Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (51)

Глава 51
Мис Найтингейл

Мис „Н“ се беше провалила — онова, което беше успяла да запише, не бяха номерата на „Дукатите“, а само показваше, че е регистрирано в Италия. Тя нямаше много време, а и зрението й не беше толкова добро, колкото едно време. Обезпокоена от своята „грешка“ и „неспособност да изпълни дълга си“, тя пое обратно към Сен Тропе по пътя, който минаваше през Раматюел.

Въздъхна кратко от облекчение, когато зави в алеята към хотел „Ривиера“. Чувстваше се така, сякаш се прибира у дома. Беше рано сутринта и небето беше синьо, безоблачно. Тя паркира до стария „CV2“ на Лола и забеляза, че няма нито една друга кола. Беше се сбогувала с гостите, преди да тръгне на малкото си пътуване, и беше обещала да посети Ред и Джери Шауп в дома им в Дордоните, и да държи връзка с мистър и мисис Меден месец, любимците на хотел „Ривиера“. Като се изключат проблемите, лятото беше прекрасно. Всички гости на хотела бяха очарователни, гледката — прелестна, Лола, както винаги, мила и загрижена.

Единственото разочарование в общата картина на мир и съвършенство бяха Евгения и Лорен Солис. И, разбира се, мистериозният Патрик. Само че той вече не беше такава мистерия. Патрик Лафорет беше жив и здрав и караше много скъп мотор. Нямаше търпение да каже на Лола и Джак.

Предните врати бяха отворени както винаги. Мис Найтингейл свали сламената си шапка и влезе в хладното, тихо антре. Хотелът беше затворен за седмица, за „освежаване“, беше казала Лола, защото се нуждаел от цялостно почистване след края на сезона, а и трябвало да се боядиса тук-там.

— Ехоооо — извика тя. — Ехооо, Лола, върнах се. Беше все така тихо. Усещаше се само някаква странна миризма и мис Найтингейл, озадачена, излезе на терасата.

— Ехооо — извика тя отново.

Нищо. Лола вероятно беше в собствената си къща за следобедна дрямка. За минута се зачуди дали да я събуди, и реши, че новините са достатъчно важни.

Когато заобиколи олеандровия храст, забеляза прясно разкопана земя под прозореца на спалнята на Лола и засято клонче плумбаго, което трябваше да се полее. Чудно, помисли си тя, защо Лола ще си губи времето да засади нещо, а после няма да го полива?

— Лола?

Тя почука на френските прозорци, но никой не отговори. Лола трябваше да е тук, защото колата й беше тук. Вратата не беше заключена и тя влезе, но малката къща беше празна.

Уморена, тя се отпусна на дивана на верандата. Щеше да изчака Лола да се върне, макар и да се пръскаше от нетърпение.

След малко стана отново. Нямаше смисъл да си губи времето, би могла да отиде да се изкъпе и да се преоблече, после да отиде да чака на терасата. Лола трябваше да се прибере по някое време. Скоро може би.

Вървеше обратно по пътеката, когато отново усети странната миризма. Спря и подуши въздуха. И тогава видя облаци черен пушек да се вият над покрива на кухнята и да се носят към високото синьо небе.

— Господи, о, Боже мой! Пожар! — изкрещя тя. Но нямаше кой да я чуе.

Краката й трепереха, докато бягаше по терасата към кухнята. Видя пламъци да излизат от вратата и прозорците, които експлодираха и се разхвърчаха парчета стъкла.

Изтича обратно по терасата и влезе във фоайето. Тук все още нямаше огън. Грабна телефона и набра номера на пожарната.

— Пожар! — каза тя, овладяла паниката поне дотолкова, че да предаде съобщението. — Пожар в хотел „Ривиера“, малко встрани от пътя за Раматюел. Кухнята гори…