Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (35)

Глава 35
Лола

Винаги ли, когато правиш любов с мъж, чувстваш тялото си така, сякаш не съществува, освен като част от неговото? Така се чувстваше моето, когато се любих с Джак Фарар за втори път.

Под неговите търсещи ръце аз се почувствах като изящно изпредена коприна и течна като прясна сметана. Бях Пепеляшка, която се превръща в принцеса, бях заря в небето, бях възможно най-далеч от лекомислената главна готвачка, каквато бях в Енкино, Калифорния. Сега отново бях жена. И ми харесваше.

— Знаех си, че ще изглеждаш точно така — казах му аз, като плъзнах тялото си по неговото, погалих бедрата му, целунах бузите му, шията, прокарах езика си през всяко възможно място. Обичах кожата му, къдравите косъмчета на гърдите му, загара от слънцето, силата на моряшките му ръце.

— Това е, защото ти винаги виждаш — сега той беше захапал устните ми, като ме беше прегърнал така, че да може да ме целува както трябва.

Засмях се, защото това беше истина.

— Разбирам по всякакъв начин.

— Аз не мога да кажа същото за себе си — той облиза устните ми с език, докато се опитвах да нормализирам дишането си. — Ти си пълна изненада.

Сръчках го с лакът.

— Приятна изненада?

— Най-добрата.

Тогава ме положи обратно под себе си, прокара устните си по цялата дължина на тялото ми. Нежно като полъх ме погали първо с пръсти, а после и с език. Извих се към него, отново бях избухнала: планетите никога не са били толкова прекрасни и истинският живот беше забравен, когато той влезе в мен, като ме придърпа към себе си с нежно нетърпение.

— Сладко, сладко, сладко — прошепна той в ухото ми, докато ме любеше. — По-сладко от мед, моя прекрасна Лола — простена по-късно, когато заедно изпитахме удоволствие, и това беше една звездна нощ.

След малко отдръпна тялото си от моето и аз лежах в прегръдките му. Трудно осъзнавах къде съм, коя съм, само това, че съм във Франция, че правя любов през една лятна вечер, че бризът от морето влиза в стаята през отворения прозорец и чувам в ухото си щастливите въздишки на моя любим.

„Lost in France in Love“. Припевът на една стара песен премина през главата ми и аз си спомних баровете, където като дете бях толкова щастлива с един сладолед — и с усмивка като на котка, която току-що е яла сметана. Или по-скоро приличаше на усмивката на Лошото куче, което най-вероятно досега е изяло вечерята ни!

Стреснах се! Бях оставила всичката храна на кухненския плот. Изскочих от леглото и се затичах към кухнята.

Огледах щетите. Лошото куче се беше вторачило в мен и се облизваше без най-малък знак за съжаление. Тропнах с крак.

— Лошо куче! — извиках аз.

Джак влезе. Той огледа разхвърляните останки от предястията; смачканите кости на агнешките котлети; мазното петно сред кестеновите листа, което беше всичко останало от бекона със сирене; и трохите от крекера.

— Господи! — възкликна той и изкара Лошото куче отвън. Чувахме го как лае през пролуката под вратата. То нададе неутешим вой и се отпусна тежко на стъпалата.

— Правилно се отнесе с него — казах аз, все още ядосана, но Джак се смееше.

Изгледах го гневно, но той беше напълно гол и великолепен и ме гледаше по начин, който много ми харесваше. И аз също се засмях.

— Аз и без това вече изядох десерта — каза той, прегърна ме отново и ме целуна.

Останахме в това положение доста дълго време, после казах, защото все пак бях домакинята:

— Имам сирене „Пармезан“ и вкусен пресен хляб…

Джак нададе стон, без да ме изпуска от прегръдката си.

— Лола — каза той, — въобще някога спираш ли да мислиш за храна?

— Не и когато наблизо има гладен клиент — казах аз, хванах го за ръката и го заведох обратно в кухнята, макар и не заради това, за което той си мислеше.

Подадох му бял памучен халат — такива, каквито давахме на всичките си гости. Аз самата облякох един и отидох в кухнята. Взех бутилка от любимото си шампанско от хладилника, напълних кофичката с лед, върнах се във всекидневната и подадох бутилката на Джак, за да я отвори. После пак се върнах в кухнята, поставих парче сирене „Пармезан“ в чиния, после взех кошничка с хляб, ножове, масло и чинии.

Оставих всичко на масичката за кафе и застанах с ръце на хълбоци. Помислих си, че изглеждаме като щастливи съпрузи. Всъщност почти изказах на глас мисълта, че „Джак изглежда съвсем у дома си в моята малка къщичка в този халат и с бутилката шампанско в ръка“. После обаче размислих. Казахме си „наздраве“, чукнахме чашите и отпихме, без да откъсваме поглед един от друг. Като че ли се изпивахме с очи и от това ме полазиха тръпки на удоволствие. Казах:

— Сигурен ли си, че не си гладен? — той кимна, без да сваля очи от мен.

Не си направихме труда, дори да седнем на масата, около която се бях суетила толкова дълго. Седнахме на килимчето и ядохме направо от масичката за кафе. Чупехме от мекия хляб, щедро мажехме отгоре масло и слагахме парченца сирене.

— След страстно любене няма нищо по-хубаво от бутилка шампанско — каза Джак и хвана ръката ми. — Особено когато има и хляб, и сирене.

— Помисли само, какво щастие е, че Лошото куче не се е добрало до хляба — казах аз с пълна уста. Както винаги, умирах от глад, но не беше лесно да се храниш само с една ръка. — А и най-доброто все още предстои. Сложих салатата от омари в хладилника, така че все пак няма да умреш от глад.

— А десерта?

— Зависи.

— От какво?

— От това, дали обичаш плодов кисел.

Той ме погледна втрещено.

— Шегуваш се, нали?

Аз се изкикотих и почти се задавих с хляба. Май не обичаше подобни леки десерти.

— Ами и аз реших, че няма да ти хареса, и затова направих шоколадова торта.

Той се наведе към мен и ме целуна:

— Звучи добре.

— Разбира се, тя е подходящо украсена, но мога да бъда убедена да я сервирам просто със сладолед.

— Аз съм типичен американец. Просто донеси сладоледа.

Само че първо пихме още шампанско, после изядохме салатата от омари, която според мен е идеалната храна за след страстно любене. А може да се изяде и преди любене, хрумна ми впоследствие, макар че, като се замислих по-дълбоко, думата „любов“ не беше спомената от нито един от нас. Може би бяхме правили просто секс.

Все още мислех по този въпрос, когато гребнах щедра порция от салатата и я подадох на Джак. Той върна жеста, като ме целуна още докато дъвчех.

— Казах ли ти вече, че обичам червенокосите жени? — запита той, отметна няколкото непослушни кичура от очите ми, погали ме бавно по косата и с това накара нови тръпки на удоволствие и очакване да полазят по гърба ми.

Да, и после забравихме за десерта и отново правихме любов — на килимчето под втренчения поглед на Скрембъл, все така кацнала на върха на гардероба.