Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (27)

27.

— Докторе, сигурен ли сте, че гласът, записан на секретаря, наистина е на сестра ви?

— Абсолютно сигурен! — Грег несъзнателно потърка челото си с палеца и показалеца. „Аз никога не страдам от главоболие — помисли си. — Не ми трябва да започвам точно сега.“

Три часа след като баща му се обади, той вече бе в центъра на града в отдела на детективите в службата на окръжния прокурор. Съобщението, което Лизи бе оставила на секретаря на баща му в Гринич, Кънектикът, бе записано от подслушвателното устройство и усилено многократно. В стаята на техниците детектив Барът вече го бе пуснал няколко пъти на него и Лари Ахърн.

— Съгласен съм с Грег — рече Ахърн на Барът. — Познавам Лизи от малко момиченце и съм готов да се закълна, че това е нейният глас. Звучи нервно и възбудено, но, разбира се, може да е преживяла някакъв срив или… — Погледна към Грег. — Или е била принудена да остави това съобщение.

— Искаш да кажеш от човека, който я е отвлякъл?

— Да, Грег, точно това имам предвид.

— Сигурни ли сте, че това обаждане е дошло от нейния мобилен телефон? — попита Грег, опитвайки се да запази гласа си спокоен.

— Да — потвърди Ахърн. — Било е засечено от кулата на „Мадисън“ и Петдесета улица. Затова си мислим, че може да я държат някъде в този район. От друга страна, ако сама е решила да изчезне, не виждам как би се решила да излезе някъде там дори само да си купи хляб, без да се тревожи, че ще я забележат. Снимката й е по всички вестници, по телевизията, навсякъде из интернет.

— Освен ако не разполага с някакво прикритие, нещо като бурка, което ще скрие цялото й лице, освен очите — изтъкна Барът. — Но от друга страна, и това би привлякло внимание в Манхатън. — Започна да превърта лентата с обаждането на Лизи. — Нашите техници работят по фоновия шум. Да се концентрираме, докато го слушаме.

Лари Ахърн забеляза безнадеждността, изписана по лицето на Грег.

— Не мисля, че е необходимо да я слушаме отново, Рой.

— И сега какво? — попита го Грег. — Ако решите, че Лизи наистина е изчезнала по своя воля, ще спрете ли търсенето?

— Не — отвърна натъртено Ахърн. — Нито за миг. Познавам добре Лизи и знам, че дори да е изчезнала по свое желание, нещо съвсем не е наред. Ще продължаваме да работим по двадесет и четири часа, седем дни в седмицата, докато я намерим.

— Благодаря на Бога за това. — „Трябваше да ги попитам още нещо — помисли си Грег. — А, да.“ — Ами медиите? Ще им съобщите ли, че се е свързала с нас?

— Не искаме никой да разбере — поклати глава Лари. — Това беше първото, което казах на баща ти, когато говорехме с него.

— Каза го и на мен, но си помислих, че искаш просто да отхвърлиш възможността да е някакъв откачалник, който имитира гласа на Лизи.

— Грег, не искаме нито дума от това да се разчува. — Гласът на Лари Ахърн звучеше твърдо и настойчиво. — Колкото и да е ужасно, все пак е добре да знаем, че преди няколко часа Лизи е била жива.

— Предполагам, че си прав. Но ако е жива, тогава къде е? Какво може да става с нея в този момент? Другите момичета, които изчезнаха на излизане от клубовете в Сохо, така и не бяха открити.

— Но и никоя от тях не се е обаждала на семейството си, Грег — напомни му Ахърн.

— Доктор Андрюс, има и нещо друго… — започна Барът.

— Наричайте ме Грег, ако обичате. — По устните на Грег Андрюс пробяга мимолетно подобие на усмивка. — След като получих докторската си степен и хората започнаха да ми звънят у дома и да търсят доктор Андрюс, на Лизи й трябваха месеци, за да свикне и да спре автоматично да подава слушалката на баща ми.

Барът се усмихна.

— Същото е и у нас. Когато синът ми получи отлични бележки или го наградят за някакво постижение, сестра му винаги смята, че е станала някаква грешка. Добре, Грег — продължи той, — казвате, че за последен път сте видели сестра си преди една седмица в Деня на майката. Този ден означава ли нещо специално за вас?

— Точно това ме обърква изцяло — рече Грег. — Майка ми почина едва преди две години, затова за нас този ден естествено не е радостен. Тримата отидохме на църква, а после на гроба й и накрая вечеряхме в клуба. Лизи искаше да се върне в града заедно с мен, но в последния момент реши да остане през нощта при татко и да се прибере с влака на другата сутрин.

— Преди майка ви да почине, Денят на майката беше ли специален за всички вас — нещо по-различно от обичайните емоции, свързани с него?

— Съвсем не. Празнувахме го заедно, но не беше кой знае какво. Докато баба ми и дядо ми бяха живи, го прекарвахме заедно с тях. Нямаше нищо особено, съвсем нищо.

Грег забеляза погледа, който си размениха двамата детективи, а после и начина, по който Лари Ахърн кимна на Рой Барът.

— Има нещо, което не сте ми казали — отбеляза той. — Какво е то?

— Грег, познаваш ли Каролин Макензи? — попита Ахърн.

Сега слепоочията му започнаха да пулсират. Грег започна да рови в паметта си и после поклати глава.

— Не, не мисля. Коя е тя?

— Адвокат е — пое Ахърн инициативата да отговаря на въпросите му. — На двадесет и шест години. Студиото, в което живее, се намира на Томпсън Стрийт, в съседната сграда на тази, в която е апартаментът на сестра ти.

— Тя познава ли Лизи? — бързо попита Грег. — Има ли представа къде може да е?

— Не, не я познава, но може би си спомняш един случай отпреди десет години, когато един студент излязъл от апартамента си и изчезнал? Казвал се Чарлс Макензи младши. Всички го наричали Мак.

— Спомням си случая. Така и не го намериха, нали?

— Не — отговори Ахърн. — Но той се обажда на майка си всяка година на Деня на майката.

— На Деня на майката! — Грег скочи на крака. — Изчезнал е преди десет години и се обажда на майка си на Деня на майката. Да не би да предполагате, че Лизи може да реши да последва този налудничав модел?

— Грег, не предполагаме нищо — рече успокоително Ахърн. — Когато Мак Макензи е изчезнал, Лизи е била на единадесет години, така че няма причина да смятаме, че може да го е познавала. Мислим обаче, че е възможно ти или баща ти да познавате семейството му. Предполагам, че повече или по-малко се движите в същите кръгове.

— Каквото и да означава това. — Грег изглеждаше озадачен. — Мак Макензи обадил ли се е на майка си миналата неделя?

— Да. — Ахърн реши да не бърза да споделя, че Мак е оставил съобщение в кутията за дарения. — Не знаем с какво се занимава този човек или защо е трябвало да изчезне от лицето на земята. Със сигурност фактът, че все още се обажда на семейството си винаги на този ден, не е всеобщо достояние. Това ни кара да се чудим дали в един или друг момент Лизи не се е запознала с него, може би в един от онези клубове в Сохо и ако е решила да изчезне по собствено желание, както изглежда е направил той, дали ще иска да поддържа връзка с вас по същия начин.

— Какво знаете за Макензи, Лари? Искам да кажа, щом е изчезнал доброволно, да не е бил в някаква беда? — Грег погледна многозначително приятеля си, опитвайки се да прочете отговора по лицето му.

— Не успяхме да се доберем до нищо, което да го потвърждава. Всичко му е било наред и все пак един ден той просто зарязал живота си и не се върнал.

— Същото може да се каже и за Лизи — тросна се Грег.

— Да не би да започвате да мислите, че ако Лизи се е натъкнала на този тип, следващия път, когато ще разберем нещо за нея, ще бъде в Деня на майката другата година? — Премести поглед от единия детектив към другия. — Един момент, да не би да мислите, че този Мак може да е някакъв психар и да е замесен в изчезването на Лизи?

Лари погледна през масата към съквартиранта си от колежа. „Баща му не е единственият, който се е състарил през тази седмица — помисли си. — Грег изглежда с десет години по-стар, отколкото когато играхме голф миналия месец.“

— Грег, разследваме всички и всяка ситуация, която може да ни даде нишка, по която да тръгнем. Повечето от следите ще ни отведат до задънени улици. Сега ми направи една услуга и последвай съвета, който ще ти дам: иди си вкъщи, изяж една стабилна вечеря и си легни рано. Помъчи се да намериш някаква утеха във факта, че със сигурност Лизи е била жива тази сутрин. Имаш множество пациенти, които зависят от теб, само ти можеш да им дадеш надежда за живот. Не допускай да ги провалиш, а точно това ще направиш, ако не започнеш да се храниш и да спиш както трябва.

„Почти същия съвет, който самият аз дадох на татко — помисли си Грег. — Ще си отида вкъщи. Ще поспя няколко часа и ще хапна нещо. Но довечера ще отида от този клуб в Сохо до Томпсън Стрийт и обратно. Тази сутрин Лизи е била жива. Но това не означава, че ако наистина е с някакъв луд, ще остане жива.“

Той оттласна стола си назад и се изправи.

— Напълно си прав, Лари — каза.

Махна с ръка за сбогуване и се обърна да си тръгне, но рязко се завъртя, когато клетъчният телефон на Ахърн иззвъня. Ахърн го грабна от джоба си и го вдигна до ухото си.

— Какво има?

Грег видя сърдитото намръщване още преди да чуе приглушената ругатня на Лари. За втори път през този ден ужасено си помисли, че са открили тялото на Лизи.

Ахърн погледна към него.

— Преди няколко минути някой се е обадил на „Ню Йорк Поуст“ и е казал, че днес Лизи Андрюс е оставила съобщение на баща си, което гласи, че ще се обади отново в Деня на майката. От „Поуст“ искат потвърждение. — И като говореше остро и гневно, изкрещя: — Без коментар! — след което със замах затвори телефона.

— Лизи ли се е обадила? — попита Грег.

— Репортерът, който е приел обаждането, не е сигурен. Казва, че е било приглушен шепот. Номерът, от който са се обадили, не се е изписал на екрана.

— Това означава, че обаждането не е било направено от телефона на Лизи — заключи Грег. — Нейният номер се изписва.

— Точно това имам предвид, Грег. Ще бъда брутално откровен с теб. Или Лизи преживява някакъв нервен срив и иска да бъде в центъра на общественото внимание, или е в ръцете на някой опасен луд, който си играе игрички.

— Който се обажда у дома единствено на Деня на майката — додаде тихо Рой Барът.

— Или който има апартамент близо до „Бараката“ и дългогодишен шофьор, готов да направи всичко за него — заключи горчиво Ахърн.