Джонстън Маккъли
Зоро (27)

Глава XXVII
Заповед за арест

Куриерът на капитан Рамон, изпратен с писмо до губернатора, си представяше колко весело ще си прекара времето в Сан Франциско де Азис. Там той познаваше една сеньорита, чиято красота го хвърляше в огън.

След като напусна кабинета на коменданта, той се понесе като зъл дух, сменяйки конете в Сан Фернандо и в хасиендите край пътя, така че на свечеряване вече влизаше в Санта Барбара, в чийто гарнизон смяташе отново да смени коня си, да получи хляб, месо и вино и да продължи нататък.

Но в Санта Барбара надеждата му да види усмивката на сеньоритата от Сан Франциско де Азис се стопи.

Пред портала на гарнизона чакаше великолепна карета, в сравнение с която екипажът на дон Диего изглеждаше като обикновена талига. Имаше и двадесетина коня, а наоколо се разхождаха кавалеристи, които се смееха и разговаряха.

Губернаторът бе пристигнал в Санта Барбара!

Негово превъзходителство бе напуснал Сан Франциско де Азис, за да направи оглед на гарнизоните и смяташе да продължи на юг до Сан Диего де Алкала, за да укрепи политическите си позиции, като награди приятелите си и накаже враговете си.

Той бе пристигнал в Санта Барбара преди час. Изслуша рапорта на коменданта и реши да пренощува у свой приятел в градчето. Кавалеристите му трябваше да бъдат настанени в гарнизона, а пътуването щеше да продължи на следващия ден. Капитан Рамон бе предупредил куриера, че писмото е много важно и затова трябва веднага да бъде връчено в комендатурата.

— Изпратен съм от капитан Рамон, комендант на Реина де Лос Анжелес, за да предам изключително важно писмо на негово превъзходителство губернатора — доложи той, след като застана мирно и отдаде чест.

Губернаторът огледа с любопитство писмото, а комендантът направи знак на куриера да се отдалечи. Негово превъзходителство прочете набързо писмото. Когато свърши, беше ясно, че е доволен от получените сведения. Той засука мустаци, а в очите му се появи зловещ блясък. После отново прочете писмото и се намръщи. Беше му приятно, че можеше да притисне дон Карлос до стената, но не му се нравеше, че Зоро, човекът, който го бе оскърбил, все още бе на свобода.

Губернаторът закрачи неспокойно из стаята.

— Ще тръгна при изгрев слънце — заяви той. — Присъствието ми в Реина де Лос Анжелес е крайно необходимо. Разпоредете се за всичко, а на куриера предайте да се върне обратно с моя екскорт. Аз отивам в дома на приятеля си.

И така, на сутринта губернаторът се отправи на юг с ескорт от двадесет отбрани кавалеристи, между които бе и куриерът. Губернаторът се движеше бързо и в едно прекрасно утро пристигна на площада на Реина де Лос Анжелес без предупреждение. Това бе същата сутрин, когато дон Диего замина в хасиендата на Пулидо със своята китара.

Кавалкадата спря пред кръчмата и дебелият й стопанин едва не получи апоплектичен удар, защото не бе предизвестен за идването на губернатора и се страхуваше той да не намери хана му мръсен и неуютен.

Но губернаторът не бързаше да слезе от каретата и да влезе в кръчмата. Той оглеждаше площада. Никога не се чувстваше сигурен в хората от това селище. Имаше усещането, че властта му тук е много относителна. Затова сега внимателно следеше как се разпространява вестта за пристигането му. Местните благородници бързаха към площада, за да го приветстват, а губернаторът си отбелязваше наум тези, които изглеждаха искрени, вглеждаше се в онези, които не бързаха особено с поздравленията си и откри, че все пак някои липсваха.

„Преди всичко работата“ — си каза той и се запъти към гарнизона. По пътя отново се замисли за писмото и си спомни, че дон Диего Вега не бе сред посрещачите.

Сержант Гонзалес и войниците му отсъстваха, защото както можеше да се предположи, отново бяха заети с преследването на Зоро. Капитан Рамон очакваше негово превъзходителство сам пред входа на казармата. Той отдаде тържествено чест, поклони се ниско, а на началника на ескорта заповяда да охранява площада и да постави часовои.

След това поведе високия гост към кабинета си. Губернаторът се разположи и насочи въпросителен поглед към своя подчинен:

— Какви са последните новини?

— Хората ми са по следите на разбойника, ваше превъзходителство. Но както вече ви писах, тази напаст Зоро има приятели, цял легион поддръжници, предполагам. Сержантът ми докладва, че на два пъти той е бил придружен от цял отряд съмишленици.

— Те трябва да бъдат разбити, унищожени! — кресна губернаторът. — Такъв човек винаги ще намери последователи и те непрекъснато ще растат. Той може да стане толкова силен, че да ни причини сериозни неприятности. Открихте ли още нещо?

— Да, ваше превъзходителство. Вчера един монах бе наказан с камшик за мошеничество. Зоро пресрещнал обвинителите му на пътя и ги пребил до припадък. След това на свечеряване пристигнал в селото и заповядал да бият с камшик съдията. Изглежда Зоро е осведомен за придвижването на моите хора и винаги напада, когато кавалеристите отсъстват.

— Значи го предупреждават шпиони?

— Изглежда, че е така, ваше превъзходителство. Миналата нощ тридесетина кабалеро препуснаха след него, но не намериха и следа. Върнаха се тази сутрин.

— Дон Диего Вега беше ли с тях?

— Той се върна с тях. Струва ми се, че са го срещнали в хасиендата на баща му. Сигурно сте се досетили, че в писмото си имам предвид семейство Вега. Но сега съм убеден, ваше превъзходителство, че подозрението ми е неоснователно. Една нощ Зоро дори нападна къщата на дон Диего, когато стопанинът отсъстваше.

— Как се случи това?

— Дон Карлос Пулидо бе там със семейството си.

— Ха! В дома на дон Диего? Какво означава това?

— Забавна история — започна капитанът и се подсмихна. — Чух, че дон Алехандро заповядал на сина си да си намери съпруга. Този млад човек не е от хората, които умеят да се сватосват. Той е напълно лишен от енергия.

— Знам това, продължете.

— И така, той отишъл направо при дон Карлос и поискал разрешение да ухажва единствената му дъщеря. Тъкмо по това време Зоро се беше развилнял и дон Диего тръгвал по работа за своята хасиенда. Той поканил в дома си дон Карлос да му погостува, докато го няма, защото неговият дом бил по-безопасен. Пулидо, разбира се, не можели да откажат. Изглежда Зоро ги е последвал.

— Аха! Продължете.

— Просто ми е смешно, като се сетя каква комедия разигра дон Карлос, за да ни заблуди. Всъщност той е действал заедно с разбойника. Спомнете си, че Зоро бе в хасиендата на Пулидо, когато пристигнахме там, извикани от един индианец. Той седеше на масата. След това се скри в един шкаф и когато хората ми претърсваха околността, а аз бях останал сам, излезе от шкафа, нападна ме в гръб и ме рани в рамото, а после изчезна.

— Жалък нехранимайко! — възкликна губернаторът. — А какво мислите, ще се състои ли бракът между дон Диего и сеньорита Пулидо?

— Мисля, че не трябва да се безпокоим за това, ваше превъзходителство. Аз съм на мнение, че бащата на дон Диего е хвърлил съмнение в душата на сина си. Той сигурно му е обърнал внимание на факта, че до Карлос не е в много добри отношения с ваше превъзходителство и че има дъщери и от други фамилии, които се ползват с вашата благосклонност. Във всеки случай Пулидо се върнаха у дома си, когато дон Диего се прибра. А самият той се отби при мен в гарнизона и както ми се стори, доста се притесни да не го заподозра в измяна.

— Радвам се да го чуя. Вега са много могъщи. Никога не са били мои горещи поддръжници, но и никога не са се изправяли срещу мен. Затова не мога да се опълча против тях. Добре би било да запазим с тях дружески отношения. Но тези Пулидо…

— Струва ми се, че дори младата сеньорита оказва помощ на този разбойник — подметна капитан Рамон. — Пред мен тя го нарече мъжествен и се присмиваше на войниците ми. Дон Карлос и някои монаси покровителстват този човек и му дават храна и напитки, укриват го и му изпращат сведения за местонахождението на войниците. Пулидо ни пречат да заловим този негодник. Можех да предприема някои стъпки, но реших, че е по-добре да ви известя и да чакам решението ви.

— В този случай може да има само едно решение — процеди губернаторът. — Независимо от знатния си род никой не може да бъде оправдан за измяна. Той трябва да понесе заслуженото наказание. Мислех, че дон Карлос вече си е взел поука, но явно не е така. Имате ли достатъчно хора в гарнизона?

— Само болните, ваше превъзходителство.

— Вашият куриер се завърна с мен. Той добре ли познава местността?

— Разбира се. Служил е тук известно време.

— Тогава ще ни бъде водач. Още сега изпратете половината от моя ескорт в хасиендата на дон Карлос Пулидо. Заповядайте да го арестуват и да го хвърлят в затвора. Това ще бъде хубав удар за него. От мен толкова за тези Пулидо!

— А високомерната дуеня, която ми се присмиваше, и гордата сеньорита, която засипваше кавалеристите с презрителни насмешки?

— Ха! Прекрасна идея! Това ще бъде за урок. Нека отведат и тях в затвора — каза губернаторът.