Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (53)

Глава 53
Лола

Седмицата след пожара беше истинско мъчение. Разпитваха ни от полицията, детектив Мерсие се появи отново, както и другите, които го придружаваха и преди. Случаят беше определено умишлен палеж, така казаха. Из цялата кухня бил разлят бензин, който, запален, избухнал в пламъци, обхванали помещението. От кухнята не беше останало почти нищо, а димът беше съсипал, в по-голяма или по-малка степен, и останалата част на хотела.

Не знаех дали застраховката ще покрие щетите, но, така или иначе, тя нямаше да бъде изплатена в случай на умишлен палеж. Предполагам, че щяха да ми отказват, докато не се докажеше, че не аз съм причинила пожара. Нямаше улики, свидетели, доказателства. Вече бях под подозрение за убийството на съпруга си, а сега — и в палеж. Кой би ми повярвал, ако кажех, че съпругата на Солис е подпалила хотела, защото иска да ми го отнеме? Или може би Жизел Кастил го беше направила, защото искаше Патрик? Или пък дори Йеб Фалкон, по инструкции на Лорен Солис?

След първия шок, мис Найтингейл пусна бомбата си — каза ми, че е видяла Патрик.

— Той беше, мила моя — каза тя, — така че можеш вече да престанеш да се тревожиш за обвинението в убийство. Патрик е жив и здрав и кара много скъп мотор.

Отначало почувствах облекчение, че Патрик е жив все пак. После дойде гневът, все същият безполезен гняв. И накрая — най-важният въпрос. Защо?

— Замесена е жена, естествено — каза мис „Н“ и приглади бяло-синята рокля над коленете си. — При мъжете като Патрик, винаги е замесена жена. И тъй като Жизел, изглежда, не знае къде е той, предполагам, че жената е Евгения Солис.

— Но Патрик не я познава! — казах аз изумена.

— А ти откъде знаеш, че не я познава? — отговори мис „Н“.

Беше права, нямаше как да знам. Излизаше, че не знам много за каквото и да било, свързано с Патрик.

— Ако е Евгения — каза мис „Н“, — Патрик играе много опасна игра.

Мис „Н“ разказа на Джак всички подробности за дукатито и се извини, че не е успяла да запише номера му.

— Предполагам, че просто вече губя и рефлексите си, освен зрението — каза тя. — Може би обаче ще е добре да проверите при търговците, които продават „Дукати“ по крайбрежието, и да видите кой от тях е продал напоследък „748S“, боядисан в тъмносиво и с магнезиеви колела. Голям красавец беше този мотоциклет, дори моят Том би го харесал. Като говорим за Том — продължи тя, — време е да се върна у дома. Снощи се обадих на мисис Уормсли и тя ми каза, че вече й е трудно да се справя с малката Нели. Разглезена е, страхувам се. Както и да е, мили мои — тя обхвана с милия си поглед мен и Джак, — сигурна съм, че ще можете да се справите и без мен известно време, а и винаги можете да се свържете с мен по телефона.

— Наистина ли трябва да тръгваш? — казах аз, после осъзнах колко егоистични са думите ми. — Да, разбира се, че трябва — добавих твърдо. — Имаш своя дом, а и кучетата ти имат нужда от теб. А и преди да си се усетила, ще дойде Коледа.

— Защо не дойдеш с мен, дете? — каза тя неочаквано. Гледаше ме така, сякаш съм някоя от бившите й ученички или изгубена душа, която има нужда от помощ. — Ела и остани в моя котидж. Ще се радвам на компанията ти, а и ще ми помогнеш да разглезим малката Нели още повече. Освен това, предлагат много хубава слаба бира и див лимон в „Влекли Армс“, а и паят с бъбреци на мисис Уормсли е превъзходен.

Засмях се и за част от секундата си представих себе си в кръчмата на Блекли, после поклатих глава.

— Не мога да го направя — трябва да остана тук и да се погрижа за бизнеса си.

— Защо да не можеш? — каза Джак. Обърнах се и го изгледах. — Не можеш да започнеш работа по хотела, докато не получиш парите от застраховката — добави той. — Освен това, имаш нужда от почивка.

— А Патрик?

— Аз ще проверя за Патрик. И ще ти се обадя веднага, щом открия нещо. Освен това, аз ще бъда зает през следващите няколко седмици, ще снова напред и назад до Щатите, ще работя по яхтата.

Погледнах ги — най-добрата ми приятелка и моят любовник.