Брайън Галахър
Фън шуй откачалки (11)

10

В жилището още се усеща миризмата на лимон, въпреки че вече не е натрапчива.

— Къде си, долна мръсница такава?

С ритник затварям входната врата, включвам лампата в коридора, запращам четивото си върху канапето с цвят на банан и заставам неподвижно, като здраво стискам оръжието си.

Тя е някъде тук. Сигурна съм.

Падна ми в ръцете.

Разбира се, лимоненожълтият сутиен вече не виси на дръжката. Слагам предпазната верижка, спускам двете резета. Да видим сега как нахалницата ще се измъкне от моята крепост. Ще се мята като впримчена тигрица, ще драска и ще крещи при отчаяните си опити да се изплъзне. Преспокойно ще се приближа до нея и с токчетата си ще я прикова за дървения под.

Кухнята! Проверявам навсякъде. Под масата. Под умивалника. В килера. Няма я.

Безшумно отварям вратата към дневната, на пръсти прекосявам просторното помещение, отново излизам в коридора и се промъквам в спалнята. Търсенето продължава — надниквам под леглата, в дрешниците, зад вратата на банята, излизам на малкия балкон.

Обаче от мръсницата няма и следа. Проверих дори в големия кош за дрехите за пране.

Хм, сигурно си е тръгнала преди Ронан.

Жилището е идеално почистено, няма нито прашинка. Крановете в банята блестят като нови. В коридора ухае на изсушени цветя. Ронан никога не би стигнал чак до там. Аз също. На това му се казва преиграване.

Ронан фанатично поддържа личната си хигиена и е маниак по отношение на облеклото си — дава ризите си за гладене в ателие, всеки ден сменя бельото си, използва афтършейв „Арамис“, вечер усърдно мие зъбите си. Виждала съм този боклук дори да скубе веждите си, но никога не е хващал метлата.

Как ще обясни неочакваната си страст към домакинската работа? С нетърпение очаквам да чуя какво оправдание е измислил.

Връщам се в дневната, наливам си коантро. Виж ти, нивото на питието в бутилката значително се е понижило, откакто бях тук преди два часа. Ронан не близва коантро. Само аз го пия. Ясно — Никол се е наливала с любимото ми питие. Ама че нахалство!

Отпивам голяма глътка, алкохолът парва гърлото ми. Ненадейно забелязвам нещо необичайно. Напрягам се като тигрица, която се готви за скок.

Остъклените врати са открехнати.

Мръсницата е на терасата.

Предполага, че вечерям с Ронан, и се шири в апартамента ми — очевидно тренира за ролята на бъдеща съпруга.

Сърцето ми бие до пръсване, толкова силно стискам шилото, че кокалчетата на пръстите ми побеляват. Надничам навън, но уличницата вероятно е в другия край на терасата. Ще я хвърля през парапета. Нещастен случай, какво пък толкова.

Отварям широко френските прозорци и крясвам:

— Веднага влез! — Мълчание. Опитвам друг подход: — Нека поговорим като зрели и разумни хора.

Отново никой не отговаря.

— Влизай, гадино! — изръмжавам. — Знам, че си спала със съпруга ми!

Тишина.

— Сама си го изпроси! Изскачам на терасата.

Няма никого. Само върху бялата пластмасова масичка самотно стърчат две чаши с вино на дъното.

Замахвам с шилото, парченца стъкло се разпиляват на терасата, политат надолу към вътрешния двор, чувам пронизителен писък, за миг ми хрумва, че съседите правят слънчеви бани, задушавам се, сякаш стягат примка около шията ми, усещам как влага изпълва очите, носа ми, прокрадва се чак до сърцето ми, залитайки се връщам в дневната, движа се като привидение, без да знам къде отивам, някак си се озовавам до канапето, виждам списанието за бебетата, което бях забравила, взимам го, взирам се в грамадното ухилено лице на бебето. Боже, колко е сладко, има красиви сиви очи и сламеноруса коса и симпатични ушенца, а заглавието е: „Вие и вашето бебе“.

Изведнъж се строполявам на пода, чувам нечовешкия вой, който сякаш звучи извън мен, всичко, което докосвам, е мокро и хлъзгаво, кокалчетата на пръстите ми силно се притискат в очите ми, заповядвам си да престана — що за абсурдно поведение! — казвам си, че реагирам прекалено емоционално, че може би халюцинирам под въздействието на алкохола, само че вече ми е трудно да си поема дъх и единственото, което ще ме спаси от ужасната болка, е бутилката с „Джеймисън“, моля се, моля се от сърце някой да дойде и да я вземе…