофоните, когато те двамата пристигнаха в Сътън Плейс. Поздравът й към мен беше точно такъв, какъвто очаквах, но се надявах да не е. С тъмни кръгове под подутите от плач очи, за пръв път изглеждаща на истинската си възраст от шейсет и две години, майка ми каза:

— Каролин, бяхме се съгласили да оставим Мак да живее собствения си живот. Сега, заради твоята намеса, синът ми е преследван като престъпник. Елиът любезно ми предложи гостоприемството на дома си. Чантите ми са все още в колата му и аз възнамерявам да отида там. Междувременно ти се оправяй с бъркотията на улицата и се извини на съседите ни за нарушаването на тяхното спокойствие. А сега, преди да тръгна, искам да чуя този запис.

Безмълвно превъртях касетата, а после двете с майка ми седнахме в кухнята и аз й пуснах записа. Гласът на Мак, който се шегуваше с учителката си по актьорско майсторство: „Звуча ли като Лорънс Оливие или като Том Ханкс?“ — а после драматичната промяна в тона му, когато започна да рецитира сонета от Шекспир.

Когато изключих касетофона, лицето на мама бе побледняло от болка и скръб.

— Нещо не е било наред — прошепна тя. — Защо не е дошъл при мен? Каквото и да се е случило, не може да е било чак толкова лошо, че да не му помогна. — А после протегна ръка към мен. — Дай ми касетата, Каролин — настоя.

— Не мога, мамо — отвърнах. — Не би ме учудило, ако ни накарат да я предадем на полицията. Според теб тя означава, че Мак е бил в беда. Има обаче и друго обяснение — че просто е рецитирал случайно избрано произведение. Утре с Елиът имаме среща с един адвокат по криминално право. Трябва да е у мен, за да му я пусна.

Без да каже нито дума повече, майка ми се извърна и си тръгна.

— Ще ти се обадя по-късно — прошепна Елиът, преди да се втурне по коридора след нея.

Когато си отидоха, отново пуснах лентата.

— „Когато и бездушната Съдба, и хората ме гледат с неприязън, аз пълня свода с горестна молба…“

Мак можеше просто да се вживява в ролята си или да говори за самия себе си, но в този момент, както бях изпълнена с болка и горчивина, си помислих, че думите могат спокойно да се отнасят и за мен. Няколко минути по-късно стационарният телефон в апартамента иззвъня. Когато вдигнах слушалката и казах: „Ало“, човекът от другата страна затвори.