Глен Кук
Сребърният клин (39)

XXXIX

Всеки ден все повече хора пристигаха във Веслоград и никой не си тръгваше. Неколцина умряха при опит да си отидат.

Някои елементи от населението ставаха все по-неспокойни. Случваха се повече сбивания от обичайното. Все повече хора попадаха на каторга. Издирванията продължаваха ли продължаваха. И една сграда не остана във Веслоград, която да не бе претърсена поне два пъти, нито пък гражданин, неразбуждан по никое време. Носеха се слухове за голямо напрежение по върховете. Генерал Лудата факла не смяташе, че дължи каквото и да било на Воала и на Паяжината и отказваше нейната Нощна стража да бъде използвана за тормоз над гражданите за лична изгода на стражниците. Това бяха елитни войски, не политически гангстери.

И типът хора, пристигащи в града, се промени с времето. Малцина бяха фермерите и търговците. Все повече изглеждаха странни птици с неясно какъв занаят.

Новината за сребърния клин се разчуваше.

На Смедс това не му харесваше. То означаваше големи неприятности. Как очакваха Воала и Паяжината да контролират всички онези вещици и магьосници, някои от които може би бяха много по-могъщи, отколкото подозираха? Ами главорезите, които водеха със себе си?

Заплашваше да избухне хаос.

Смедс разбра стратегията. Близначките смятаха да нажежат атмосферата и да увеличат натиска, докато клинът не изскочеше на повърхността. Ако попаднеше не в техните, а в чужди ръце, те бяха сигурни, че ще го отнемат.

Можеха ли?

Това го знаеха и всички вещици и магьосници в града, но въпреки това бяха излезли на лов.

Само Тули остана доволен. Според него ситуацията бе идеална за търга, който смяташе да проведе.

— Трябва да пуснем мълвата — заяви той на другите по време навечеря.

— По-тихо — скастри го Рибока. — Всеки тук би могъл да е шпионин. И никаква мълва няма да разпространяваме. Да си чул някой да иска да купи нещо?

— Не — призна си Тули. — Но това е, защото…

— Защото повечето знаят, че може да дадат цена, по-висока от тяхната. Забелязваш, че близначките нищо не предлагат. Те смятат да получат желаното до божествено право или нещо такова.

— Да, но…

— Ти не схващаш положението, Тули. Нека ти предложа предизвикателство…

— Писна ми от твоите лайна, Рибок.

— Позволи ми да проведа експеримент. Ако сбъркам, ще го изкрещя от покрива. А прав ли съм, ти и без това печелиш.

— Ами? Да чуем.

Пак се хвана, помисли си Смедс. Мнението му за братовчед му спадаше с всеки час.

— Ето ти две медни монетки. Върви намери някое хлапе, дето да не е тукашно. Някое, което не те познава. Плати му да отиде в „Жабока и Розата“ и да каже на побойниците там, че магьосникът Натан търси да наеме двама мъже, които да му помогнат да се измъкне от града утре сутринта.

— Нещо не разбирам.

— О, Богове! Тули, не може ли поне веднъж да свършиш нещо, без да се опъваш? — възкликна Смедс.

— Експериментът ще е по-поучителен, ако просто се разгръща и в своя ход обяснява сам себе си — обясни Рибока.

— Защо да правя услуги на тоя никаквец Натан?

Смедс се изправи.

— Аз ще отида. Иначе ще висим тук чак до идната сряда.

— Тули да иде. Искам той да види, че може да съществува пряка връзка между това, че казва нещо, и ставащото в реалността.

— Пак ме подиграваш, а?

— Тули — намеси се Смедс. — Млъквай, твойта мама, че иначе ще ти пръсна мозъка. Вземай проклетите пари, излез на скапаната улица, намери някое хлапе и му плати да предаде проклетото известие. Веднага.

Тули тръгна. Смедс доста се беше напрегнал.

— Всичките ще ни изтрепят заради него — рече Тими веднага щом онзи се махна.

— Как е ръката ти? — попита Смедс.

— Много добре. Не се опитвай да ме разсейваш, Смедс.

— Спокойно, Тими — обади се Рибока. — Според мен има вероятност този номер да го понаучи на нещо.

— Хващаш ли се на бас?

— Не.

И Смедс не би се хванал.

Магьосникът Натан и четиримата му слуги бяха наели стаи малко по-нагоре от „Череп с кръстосани кости“. Сивите пристигнаха там още с пукването на зората. Намериха пет трупа и две обърнати с главата надолу стаи. Отцепиха района, претърсиха го пак, зададоха много въпроси. Рибока се погрижи всички добре да огледат касапницата.

— Започваш ли да загряваш? — попита той Тули.

— Кой би могъл да направи подобно нещо, човече? Защо?

— Натан беше магьосник. Ако е смятал да се измъкне, това би означавало, че е намерил клина и иска да избяга с него.

— Но той нямаше намерение да напуска града.

— Не. Нямаше, Тули. Но ти каза, че е имал.

Тули, нали си е Тули, понечи да спори, но прехапа език и се позамисли, и най-сетне каза:

— О…

— Следващия път, когато говориш нещо, без първо да помислиш и без да провериш кой слуша, това би могло да ликвидира всички ни.

— Може би отиде твърде далеч в изясняването на мисълта си, Рибок — обади се Смедс.

— Защо!

— Защото не е свършило. Войниците не намериха нищо освен бъркотия. Ще заключат, че онзи, който е направил бъркотията, е взел клина.

— Да. Може би и всички останали ще си го помислят. Вероятно дори и онези, които са го сторили. Следващите няколко дни се очертават доста интересни. И са част от продължаващия урок.

— Сега пък какви ги плещиш? — тросна се Тули.

— Там, на онова място, имаше навалица, нали? Петима професионални главорези и един магьосник. Никой не би се пробвал да ги нападне сам. Според мен тия, които са го сторили, са били поне трима. Вероятно повече. И ще си имат неприятности, освен ако не се доверяват докрай един на друг. Всеки от тях ще знае, че той не е взел клина, но за другите няма да е сигурен.

— О… — възкликна отново Тули, а след малко додаде: — Взе да става страшно. Хич не съм и мислил, че работата така ще загрубее.

— Твоят проблем е, че никога не мислиш — измърмори Тими, но Тули не го чу.

— Сега едва се започва, Тули — рече Рибока. — И ще става все по-дебела. И ако ние искаме да отървем кожата, ще трябва много да внимаваме, да му се не види. Тия хора не са нито свестни, нито разумни. Ще се заинтересуват от преговори чак когато нямат друг избор.

Работата загрубя бързо, докато все по-могъщи и по-могъщи тавматурзи — ловци на съкровища, заприиждаха в града. Разгоряха се стари вражди, които нямаха нищо общо с клина. Гражданството, притиснато от всички страни, откликна с малък бунт. Близначките самодоволно наблюдаваха и не предприемаха нищо, за да забавят все по-нарастващото насилие.

Смедс прекарваше много време в съжаление, че изобщо се е оставил Тули да го въвлече в тази история. Благодарение на другите съкровища, които бе донесъл, той си живееше добре, но недостатъчно, като се има предвид, че трябваше да внимава за всяка своя дума всеки миг и си прекарваше половината време в оглеждане през рамо, за да се увери, че не го връхлита беда.