Глен Кук
Сребърният клин (62)

LXII

С малко магия и известен късмет Боманц научи, че войниците, които Изгнание бе изпратил да търсят безценния капрал, са отишли в щаба на Нощната стража и са им казали да го доведат.

— Нищо не може да се мери с това да накараш някой друг да ти върши работата — рече Гарвана.

— На мен идеята ми се струва чудесна — съгласи се Боманц. — Защо не си намерим някое местенце и не ги изчакаме да ни го доведат?

Да го направим беше толкова лесно, колкото и да го кажем. Имаше един-единствен приличен пряк път от щаба на Нощната стража към сърцето на Веслоград.

— Най-сетне идва — рече Боманц. — Мълчалив, пускай оная мъгла. Но не я прави толкова гъста, че ще подушат бедата.

Мълчаливия доста се отдалечи и просто си застана там. Минувачите го поглеждаха и го заобикаляха колкото се може по-далече. Скоро замириса по-силно от обикновено на пушек от дърва и въздухът се замъгли.

— Това са те — посочи Боманц приближаващата стегната групичка.

Когато тайфата наближи, мъглата внезапно се сгъсти. Боманц удари по редицата от четирима придружители, просна ги на земята и привика любимия си мишелов да ги отърве от значките за вярност.

Четиримата придружаваха мъж и жена. Мълчаливия погледна жената и заръкомаха толкова бързо, че само Гарвана можеше да го разбере.

— Генерал Лудата факла — каза той. — Трябва да вземем и нея. Дар от боговете не се отказва.

Въпреки облеклото си, те влязоха в конюшнята на Карстен, без да привлекат внимание. Понякога беше удобно да си водиш магьосник. Гарвана попита мъжа, който ги посрещна — Гартсен:

— Къде е тя?

— В плевника.

Гарвана заобиколи един малък менхир, покатери се и започна да прави знаци с една ръка.

Нито капрала, нито Лудата факла бяха проговорили досега. Нямаха реална представа за положението си. Докато Глезанка не дойде да ги нагледа. Лудата факла я позна.

— Ох, мамка му. Вярно било — изруга генералът.

— Кажете на Глезанка, че сме готови да хванем и останалите — рече Боманц.

Ръцете на Мълчаливия пърхаха. Той не обърна внимание на стария магьосник.

— Говори ли с дървото? — попита я той.

Тя му отвърна:

— Да. Тревожи се. Предлага да изведем Чудака от онзи лагер. Нещо се е случило там и нашият човек също е замесен — това е чуло то от своите създания. Тези двамата ще ги оковем и ще ги оставим при Гартсен.

Мълчаливия започна да спори. Тя облече дрехите на един от стражите на Изгнание. Понякога Бялата Роза използваше недостатъка си като ценно предимство. Като например, когато не й се спореше.

Мълчаливия и Гарвана бяха бесни. И двамата не повярваха, че дървото изобщо е споменало Чудака.