Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (22)

Глава 22
Джак

— Хей, Джак — каза Шугар, — какво си замислил с тази жена, която не поддържа външния си вид?

— Мисля да я спася от съдба, по-лоша от всичко, което би могла да си представиш.

Той хвана Шугар за ръката и двамата тръгнаха към кея „Жан-Жоре“, следвани от Лошото куче, което продължаваше да души за изпаднали съкровища всред боклуците на пазара. Плътта на Шугар беше гладка и топла под дланта му, хладна и свежа, като че ли току-що беше излязла от морето. Което не беше далеч от истината, защото по-рано тази сутрин двамата бяха поплували заедно.

— Имаш намерение да напуснеш кораба? — запита я той над омлет, подправен с билки, в „Горилата“. Апетитът му се беше изострил, може би от необичайното чувство да помага на изпаднали в беда жени, и той чувстваше, че просто ще умре от глад. Спомни си, че когато беше в стрес, и дамата беше изяла всички кроасани.

Погледът на сините очи на Шугар срещна неговия. Тя подръпна малко червеното си потниче и кръстоса дългите си загорели крака.

— Така мисля — каза тя безразлично.

— Няма друг момент като настоящия, Шугар — каза той.

Тя му се усмихна широко, лъчезарно.

— Чудесно. Просто искам да знаеш, че винаги ще си останем приятели.

Той протегна ръка през масата и хвана нейната.

— Разбира се. Беше великолепно.

— Да, забавно беше — съгласи се Шугар. — Много забавно.

Той изяде омлета си и направи знак на келнера да донесе сметката.

— Хайде, ще те заведа обратно на лодката. Ще си вземеш нещата и ще те закарам, където пожелаеш.

Очите на Шугар светнаха, но тя не гледаше него, а двамата загорели младежи, които се приближаваха към тях.

— Благодаря — каза тя, — но няма нужда. Момчетата ще ми помогнат.

Джак се изправи и я обгърна в здрава мечешка прегръдка, която накара Лошото куче да залае ревниво.

— Грижи се за себе си, Шугар — каза той.

— Сигурно пак ще се видим! — извика тя и тръгна към прегръдките на двамата привлекателни младежи.

Той гледаше как се отдалечават: Шугар в средата, мускулестите им млади ръце — обгърнали талията й. „Прекарай си добре, Шугар, помисли си той. Човек е млад само веднъж“.

А това го върна към мислите за Лола Лафорет с очите на Бамби, с изчезналия съпруг и с възможната присъда за убийство, надвиснала над рошавата й глава. Боже, в какво се беше забъркал само?! И какво въобще можеше да направи по въпроса? Погледна Лошото куче, което душеше предано в краката му и чакаше следващите събития. „Няма никакъв смисъл да питам него, помисли си Джак и го потупа по главата. Ще трябва сам да намеря отговорите на някои въпроси.“