Линда Барлоу
Нежна разплата (11)

Десета глава

— Добре, нека да тръгнем от най-вероятните случаи — рече Блакторн. — Кой уби Рина дьо Севини? И защо?

Тримата с Карла и с още един от хората му, Джонас Голд, се бяха срещнали в един мексикански ресторант в Лоуър Ийст Сайд, топяха тортила-чипс в горещ доматен сос и чакаха пристигането на вечерята си.

— Аз съм за съпруга — заяви Карла. — Мислех, че той няма да ми хареса. Но взе, че ми хареса. Това ме прави подозрителна. Имам ужасен вкус, когато става дума за мъже. Всеки, когото харесам, рано или късно се оказва мръсник.

Роб се ухили широко.

— Арман определено е достатъчно богат, за да наеме убиец, но това важи абсолютно за всеки член на неговото семейство. Трябва обаче да разберем какъв мотив би имал, за да го направи. Но той определено не може да е финансов — дьо Севини е много по-богат от покойната си съпруга.

— Сексуален? — обади се Джонас. — Убитата имала ли е връзка с някого?

Блакторн сви рамене.

— Възможно е. Засега обаче нямаме подобна информация.

Джонас нахвърляше бележки на портативен компютър. Беше млад — само на двайсет и шест — дългокос, небрежно облечен, висок метър и деветдесет и три и слаб, но силен. Обичаше алтернативния рок и компютрите и беше един от най-големите специалисти по карате и Тай Куон До, които Блакторн бе срещал някога. Живееше заради кунгфу филмите и за да издирва информация. Доколкото знаеше Блакторн, той не водеше светски живот. Но беше изключително умен.

— Снимките на кориците на нейните книги и записи говорят, че мисис дьо Севини е била привлекателна жена — каза той. — Изглежда по-млада, отколкото е в действителност. Определено изглежда по-млада от своя съпруг. Нищо чудно в цялата история да е замесен някой любовник.

— Ще поработя върху това — обади се Карла.

— Тази сутрин разговарях с Марти Клементе — рече Блакторн. — Той ще ми сътрудничи в името на старите времена.

Тонът му бе сух. Марти не бе проявил особено желание и се бе наложило Роб да му напомни няколко неща, за които той му бе задължен още оттогава.

— Добре, дявол да го вземе, ще ти кажа? — бе заявил след дълги уговорки Марти. — Искаш ли да знаеш защо?

— Виждам, че имаш желание да ми кажеш — бе отвърнал Блакторн.

— Защото имам добро сърце, ето защо. За първи път, откакто умря Джеси, проявяваш истински професионален интерес. Вече мислех, че твоята е свършена, Блакторн. И щеше да бъде много жалко, защото ти беше един от най-добрите.

Роб се бе ухилил.

— О, благодаря ти, Марти. Ценя това, добросърдечно копеле такова.

— Едно от нещата, които ми каза Клементе бе, че някаква литературна агентка се обадила във ФБР с твърдението, че се запознала с Ейприл Харингтън по време на конгреса, непосредствено преди убийството на майка й — обясни Блакторн. — Казала, че побъбрила с Харингтън в дамската тоалетна. Харингтън заявила, че някога майка й е имала връзка с Джон Кенеди.

— Да, и аз чух тази история — обади се Карла. — Вярна ли е?

— Да — отвърна Роб. — Рина е била едно от завоеванията на Кенеди. Или може би е било обратното. Готови ли сте за последната теория във връзка с убийството на Джон Кенеди?

Извади малък касетофон от джоба си и го постави върху масата. На фона на латиноамериканския оркестър, който свиреше в бара, те се заслушаха в гласа на Кристиан. Роб бе получил от Клементе копие от неговото обаждане до ФБР.

„Аз лично никога не съм си падал по конспирациите, но нима не е възможно все пак да е имало някакъв заговор? И Рина да е знаела за него?

Знам, че отивам прекалено далеч в предположенията си. Вероятно ще бъде най-добре да проучите клиентите на Рина, да не говорим за странните неприятни особи, с които се мъкне сестра ми. Аз обаче съм сигурен, че и без моя съвет вие няма да оставите непроверена всяка една възможност.“

— Това ми харесва — заяви Карла. — Боже, бас държа, че Рина е била в Далас в деня на убийството. Бас държа, че знае кой е стрелял от възвишението. И, тъй като не може да е било ФБР… — Ухили се широко на Блакторн. — … бас държа, че е било ЦРУ. А сега са я убили поради тази причина. Рина дьо Севини беше последната жива свидетелка на убийството на Кенеди. О, нищо чудно именно нейният убиец да е бил вторият човек, стрелял от противоположната посока едновременно с Осуалд.

— Благодаря ти, Карла — усмихна й се Роб. — Оказа ни голяма помощ.

— Струва ми се, че ще трябва да го проверим — рече Джонас.

Карла изви вежди.

— Шегуваш се.

Младият мъж отпи направо от бутилката с бира.

— Не трябва да оставяме непроверена нито една възможност.

— Вие, компютърните маниаци, си падате по конспирациите, нали? — обади се Карла. — Факт е, че хората се убиват едни други за големи глупости. По времето, когато все още работех в полицията, един уби друг в електричката, защото вестникът, който четяла жертвата, не му харесал. Не, че имал нещо против неговото оформление или начина, по който отразявали новините. Не му харесвал журналистът, който водел спортната рубрика. Според него онеправдавал любимия му отбор. И решил, че всеки, който чете рубрика, написана от човек, онеправдал любимия му отбор, заслужава да умре. Прострелял го в гърлото и нещастникът напоил с кръвта си спортната рубрика. „Кое е онова, което е цялото бяло, черно и червено?“ беше закачката на деня.

Блакторн и Джонас се изхилиха.

— Така или иначе — продължи Карла, — на мен ми се струва, че действителната цел на обаждането на Кристиан е била да отклони от собствената си особа вниманието на хората от ФБР и да ги изпрати да преследват сестра му. Те не си допадат особено много, нали?

— Изглежда никой в това семейство не си допада с останалите му членове — отвърна Джонас.

Поръчката им пристигна. Блакторн имаше две пилета на грил, Карла — пиле фахитас, което й донесоха още пращящо, а Джонас се приготви да се справи с мамутска порция чимичанга.

— И така, Изобел наистина ли се „мъкне със странни неприятни особи“, каквото и да означава това? — попита Карла, докато набучваше с вилицата си парче тортила, пилешко, чушка, домат и лук. — Някой трябва да го провери.

Джонас посочи към Карла с гърлото на бутилката бира, която държеше в ръката си.

— Не е лесна, нали? — обърна се към Блакторн той.

— Неуморна.

— Не е нужно да ви напомням, че Изобел е най-заинтересованата от смъртта на Рина — рече Карла. — Тя е тази, която изгуби при промяната на завещанието на Рина.

— Имаме сведения за чести спорове между Изобел дьо Севини и Рина дьо Севини — каза Блакторн. — Очевидно са имали „творчески различия“ през последните седмици преди убийството. И тя определено не беше особено щастлива при четенето на завещанието.

— Представи си само как ще се почувстваш, ако убиеш някого, за да се наместиш на неговото място и разбереш, че той те е надхитрил и го е завещал на някой друг — обади се Карла. — По дяволите, не е справедливо, нали?

Пъхна в устата си огромна хапка от своето пиле и въздъхна от удоволствие.

— Определено трябва да съсредоточим част от енергията си върху Изобел — заяви Роб. — Сигурен съм, че Марти ще направи същото.

— Аз ще съсредоточа усилията си върху Кристиан — каза Джонас. — Наистина е прекалено ревностен в стремежа си да отклони от себе си подозренията. Някакви теории за евентуален мотив?

— Винаги ми се е струвал студенокръвно копеле — рече Роб. — Имам чувството, че между него и Рина е съществувало известно напрежение. Напълно е възможно обаче нито едно от децата на Арман да не я е приело като своя майка.

— Какво е станало с истинската им майка? — попита Джонас.

— Умряла е около година преди Арман да се ожени за Рина — отговори Блакторн.

— Много смърт има в това семейство — промърмори Карла. — Съпругата на Кристиан също е мъртва. Автомобилна катастрофа. И сега той е самотен баща на дванайсетгодишно момиче.

— Не особено добър баща, според всеобщото мнение — рече Джонас. — Кейт, дъщерята, е изчезвала на два пъти през последните десет месеца. Единият случай стигнал чак до ФБР. Оказва се, че и двата пъти е избягала от къщи заради конфликт с баща си.

Карла изправи гръбнак.

— Да не би да го обвинява в малтретиране на дете?

— Не. Обвинява го, че е негодник. — Джонас сви рамене. — Хей, говоря сериозно. Точно това е казала на ченгетата. Те проучили случая и го отнесли към тийнейджърските истории в духа на „татко ми не ме разбира“. Социалните служби от своя страна също огледали и не открили проблем.

Карла изсумтя.

— Социалните служби, глупости. Съществуват милион причини едно дете да не разкаже цялата история за своите родители. Боже, той сигурно я малтретира, кучият му син.

— Нека не правим прибързани заключения — каза Блакторн. — И да не забравяме, че онази, която спечели наистина от смъртта на Рина дьо Севини, е Ейприл Харингтън.

Всички задъвкаха мълчаливо, като размишляваха върху думите му.

— Засега проучванията показват, че е чиста — обади се Карла. — Видяхте какво открих за нея — нищо. Добра гражданка, примерна бизнесменка, уважавана специалистка по криминалетата, но не и по престъпленията.

— Аз проверих телефонните обаждания, факсовете и електронната поща — заяви Джонас. А след това се усмихна. — Даже не ме питайте как. Търся нещо интересно и най-вече за съществуването на някакви контакти между Рина и Харингтън. Ако успеем да намерим такова нещо, можем да предположим, че ни е излъгала, когато каза, че не е знаела за съдържанието на завещанието. Но засега не съм открил да са поддържали каквато и да било връзка помежду си.

— Дълбай по-надолу — рече Блакторн. — Струва ми се, че тя крие нещо. Не знам защо мисля така. Просто някакво шесто чувство.

Джонас кимна.

— Мога да опитам и на някои други места.

— Професионалните убийци струват пари — произнесе бавно Карла. — От всички споменати досега, Ейприл Харингтън има най-скромни финансови възможности. Всеки един от останалите би могъл да скрие сделката — да се сдобие с пари в брой, без да остави документи — но не и тя.

— Не мислиш, че тя е убиец, така ли?

Карла сви рамене.

— В моя списък със заподозрени тя заема по-задно място, отколкото във вашите.

Всъщност, тя не беше особено напред и в списъка на Блакторн, но той предпочете засега да запази този факт за себе си. Не можеше да забрави как се бе държала в кантората на адвоката, когато прочетоха завещанието. Ако всичко беше игра, то тогава тя заслужаваше академична награда.

А освен това си представяше и други неща, свързани с нея — като например какво щеше да бъде усещането, ако заровеше ръце в гъстите й, вълнисти червеникави коси. Ако целунеше тези нежни устни. Ако погалеше тези стройни бедра.

Не беше мислил по този начин за никоя жена, откакто бе умряла Джеси.

И определено нямаше да мисли по такъв начин точно сега за една заподозряна. Това бяха опасни неща.

— Съществуват и други възможности — рече той. — Хора, които не са така близки на Рина, както членовете на семейството й, но пак не са лишени от мотиви. Клиенти например. Работещите в „Перспективите на силата“. Недоволни бивши служители. Ще трябва да проверим всичко това. Любовници на съпруга или съпругата, ако изобщо са имали такива.

— И нека не забравяме убийците на Джон Кенеди — заяви с усмивка Карла.

— Ще направя компютърни справки за всички заподозрени — каза Джонас. — Ако съществува някаква документация, от какъвто и да било род, ще я открия.

— Дано да има — отвърна Блакторн. — Не разполагаме с нищо друго. Никакви материални улики, освен куршум от пистолет, който вероятно никога няма да открием. Господи, как само мразя професионалните убийци.

— Хей, не се притеснявай — обади се Карла и заби зъби във втората си, добре натъпкана фахита. — Никой не е безгрешен. Той може би ще убие отново и този път ще остави повече доказателствен материал.

— Е, това вече е утешителна мисъл — заяви Блакторн.