Дебра Диър
Мечтание (23)

Глава двадесет и трета

Девлин вдигна глава при този вик. Срещу него се пенеше Кейт, бузите й бяха зачервени, очите й мятаха светкавици. Гневът, който се излъчваше от цялото й същество, беше горещ и убийствен като тропическото слънце. Беше изумителна. Беше възхитителна в гнева си. Индианките изпискаха, когато Кейт се приближи към тях, мислейки я за отмъстително настроена богиня.

Кейт се наведе и сграбчи една от тях за ръката.

— Казах — излезте навън! — извика тя и дръпна с всичка сила смаяната жена.

Жената не изчака златната богиня да повтори заповедта си. Не беше нужно да знае езика й, за да разбере смисъла на думите й — тя излетя от колибата. Останалите я последваха със същата скорост, като че се страхуваха да не би земята под краката им да се разтвори и да ги погълне. Там, където Девлин се беше провалил със спокойното си убеждаване, Кейт беше успяла с гнева си.

Тя стоеше пред него, притиснала длани към добре оформените си бедра, вирнала брадичка, задъхана. Сърцето на младия мъж заби лудо като юмрук, който искаше да разбие гръдния му кош, когато срещна пламтящия й син поглед. Защо беше дошла? Ревнуваше ли? Нима я интересуваше дотолкова, че беше дошла да се бори за него?

— Изгони тези жени така, като че имаш някакви права над мен.

Тя изпусна шумно дъха от дробовете си.

— Доставя ти удоволствие да унижаваш жените, нали?

— Според теб аз ли ги принуждавах да стоят тук?

— Как можа да постъпиш така с бедните жени? Те не са виждали нищо по-добро. Как можа да се възползваш от тях?

— Пак се проявих като варварин, нали, професоре? Не съм достоен дори да дишам един и същ въздух с някой от твоите прехвалени английски джентълмени.

— Един джентълмен не би помислил дори да се възползва от някоя жена.

— Твоят английски джентълмен седи отвън край огъня. По-добре побързай да се върнеш при него, преди да си е помислил, че предпочиташ компанията на едно копеле, на един варварин, пред тази на представител на английската аристокрация.

— Една жена трябва да е луда, за да те предпочете пред Остин Синклеър.

— Да.

Питаше се дали тя имаше представа каква болка можеше да причини с думите си, колко лесно можеше да разчовърка раните, които беше нанесла дълбоко в душата му.

— Освен когато се страхува, че може да умре, без никой никога да е почесал отвора между краката й.

Кейт зяпна от обида.

— Как можеш да ми говориш такива ужасни неща.

— Да, така е, когато се казва истината, професоре. Понякога тя не е особено приятна.

— Както разбирам, ти не получи нищо в замяна от мен.

— Нищо повече от това, което ми предлагаха тези жени.

„Нищо повече от това, да надникне в рая и след това да получи доживотна присъда за ада.“

— Ти… ти… — заекваше Кейт, като удряше с юмруци по гърдите му. — Бях луда, като те оставих дори да ме докоснеш.

Тя се обърна, за да излезе, но Девлин сграбчи ръката й.

— Доколкото разбирам, ти си пострадалата от цялата тази история.

— Пусни ме!

Той я дръпна към себе си, като обгърна с една ръка кръста й, а другата преметна през гърба й. Младата жена се замята в прегръдката му, гърдите й се триеха в здравата му топла гръд. Той се срамуваше от това, че силното му желание го беше победило и че вече не можеше да го контролира.

— Кажи ми, защо аз да съм негодникът в тази малка драма, професоре, като че ли не мога да разбера това.

— Копеле!

— Вярно, наистина съм копеле. Но това не ти дава право да се отнасяш с мен, като че съм прах под аристократичните ти подметки.

— Аз никога… как смееш… — Кейт го погледна право в очите. — Не е случайността на произхода тази, която прави от един човек копеле, Девлин Маккейн. А сега махни похотливите си ръце от мен.

— Кейт, това са същите ръце, които някога искаше да усещаш по сладкото си телце — младият мъж плъзна длан по извивката на бедрото й. — Аз съм същият човек, когото прие с готовност в себе си.

— Грешка — рече тя със задушен от гняв глас, като се опитваше да се освободи от прегръдката му.

— Наистина ли?

— Да! — Кейт затвори очи и стисна силно клепачите си. — Грешка, която няма вече да повторя.

Силна болка прониза гърдите му, наказание за любовта, която все още изпитваше към тази жена.

— Нищо повече от едно съжаление ли не съм за тебе, Кейт?

Устните му се допряха до шията й, уханието на рози проникваше в кръвта му.

— Нима съм само един лош спомен, който трябва да бъде изхвърлен, забравен?

— Аз ще те забравя.

И тя го блъсна в гърдите.

Той обаче никога нямаше да може да я забрави, колкото и да се стараеше. Тя беше проникнала толкова дълбоко в него. Някак си трябваше да успее да я накара и тя да си спомни за него. Трябваше да намери начин да докосне тази нейна част, която тя криеше така настървено. Трябваше да остави в нея своя знак. Искаше по-късно, когато щеше да лежи под лорд Галантност, Кейт винаги да си спомня за копелето, което я беше докосвало някога, копелето, което я беше обичало с всяка фибра на отритнатата си и от Бога душа.

Дъхът на младата жена секна, когато Девлин допря устни до чувствителната кожа в долната част на шията й и по раменете. Устните му бяха като въглени, толкова силна топлина се излъчваше от тях. Ако мислеше, че може да я прелъсти и да я накара да забрави гнева си, жестоко се лъжеше. Ако се надяваше тя да замести индианския му харем, съвсем скоро щеше да открие, че е замесена от по-друго тесто.

— Махни се!

Кейт заблъска с юмруци по гърдите му, но все едно че удряше по гранит. Единствената разлика беше, че кожата под дланите й беше топла и гладка като сатен.

Той прокара върха на езика си нагоре, обиколи около ухото й, изтръгвайки задавен стон от гърлото й. Мирисът на сандалово дърво, смесен с уханието на мускус на мъжката кожа, загрята от тропическата нощ, дразнеше сетивата й. Топлината на голото му тяло проникваше през дрехите й, подпалваше кожата й.

Господ да й е на помощ, нима тази беше причината, накарала я да връхлети като вихрушка в колибата му? Той подръпваше със зъби ухото й, дъхът му преминаваше като огнен вятър по шията й. Тя плъзна ръце по гърдите му, пръстите й се спряха на зърната им. Усети как мускулите му се свиха в отговор на тази ласка.

Това ли беше искала? Да усети отново ръцете му около тялото си? Не трябваше да се поддава на тази лудост. Трябваше да…

Той плъзна ръце надолу по задника й, повдигна я и я постави в скута си. Усети в корема си допира на възбудения му член, обещанието на неговата мъжественост. Емоциите в нея се променяха в опасна посока, студеният гняв се превръщаше в горещо желание.

Това беше истинска лудост!

Тялото й обаче вече му се отдаваше. Подобно на леда, отстъпващ пред топлината на слънцето, тялото й се размекваше, огъваше се, галеше се в него, с надеждата да получи всичко, което той можеше да й даде. Тя го желаеше. Имаше нужда от него. Можеше да го има пак, пък дори и само за този миг.

Тя обърна лице към него, докосна с устни бузата му, копнеейки за целувката му. Изви тялото си, измъчвана от желанието да го притежава. Обгърна с ръце гладките му рамене, искаше й се да го задържи така завинаги.

Девлин разбра, че е готова да му се отдаде по внезапното омекване на тялото й. Струваше му се, че силната му страст ще го разкъса.

— Кейт — прошепна той и устните му се плъзнаха по бузата й.

Кейт разтвори устни, за да срещне неговите, топлият й дъх погали лицето му. Езикът му се плъзна в устата й и в отговор усети как тя прокара пръсти в косите му. Горещият му език танцуваше в устата й, настъпваше, оттегляше се, възбуждаше я, докато от гърлото й не се отрони задавен стон и ръцете й не се вкопчиха здраво в косата му.

И спомените, и мечтите само можеха да засилят неутолимия му глад да я има. Изгаряше за тази жена, в тялото му бушуваше огън, очевидно предназначен да го унищожи. Собственото му разрушение обаче сега беше без значение. Единственото, което го интересуваше, беше, че тялото й отново се притискаше към неговото, тя приличаше на пламък, горящ в обятията му, на лятната богиня на топлината и светлината.

Той мушна ръцете си помежду им и започна да разкопчава копчетата на дрехите й. Кейт не се възпротиви, когато съблече ризата й. Трепна само, когато спря да я целува.

— Къде отиваш? — прошепна тя, сграбчила раменете му.

— Никъде без теб.

Девлин свали презрамките на камизолката от раменете й. Започна да целува гърдите й през копринения плат и да гали розовите връхчета с езика си. Тя затвори очи, от устните й се отрони лека въздишка. Събличаше я бавно, като целуваше всеки сантиметър от ухаещата на рози кожа, която разголваше, наслаждаваше се на тихите звуци, които излизаха от гърлото й, свидетелство за удоволствието, което й доставяше всяко негово докосване. Издърпа ботушите и чорапите от краката й, събу панталона и дантелените пликчета. Ръцете, устните, езика му преоткриваха формите на стройните й крака.

Скоро тя стоеше напълно гола пред него, светлината от огъня възхитено милваше гладката й кожа с цвят на слонова кост. Девлин се опиваше от красотата й и се стараеше да се запаси с колкото може повече спомени, подобно на несретен просяк, който знае, че скоро безпощадната болка, причинена от глада, щеше да започне да го измъчва отново.

Кейт отвори очи. Той стоеше гол пред нея, без да се опитва да крие чувствата си. Надежда и любов. Тези чувства го издаваха, не можеше да ги спотаи, когато я погледнеше в очите.

— Вземи ме.

Тя обгърна с ръце врата, му.

— Девлин, моля те, вземи ме.

Той я притисна в обятията си. Тя се изпъна нагоре, като се надигна на пръсти. Гърдите й се стремяха към неговите, гладкият сатен на краката й дразнеше кожата му, устните им се сляха. Младият мъж се отдаде без остатък на тази жена, прогонвайки съмненията си в мрака.

Сега тя беше в обятията му. Сега можеше да я обича така, както беше мечтал. Нямаше да мисли какво щеше да му струва това.

Той плъзна ръце надолу към гърба й. Дланите му като че галеха излъчваща топлина коприна. Обхвана от двете страни закръгления й задник и усети как мускулите й се свиха при допира му. Той я повдигна и тя обви дългите си крака около кръста му, копринените влажни къдрици дразнеха гладката кожа на твърдия му член. Тя обхвана здраво с ръце врата му и се притисна към него, като че не беше достатъчно близо до тялото му.

Той я понесе към близкия хамак. Кейт намести задника си върху сплетените лиани. Без да отделя устните си, той проникна в нея, посрещнат с готовност, за която свидетелствуваха влагата и топлината там.

Тя като че беше създадена само за него, точно за неговите размер и форма, пасваше си с нея така, както не беше си пасвал с нито една жена в миналото, както нямаше да си пасва с никоя друга и в бъдеще. Но дори сега, когато беше напълно негова, дори докато чувстваше плътта й, пулсираща около неговата, той не можеше да се отърве от отчайващата мисъл, че може би за последен път в живота си изпитваше подобна пълна радост и наслада.

Кейт висеше във въздуха, Девлин стъпил здраво на земята, беше единствената й опора. Хванал бедрата й, той я придърпа към себе си. Хамакът се залюля, гърдите й се потъркаха в неговите, къдравите му косъмчета възбуждаха чувствителните й зърна. След това силните му ръце я отблъснаха леко, така че в нея остана само кадифената главичка на възбудения му член. Миг, изпълнен с очакване и той отново я придърпа към себе си. Членът му се плъзна в нея и я изпълни със своята топлина и мощ така, че тя помисли, че ще се пръсне от удоволствие.

Летеше. Прелиташе с негова помощ напред-назад. Той я придърпваше и после я отблъскваше, горещите им тела се сливаха, твърдата му плът я изпълваше отново и отново.

Дъхът й секна, когато Девлин допря устни до врата й, езикът му се извиваше в синхрон със силно пулсиращото удоволствие, което той предизвикваше у нея. Пеенето на кръвта в ушите й почти заглушаваше далечната песен на индианците, които продължаваха да танцуват на поляната в съзвучие с любовния танц на този езически бог.

Сенките им се отразяваха в стената на колибата, подобни на древна рисунка на мъж и жена, съединени завинаги. От този момент нататък всякаква мисъл беше вече невъзможна — Девлин властваше над тялото й.

Младият мъж шепнеше името й като молитва. Усещаше, че напрежението й започва да расте. Кейт се вкопчи в раменете му, краката й го стискаха силно, тялото й се изви и се притисна към неговото в сладката тръпка на оргазма.

Тя го прегръщаше с цялото си треперещо тяло, отдаваше му се напълно, тихите й стенания се редуваха с учестено дишане. Беше го повела към своето царство от топлина и светлина, изгаряше го със собствения си огън. Той беше напълно неин, тя държеше душата му в ръцете си.

Учестеното дишане и лудото биене на сърцата им се сляха, когато удовлетворените им тела се притиснаха едно в друго. Играта на сенките по стената замря. Огънят започна да утихва, сърцата — да забавят ритъма си, дишането им се нормализираше. Те бавно се връщаха от царството на мечтите.

Когато Девлин възвърна силата си, той взе Кейт в обятията си. Двамата заедно легнаха в хамака. Имаше толкова думи, които искаше да й каже, думи, които бяха изпълнили сърцето му, но той се страхуваше, че тя няма да иска да ги чуе.

Усети как ръката й се свива в юмрук върху гърдите му, как тялото й се напряга, като че се бореше с нещо вътре в себе си. Девлин хвана брадичката и повдигна главата й. Очите й бяха пълни със сълзи, които отразяваха светлината на огъня и бляскаха като звезди. На лицето й беше изписана ужасна мъка. В нея той видя отражението на собствените си разбити надежди и мечти.

— Не искам да те карам да плачеш — прошепна той и приглади назад влажните кичури от лицето й. — Не искам никога да ставам причина за твоите сълзи.

Кейт поклати глава.

— Не плача. Никога не съм се държала като ония плачливи женички — отвърна шепнешком тя, но една сълза все пак потече по бузата й, отказвайки да й се подчини.

Младият мъж притисна длан към лицето й, палецът се плъзна по кожата й и догони блестящата капчица.

— Извинявай. Не трябваше…

— Грешката не е твоя. Моя е… заради това, което чувствам.

Тя чертаеше някакви сложни линии по рамото му с връхчето на пръста си докато говореше.

— Онези жени, наистина ли мислеше да се любиш с тях?

— Не.

Девлин притисна пръсти към слепоочието й и усети учестения й пулс.

— Опитвах се да ги убедя да си отидат. Те обаче не можеха да приемат думата „не“ като отговор.

— Ти си от мъжете, на които не е лесно да се устои — прошепна тя, гласът й беше в пълна хармония с мъката, която Девлин можеше да подразбере по нервното потрепване на устните й, които опитваха да се усмихнат.

— Аз желая само една жена, Кейт.

Тя поклати глава.

— Не трябваше да нахълтвам тук. Не знам какво ми стана, не съм същата. Не знам…

Тя пое дълбоко въздух.

— Ще ме остави ли на мира някога това?

— Кое, скъпа моя?

— Тази ревност. Чувството, което ме е обзело, това ужасно желание. Не го разбирам. Не го искам!

Девлин усещаше как с думите й, надеждата боязливо започваше да се надига от пепелта, останала от мечтите му.

— Кейт, няма нищо нередно в това…

— Това не ми е присъщо.

Тя се предаде пред сълзите, с които повече не можеше да се бори.

— Не познавам жената, в която съм се превърнала. Не мога да контролирам емоциите си. Аз… ох, толкова ми е неприятно това положение. Баща ми е отвън. Остин Синклеър е също навън. Вероятно се досещат какво става тук.

Девлин усети острието на ревността да го пробожда, само при споменаването на името на Остин Синклеър.

— Не съм вече същия човек, който бях досега. Жената, която влетя тук като истерична кавгаджийка, жената, на която непрестанно й се иска да те докосва.

Тя протегна ръката си. Разтворената й длан остана дълго да виси над рамото му, докосвайки го само с топлината си, като че се страхуваше да се допре до кожата, която допреди малко беше галила.

Девлин я гледаше, съчувстваше на объркването й, искаше му се да смекчи страданието й. Но не можеше да стори нищо.

Той самият беше причината за нещастието й.

Кейт стисна ръката си в юмрук и подпря брадичката на кокалчетата си.

— Не познавам жената, която връхлетя като фурия тук. Не съм сигурна, че я харесвам.

— Аз я познавам — каза той и обхвана в дланта си свития й юмрук. — Аз я обичам.

— Не.

Тя се освободи от прегръдката му и скочи от хамака.

— Кейт.

Девлин скочи на крака.

— Дай ми шанс. Остави ме да ти докажа, че мога да бъда нещо повече от безполезен собственик на казино. Остави ме…

— Моля те, недей.

Тя го блъсна в гърдите, когато той се приближи.

— Всичко това не ти ли доказва, че между нас има нещо. Не виждаш ли, че сме предопределени един за друг?

— Не. Не принадлежим един на друг.

— А какво ще кажеш за това, което се случи току-що? Нямаше ли любов там?

— Девлин… не мога да те обичам. Не мога.

Думите й смразиха сърцето му. Желаеше го само заради едно-единствено нещо — заради огъня, който можеше да запали в синята й кръв. Стоеше неподвижно и я наблюдаваше как се облича, като се чувстваше така мръсен и непотребен, както не се беше чувствал никога досега.

— За Синклеър ли мислиш да се омъжиш?

Тя го изгледа изненадано, ръцете й се отпуснаха върху горното копче на ризата, което точно се опитваше да закопчее.

— Нищо не разбираш. Не е заради Остин. Заради мен е. Заради теб.

— Не съм подходящ за тебе, това ли е?

— Винаги съм знаела със сигурност, какво искам да правя, как искам да изживея живота си. Никога не съм искала да се омъжвам. За никого. Разбираш ли? Винаги съм желала да изживея живота си така, както аз го разбирам. Моята работа беше единствената ми любов.

Жестът на ръцете й илюстрираше объркването й.

— А ти обърна всичко с главата надолу. Това, което става между нас, няма да продължи дълго. Всичко става прекалено бързо. Прекалено силно е. Не е това, което ни е нужно, нито на теб, нито на мен.

— Значи ти просто ще обърнеш гръб и ще се правиш, че това никога не се е случвало?

— А какво друго бих могла да сторя?

Тя изглеждаше толкова нещастна, че младият мъж положи неимоверни усилия, за да не я прегърне.

— Ти ме искаш завинаги, но аз мога да ти дам само днешния ден. Ще вземеш ли само тези моменти като знаеш, че един ден всеки от нас ще тръгне по своя път?

Девлин се извърна. Затвори очи от болка. Мъката го разкъсваше като с железни клещи. Усещането, че е бил използван и измърсен, го поболяваше.

— Не мога да играя ролята на твой жребец, Кейт. Не мога да понеса да бъда за теб само едно топло тяло, снабдено с нужния инструмент.

Чу възмутеното й хлъцване, усети как погледът й го изгори, след което младата жена побягна навън. Девлин стоя дълго време неподвижно, вторачен в сянката, потрепваща на стената на колибата, сянката на един самотен мъж.