Глен Кук
Сребърният клин (32)

XXXII

Близначките Воала и Паяжината вървяха в крачка към вече замлъкналото дърво. И двете бяха с черни кожени шлемове, които напълно им скриваха лицата. Облеклото им бе огледално отражение едно на друго, също като телата. Макар и уменията им по сила да не бяха толкова смъртоносни и жестоки като на Десетте, Които Били Покорени, те караха света да мисли другояче, като подражаваха на стила и на облеклото на своите предшественици.

Така магьосниците успешно бяха наметнали мантията на онова, което се стремяха да станат. И ако оцелееха достатъчно, те можеха да изострят своята лошотия, докато наистина станат неотличими от древните страшилища, почти изчезнали от лицето на земята.

Така се множеше злото.

Близначките спряха на три крачки от дървото, като внимателно криеха страха си от своите войници. Спряха и се загледаха. Обиколиха дървото в кръг от две противоположни посоки. Когато се срещнаха отново в точката, от която бяха тръгнали, вече бяха разбрали всичко.

Черните им сърца натежаха от страх, но в тях се таеше и искра зла надежда.

Те повикаха своите лейтенанти. След половин час войската се отправи към Веслоград.

Хромия да върви по дяволите. Мътеше се нещо по-голямо.