Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Feng-Shui Junkie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Брайън Галахър. Фън шуй откачалки

ИК „Фокус“ ООД, София, 2004

Редактор: Гергана Рачева

ISBN: 954–783–026–0

История

  1. — Добавяне

21

Като повечето мъже от неговата класа Ронан не може да изрази чувствата си, като крещи, плаче, ругае, скърца със зъби, чупи чинии, скубе си косата и прочие.

Странна порода са мъжете.

Само че аз току-що направих нещо ужасно и ми е любопитно да разбера дали ще събудя у него първобитния човек, дали този път ще го накарам да побеснее.

Какво мислите, че направих?

Заявих на Ронан, че е безмозъчен фустогонец ли?

Не.

Казах му, че когато е в ерекция, пенисът му прилича на полусурова наденица ли?

Не.

Подхвърлих злобна забележка за оплешивяващото му теме ли?

Не.

Най-любезно се поинтересувах как са хемороидите му ли? Нищо подобно.

Направих следното — току-що настаних мама у нас.

Госпожа О’Конър е в банята. По-точно — излегнала се в джакузито. Преди малко пи чай, скоро ще си легне; не иска да се набива на очи, когато Ронан се върне.

Занесох куфарите й в другата спалня, която досега съпругът ми използваше като кабинет. Втората голяма промяна в живота на Ронан ще бъде монополът върху телевизора и използването на банята, която аз почти съм приватизирала. От днес нататък ще се съобразява с една дребна женица, която ще използва тоалетната, тостера, джакузито и куп други удобства.

Електрическата самобръсначка е единствената вещ, която ще си остане само негова.

Ами храната! Съпругът ми дори не подозира какво го очаква. Накратко, мама е лудо влюбена в хладилниците. Макар да познава слабостта й към бисквити, плодови пити и всякакви други сладкиши, Ронан определено подценява страстта й към френските сирена и кифличките с пълнеж и шоколадова глазура, които на него също са му любими. Представям си ужаса му, когато установи присвояване в необичайно големи размери на горепосочените хранителни артикули.

С нетърпение очаквам да видя физиономията му, като разбере каква изненада съм му подготвила.

В интерес на истината най-съкровеното ми желание е да го смажа от бой, да го скубя, да крещя и да драскам с нокти лицето му, докато заприлича на недоодран глиган.

Може би тогава ще ми каже защо ми причинява тези страдания.

Само че не бива да го правя, иначе ще заподозре нещо гнило.

Няма да вдигна скандал, да му искам обяснение. Реших го, докато със Силвана вечеряхме в италиански ресторант — тя си поръча пица, аз — канелони, изпихме и две бутилки вино „Касъл Ридж“.

Силвана се съгласи с тактиката ми — истинско постижение, като се има предвид, че с нея винаги сме „на различна вълна“ по някои въпроси.

Беше адски мила, заяви, че винаги мога да разчитам на подкрепата й.

Ронан пристига малко след девет часа, докато майката на всички войни още се наслаждава на джакузито.

Влиза в дневната, но сякаш не ме забелязва, въпреки че седя на канапето и чета „Космополитън“. Изглежда в лошо настроение, вероятно защото току-що е посетил Никол, станала жертва на любовта им. Носи голям жълт найлонов плик.

— Какво има в плика? — подхвърлям, докато преглеждам глупавата статия за това кой всъщност командва в едно семейство.

— Донесох рибки…

— Не знаех, че са открили риболовния сезон — промърморвам разсеяно.

Изведнъж се сепвам. „Рибки“ ли каза? Чувам шум, напомнящ ромолене на ручей.

Вдигам поглед. Ронан изсипва от плика поне един тон вода в нашия аквариум. Не само вода, ами и куп рибки. Скачам на крака, спускам се към аквариума и възкликвам:

— Какво правиш, да му се не види?

За малко не добавям: „От къде на къде настаняваш рибките на мръсницата в нашия аквариум?“, ала навреме прехапвам език.

Спокойно обяснявам, че аквариумът не бива да е пренаселен, иначе някоя от обитателките му ще стане жертва на закона за естествения подбор, който гласи: „Тъй като съм гладна и с теб си съперничим за ограничено количество храна, а пък ти си вкусна и много по-малка от мен, следва, че ще те изям. Бъди послушна и се пъхни в устата ми.“

— Извинявай — Ронан широко се усмихва. Наднича в аквариума, сякаш очаква да види ожесточена морска битка. Само че нещата не стават така. Може би ще изминат няколко дни, докато някоя от по-силните представителки на рибешкия род отхапе я перките, я опашката на по-слабата си посестрима.

Неохотно пристъпвам до аквариума и също надниквам вътре.

Сред нашите иглокоремни, сиви балисти и жълтокоремести рогачови рибки забелязвам няколко допълнителни артикула — две тетри, една коралова рибка, която прилича на зебра, зелено-черен барбус с опашка на тигрови шарки и две гупи.

Има и една с ивици като на скункс, която, доколкото си спомням, не видях в аквариума на Никол. Нищо чудно да се е скрила зад някой корал, като ме е видяла да приближавам с шилото за лед.

Явно Хари се е върнал у дома навреме, за да ги спаси. Предполагам, че поради липсата на аквариум ги е приютил във ваната. А ето че в крайна сметка се озоваха в моя дом; някак си тази вечер Никол е намерила начин да ги даде на съпруга ми.

— Не предполагах, че харесваш декоративните рибки, Ронан.

— Луд съм по тях.

Долен лъжец! Пет пари не дава за тъпите рибки. Не отговарят на образа му, който се старае да натрапи на околните. До известна степен задоволяват чувството му за естетика, но определено не са подходящо хоби за изискан човек като него.

— Откъде ги взе? — питам, за да чуя поредната лъжа.

— Ами… на връщане от работа случайно видях специализиран магазин.

— Къде се намира този магазин?

— Не обърнах внимание. Колата ми още е в сервиза, затова отидох пеш до спирката на автобуса. Между другото, човекът ги продаваше много евтино.

— Изглеждат недохранени.

Той свива рамене:

— Помислих си, че ще останеш доволна.

— Много им се радвам — отговарям замечтано, прокарвам показалец по страната му. — Честна дума.

Ронан отстъпва крачка назад.

Сигурно ме мисли за голяма наивница. Галантно е предложил на любовницата си да намери приемен дом за нейните декоративни рибки, след което ги тропоса на мен. Дали трябва да постъпя безкористно и да се постарая да им осигуря по-добър живот?

— Сигурен съм, че няма да им се случи нищо лошо — заявява той.

— Грешиш. Виждаш ли нашата жълтокореместа рогачка?

— Да.

— Обзалагам се на две към едно, че утре сутринта вече няма да я има.

Той само се засмива. Защо не — дори не подозира, че и рибките имат чувства.

— Лягам си — заявява с тон на човек, капнал от умора.

— Майка ми е в банята.

Ронан недоверчиво ме поглежда, хуква по коридора да се увери в твърдението ми. Стъпките му спират пред банята. Вратата е затворена, но отвътре се чува тихото бучене на джакузито.

Знам какво си мисли Ронан: че само двама души могат да проявят нахалството да използват банята ни — майка ми и Силвана.

„Господи, дано е Силвана!“ — моли се наум.

За пръв път в живота си отчаяно желае приятелката ми да е не само в нашето жилище, но и в нашето джакузи. Защото алтернативата майка ми да се е възползвала от удобствата на нашата баня, е прекалено ужасяваща. Ако тя е в джакузито, значи ще нощува у нас. А това означава, че ще му се наложи да бъде учтив с нея утре сутринта по време на закуската.

След малко се връща и застава на прага на отворената врата. Блед е като платно.

— Не може да остане тук — изграква.

— Тя е възрастна жена.

— Не е достатъчно възрастна — гласи наглият му отговор.

— Не знам дали държа да съм омъжена за теб, щом си толкова жесток, че не можеш да проявиш мъничко щедрост към възрастна дама, която е и моя майка.

Ронан прекосява дневната, сяда на коженото кресло, грабва от масичката неделния вестник.

— Аз съм принуден да живея тук — заявява с тон на мъченик.

Боклук!

Ръцете ме сърбят да зашлевя наглата му физиономия, затова отивам в кухнята да си приготвя чаша чай.

Връщам се, но той вече не е в дневната. Тръгвам по следите му. Майка ми още е окупирала банята. Нашата спалня тъне в мрак. От катраненочерната пропаст, където се намира леглото, се разнася равномерно дишане.

Тихо затварям вратата. Първата нощ на майка ми тук ще бъде спокойна, няма да има скандали. А веднъж настани ли се в апартамента, Ронан и с топ няма да я помръдне.

След тази нощ остават само още няколко хиляди.

Той все някак ще ги преживее.