Брайън Галахър
Фън шуй откачалки (48)

47

Часът е дванайсет без пет. Никол стои пред пансиона, държи под мишница от онези папки, в които художниците носят материалите си. Издокарала се е с високи светлокафяви ботуши (същите, които видях да си купува, когато я проследих в търговския център), бежова минипола и лимоненожълта блузка. На шията й блещука златна верижка. Май е била на фризьор — в златистата й къдрава коса, която се спуска на раменете й, проблясват оранжеви кичури.

Боже, колко сексапилни са дългите й крака, колко сърдечна е усмивката й! Така се вбесявам, че ми идва да си отхапя езика.

Вместо това свалям стъклото, усмихвам се престорено.

— Радвам се да те видя, Джулиан — тя прокарва длан по колата, все едно милва котка. Каква ирония — Макс лежи в багажника, но вече е в друг свят.

— Фантастична кола!

— Така е. При това е зелена. Един от любимите ти цветове.

— Твоят ли е?

— На баба ми. Никол, случи се нещо. Каня те на гости у дома. Изражението й се променя — тя съжалява, че ще ме разочарова.

— С удоволствие. Но следобед ще ме снимат за моя каталог, запазила съм си час при фризьор…

— Спешно е!

— Ронан ще ме фотографира, не мога да му откажа.

Изумено я зяпвам:

— Той пък какво разбира от фотография?

— Много е талантлив. Направи доста снимки в Париж, току-що ги взех от фотоателието. В чантата ми са — искаш ли да ги разгледаш?

— Добре, но като отидем у дома.

— Много извинявай, обаче не мога да дойда. В три часа имам среща с Ронан в зоопарка.

— Шегуваш се.

Тя обяснява:

— Според него ще бъде много оригинално да ме снима до големия аквариум с тропически рибки. Какво ще кажеш?

Не смея да я погледна.

— Много оригинално — промърморвам.

— Затова първо искам да си направя прическа — тя прокарва длан по косата си, сякаш милва живо същество.

— Никол, моля те, ела у дома. Покани Ронан. Изгарям от желание да се запозная с него. Ще обядваме заедно… ще ви приготвя салата с авокадо и манго. Сигурна съм, че ще му хареса.

— Той много обича авокадо и манго, обаче…

— После ще отидете в зоопарка, където ви е мястото.

Никол кръшно се засмива. После пита защо толкова държа да ми гостува именно днес.

— Става въпрос за Макс — промърморвам, като избягвам погледа й.

— За Макс ли? Добре ли е миличкото ми животинче?

— Боя се, че не. Струва ми се, че е болен. Страхувам се да поема отговорността за него. Затова искам да го видиш и да прецениш какво е състоянието му.

Бинго! Хвана се в капана! Започва да ме разпитва с какво съм го хранила, дали случайно не е погълнал я препарат против хлебарки, я друга отрова.

Разказвам й как съм го забелязала да гризе някакво растение в съседната градина на покрива, а наблизо е имало флакон с препарат за унищожаване на плевелите.

Тревогата на Никол нараства.

Хвърлям още една примамка:

— Тъкмо ще ми разкажеш още подробности за фън шуй. Спешно ми е необходима консултация със специалист по въпроса.

Тя е раздвоена между възможността да види Макс и да говори на любимата си тема и необходимостта да си направи прическа. Труден избор, нали?

Колебае се само миг, после приема поканата ми с уговорката, че посещението й ще бъде съвсем кратко.

Прекрасно. На бърза ръка ще я заключа на терасата, ще повикам Ронан и ще сложа край на тази злощастна трагикомедия. Може би ще повикам и Силвана, за да наблюдава от кулисите.

— Може ли да отидем с твоята кола? — пита тя, все едно е дете, което иска да го повозят.

Не, опасно е. Вонята започва да се усеща в купето. Не се страхувам, че Никол ще разбере от какво е — в края на краищата живият Макс миришеше съвсем различно. Нищо чудно обаче да вземе да ме разпитва дали не съм оставила капака отворен и в багажника да е влязъл примерно таралеж. Типично за нея е да се безпокои за съдбата на горкото бодливо животинче.

— Не. Ти тръгни след мен, ще ти показвам пътя.

— Добре.

— Следвай ме неотлъчно.

* * *

По пътя към новия ми мезонет виждам голям контейнер за смет. Удрям спирачки, Никол спира зад мен. Слизам, отварям багажника. За щастие тя остава в колата. Изваждам клетката, напъхана в найлоновия чувал, хвърлям я в контейнера.

Отново сядам зад волана и потеглям.

Никол покорно ме следва.

* * *

Щом влиза в новото ми жилище, тя възторжено възкликва:

— Колко е хубаво у вас, Джулиан! Още в коридора се усеща сливане на енергиите.

— Благодаря.

— Макс е късметлия.

— Така си е.

— Къде е? Искам да го видя.

Бързам да я отклоня от опасната тема:

— Имаш много хубава златна верижка.

— Ронан ми я подари — надълго и нашироко започва да обяснява откъде е купил бижуто, къде са се намирали, когато й го е подарил, но аз влизам в дневната и я оставям в коридора да бърбори за Ронан, а когато приключва хвалебствията по негов адрес, тя подхваща друга хвалебствена реч, този път предназначена за жилището ми — колко хармонична била атмосферата, как през остъклените врати към кухнята и хола прониквала повече светлина.

Изваждам от барчето бутилка с бренди.

Никол още е в коридора. Повтаря, че всичко много й харесва, само дето спираловидната стълба към горния етаж, която безусловно е много красива, е в противовес с принципите на фън шуй, тъй като потиска енергиите в къщата.

Интересна информация, с която при други обстоятелства бих се съгласила, обаче в момента не ми е до фън шуй. Наливам си пълна чаша с бренди, за да се поуспокоя.

— Хубаво е, че има повече свободно пространство — продължава тя. — Излишните мебели създават усещането, че се задушаваш, спират притока на енергия.

— Ясно.

Никол най-сетне влиза в хола и веднага отбелязва, че е хубаво да имам букет от хризантеми, защото създавали атмосфера на душевен мир.

Отпивам голяма глътка. Защо ли я излъгах, че искам мнението й във връзка с фън шуй? Трябваше да й кажа, че Макс не се чувства добре и да не се разпростирам в подробности. Дано не надникне в спалнята ми. Ако види магнолията, до утре няма да си затвори устата.

— Смяташ ли да оставиш стените бели, Джулиан?

Не отговарям. Мисля си само, че от няколко месеца тази жена спи със съпруга ми.

Тя обяснява, че цветът има лечебни свойства — различните съчетания от цветове се отразяват както на здравето, така и на настроението.

— Белият цвят символизира невинност и податливост към внушения — продължава, без да знае, че от дърдоренето й започва да ми се повдига. — Пречи да си създадеш окончателно мнение по един или друг въпрос, тъй като предоставя прекалено много възможности.

— Не се затруднявам при съставянето на мнение, Никол. Затруднявам се само когато околните не се съобразяват с него. Какво ще пиеш? Мога да ти предложа коантро — имам неотворена бутилка. Някой е изпил до дъно предишната — интересно кой ли е бил?

Тя пита дали имам плодов сок, защото напоследък „се била запалила по здравословния живот.“

— Боя се, че в този дом не се придържаме към принципите на здравословния живот — взимам бутилката с коантро. — Разполагаме само с продукти, които сериозно увреждат здравето.

Знам, че не бива да пия бренди. Ала не желая да се заричам, че ще се откажа от алкохола или от всичко (секс, лекарства и прочие), което ти помага криво-ляво да оцелееш.

Наливам й коантро, подавам й чашата, тя безропотно я взима.

— Ще те помоля за нещо, Никол.

Тя вдига вежди, навежда се към мен, гледа ме очаквателно.

— Държа да не съобщаваш на никого адреса ми. Не желая определени приятели и познати да разберат къде живея. Ще ми се да го запазя в тайна дори от енорийския свещеник. Крия от всички съпруга си…

Никол усърдно кима, че разбира дилемата ми.

— Обещаваш ли да не казваш на никого къде живея?

— Обещавам — прошепва тя с абсурдна искреност, все едно казва: „И през ум не ми минава да издам тайна, която някой ми е доверил.“

Въпреки това й нямам доверие. Затова уточнявам какво имам предвид. Безпокоя се, тъй като фразата „Обещавам да не казвам на никого“ в повечето случаи означава „Обещавам да не казвам на никого, освен на съпруга или на любовника ми, на Хю, Орла, Миксър, Фреди, Сандра, Бърнис, Донал, на сестрите, майка ми и леля ми, на колежките и на приятелките от фитнес залата, на градинаря Джон, който знае да си държи езика зад зъбите, и още на… да видим… Мейбъл, секретарката в салона за масаж, библиотекарката в Дийнгрейндж, която винаги чете някаква книга и не си пада по клюките, и, разбира се, на новия помощник на енорийския свещеник, дето наскоро пристигна от Нигерия и без това няма с кого да клюкарства — всички те са олицетворение на дискретността.“

Обяснявам накратко какво самата аз разбирам под „Обещавам да не казвам на никого.“

Опитвам се да й набия в главата, че ако издаде пред някого местонахождението на тайната ми квартира, със собствените си ръце ще я разчленя, но преди това ще изтръгна езика й и ще го хвърля в аквариума в зоопарка, за да послужи за храна на забележителните му обитателки.

Тя се облещва — може би я измъчва тревожното усещане, че изобщо не се шегувам.

— Ето защо се питам дали мога безрезервно да ти се доверя, Никол — казвам в заключение. — Например да не издадеш адреса ми дори пред Ронан.

— Разбира се, че можеш. Няма да кажа никому.

Отново отпивам от брендито си.

Поведението ми явно я озадачава и безпокои. Пита дали всичко е наред с мен.

— Ами… тъкмо сега имам семейни неприятности.

— Така и предположих — мълви тя. — Искаш ли да споделиш нещо с мен?

— Не.

— Хм… дори не знам как се казва съпругът ти.

— Хелмут.

След една-две секунди Никол колебливо подхваща:

— Името е…

— Само не казвай, че ти харесва! — прекъсвам я.

— Мисълта ми беше, че това е немско име, нали?

— Да. Както казах, със съпруга ми имаме…

Тя кима:

— Сигурно не ти е лесно.

— … известни разногласия. Хелмут иска да купим аквариум, аз не желая. Смятам, че няма да съм състояние да се грижа за рибките.

— Грешиш, Джулиан — възразява Никол. — Аквариумните рибки не изискват никакви грижи. От друга страна, стимулират положителната чи. Знаеш ли, че за събитията в живота ти може да се съди по поведението на рибките в твоя аквариум? Например ако изглеждат замаяни, това означава, че те е обзела летаргия, ако пък…

Господи, няма ли веднъж завинаги да си затвори устата!

— … ако започнат взаимно да се изяждат — добавя със смехотворна загриженост, — поведението им е признак за прекалено много стрес в живота ти.

Чакайте малко, тук нещо не се връзва.

— Ако започнат взаимно да се изяждат — възразявам, — това означава, че те са подложени на стрес. Или че са гладни.

Никол се засмива като доверчиво дете, сякаш колкото и да се опитвам, не мога да я скандализирам.

— Рибите олицетворяват още парите и семейното щастие — заявява авторитетно. — Аквариумът ще въздейства положително на взаимоотношенията със съпруга ти. Говоря съвсем сериозно.

— Съмнявам се.

— Така е, повярвай ми.

— Ронан има аквариум, нали?

Тя кима, изглежда озадачена.

— Ако аквариумът въздейства положително на отношенията между съпрузите, защо той твърди, че с брака му е свършено?

Обаче Никол пак започва да философства, все едно е имунизирана против здрав разум:

— Не става въпрос само за семейно щастие; както вече споменах, аквариумът допринася за финансови печалби.

Не издържам:

— Виж какво, хайде да сменим темата, а?

Само че тя така се е разпалила, че няма спиране. Казва, че ако държиш аквариум в зоната на кариерата, това ще се отрази положително на банковата ти сметка. Обяснява какво е „зона на кариерата“. Жилищният план на всеки апартамент е разделен на девет традиционни зони, например кариера, богатство, слава, взаимоотношения, здраве, познания…

— И деца — добавя; странно защо, изглежда ужасно уязвима.

— Деца — повтарям.

Тя кима, безпричинно се просълзява, прави ми знак да излезем в коридора, за да ми покаже зоната на кариерата. Подчинявам се.

— Повечето енергия в къщата прониква през входната врата, затова зоната на кариерата винаги е наблизо. Тя олицетворява призванието ти, жизнения ти път.

— Не го знаех.

— Жизненият път е като река. Водата е силен елемент. Което означава, че аквариумът трябва да се постави до входната врата — ето тук например… — Никол докосва ниската библиотека, но аз й обръщам гръб и се връщам в дневната; смазана съм от безкрайното й бръщолевене. Тя ме следва по петите. — Наистина трябва да си вземете аквариум, Джулиан. Дори да имате само една рибка, тя ще повлияе благотворно на брака ви.

— За шведска тройка ли говориш?

— Не те разбирам…

— Аз, Хелмут и рибката.

— Това ще бъде едно ново начало на взаимоотношенията ви — усмихва се тя.

Неволно избухвам в смях.

Отварям остъклената врата към терасата (мимоходом отбелязвам, че ключът е в ключалката), излизам навън. Никол пристъпи след мен. И ахва.

Зашеметена е от невероятната гледка към парка. Омаяна е от разнообразието на цветове, дърветата, цветята, бистрото езерце с грациозните лебеди, свежата трева, тухлената стена, ограждаща парка от едната страна, червеникавите покриви, безкрайната синева на небето…

— Трябва да го нарисувам!

— Моля?

— Джулиан — благоговейно шепне тя, — трябва да нарисувам този пейзаж. Като кътче от рая е.

— Искаш да нарисуваш моя парк ли?

— Моля те, разреши ми. Платното и стативът са в колата ми. Ей сега ще ги донеса.

— Искаш да направиш пиратско копие на моя красив парк ли?

— Джулиан! — тя се обръща към мен.

— Какво?

— Ако не ми разрешиш, няма да ти се разсърдя… може би ме мислиш за луда — подкупващо ми се усмихва, влажните й очи са като на плаха газела.

— Давай нататък.

— Съгласна ли си именно тук да започна да рисувам „Чи“? Природните красоти ме вдъхновяват.

Извръщам поглед, прехапвам устни. Наивницата смята, че с радост ще я наблюдавам как рисува копие на платното, което ще й помогне бързо да забогатее и още по-бързо да бъде изчукана от Ронан.

— Питаш дали можеш да нарисуваш „Чи“, така ли? И то на моята тераса.

— Моля те!

— Нали щеше да ходиш на фризьор?

— Прическата не е толкова важна.

— Копието никога няма да бъде същото като оригинала.

— Ще опитам да постигна възможно най-голяма прилика.

От вътрешния джоб на новото ми черно яке изваждам пакет от сините „Джон Плейър“ — трябва да правя нещо, иначе ще полудея. Изваждам цигара, захапвам я, ровичкам в джоба си за кибрит, запалвам цигарата — бас държа, че откачалки като нея, дето си падат по фън шуй, незабавно ще подхванат лекция на тема колко пагубен е никотинът за хармонията във Вселената.

Всъщност има ли значение какво ще рисува, след като я заключа на терасата и й устроя среща с любовника й?

— Виждам, че си много запалена — духвам клечката, хвърлям я през перилото.

— Съпругът ти няма ли да се разсърди?

— Напротив — ще му бъде много забавно.