Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (21)

21.

Понякога най-прекрасният миг в отнемането на нечий живот бе, когато миризмата на страха изпълваше ноздрите му. Те знаеха, че ще умрат, и в този момент успяваха да измънкат няколко думи.

Една бе попитала: „Защо?“.

Друга бе прошепнала молитва: „Господи, приеми… ме…“.

Трета се бе опитала да се отскубне, а после му бе изсъскала някаква гадост.

Най-младата го бе умолявала: „Недей, моля те, недей“.

Отчаяно искаше да се върне в „Бараката“ тази вечер, да чуе всичко, което се говори там. Винаги бе забавно да наблюдава детективите под прикритие по време на работа. Можеше да ги различи от един километър. Клепачите им винаги бяха полуспуснати, защото се опитваха да прикрият, че живите им малки очички непрестанно шарят из помещението.

Един час по-рано в Бруклин той бе позвънил на номера, отпечатан на афиша, използвайки нерегистриран мобилен телефон с предплатена карта. Бе придал на гласа си въодушевление и бе казал: „Току-що излязох от ресторанта «Питър Лугер». Там видях това момиче, Лизи Андрюс. Вечеряше с някакъв мъж“. След което бе изключил и този телефон, и телефона на Лизи и бе забързал към метрото.

Направо можеше да види как ченгетата задръстват ресторанта, притеснявайки клиентите и разпитвайки сервитьорите… Досега сигурно вече бяха отписали обаждането като дело на някакъв луд. „Чудя се колко ли ненормалници са се обадили, за да кажат, че са видели Лизи — помисли си. — Но само един човек наистина я е видял. АЗ!

Семейството обаче не може да е сигурно, че обаждането наистина е от някакъв шантавелник. Семейството никога не е сигурно, докато не видят тялото. Не разчитай на това, семейство. Ако не ми вярваш, иди да си побъбриш с роднините на другите момичета.“

Той включи телевизора, за да изгледа новините в единадесет. Както и очакваше, извънредната новина се предаваше пряко от мястото срещу „Бараката“. Имаше тълпи от хора, строени там в опит да влязат в клуба. Някакъв репортер тъкмо казваше: „Информацията, която получи полицията, че Лизи Андрюс е била видяна да вечеря в ресторант в Бруклин, общо взето се приема за ненадеждна“.

Остана разочарован, че полицията не е разгласила информацията за проследяването на клетъчния й телефон в Бруклин. „Но по-късно ще занеса за малко телефона на Лизи на Томпсън Стрийт — реши той. — Това наистина ще ги подлуди — мисълта, че някой може да я държи насила някъде толкова близо до дома й.“

Едва не се разсмя с глас.