Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (59)

59.

„И стените градски рухнаха до основи…“ Не беше ли това стара религиозна песен? Нещо за Исус Навин и стените на Йерихон? Не беше сигурен. Единственото, в което беше сигурен, бе, че времето му изтича, и то бързо.

„Наистина, наистина не исках да свърша по този начин — помисли си. — Принудиха ме да го направя. Наистина се опитах да спра след първата.“ Това не включваше обаче истинската първа жертва — онази, за която никой не знаеше. „Но после не ме оставиха да спра.“

Не беше честно. Не беше.

„Краят наближава — предусети, чувствайки ускоряването на пулса си. — Не мога да спра. Всичко е свършено. Ще ме разкрият, но няма да ги оставя да ме арестуват. Ще умра, но ще взема със себе си още някой нов. Какъв е най-добрият начин — най-_вълнуващият_ начин — да го направя?

Ще го открия“ — увери се той сам.

В крайна сметка, винаги досега го бе откривал.