Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Where Are You Now?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
orlinaw (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къде си сега?

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-956-4

История

  1. — Добавяне

31.

Детектив Барът имаше сериозна причина да ме търси. Искаше да получи бележката, която Мак бе оставил в кутията за дарения. Бях я пъхнала в папката на Мак в кабинета на баща ми. Поканих Барът да се качи горе и той ме последва в апартамента.

Преднамерено проявих грубост, като го оставих да чака във фоайето, докато отивах за бележката. Намерих я все още увита в найлоновата торбичка за сандвичи. Извадих я и я разгледах. Единадесет думи, напечатани с главни букви. „Чичо Дев, кажи на Каролин, че не бива да ме търси.“

Как можех да съм сигурна, че не друг, а Мак е напечатал тези думи?

Листът изглеждаше като неравно изрязан от друг, по-голям лист хартия. Когато миналия понеделник го показах на Барът, той не прояви интерес. Каза, че бележката е била държана поне от един разпоредител, от чичо ми, от майка ми и от мен самата. Не си спомням дали споменах, че съм я показала и на Елиът. Дали изобщо съществуваше някаква вероятност отпечатъците на Мак все още да са се запазили върху нея?

Върнах я в пликчето и я занесох на Барът. Той говореше по мобилния си телефон. Когато ме видя да се приближавам по коридора, прекрати разговора.

Надявах се, че просто ще вземе бележката и ще си тръгне, но той не го направи.

— Госпожице Макензи, трябва да поговорим — каза вместо това.

„Нека запазя спокойствие“ — помолих се, докато го въвеждах в дневната. Коленете ми внезапно омекнаха и се отпуснах в голямото кресло в стил „Кралица Ан“, което бе любимото място на татко в тази стая. Погледнах към портрета му, поръчан от майка ми, който все още висеше над камината. Креслото бе обърнато с лице към нея и татко се шегуваше, че когато седи там, не прави нищо друго, освен да се възхищава на самия себе си. „Боже мой, Лив, само погледни онзи страхотен тип там — казваше той. — Колко отгоре даде на художника, за да ме изтипоса толкова красив?“

Това, че седях в креслото на татко, по някакъв начин ми вдъхна кураж. Детектив Барът седна на ръба на дивана и ме погледна без капка топлота.

— Госпожице Макензи, току-що разбрах, че Аарон Клайн от Дариен, Кънектикът, е позвънил в нашия отдел и е заявил, че според него вашият брат е човекът, който преди девет години е убил майка му. Винаги е вярвал, че убиецът е искал да вземе нещо от апартамента й. Сега е убеден, че това са били записите на вашия брат от уроците му. Съобщи, че сте се канели да му пуснете някаква касета. У вас ли е тази касета?

Все едно плисна в лицето ми ледена вода. Знаех как ще му прозвучи този запис — и той, и всички останали в кабинета на окръжния прокурор щяха да решат, че Мак се е намирал в някаква голяма беда и се е доверил на Естер Клайн. Сграбчих страничните облегалки на креслото.

— Баща ми беше адвокат, каквато съм и аз — казах на Барът — и преди да изрека и дума повече или да ви дам каквото и да било, ще се посъветвам с адвокат.

— Госпожице Макензи, искам да ви кажа нещо — поде Барът. — В събота сутринта Лизи Андрюс все още е била жива. Няма нищо по-важно от това да я намерим, ако вече не е твърде късно. Сигурно сте чули по новините, че преди два дни се е обадила на баща си и му е казала, че ще позвъни пак на следващия Ден на майката. Навярно ще се съгласите колко невероятно е да е просто съвпадение, че Лизи следва — или е принудена да следва — начина на действие на брат ви.

— Не е тайна, че Мак ни се обажда в Деня на майката — възразих аз. — И други хора го знаеха. Една година след изчезването му някакъв репортер написа статия за случая и спомена за това. Има го в интернет и всеки може да го види.

— Но в интернет няма информацията, че след като преподавателката на брат ви по актьорско майсторство е била убита, всички записи с неговия глас са били откраднати от апартамента й — изстреля в отговор Барът и ме изгледа сурово. — Госпожице Макензи, ако на касетата, която държите, има нещо, което по някакъв начин би могло да ни помогне да открием брат ви, чувството ви за дълг би трябвало да ви принуди да ми я предадете още сега.

— Няма да ви дам касетата — заявих. — Но съм готова да ви се закълна, че на нея няма нищо, което би могло да ви подскаже къде се намира Мак сега. Нещо повече. Ще ви кажа, че продължителността на записа е по-малко от минута. Мак казва няколко думи на учителката си по актьорско майсторство и после започва да рецитира откъс от Шекспир. Това е всичко.

Мисля, че Барът ми повярва. Поне кимна.

— Ако брат ви се обади — рече — или се сетите за нещо, което би ни помогнало да го намерим, се надявам да не забравяте, че животът на Лизи Андрюс е много по-важен от опитите ви да защитите брат си.

Когато Барът си тръгна, направих това, което знаех, че трябва да направя незабавно — позвъних на шефа на Аарон Клайн, Елиът Уолъс — най-добрия приятел на баща ми, моя чичо по съвместителство, обожателя на майка ми — и му казах, че като съм нарушила споразумението ни да уважим желанието на Мак, съм превърнала брат си в заподозрян в убийство и отвличане.