Глен Кук
Сребърният клин (34)

XXXIV

Псето Жабоубиец се промъкна в манастира тихо като смъртта. Вятърните китове още не се бяха снишили отвъд хоризонта — летяха плавно на север, необяснимо изоставили мисията си, когато им оставаше само финалният щрих, за да я завършат. Чудовището бе крайно озадачено, но не се оставяше това чувство да го парализира. Достатъчно неща отвличаха вниманието му под формата на хиляди рани и болки.

То се промъкна през развалините към приземния етаж, където изненада един монах, докато той саботираше обработката на глината. Едно изтракване на челюстите му сложи край на саботажа, макар че вероятно бе твърде късно и вече нищо не можеше да се спаси.

То се приближи до бурето с масло и се втренчи в плаващата в него глава. Не мислеше бързо, но затова пък методично и ако имаше достатъчно време, успешно вадеше заключения. В момента спорът бе дали има някакъв смисъл или не да продължава съюза с някой, който е така очевидно умопобъркан и неуправляем.

Главата също го съзерцаваше, съвсем будна и осъзнаваща пълната си безпомощност. Чудовището не беше от деликатните и склонни към размисъл натури и затова не смяташе, че има някаква ирония в това съдбата постоянно да прави безпомощен най-могъщото и най-опасното същество на света.

Главата го гледаше много напрегнато, сякаш имаше някакво извънредно важно послание, което тя трябваше да му предаде. Но колкото и слабо да бе безсловесното общуване, което протичаше между тях преди, то вече не действаше.

Псето Жабоубиец изпъшка, захапа главата и я извади, после я изнесе от манастира и я потули на място, където според него нищо нямаше да я застрашава, и уморено се отдалечи с куцукане.

Беше време да се започва от нулата, а той нямаше никаква представа откъде да намери войниците, които да осъществят задачите, които той имаше нужда да се свършат. Знаеше само накъде да не гледа. Така им оставаше единствено разрухата, останала подире им на север.

Псето не бързаше. Не се чувстваше под натиск. Щеше да живее, докато не се натъкнеше на нещо, притежаващо достатъчно мощ, че да го убие.