Патриша Грасо
Шотландска красавица (20)

Епилог

Замъкът Единбург, декември 1566 г.

— Побързай, моля те.

Бриджит долови нетърпението в гласа на съпруга си и го погледна крадешком. Иън беше мъжествен и красив. Носеше празничната черно-зелена пола на Макартъровци, бяла копринена риза и черно кадифено наметало. Стоеше, смръщил чело, до камината и я наблюдаваше. А Бриджит се усмихна спокойно и го подразни:

— Да ти е казвал вече някой, че имаш великолепно оформени крака? Като зърна прасците ти, цяла изтръпвам.

— Не ме ядосвай, Бри — предупреди я Иън. — Не можеш ли да побързаш?

— Подай ми роклята, моля те — в следващия миг той беше вече до нея, понесъл новата й придворна дреха, рокля от тъмнозелена коприна. — Облечи ми я през главата — помоли го Бриджит, — но не ми разваляй прическата. Да не се наложи да почна всичко отначало.

— По каква причина трябва аз, граф Дънридж, да играя ролята на твоя камериерка? — попита той ядосан. — Защо не доведе Спринг?

Отговорът на Бриджит се изгуби в гънките на роклята.

— Какво? — попита той.

— Казах — повтори Бриджит и изплува над дрехата да си поеме въздух. — Казах, че Спринг е в началото на бременността си.

— Е, и?

— Ами налага й се непрекъснато да повръща. Навсякъде и по всяко време.

— О!

— Спринг, Шийна, Ейприл, и трите са бременни — каза Бриджит. — Това ще е наистина година на бебетата.

— Не забравяй и себе си — ухили се Иън и потупа издутия й корем. — Едва са минали пет месеца, и ти вече ще се пръснеш. Сигурно пак ще е момче.

— Четири от нас бременни по едно и също време. Понякога се питам дали вятърът не е довял нещо.

Иън избухна в гръмогласен смях, после изтърси:

— Не ставай глупава. Аз се погрижих коремът ти да набъбне, не вятърът. Обърни се сега да се преборя с копчетата.

— Едно е сигурно — каза Бриджит и се обърна с гръб към него, — ще изгоря проклетото походно легло.

Зад гърба й Иън отново се засмя.

— Не си бременна и от походното легло.

— Да, но и то много допринесе.

След като изпълни задачата си, Иън я обърна бавно към себе си и я целуна по връхчето на носа.

— Никога не си изглеждала по-добре, сладка моя.

— Но походното легло ще изчезне — Бриджит се обърна, за да се види в стенното огледало. Всичко е наред, реши тя, но смръщи чело, като видя в профил изпъкналия си корем!

— Ако не тръгнем веднага — каза Иън и сподави усмивка, — ще закъснеем за посвещението на Пърси.

— Само като си представя, че Пърси ще носи титлата на Мърдок и ще живее в Уийм! — каза Бриджит. — Питам се какво ли би казал Блек Джек. Все още не разбирам как е възможно.

— По силата на шотландските закони и с благосклонното разрешение на кралицата — обясни той. — Когато един мъж се жени за наследничка, той може да получи титлите и земите на нейното семейство. От днес Пърси ще бъде граф Минич, а замъкът Уийм ще е неговият дом.

— Ние, англичаните, не вършим такива неща.

Иън повдигна брадичката й и се взря с много любов в смарагдовозелените й очи.

— Вие, англичаните, сте варвари.

Бриджит не намери отговора му за смешен, но не отвърна на обидата.

— Как е започнала всъщност враждата с клана Мънзис? — попита тя. — Блек Джек наистина ли е отвлякъл леля му?

— Не, въпреки че Мърдок може и да е повярвал в това.

— Какво е станало всъщност?

— Блек Джек нито е отвличал лелята на Мънзис, нито я е убивал. Но до смъртта на херцог Арджил не мога, за съжаление, да ти кажа нищо повече — отговори той и я поведе към вратата. — Ще ми вярваш ли дотогава?

— Да.

Иън отвори вратата, двамата понечиха едновременно да минат през нея, но не стана. Отстъпиха назад и се спогледаха.

Бриджит се разсмя и посочи вратата.

— Има стара английска поговорка точно за такава ситуация.

— А именно?

Бриджит прескочи бързо прага, после се обърна. Потри кръглия си корем и каза:

— „Който е с корем, минава пръв, който няма корем, го следва.“ Какво ще кажеш, мой победоносни графе?

Иън последва разсмян Бриджит през прага и затвори вратата. После я привлече в обятията си и я целуна така, че й секна дъхът.

— Обичам те — прошепна той и я ухапа леко по толкова примамливата долна устна, после добави: — Можех и много по-добре да те любя, ако не беше толкова дебела.

— Ооо!