Джонстън Маккъли
Зоро (29)

Глава XXIX
Дон Диего болен

Един час след като семейство Пулидо бяха хвърлени в затвора дон Диего Вега, облечен по последна мода, бавно се заизкачва по склона към гарнизона, за да се срещне с губернатора.

Той пристъпваше със своята леко поклащащата се походка, оглеждаше се наоколо, а след това отправяше поглед към далечните планини. За миг спря, за да се полюбува на едно цветче край пътя. Бе препасал най-новата си шпага, инкрустирана със скъпоценни камъни, а в дясната си ръка стискаше дантелена кърпичка, която от време на време размахваше пред лицето си или без нужда я поднасяше към носа си.

Той се поклони церемониално на двама-трима благородници, които срещна по пътя, но не започна разговор с тях. Те също не сметнаха за нужно да разговарят с него, защото дон Диего бе ухажьор на дъщерята на дон Карлос и те се чудеха как той щеше да се отнесе към арестуването на семейство Пулидо. Не им се искаше да обсъждат случая, те самите бяха крайно възмутени.

Дон Диего приближи парадния вход на гарнизона и караулът извика войниците, за да отдадат чест на благородника.

Дон Диего махна с ръка в отговор, усмихна се и влезе в комендатурата, където губернаторът приемаше своите посетители с благороднически произход, дошли да демонстрират своята лоялност към него. Гостът поздрави негово превъзходителство, поклони се почтително и седна на стола, който любезно му бе предложен.

— Дон Диего Вега — изрече губернаторът, — двойно се радвам, че ме посещавате сега, защото в днешно време човек с моето високо обществено положение трябва да е наясно кой го подкрепя и кой му е враг.

— Щях да се отбия и по-рано, но отсъствах в часа на вашето пристигане — поясни дон Диего. — Дълго ли смятате да останете в Реина де Лос Анжелес, ваше превъзходителство?

— Докато онзи разбойник, наречен Зоро, не бъде убит или пленен — отговори губернаторът.

— Кълна се в светиите! Нима няма да престанат приказките за този мерзавец — възкликна дон Диего. — Тези дни слушам само неговото име. Отидох да се видя с един монах, а там пристигна цял отряд войници, тръгнали да преследват Зоро. Върнах се в хасиендата на баща си, за да намеря малко спокойствие и тишина — ето ти група кабалеро, спуснали се да търсят Зоро! Неспокойни времена настанаха. Човек, който обича музиката и поезията, като че ли няма право да съществува в днешно време.

— Много съм натъжен, че не сте успели да намерите спокойствие — засмя се губернаторът. — Но се надявам, че скоро този юначага ще бъде заловен и ще се сложи край на тази неприятна история. Капитан Рамон изпрати да доведат неговия сержант и кавалеристите, аз имам ескорт от двадесет души, така че разполагаме с достатъчно хора, за да заловим „Проклятието на Калистрано“, когато отново се появи.

— Да се надяваме, че всичко ще завърши благополучно — каза дон Диего.

— Не е лесно да бъдеш висш държавен служител — продължи губернаторът. — Чуйте какво бях принуден да направя днес. Наложи се да пратя в затвора човек от знатно потекло, жена му и младата му дъщеря. Но нали трябва да пазим държавата?

— Предполагам, че имате предвид дон Карлос Пулидо и семейството му?

— Да, кабалеро.

— Сега съм длъжен да ви кажа няколко думи и по този въпрос. Не съм сигурен, че не е засегната и моята чест в случая.

— Как би могло да се случи такова нещо?

— Баща ми ми нареди да се оженя и да създам семейство. Преди няколко дни аз помолих дон Карлос Пулидо да ми разреши да се сгодя за дъщеря му.

— Ха! Разбирам. Но вие не сте се венчали, нали?

— Още не, ваше превъзходителство.

— В такъв случай, дон Диего, струва ми се, че честта ви не е засегната.

— Но аз ухажвах сеньоритата.

— Трябва да благодарите на небето, че не сте стигнали твърде далеч, дон Диего. Помислете си как щеше да изглежда всичко, ако се бяхте свързали с това семейство? А що се отнася до женитбата, предлагам ви да дойдете с мен в Сан Франциско де Азис, където девойките са много по-красиви, отколкото тук на юг. Харесайте си някое момиче от знатен произход, кажете ми кое е и аз ви гарантирам, че избраницата ви ще приеме предложението ви. Мога също да ви уверя, че тя ще бъде от семейство, лоялно към властта, с което няма да се срамувате да се сродите. Ще ви намерим жена, която да ви подхожда, кабалеро.

— Извинете, но не е ли прекалено жестоко да изпратите в затвора дон Карлос и семейството му? — попита дон Диего, изтупвайки праха от ръкавиците си.

— Намирам го за необходимо, сеньор.

— Мислите, че така ще засилите симпатиите към вас ли?

— Това не се знае, но държавата трябва да бъде защитена.

— Благородниците няма да понесат подобно отношение и е възможно да вдигнат бунт — предупреди дон Диего. — Много ще ми е неприятно, ако ваше превъзходителство направи погрешна стъпка.

— А вие какво искате да сторя? — попита губернаторът.

— Сложете дон Карлос и семейството му под арест, щом искате, но не ги пращайте в затвора. Това не е необходимо, те няма да избягат, дайте ги под съд, но ги осъдете като благородници.

— Смел сте, кабалеро!

— Кълна се в светиите! Нима казах нещо не на място?

— По-добре ще бъде да оставите тази работа на хората, които се занимават с нея — заяви губернаторът. — Аз, разбира се, мога да разбера, че на един благородник му е непоносимо да гледа как дон Карлос лежи в затвора, както и че дамите му споделят същата участ, но в случай като този…

— Наистина аз не чух каква е вината им — сепна се дон Диего.

— Ха, може би ще промените мнението си, щом я узнаете. Вие споменахте Зоро. Какво ще кажете, когато разберете, че дон Карлос Пулидо е поддържал и укривал този разбойник…

— Това е изумително!

— Че доня Каталина е негова сподвижничка и че хубавата сеньорита е водила изменнически разговори и с прелестните си ръчички е подкрепяла антидържавен заговор.

— Това е невероятно! — възкликна дон Диего.

— Неотдавна Зоро е бил в хасиендата на Пулидо през нощта. Един местен жител е съобщил на капитана. Дон Карлос помогнал на бандита да измами войниците, скрил го в един шкаф и когато капитан Рамон останал сам в стаята, този разбойник изскочил от шкафа, вероломно го нападнал и го ранил.

— За Бога!

— По същото време, когато вие сте заминали, а семейство Пулидо са били на гости у вас, Зоро е бил в дома ви и е разговарял със сеньоритата. Комендантът ги заварил на местопрестъплението. Сеньоритата хванала капитан Рамон за ръката и му попречила, докато Зоро успее да избяга.

— Това вече не мога да го разбера! — възкликна дон Диего.

— Капитан Рамон ми представи десетки подобни факти, будещи подозрение. Сега учудвате ли се, че изпратих семейство Пулидо в затвора? Ако просто ги бях оставил под арест, Зоро щеше да им помогне да се спасят.

— А какво смятате да правите по-нататък, ваше превъзходителство?

— Ще ги държа в затвора, докато кавалеристите заловят Зоро. Ще ги накарам да признаят вината си, а след това ще ги предам на съда.

— Какви размирни времена! — оплака се дон Диего.

— Като лоялен човек, и надявам се като мой привърженик, вие трябва да се радвате, че враговете на държавата ще бъдат премахнати — изрече губернаторът и стисна ръката на дон Диего.

— Разбира се. Най-искрено се радвам. Всички истински врагове на държавата трябва да бъдат наказани.

Двамата поприказваха още малко за различни незначителни неща. После дон Диего си тръгна, защото още мнозина чакаха да бъдат приети от губернатора, за да му изкажат почитанията си. Когато дон Диего напусна кабинета, губернаторът погледна капитан Рамон и се усмихна.

— Вие сте прав, коменданте — каза той. — Такъв човек не може да бъде изменник. Даже мисълта за измяна е изтощителна за него. Той ще побърка онзи стар шарлатанин, баща си.

Дон Диего бавно се спускаше по хълма, поздравяваше разсеяно срещнатите и отново се спираше да погледа цветята край пътя. На площада той срещна един млад кабалеро, който щеше да се радва да бъде негов приятел, един от хората, пренощували с малкия отряд в дома на дон Алехандро.

— Ха! Дон Диего, здравейте! — поздрави младежът и като сниши гласа си, продължи. — Човекът, който оглави нашата чета, не ви ли е изпращал случайно съобщение днес?

— Кълна се в синьото небе, не! — отговори дон Диего. — А и защо да ми праща?

— А случилото се със семейство Пулидо? Това е ужасно оскърбление. Някои от нас се учудват, че нашият водач още не е предприел нищо. Чакаме вести от него.

— Кълна се в светиите! Надявам се нищо да не се случи — отговори дон Диего. — Не съм в състояние да издържа и най-малкото усилие след тази нощ. Аз… аз имам главоболие и се страхувам, че съм прихванал треска. Трябва да отида до аптекаря. Тръпки ме полазват по гърба. Нали това е тревожен симптом? По време на днешната визита цял час ме боля левият крак над коляното. Сигурно времето ще се развали.

— Да се надяваме, че нищо сериозно не ви заплашва — засмя се неговият приятел и напусна площада.