Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (43)

43.

В събота сутринта той изпадна в един от периодите си на угризения. Разяждаше го ужасно съжаление за всичко, което направи. „Не мислех, че някога отново ще убия някого — помисли си. — Бях уплашен. След първия път се опитах да бъда добър. Но после се случи още два пъти. Тогава все още се опитвах да спра. Но не можех. А после той ме накара да го направя отново, а после и още веднъж. И след това вече не можех да спра.

Понякога ми се иска да му го кажа, но това би било лудост, а аз не съм луд.

Знам какъв риск поемам. Ще бъде опасно, но пък то и бездруго винаги е било опасно. Знам, че някой ден ще ме хванат. Но няма да им позволя да ме пратят в затвора. Ще го направя по моя си начин и ще завлека със себе си всеки, който се случи наоколо.

Не съм докосвал телефона от сряда вечер. Ще позвъня отново в събота.

Това е толкова добра идея.

И след това ще намеря някоя друга.

Все още не е време да спра.“