Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (33)

Глава 33

Все още замаяна от снощната любовна игра, бях като развълнувано от първия си бал момиче. Тази вечер всичко трябваше да е идеално, включително самата аз.

Проверявах масите отново и отново, приглаждах с длан ленените покривки и сгъвах отново салфетките, разтривах ги между палеца и показалеца си, за да се уверя, че са достатъчно твърди. Нареждах чиниите, суетях се над сребърните прибори и търках отново тумбестите зелени чаши, за да заблестят. Пренаредих букетите бели маргаритки, после, недоволна, забързах обратно към кухнята и смених кристалната ваза с друга — ниска, жълта, изработена от глина. Пръстите ме сърбяха да запаля свещите, но беше прекалено рано. Затова реших да убия времето по друг начин — поставих свещи с аромат на лилии върху камината, а на масичките за кафе — купи с вода, в които плаваха леки бели цветчета.

Всичко беше готово. Реших, че нищо повече не мога да направя, и изтичах отново по пътечката към кухнята.

Ресторантът беше затворен, персоналът имаше свободна вечер. Кухнята беше изцяло моя и аз доволна се въртях и оглеждах „дома си“. Той все още беше мой дом. Не исках в този момент да мисля за тревогите и проблемите си. Тази вечер трябваше да бъде отредена на любовта, на Джак Фарар, който щеше да дойде за вечеря.

Натрупах всичко, което бях приготвила, на табли и ги занесох в котиджа си. Оставих храната на кухненския плот, готова да бъде сервирана.

После легнах във ваната, в която бях сложила ароматни масла, водата стигаше чак до врата ми, а в главата ми се въртяха сластни мисли за моя Гол мъж. Такива мисли, каквито не бих могла да имам, ако съм истинска лейди. Затова източих водата от ваната, пуснах студената струя на душа и останах толкова дълго под нея, колкото успях да издържа.

Стана ми студено, кожата ми настръхна. Подсуших косата си с хавлия, разтърсих глава, после си сложих последователно — лосион, пудра и парфюм.

Отидох бързо в спалнята, за да се облека, и улових образа си в огледалото. Спрях се, за да се огледам по-дълго и по-строго. Като се изключат бръчките и настръхналата кожа, като че ли излъчвах някакво загадъчно сияние. Прокарах ръце по гърдите си, все още високи и твърди; после по корема си — малко прекалено извит навън, като на Рубенсовите мадами, но пък нали съм главен готвач; после по бедрата си — твърди и мускулести, защото съм на крак цял ден. Пръстите ми, странно как ли се случи, се заплетоха в триъгълника между краката ми. Той е по-червен от космите по главата ми. Гледах се втренчено в огледалото — със зачервени бузи, с червена коса, сияеща като свещите и цветята, които бях подредила толкова внимателно. И почувствах отново тръпката, която бях изпитала снощи.

Поех си дълбоко дъх и виновно извърнах поглед. Облякох бързо бельото си — дантелено, разбира се, но бикини, не прашки, с които така и не можах да свикна. И кремаво, не черно, разбира се, защото ми се струва, че черното бельо говори: „Хей, ето ме, тук съм, готова съм, чакам те и цялата съм твоя.“ Макар и да беше така, не исках да го заявявам толкова очевидно. Сутиенът беше нежен като шепот и галеше кожата ми. Въздъхнах дълбоко, изпитвах истинско, чисто удоволствие. Дали онова беше просто прекрасен секс? И дали не се влюбвах в него? Кой можеше да каже? Точно сега, знаех единствено, че е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от дълго, дълго време.

Облякох ефирната рокля с цвят на праскова, която беше почти износена по времето, когато Джак Фарар дойде в хотел „Ривиера“. Все още мислех, че тя обгръща чаровно коленете ми, особено когато си обух еспадрилите, макар и да се съмнявах, че първоначално са били предназначени да допълват точно този тоалет. Големи златни халки на ушите ми — от тънките; гривна от мъниста, купена на пазара в Сен Тропе; прокарване на пръсти през косите и — край на подготовката. Ето ме и мен. Напълно готова.

Излязох навън и зачаках. Видях как лодката се отдели от яхтата и заплува към моето заливче. Тогава влязох вътре и запалих свещите.