Линда Барлоу
Нежна разплата (39)

Тридесет и осма глава

Ейприл свика събрание в офиса на „Перспективите на силата“ точно две седмици след арестуването на Арман дьо Севини за убийството на съпругата му.

Изобел, както и Чарли, разбира се, бяха там. Кристиан слезе от своите офиси, където се опитваше да спаси компанията, доведена от баща му на ръба на фалита. Роб Блакторн също се навърташе отзад в залата заедно с Кейт, дошли по специална покана на Ейприл.

— Напоследък размишлявах много — започна младата жена. — Особено размишлявах върху придобиването на контрол над собствената ми сила и последствията от това за мен. — Спря за момент и изгледа един по един всички присъстващи. — Работата тук бе прекрасно преживяване за мен. Открих нови таланти и способности у себе си, които не съм предполагала, че притежавам. Но в крайна сметка се оказа, че „Перспективите на силата“ не е за мен. Това бе животът на майка ми… но нейният живот не е и мой. Реших да се откажа от мястото си тук. Надявам се, че Изобел ще ме замести. Искрено вярвам, че тя би се справила много по-добре от мен с ръководството на компанията.

Изобел се усмихна. Видът й, както винаги, бе скандален. Носеше къса кожена пола и пестелива бяла блуза, но в поведението й се усещаше някаква особена топлота и увереност — нещо, което Ейприл забелязваше отскоро у нея. До ушите й бе достигнал слухът, че си имала нов любовник, този път — доминиращ. Очевидно размяната на ролите й се бе отразила добре.

— Чарли ме увери, че би искал да остане — продължи мис Харингтън, — но в крайна сметка това зависи от Изобел като главна ръководна фигура. Тъй като двамата имате огромен опит в компанията, аз се надявам, че ще намерите начин да се разберете.

— Не мисля, че това ще бъде проблем — обади се Изобел.

Ейприл погледна към Рипли; той бе придърпал стола си прекалено близко до Делорес, секретарката. Двамата с нея като че ли се спогледаха многозначително, преди той да кимне и да каже:

— Абсолютно никакъв проблем.

Чарли и Делорес? — учуди се Ейприл. Този човек бе наистина непоправим.

— Колкото до мен самата — продължи тя, — аз ще продължа да върша онова, което правя най-добре — да продавам книги. Но тъй като започнах да се чувствам като у дома си в Ню Йорк… — Спря и се усмихна на Роб. — Реших да остана и да ги продавам тук. В Гринич Вилидж се дава под наем книжарница, която е създадена сякаш за продажбата на криминалета. Идната седмица подписвам договор и с това ще поставя началото на Отровната химикалка номер две — усмихна се отново. — А след това, кой знае? Може би ще послушам съвета на майка си и ще започна да мечтая за по-големи неща. Представям си верига от книжарници за криминалета, пръснати из цялата североизточна част на страната — усмихна се и добави тихо: — Всички ние сме задължени на живота си. Можем да превърнем в истина своите фантазии, ако повярваме в себе си.

— Е, един ден аз ще стана прочута писателка — обади се Кейт. — И ти ще продаваш книгите ми в твоята книжарница!

— Хей, а аз може ли да бъда известния детектив, чиито авантюри ще описваш в книгите си? — усмихна се Роб.

— Не — отвърна момичето. — Той ще бъде жена. Никой вече не иска да чете за мъже-детективи. — Вдигна юмрука си във въздуха. — Светът се управлява от жените!

— Правилно си разбрала, малката — обади се Изобел.

— Абсолютно — съгласи се Ейприл.

— Значи така? — прошепна Блакторн. Бяха заедно в апартамента му същата вечер. — Да не би да преживяваше отново дните, прекарани с хипитата?

— Ммм, може би.

Лежаха в леглото. Тя бе гола, с изключение на сребърното колие, обвило плътно шията й.

— Значи светът се управлява от жените, а?

Докосна я по начин, който показваше, че поне в момента, той контролираше положението.

— Е, може би не през цялото време — отстъпи тя.

— Сега, след като с Изобел изведнъж станахте големи приятелки, мисля да те заведа на някое от нейните партита.

— Това би било… интересно — засмя се младата жена.

— Ще вдъхне живот на сексуалния ни живот.

— Сякаш има нужда от вдъхване на живот!

Роб се усмихна и я целуна нежно.

— Обичам те — прошепна той.

— Аз също те обичам, Роб. И ти вярвам напълно. С цената на живота си.

— Значи няма да имаш нищо против да имаш един двайсет и четиричасов бодигард в дома си?

Ейприл се усмихна дяволито.

— Тялото ми се нуждае от голямо пазене.

— Забелязах!

Целунаха се отново. Тя се притисна плътно в него, като се наслаждаваше на топлината му, на ударите на сърцето, на равномерното му дишане.

— Ами Джеси? — попита предпазливо тя.

— Снощи я сънувах. В съня ми тя стоеше край леглото ни.

— Хмм, не съм сигурна, че…

— Не, слушай. Усмихваше се и гледаше така, сякаш… не знам, сякаш одобряваше. Изпрати ми въздушна целувка, а след това се обърна и си тръгна — направи пауза. — Много съм я сънувал. Но този път имах чувството, че тя се сбогува с мен… сякаш ме освобождаваше.

— И сякаш ти я освобождаваше.

— Точно така. Преди да умре, тя ме накара да обещая, че няма да тъгувам вечно. Че ще намеря жена, която да обичам и с която да споделя живота си. Работата е там, че подобна перспектива не ме интересуваше ни най-малко, докато не срещнах теб.

Ейприл кимна.

— Разбирам те много добре. Същото стана и с мен относно Рина. Сега, след като вече познавам живота й, с неговите борби, мечти и много от чувствата му, като че ли най-после се отървах от непреодолимото желание да разбера защо нещата протекоха именно по този начин. Сега най-сетне мога да я видя като реална личност. И разбрах, че е била човешко същество със своите слабости и недостатъци, като всички останали. Намирала се е в невъзможно положение. Но се е постарала да направи най-доброто, което е можела. Повече от това не можем да очакваме от никого.

— Значи си й простила, така ли?

— Да — отвърна бавно младата жена. — Струва ми се, че й простих.

И тази нощ я споходи сън. Рина, млада, руса и красива, се качваше в хеликоптер, за да отлети с един известен мъж. Когато летателният апарат се издигна над земята, тя погледна през прозорчето; очите й бяха изпълнени с паника и страх, който десетгодишната Ейприл не бе успяла да забележи, тъй като бе прекалено малка.

И тогава, в съня си, Ейприл погледна в някакво огледало и видя, че в нейните собствени очи вече нямаше страх, гняв, объркване, недоверие и съмнение в собствените си сили.

Сгушена до своя любим, тя потъна в спокоен сън.