Глен Кук
Сребърният клин (78)

LXXVIII

Когато Гарвана падна от стената заедно с пищящата магьосница, всичко наоколо се завъртя — земята се обърна и се втурна към него, един вятърен кит протестира с тътен, когато му попречиха да сграбчи чудовището от гърнето.

Удар! Усети как острието му стига гръбнака й и плъзва между прешлените. Усети как десният му крак се изви под нея и изпращя. Лицата им се удариха едно в друго и двамата изкрещяха.

Той се отърва по-леко. Дойде на себе си и дори му бе останала малко воля. Изпълзя на няколко стъпки встрани и се опита да прецени колко е пострадал кракът му. Като че беше счупен само на едно място, но пак го болеше много.

Навсякъде около него лежаха тела. Като че само Боманц дишаше.

Той натрупа сняг около крака си и това малко облекчи болката.

Горе крещяха хора. Видя Чудака да подскача наоколо — ръкомахаше и сочеше. Погледна нататък.

Чудовището от гърнето прииждаше. Беше на има-няма сто крачки от тях и като че нищо не бе в състояние да го спре. Скатовете го обсипваха със светкавици, но то не им обръщаше никакво внимание. Бе обсебено от една-единствена мисъл — сребърният клин.

Чудака се опитваше да го накара да вземе клина и да го качи на стената, преди чудовището да го е докопало.

Боманц се претърколи, изправи се на четири крака, тръсна глава, огледа се, онемял, забеляза чудовището и пребледня почти като снега.

— Ще се опитам да го отблъсна — изхъхри той. — Намери клина и го занеси на Глезанка.

Той се изправи, залитайки, и тръгна с несигурна крачка към чудовището.

Гарвана предполагаше, че то вече надали би могло да бъде наречено Хромия, макар че бе тласкано от лудостта, стремежите и гнева на Покорения.

Затърси някакъв знак за клина. Болката в крака му беше най-лошото, откакто Знахаря го порази със стрелата на Господарката.