Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (32)

Глава 32

Беше полунощ, когато, точно като Пепеляшка, която напуска бала, аз най-накрая тръгнах от терасата към вкъщи. Бях пожелала приятна вечер на гостите си още преди час, но нарочно се бавех. Заедно с Жан-Пол почистихме кухнята и планирах храната за следващия ден с Мари. Истината беше обаче, че не исках да бъда сама.

Видях през тъмната вода светлините на „Лошото куче“ и се замислих за Джак Фарар. Тогава забелязах, че неговата лодка все още е закотвена на пристана.

Той ме чакаше пред дома ми, седнал на дивана на верандата, кръстосал удобно единия си крак върху другия.

— Знаех, че ще се прибереш по някое време — каза той.

Аз улових проблясването на усмивката му в полунощния синкав здрач и почувствах, че сърцето ми прескочи, което винаги значи проблем. Престани, казах си аз строго. Този мъж не значи нищо за теб и ти също за него. Той просто е приятел, нов приятел, който се опитва да ти помогне, това е всичко.

— Е, добре, аз съм тук — казах аз и седнах до него. — Да.

Почувствах, че ме гледа.

— Добре ли си?

— Така мисля. Благодаря за въпроса все пак.

— Това е добре.

Ние слушахме лекото плискане на Средиземно море, което миеше брега.

— Говорих с приятеля си детектив в Марсилия — каза той. — Форенци не откри нищо в „Поршето“. Само отпечатъци. Всичките бяха на Патрик.

Аз кимнах.

— Благодаря — просто бях доволна, че не беше кръв.

— Ти си прекрасен готвач, знаеш ли? — попита Джак, като смени темата.

— Това ми е работата.

— Да, но някои готвачи мразят това, което правят. Ти готвиш с любов.

— Любовта трябва да се разпростира навсякъде — казах аз насмешливо, но той не се засмя. — Така, ако мислиш, че съм толкова добър готвач, и между другото, думата е главен готвач, защо не дойдеш на вечеря утре вечер? — попитах. — Това е свободната ми вечер и можем да вечеряме тук — не добавих „сами“ — думата, която изникваше в съзнанието ми цяла вечер, но той знаеше какво означава поканата ми.

— Благодаря, ще ми хареса — той се изправи и загледа надолу към мен. — Сигурна ли си, че ще си добре утре вечер?

— Сигурна съм.

— И така, в колко часа?

— Какво ще кажеш за девет? — в Южна Франция вечеряхме късно и девет беше достатъчно рано, така че да не изглежда, че съм го поканила да прекара вечерта при мен.

— Ще бъда тук.

Ние седяхме и се гледахме един друг.

— Прекрасна вечер — каза той, като съзерцаваше звездите.

— Те по същия начин ли изглеждат от лодката ти? — попитах аз и той се усмихна.

— По-добре.

— Всичко е по-добро на лодка, предполагам.

— Не всичко — той се пресегна за ръката ми.

През сключените ни ръце премина леко трептене, докато седяхме и гледахме звездите. Почувствах, че Джак се обърна леко към мен, и осъзнах, че ме гледа. Срещнах погледа му.

— Лола? — той наведе глава и целуна ръката ми.

Това беше най-сладкият жест, така джентълменски, но, от друга страна — толкова секси, разтопих се като злато. Прокара дланите си по голите ми ръце, повдигна тежката ми коса, хвана главата ми и ме придърпа към себе си. И ние се целунахме.

Хората казват, че очите са прозорците към душата, но устните са първото прекрасно докосване в любовната игра. Отначало целувката е нежна, колеблива, гледаш другия в очите и очакваш онзи момент, когато, с широко отворени очи, вие ще слеете тялото и душата си в едно.

Първата ми целувка с Джак Фарар не можеше да се сравни с нищо друго, преживяно досега. Исках да се разтопя в тялото му, да стана част от него. Всички мои женски желания се бяха събудили в един кратък миг и аз вече не бях вдовицата на Патрик. Отново се почувствах жена и, макар и само за една нощ, Джак Фарар беше мой.

След доста време той откъсна устните си от моите и ние седяхме, прегърнати, с омекнали от желание колене.

— Още! — аз погалих устните му с език, а той се засмя и каза, че е щял да поиска същото. Тогава, за мое удивление, ме вдигна и внимателно ме внесе през моята собствена врата направо в спалнята.

— Няма да се забърквам сериозно с теб — казах аз, като се смеех с гръб към него, защото това беше истински щастлив случай. Факт е, че това беше един от най-щастливите моменти в целия ми живот. — Ела тук — казах аз, хвърлих блузата си на пода и се излегнах на леглото като истинска Изабел. Той се засмя, захвърли собствената си блуза, панталоните си и бельото. Не можех да сваля очи от него. Откъдето и да го погледнеш, моят Гол мъж беше дори по-перфектен, отколкото през бинокъла.

— Нищо не си видяла преди — каза той, като се смееше, — но ще запазя всички твои тайни непокътнати.

— Искам да ги споделя с теб — пожелах си аз, докато смучех ухото му и треперех от удоволствие от допира на ръцете му.

— Красота — прошепна той. — Толкова си красива, Лола, позволи ми да те докосна тук, позволи ми да те открия…

Устните му обходиха тялото ми и ме заляха вълни на удоволствие. Усмихнах се.

— Вкусно — казах аз, след като го целунах. — Ти си най-сладкият мъж…

И моето старо балдахинено легло се люлееше от нашия ритъм, като правихме любов през нощта.

— Никога — казах аз тихо, — никога преди не е било същото… — той ми затвори устата с целувки и влизаше в мен отново и отново, докато не се разтопих изцяло от удоволствие. И нищо нямаше значение.

Събудихме се призори, а Лошото куче виеше и сумтеше под пролуката на вратата на спалнята. Лежахме по гръб, ръцете на Джак бяха под раменете ми. Обърнах се към него и му се усмихнах.

— Добро утро — казах тихо.

— Как си? — отговори той с усмивка.

И ето, че отново се смеехме и се целувахме. А после трябваше бързо да изтичам под душа, за да започна новия ден, а той трябваше да си тръгне, преди някои от ранобудните ни гости да са тръгнали да се разхождат по пътечката към плажа. Той хвана брадичката ми и твърдо ме целуна. А в следващия миг вече си беше тръгнал. Остави ме с лъчезарна усмивка на лицето.