Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (21)

Глава 21

Джак ме изпрати до колата ми. Не говорихме по краткия път до там. Най-накрая бях изпуснала парата. Ръждясалият ми „CV2“ изглеждаше така, сякаш щеше да се разпадне под напора на годините и упоритата работа. Не бях го мила от седмици и беше покрит с порядъчен слой прах. Лошото куче направи няколко кръга около него, после вдигна презрително крак и се изпика до задната гума. Аз смръщих вежди, после хвърлих гневен поглед на Джак.

— Хм — той отново погледна колата.

— На мен ми върши работа! Скованата поза издаваше раздразнението ми.

— Изглежда така, сякаш ти служи вече доста дълго време — той удари леко капака с юмрук. — Работен кон, а? Чувал съм, че този модел са много надеждни. Всъщност аз никога не съм имал такава.

— Не знаеш какво изпускаш, но пък, от друга страна, хората като теб най-вероятно биха се разхождали наоколо в сребристо „BMW“ или в червено „Ферари“.

— Това само показва колко малко знаеш за „хората като мен“. Освен това, нима не знаеш, че не е добре да се правят такива обобщения?

Той отвори вратата на колата, тя изскърца, а после, когато включих двигателя, колата се затресе като стара кобила. Смъкнах прозорчето.

— Е, добре, какво караш ти?

— Със сигурност нито „BMW“ нито „Ферари“.

— А какво ще кажеш за червен „Корвет“?

Той се засмя.

— Да, колата ми е червена. „Форд F350 Пикап“. Аз съм човек, който работи. Като теб, и аз трябва да слагам в него разни неща, само че, в моя случай, това са неща, които са необходими в бизнеса с лодки, а не в маркетинга.

Аз нетърпеливо отметнах косата си назад, а после бутнах слънчевите си очила на върха на главата. Съмнявах се Джак Фарар да вижда нещо красиво под всичката тази коса. А тя пък си беше истинска бъркотия. Аз също, ако може човек да се изрази така. Той затвори с трясък вратата на колата. Тя се затваряше недотам добре и, като всичко друго, се тресеше.

— Сигурна ли си, че е безопасно да караш това нещо?

— Безопасно е вече повече от шест години, няма причина да не бъде сега.

— Добро и логично женско мислене.

— Добър типично мъжки отговор — въздишката ми на раздразнение го накара да се засмее.

— И гаджетата си ли изкарваш с онзи „Форд Пикап“? — запитах аз.

— Зависи. Другата ми кола е „Порше“.

— Ха! — изсумтях победоносно аз. — Знаех си!

— Старо „Порше“, но много бързо, а аз обичам високите скорости.

Сложих си слънчевите очила и се наведох през прозорчето, за да го огледам по-добре.

— Не знам защо правиш това, което правиш, Джак Фарар — казах, внезапно станала смирена и скромна, — но… ти благодаря.

— Да ти кажа истината, и аз самият не знам — той ми се усмихна широко. — В теб има нещо, което ме кара да го направя, предполагам.

Аз изкарах колата от тясното място за паркиране, направих бързо U-образен завой и подкарах по тясната улица, а той ми махна с ръка за довиждане.