Дебра Диър
Мечтание (33)

Глава тридесет и трета

Авалон отново беше станал недосегаем за външния свят. Огромен камък затваряше входа към тясната пещера, в подножието на планината, която водеше към древния град и го защитаваше от нежеланите посетители. Утринното слънце заливаше клисурата и изумруденозелената пищна растителност и надничаше през входа на някаква направена от бананови листа колиба.

Кейт се размърда, когато един слънчев лъч погали лицето й. Ноздрите й се изпълниха с нежно ухание, което я разсъни.

Орхидеи. Червени, бели и яркорозови, цветовете се бяха пръснали по синия копринен чаршаф, върху който лежеше и по памучната синя завивка около голите й бедра.

— Значи е разбрал — прошепна тя и притисна едно от белите цветчета до бузата си.

Вчера, веднага след сватбената им церемония, Девлин беше вдигнал черните си вежди, когато Кейт му каза къде иска да прекарат медения си месец, но въпреки това се беше съгласил. А сега вече знаеше, че беше разбрал нуждата й да бъде тук, толкова близо до входа към това, което до неотдавна беше мистерия за тях и което толкова приличаше на мястото, където за първи път, притисната в обятията му, се беше озовала в рая.

Жителите на Авалон не идваха на това място. Бяха съвсем сами в този малък рай. Колибата от бананови листа, направена от Девлин, беше единственото им убежище. Надутият с въздух матрак и спалното бельо, което бяха взели по настояване на Браяна, бяха единственото им удобство.

Тя опипа възглавницата му, но мястото беше празно, коприненият чаршаф беше студен. Къде ли беше съпругът й?

Тук бяха в безопасност, успокояваше се тя. Ван Хорн не можеше да им навреди. Демонът беше успял да се измъкне от преследвачите си в Лондон.

Остин беше напуснал Авалон няколко часа след сватбата и се беше отправил към Ню Йорк с надеждата, че сестрата на Ван Хорн ще го отведе при него. Кейт се молеше Остин да се върне невредим. Знаеше, че Девлин не беше тръгнал с брат си единствено заради нея.

Тя се показа от полумрака в колибата, на ярката утринна светлина. Слънцето галеше голата й кожа, дразнеше връхчетата на гърдите й.

Уханието на орхидеи и острият мирис на мъх и папрат изпълни ноздрите й. Над тихите шептящи звуци на разпененото водопадче, под което се образуваше малко езеро, се извисяваха песните на птиците, които като че възвестяваха за радостта и удоволствието си от красотата на това утро. Девлин стоеше в центъра на този рай, под водите на водопада.

Златистата светлина се отразяваше в езерото, плъзгаше се по раменете и гърба му, като че водата и слънчевите лъчи се надпреварваха в желанието си да изкъпят този принц от древен род. Не можеше да откъсне погледа си от него. При мисълта, че двамата вече бяха свързани завинаги, тя усети как и тялото, и душата й пламнаха така, както не бяха пламтели никога досега. Но въпреки радостта й, въпреки дълбокото й удовлетворение, тя не се чувстваше напълно спокойна, измъчваше я несигурността пред бъдещето, от живота, който никога не си беше представяла, че ще трябва да води.

Опита се да прогони опасенията си. Нямаше да се занимава с тях сега, помисли си тя и сложи зад ухото си една бяла орхидея. Нямаше да мисли за нищо друго, освен за този миг.

Девлин наблюдаваше приближаващата се Кейт. Тя идваше при него, неговата богиня на лятото, гъстите й коси се сипеха по голите й рамене, обвиваха бедрата й, улавяха слънчевата светлина, блестяха като злато. Розовите зърна на гърдите й надничаха изпод златистия воал, извивката на корема й го мамеше. Въпреки прохладата, която се изливаше върху му от водопада, той усети, че кръвта му започва да кипи.

Девлин се запъти към брега на езерото, за да я посрещне. Водата се плъзгаше между бедрата му, шумолеше като коприна.

— Добро утро, професоре.

— Добро утро, мистър Маккейн.

Тя отметна косите си назад, върху раменете.

Младият мъж проследи с поглед играта на слънцето по белите й гърди, плъзгането на златните му пръсти по щедрата извивка на бедрата й. Дълбоко в корема му желанието се превърна в здрав юмрук, който започна да бие плътта му със същия ритъм, с който пулсираше сърцето му.

— Мислиш ли, че бих могла да дойда при теб?

— О, струва ми се напълно невъзможно.

Той стигна до нея и постави длани на тънкия й кръст. Вдигна я и я понесе навътре в езерото, като я притискаше към себе си, дългите й крака се допираха в неговите, водата около тях бълбукаше и милваше тялото й.

Тя обгърна с ръце раменете му, налетите й гърди го подлудяваха с допира си.

— Хората в Пара ми казаха, че сте бил най-подходящият човек, който да ме преведе през джунглата.

Водата от водопада падаше по раменете му, след което се стичаше по гърдите й. Зърната им отвърнаха на хладната ласка и се превърнаха в изкусителни розови пъпки, които дразнеха кожата му. Тялото му й отвърна моментално, кръвта в слабините му закипя.

— Питам се дали бихте се заели с тази работа.

— Ами, мис Уитмор, мисля, че при едно добро заплащане, бихте могла да ме убедите да ви стана водач.

Кейт размърда бедра. Гладката кожа на корема й се отри във възбудения му член. Девлин пое дълбоко въздух и ноздрите му се напълниха с нежния аромат на мократа орхидея в косите й и с уханието на рози, носещо се от кожата й.

— Една целувка?

Младата жена долепи устните си до неговите. Провря езика си в устата му, погали връхчето на неговия език със своя, после го извади, за да го мушне пак, и така отново, и отново. Когато след малко главите им се отделиха, дишането на Девлин беше учестено. Кейт разтегли в предизвикателна усмивка почервенелите си от целувката устни.

— Какво ще кажете?

— Беше добре. Но вие искате да рискувам живота си, мис Уитмор.

Той я понесе, като се движеше заднешком към широката скала, скрита под водата. Когато усети гладкия камък зад коляното си, той се отпусна върху него. Водопадът се хвърляше от скалите край тях и ги пръскаше с малки блестящи капчици. Сложи я върху скута си, с лице към себе си, бедрата й обгръщаха тялото му от двете страни.

— Това е от голямо значение за мен, мистър Маккейн. Готова съм да платя всякаква цена.

— Всякаква ли?

Той притисна устни към вдлъбнатинката над ключицата й. Прокара език по мократа й кожа, чиито вкус се смесваше с този на езерната вода.

Тя отметна назад глава, косите й заплуваха в пенещата се вода, дългите кичури галеха гърдите му.

— Всякаква.

Девлин простена дълбоко в гърдите си, първичен звук, породен от силна, остра нужда. Искаше му се да я изяде цялата, да я обича с всичката си нежност, да я притежава докрай, да й отдаде всеки сантиметър от собственото си тяло. Кръвта започваше да тече все по-бързо из вените му и да става все по-гореща от страстта, която растеше с всеки изминал ден, така както растеше и любовта му към нея.

— Любов моя.

Той обхвана с ръце кръста й и я повдигна. В отговор тя се изви като гъвкава котка и му предложи гърдите си. Той прие с охота подаръка, обхвана между зъбите си едното розово зърно, като го хапеше лекичко, милваше го с език, всмукваше го дълбоко в устата си. Дишането й се превърна в учестени стенания.

Кейт се вкопчи в раменете му. Водата се плискаше леко изпод ръцете й и пръскаше пламналите му бузи. Дълбоко от гърдите й се изтръгна стенание, когато той пусна възбуденото зърно, за да се заеме с другото. В същото време Девлин трябваше да се бори със звяра на желанието, забил стоманените си зъби в слабините му.

— Девлин.

Гласът й се беше превърнал в страстен шепот. Тя плъзна дланта си във водата, напипа възбудения му член, тънките й пръсти се обвиха около него и го поведоха в дома му.

Той обхвана с ръце закръгления й задник и я придърпа по-близо до себе си, мокрите й къдрици и топлата й кожа предизвикателно се потъркаха в тялото му, което като че щеше да се пръсне от страст.

— Чувствена магьосница — прошепна той, като проникна дълбоко в нея.

— Неотразим варварин.

С връхчето на езика си галеше долната му устна, настъпваше, оттегляше се, мамеше го да я последва.

Девлин съедини страстно устните си с нейните, провря език в устата й, притискаше я към гърдите си, отблъскваше я с бедрата си, обладаваше я с цялата си жар. Оставаше смаян всеки път, когато се съединяваше с тази жена, всеки път доверието му в нея ставаше по-голямо, мечтите му се превръщаха в действителност.

Тя го прегърна още по-силно, вкопчи се в него с ръцете си, с краката си, с мускулите, които се свиваха дълбоко в тялото й. Плъзна длан по раменете му и завря пръстите си в косите му, като се притискаше с бясна нежност, като че се страхуваше, че някой или нещо можеше да й го отнеме. Но Девлин я обичаше с всяка клетка на тялото си и й показваше, че нищо на света не можеше да ги раздели.

Проникнал дълбоко в нея, той усещаше пулсирането на плътта й, наближаването на оргазма й, като в същото време чувстваше, че той самият също беше почти на края. Заедно разкъсаха въжетата, които ги привързваха към този свят и политнаха, съединени в едно същество, към тайнственото място, което бяха открили и което — бяха сигурни в това — беше само тяхно.

Той я беше притиснал към гърдите си, ръцете му бяха кръстосани зад гърба й и се наслаждаваше на всяко потрепване на тялото й. Бедрата й отново станаха меки и гъвкави, гърдите й забавиха бързото си движение нагоре-надолу дишането й се успокои и се превърна в лек полъх, стоплящ рамото му. През гъстата мъгла на удоволствието, замаяла сетивата му, Девлин усети устните на Кейт да се докосват до ухото му и езикът й да гали кожата му.

— Е, какво ще кажете, мистър Маккейн? Ще ми станете ли водач?

Той се засмя, без да се отделя от бузата й.

— До края на света.

Тя подпря глава на рамото му, по гърдите й беше полепнал мокър кичур коса.

— Сега, като седя с теб тук, почти мога да повярвам, че сме единствените хора на земята.

— Ти си всичко, от което се нуждая.

Той взе орхидеята от косите й и погали с нея бузата си.

— Моята страстна съпруга.

Ако не беше я притиснал толкова силно към себе си, ако част от него не беше приютена дълбоко в тялото й, може би нямаше да усети лекото стягане на мускулите й.

— Какво има, любов моя?

Тя поклати глава.

— Нищо.

— Имам доста странни разбирания за брака — той хвана с пръсти брадичката й и повдигна главата й, така че тя да го погледне. — Мисля, че съпрузите трябва да бъдат откровени един с друг.

Тя се поколеба, преди да отговори, думите й като че излизаха с усилие.

— Обичам те толкова много, че се плаша.

— Знам, че веднъж ти причиних болка, Кейт, но, кълна се…

— Не става дума за това.

Тя обхвана бузата му в дланта си, пръстите й галеха кожата под ухото му.

— Това… аз… не съм сигурна какво трябва да прави една съпруга.

Девлин се усмихна.

— Струва ми се, че изпълняваш много добре задълженията си.

Тя поклати глава.

— Това е само една малка част. Всичко ми изглежда лесно, когато съм с теб. Но останалото… Още не сме говорили за бъдещето.

— Да, вярно е. Добре тогава, с какво ще започнем?

Тя прехапа долната си устна.

— Какво обсъждат обикновено съпрузите и съпругите им?

Съпрузи. Какво знаеше той за съпрузите.

— Мисля, че ще трябва заедно да научим всичко това.

— С какво да започнем?

— Ами…

Той я погали по бузата с орхидеята, по чиито листенца проблясваха капчици вода.

— Искаш ли да имаш деца?

Тя сведе поглед към раменете му и се усмихна.

— Да, струва ми се, че бих искала много да имам деца от теб.

— Значи по този въпрос сме единодушни.

— Аз съм археолог, Девлин. Мислех, че ще пътувам до края на живота си. Но сега… искам да бъда добра съпруга. Наистина го искам. Искам да те направя щастлив. Но се страхувам. Страхувам се, че няма да се справя. Нямам представа как се създава и поддържа дом.

— През целия си живот съм дирил нещо. Ако искаш, можеш да го наречеш дом.

Той плъзна орхидеята по голото й рамо.

— Но не става дума за мястото, а за усещането, че принадлежиш някому, че си свързан с нещо. Да обичаш някого, който също те обича. Всичко това намерих в твое лице, Кейт.

— Когато започнеш да ми говориш по този начин, напълно ме изкарваш от равновесие.

Тя се усмихна срамежливо и лятната синева в очите й просветна.

— А моята работа? Бях планирала да отида в Египет. Разбира се, това беше преди с татко да имаме възможността да изучаваме Авалон. Въпреки това бихме могли да отидем и там. Но ако не искаш…

— С най-голямо удоволствие бих те любил и под египетско небе.

Девлин целуна връхчето на носа й.

— Помисли за тази възможност, професоре.

— Ще се опитам да ти дам всичко, за което си мечтал.

Кейт прокара палеца си по извивката на долната му устна.

— Само че се страхувам, че може да се проваля и да не бъда нито едното, нито другото.

— Аз съм влюбен в жената, за която се ожених.

Обхвана лицето й в дланите си, като притисна листчетата на орхидеята в кожата й. Обгърна ги нежното й ухание.

— Не мисля да се опитвам да я променям. Разбираш ли, тя е всичко, за което съм мечтал.