Патриша Грасо
Шотландска красавица (11)

11

Денят беше обичаен за април, облачен и хладен. Дрипав разказвач на истории напусна Йорк, стоплен от спомена за една червенокоса жена, и пое по пътя на север от града.

„След като докладвам на кралицата, реши Магнус, ще се върна в Лондон да взема Бри. Дотогава кръчмата ще й е дошла до гуша, пък и да не се съгласи, просто ще я отвлека. Ще отидем в Единбург и ще заживеем в замъка на Кембъловци. Щом разбера най-сетне кой е мъжът й, ще го очистя при някой «нещастен случай». Тогава Бри ще стане моя съпруга и бъдещата графиня Арджил.“

Потънал в приятни мечти, Магнус не успя да предотврати бързо приближаващата опасност. Група въоръжени мъже яздеше право към него.

— По дяволите! — изруга той, когато изведнъж осъзна, че навярно са го видели. — Боже милостиви! — те носеха дрехи с каретата на Макартъровци и със сигурност щяха да познаят в коня му своя собственост.

— Хванете го! — извика Иън.

Магнус притисна хълбоците на коня и се опита да избяга. Дъги се зае с преследването и скоро се справи с жертвата си. Двамата мъже паднаха на пътя. Преди Магнус да успее да посегне към оръжието си, пет лъскави меча докоснаха гърдите му.

— За Бога, Макартър! — изрева Магнус. — Кажете на мъжете си да се разкарат.

Мъжете на Макартъровци не помръднаха, а мечовете им бяха все така готови да пронижат Магнус. Иън слезе от коня и изгледа строго разказвача на истории.

— Имате намерение да убиете собствения си братовчед? — попита го отчаян Магнус.

Иън даде знак на мъжете да приберат мечовете.

— Кой сте вие?

— Ваш братовчед — изрече с мъка Магнус. — Ако ме убиете, преди да имам наследник, Арджил ще накара да му поднесат главата ви на поднос.

Иън протегна усмихнат ръка и помогна на Магнус да стане.

— Защо сте предрешен така, братовчеде?

— На път съм по поръчение на кралицата.

— А по кой начин сте си присвоили моя собственост? — посочи Иън коня.

Магнус избухна в неудържим смях.

— Подарък от една прекрасна червенокоса женска.

Юмрукът на Иън се стовари без предупреждение върху брадичката на неговия братовчед и го просна по цялата му дължина на пътя.

— Тя не е женска — изсумтя той. — Била е съпругата ми.

— Вашата съпруга!

Лицето на Иън се разкриви в гримаса. Беше му унизително роднина да разбере за семейните му проблеми. Отново протегна ръка.

— Спокойно мога да ви обясня — каза той кисело и помогна на Магнус да стане. — Тази хлапачка има глупостта да избяга, за да се върне у дома си, в Англия.

Магнус се разсмя гръмогласно, но веднага се усети, че братовчед му едва ли има настроение за смях. Въпреки това не му беше лесно да придаде сериозен израз на лицето си.

— Само да ми падне — закани се Иън, — такъв бой ще й дръпна, какъвто никога не е яла. Поне месец няма да може да седне.

Магнус не можа да издържи и отново се разсмя.

— Доста е своенравна, нали?

— Така е — изсумтя Иън, — но аз бързо ще я излекувам. Къде е тя?

— Съжалявам, братовчеде, но жената, която ми подари коня, ме закле да пазя мълчание — Иън изръмжа и вдигна ръка. Магнус също вдигна ръка да се защити. — Налага се все пак да ви кажа — побърза да добави той, — че в Лондон, в кръчмата „Кралския петел“ сервират чудесно сирене „Бри“. И за да съм по-точен — намира се на „Фрайдей стрийт“.

— В кръчма? — възкликна изненадано Иън.

— Вашата графиня прислужва там — заразказва весело Магнус.

— Ще я убия.

Хората на Макартър се извърнаха и се опитах да прикрият усмивките си. Тази англичанка май добре води за носа бъдещия граф Дънридж, но всяко нещо си има край. Господ да й е на помощ на тази лейди, когато Иън най-сетне я намери.

— Джейми — заповяда Иън, — придружи лорд Кембъл, където и да отива. После се върни в Дънридж и кажи на графа, че съм открил жена си.

— Нямам нужда от телохранител — протестира Магнус.

— Настоявам, братовчеде. Ако ви пусна да тръгнете сам и ви се случи нещо, Арджил никога няма да ми прости. Само си помислете, братовчеде, ако не си направите наследник, нашето семейство ще поеме отново върховенството на клана.

— Както гледам, и вие не сте сколасал да си направите наследник — сопна му се Магнус, — щом жена ви току ви се губи в неизвестна посока.

— Не забравяйте Пърси — каза Иън. — Глупавичък е, вярно, но на мъжките му работи това изобщо не пречи.

— Като хванете пак жена си — разсмя се Магнус и стисна ръка на Иън, — погостувайте ни в Единбург. Дворът взе да се превръща в твърде интересно място.

Свитата на Макартър яхна конете и потегли на юг. Магнус погледна подире им и му стана ясно, че плановете му да се ожени за Бриджит са разбити. Никой честен човек няма да очисти роднина, за да се ожени после за вдовицата му. Магнус сви рамене и погреба мечтата си. „Е, може пък да хвърля в Единбург набързо поглед на дъщерята на Хънтли, реши той.“

 

 

Облечени като англичани, Иън и Дъги влязоха в шумната кръчма „Кралския петел“. Поздрави ги невероятна смесица от шумове и миризми: множество гласове, кънтящ смях, печено месо, вряща яхния и силни напитки.

Като обгърна кръчмата с поглед, Иън установи две неща. Бриджит никаква не се виждаше, а в кръчмата, с много малки изключения, имаше само мъже. Това не му хареса особено. Понеже искаха да наблюдават, оставайки незабелязани, двамата шотландци седнаха на маса до най-отдалечената от бара и кухнята стена.

Точно вляво от тях на съседната маса седяха младежи, навярно синове на заможни търговци. Раздърпана руса прислужница им се усмихваше.

— Какво да бъде? — измяука Лил.

— Искаме червенокосата да ни обслужи — отговори единият.

— Тя е заета — изсумтя Лил. — Ще трябва да се задоволите с мен.

Иън наостри уши. Тъмният му настойчив поглед направо пронизваше тъпия нахалник, който настояваше да го обслужи Бриджит. Тоя тип явно имаше и друго на ум, освен вечерята. По дяволите, изруга в себе си Иън. Сигурно ще му се наложи да се дуелира цялата вечер, за да разкара наглите нехранимайковци, застанали тук на опашка.

Трима богато облечени мъже влязоха в кръчмата и седнаха до Иън на масата му.

— Никъде не я виждам — каза единият и проточи врат, да огледа по-добре помещението.

— Името й е Бри — каза друг. — Една от другите жени я нарече така.

— Доста странно име за една… — изкоментира третият.

— Да, странно, но пък е първокласно парче — завърши вторият изречението си.

Спътниците му се засмяха.

— Е, да — съгласи се първият. — С удоволствие бих я опитал някой път.

Иън изръмжа и вече се канеше да стане и да убие и тримата, но Дъги сложи ръка на рамото му и го спря. В същия миг Иън видя отново след близо месец жена си.

Бриджит идваше откъм кухнята, понесла към кръчмата поднос с ядене. Спря край маса до бара и се усмихна лъчезарно на клиентите. Единият от мъжете приличаше на прасе, другият имаше орлов нос. Очевидно привлечено от Бри, прасето направи някаква забележка и тримата се разсмяха непринудено и приятелски. Иън с удоволствие би нахокал жена си, но в това време цъфна Лил, засмя се кокетно и демонстрира деколтето си.

— Какво ще обичат господата? — попита тя.

Погледът на Иън се плъзна равнодушно по прелестите й, после я погледна в очите.

— Два пъти бира и яхния — поръча той и пъхна жълтица между пълните й гърди. — Искам червенокосата да ме обслужи.

Лил кимна ядосано. Вече наистина взе да й писва да е все в сянката на червенокосата. Тя избърза към бара.

— Бри? — промъкна се Лил до хубавата си съперничка и се усмихна. — Ще ми направиш ли услуга, ще занесеш ли на двамата господа, ей там отзад яхния и бира?

— Да — погледна я изненадано Бриджит. Русокосата най-често я хокаше, караше се с нея или не й обръщаше внимание. За пръв път й се усмихваше.

Бриджит донесе яхния и бира, и прекоси бързо кръчмата.

— Бри — викна й Лил, като видя, че тя се кани да обслужи мъжете, седнали до Иън. — Ей там — Бриджит така внимаваше да не изтърве нещо, че дори не погледна клиентите край масата. Лил се усмихна лукаво и сложи крак на съперничката си.

— Олеле! — спъна се Бриджит и подносът изхвърча от ръцете й.

— Смотанячка! — скочи от стола си Иън. Яхнията и бирата се стичаха по дрехите му.

Стресната от познатия глас, Бриджит вдигна очи от мръсните дрехи на мъжа към гневното му лице. Отвори от ужас широко очи, на устните й замря беззвучно, отчаяно „Оо!“ Тя се обърна чевръсто, защото инстинктът й за самосъхранение мълниеносно се пробуди.

Иън я сграбчи за раменете и така рязко я обърна към себе си, че тя се удари в коравото му тяло. Иън метна жена си на рамо като чувал брашно и се запъти към стълбата.

— Пусни ме! — крещеше Бриджит и барабанеше по гърба му, разбира се, безрезултатно. — Лъжливо копеле! — ругатните й се превърнаха в яростен вик на болка, когато той я плесна по задника.

Иън изкачи стълбата и спря.

— Коя е твоята стая?

— Остави ме на мира… — Иън пак я удари. — Последната врата, ей там, в коридора.

В мърлявата стая Иън залости вратата и хвърли Бриджит върху едно от походните легла. Бри скочи на крака и се дръпна. Иън първо не й обърна внимание и съблече мръсните си дрехи. После отново се обърна в цялата си разкошна голота към треперещата от страх Бриджит.

— Глезено, своенравно хлапе — изсъска той и се заприближава към нея.

— Остани, ако обичаш, където си — заповяда тя и гласът й прозвуча по-уверено от нея самата. — Клетвопрестъпник, разпасан козел!

Това накара Иън да спре.

— Защо ме изостави?

— Защо ли? — повтори смаяна Бриджит. Гласът й ставаше все по-висок от напиращия справедлив гняв. — Защо? Защото зная всичко за теб. Защото те видях — изсумтя тя пренебрежително, — как целуваше Антония.

— Аз не съм я целувал. Антония ме целуна.

— А каква е, по дяволите, разликата? — хвърли му Бриджит в лицето и тропна с крак, за да придаде по-голяма тежест на въпроса си.

Иън се хвърли напред, награби Бриджит за ръцете и грубо я разтърси.

— Кой те е научил на такива изрази?

Той седна на края на леглото и я притегли в скута си. После вдигна полата й толкова високо, че се видя голият й задник.

— Ще те науча аз тебе как да уважаваш мъжа си — изръмжа той. И заудря с длан по задните й части. Бриджит се опитваше с крясъци да се измъкне, но яките ръце на мъжа й я държаха здраво. Иън продължаваше да налага бялото, безукорно дупе на жена си, докато то не почервеня.

— Какво, по дяволите, става тук вътре? — затропа диво по вратата Мариана. — Отворете или ще викна полицията.

Иън изруга всички представители на английската раса вкупом и бутна грубичко Бриджит на леглото. После прекоси стаята.

Когато вратата бързо се отвори, Мариана видя на височината на очите си окосмени мъжки гърди. Великолепен гол мъжки торс. Достраша я да наведе поглед и се втренчи в огнените му тъмни очи.

— Кой сте вие? — попита тя и се опита гласът й да звучи смело.

— Иън Макартър — той й напъха мръсните си дрехи в ръцете и се закани: — Постарайте се да ги изчистите, инак ще изядете хубав пердах, задето сте научили жена ми на мръсни приказки — след което затръшва вратата под носа на смаяната Мариана.

Иън се обърна отново към жена си. Гневът му се беше стопил. По дяволите, той обича това нахално дяволче. На устните му се появи усмивка. Бриджит беше направила истински подвиг, като се бе добрала цяла и невредима от Дънридж до Лондон. Вярно, че Магнус с положителност е допринесъл за този успех. Усмивката на Иън изчезна. Къде са спали тия двамата из дългия път?

Иън пропъди тревожните си мисли, седна на леглото и привлече отново покорната Бриджит в скута си. Избърса нежно сълзите от лицето й и надникна в омайващите дълбини на зелените й очи.

— Бях се поболял от страх — призна той.

— Заради мен?

Иън кимна.

— За малко да убия Пърси, като разбрах, че си избягала.

— О, много съжалявам.

— Ще се извиниш на Пърси — каза Иън. Като дете, което мъмрят, Бриджит наведе глава и впери изучаващ поглед в престилката си. — Жалко, че не си подслушвала още няколко минути.

— Не съм подслушвала — каза бързо Бриджит и в очите й отново пламна гняв.

— Не съм и помислял да те обвинявам, но да беше останала още малко пред вратата на кабинета, щеше да видиш как отблъсквам Антония.

— Ти си я отблъснал?

— Да, направих го.

— Значи не я обичаш?

— Обичам теб, скъпа — гласът на Иън беше като милувка. — Щях ли иначе да бия път чак до Лондон да те търся?

— Излиза, че съм търпяла цял месец непоносими мъки за едното нищо? — възкликна Бриджит.

— Би ли предпочела да не дойда? — попита Иън.

— Не — Бриджит го изгледа недоверчиво, после попита: — Как да съм сигурна, че мога да ти вярвам?

— Думата ми нищо ли не струва? — попита обезкуражено Иън. А когато тя продължи да мълчи, добави: — Ще направя необходимото Блек Джек да върне Антония на семейство Маккинън.

— Недей, Гленда ще ми липсва. Ти ходи ли до Базълдън? Как успя да ме намериш?

— Срещнах по пътя наш общ приятел — отговори той тайнствено.

— Общ приятел? — учуди се Бриджит.

— Моят братовчед, сина на херцог Арджил.

— Но аз никога не съм го…

— Магнус Кембъл — прекъсна я Иън.

— Значи Магнус е…?

— Много приказваш — Иън задуши думите й, поглъщайки устните й в продължителна целувка. Езикът му проникна в устата й и дъхът й секна. Тя се вкопчи здраво в него. — Гладен съм за теб — прошепна той над устните й.

Да смъкне дрехите на хубава жена е лесна задача за зажаднял мъж, такава беше и за Иън. Той бутна отново Бриджит на леглото и се наслади в изпълнен с очакване миг на рядката хубост, която принадлежеше само на него.

Иън беше все пак твърде зажаднял, та да се наслаждава по-продължително на прелестите й. Жадуваше да я усети. Легна върху коприненото й тяло, сякаш бързаше да се слеят в едно. Целуваха се безкрайно и се наслаждаваха на усещането на сладострастния допир на телата си.

Бриджит усети коравата му мъжественост да притиска силно корема й. Тя пъхна ръка между телата им и го докосна. Иън изстена от допира, после й разтвори бедрата и коленичи между тях.

— Той е като гневен дракон, който само чака да връхлети изневиделица някой — прошепна Бриджит.

— Не, миличка, чудовището просто е самотно и иска да се прибере вкъщи.

— Пещерата на дракона е тук — и тя го насочи към влажната си порта. Иън проникна в нея и Бриджит извика. Съвкупиха се яростно и болезнено. Бриджит изви бедра, за да посрещне всеки тласък на Иън. Пещерата на дракона се изпълни с живот, когато и двамата свършиха едновременно.

Когато дъхът им се поуспокои, Иън се отърколи встрани и за малко не падна от леглото. Бриджит го хвана с уплашен смях за ръката.

— Как спиш на това нещо, което претендира да е легло? — попита той.

— Не съм голяма колкото теб.

Той плъзна едрата си ръка по гръбнака й, после прегърна задничето й.

— Толкова си прекрасна, скъпа.

— Обичам те — каза предизвикателно Бриджит и го целуна по връхчето на носа. — А сега да отговоря на въпроса ти: Разбрах, че човек навсякъде може да заспи сладък сън, ако е уморен.

— Така ли? Трябва да ти кажа, че си една въшлива келнерка.

— О! — престори се на обидена Бриджит и вдигна ръка. Иън я хвана и я притисна към мускулестото си тяло. После я целуна страстно.

— Бри — прошепна той и се наслади на близостта й. — Сърчице мое, закълни се, че вече никога няма да ме напускаш.

— Заклевам се.

Нощта в стаята без прозорец им се стори безкрайна. Въпреки че леглото беше ужасно тясно, двамата влюбени не искаха да се разделят. Когато падна за втори път на пода, Бриджит изруга и понечи да легне на другото легло, но Иън я задържа и я привлече към себе си. Облада я отново и я прегърна силно, за да я задържи.

Иън отвори очи и се запита дали е ден или нощ. Бриджит лежеше върху него като топло одеяло. Дъхът й гъделичкаше шията му. Драконът, сега безобидно омекнал, беше все още в плен сред топлите гънки на нейната пещера.

Иън си помисли лениво дали да побутне Бриджит, за да я събуди. Възбуждащата мисъл стресна дракона от дрямката му. Иън обхвана задника на жена си, потъна в него и се задвижи.

— Ммм — измърка Бриджит в съня си.

Бумм! Бумм! Бумм! Някой блъскаше по вратата. Иън измърмори ругатня и се измъкна изпод спящата си жена. После се засмя, като видя голия й задник. Дявол да го вземе! Бри има наистина съблазнителен гръб и задник.

Без да се замисля, че е гол, Иън прекоси стаята и отвори широко вратата. Неговият слуга стоеше там, понесъл леген и някакъв вързоп под мишница.

— Добро утро — поздрави го Дъги. — Нося ви чисти дрехи.

— Сложи легена ей там на масата — посочи му Иън и пое вързопа.

Дъги хвърли крадешком поглед към леглото. Разкошната голота на Бриджит лежеше неприкрита пред погледа му.

— Тя спи — прошепна Иън и се ухили нахално. — Няма да й кажа, че си бил тук.

Когато Дъги затвори вратата след себе си, Иън се изми и се облече. После седна на ръба на леглото. Наведе се и близна с език тила на Бриджит. Тя се напрегна и се обърна. После се усмихна сънено на мъжа си, който не можа да се сдържи, завря нос в гърдите й, заблиза розовите им пъпки. Бриджит задиша на пресекулки.

— Тялото ти може да превърне и монах в развратник — каза Иън, после се засмя гърлено и добави: — Сигурен съм, че папата би последвал гърдите ти до вратата на ада.

— А ти?

— За съжаление трябва до довечера да се лиша от тях — отговори той, докато обикаляше с палеца си пъпките й.

— Дъги ни чака — Иън се засмя на явното й разочарование. — В чантата има дрехи и не се мотай много. Днес ни чака дълъг път.

Иън застана до вратата, да погледне пак тясното легло. С какво удоволствие би събудил тази заран Бриджит с леко побутване.

— Мисля — заяви той, — да купя за нас в Дънридж походно легло.

В чудесно настроение Иън направо затанцува по стълбата и влезе в кръчмата. Веднага усети напрегнатата атмосфера. Дъги седеше на една маса, Бъкоу на друга и двамата се гледаха враждебно.

Иън хвърли на Дъги лукав поглед и седна до Бъкоу.

— Бих искал да ви се отплатя за сърдечното гостоприемство, което сте оказали на моето момиче.

— Хм — изсумтя Бъкоу.

— Някакви проблеми? — попита Иън.

— Проблеми ли? — стовари Бъкоу юмрук върху масата.

— Вашият човек е проявил миналата нощ малко прекалена смелост по отношение на жена ми.

Иън погледна ядосано Дъги, после отново Бъкоу.

— Имате предвид русичката?

— Не, другата.

— Тя не е твоя — заинати се Дъги.

— Дъги се е присламчвал към жена ви?

— Ами да — изкашля се Бъкоу. — Ранди наистина още не ми е жена.

— Годеница?

— А, не.

— Добри човече — възкликна Иън, — не можете да твърдите, че ви е жена, ако още не сте венчан с нея.

— Да, но имам намерение да се оженя за нея — заяви натъртено Бъкоу, — само че това трябва да се обяви най-напред в църква.

— Глупости! В наши дни, ако искате на часа да си имате съпруга, имате я. Вие баптист ли сте?

— Не.

— Дъги — извика Иън. — Намери свещеник и му дай пари да венчае този мъж с неговата възлюбена без предварително оповестяване — Дъги кимна и излезе ухилен.

По предложение на Иън, Бъкоу донесе бутилка уиски. Двамата вдигнаха чаши и пиха за здравето на своите дами.

— Пожелавам бъдещата съпруга да ви роди за няколко години сюрия яки синчета — вдигна тост Иън.

— Пожелавам го и на вас — отвърна Бъкоу и глътна уискито. — Жалко, че Бри си отива — добави той. — Хубавичкото й лице и фигурата й бяха от полза за кръчмата.

Лицето на Иън помрачня. После попита:

— Бъдещата ви съпруга ли тропа миналата нощ на вратата на Бри? Няма да е зле да й поизмиете устата със сапун.

— Не можах да я спра.

— Не можахте да я спрете? Или имате намерение да сложите кокошката върху петела?

— Не — отговори потиснато Бъкоу, после добави малко смутено: — Случва ми се да не мога да озаптя Ранди.

Иън потупа Бъкоу приятелски по рамото.

— Момичетата трябва се държат здраво, драги. Иначе току-виж ни стъпкали с хубавите си крачета. Малко бой от време на време, не много як, прави истински чудеса за съпружеската дисциплина.

— Така ли? Ами в такъв случай жена ви как е успяла да избяга?

Погледът на Иън помрачня.

— Беше недоразумение. Не ви засяга, разбира се, но ще ви кажа — тя реши, че се настанявам удобно и между други бедра.

Когато Бъкоу зина да каже нещо, вратата на кръчмата се отвори и Дъги влезе, придружен от свещеник. В същия миг Бриджит и Мариана слязоха по стълбата. Изненадана от присъствието на свещеник, Мариана се обърна към Бъкоу:

— Какво, по дяволите…?

— Дръж си устата — заповяда той рязко, но добави вече по-меко: — Свещеникът е дошъл да ни венчае. Искаш или не искаш? — Мариана зяпна от уплаха.

— Тя иска — отговори Бриджит вместо приятелката си.

С Макартъровци като свидетели Бъкоу и Мариана бяха свързани със свещените връзки на брака. Свещеникът си тръгна веднага след обреда. В джоба му звънтяха жълтиците на Иън. Двете двойки, Дъги и Берти се събраха на импровизирано брачно тържество.

— Къде беше цялата нощ, Лил? — попита Бъкоу, когато русокосата влезе гордо в кръчмата. — Вземи стол и седни при нас.

— Какво празнуваме? — попита тя подигравателно. — Отпътуването на Бри?

— Бъкоу и аз току-що се венчахме при свещеник — засмя се победоносно Мариана.

— По дяволите! — Лил спря като вцепенена, после се обърна и излезе от кръчмата.

— Ще й дам да се разбере — каза Мариана на Бриджит.

— Ще си плати за всеки път, когато те е обиждала.

— Няма да правиш нищо без мое разрешение — заповяда Бъкоу.

Мариана изведнъж се запита мълчаливо в какъв капан всъщност се е хванала.

— Нямам думи да ви благодаря, задето сте се грижили за моето момиче — прекъсна мълчанието Иън.

— Беше трудна задача — заяви Мариана, — най-вече да принудим Берти да не й посяга с мазните си ръце.

Берти преглътна нервно, когато гневният поглед на Иън се стовари върху него.

— Аз да вървя в кухнята да сготвя яхнията за довечера — каза той и моментално изчезна.

— „Петела“ ще остане тази вечер затворен.

— Какво! — възкликна Мариана, но Бъкоу не й обърна внимание.

— Бъкоу, момчето ми — каза Иън и стана, — ние трябва да тръгваме — той извади кесия, претъпкана с жълтици и добави: — Това е задето сте хранили и подслонили жена ми, и нещо като сватбен подарък.

— Не искам да ми плащаш, задето съм закрилял толкова сладко ангелче — натърти кръчмарят. — Това, че се ожених за Ранди, е достатъчна награда.

— Я млъквай — изсъска Мариана. — Прощавайте, милорд — погледна тя Иън. После се обърна отново към мъжа си: — „Петела“ тази вечер ще работи. Я помисли само колко пари ще загубим.

— Парите не са най-важното в този живот — разсърди се Бъкоу.

— А какво, ако смея да попитам, е по-важно?

— Да си родим дузина здрави момчета да ни помагат в работата.

Мариана отвори уста да протестира, но Бъкоу я прегърна и я целува, докато тя се отпусна безсилна в ръцете му. Кръчмарят погледна Иън, който му кимна одобряващо.

Бриджит зяпна мъжа си. Разбра, че промяната в темперамента на Бъкоу е свързан най-пряко с появата на нейния съпруг. Сякаш отгатнал мислите й, Иън се усмихна нахално.

— Кажи довиждане, скъпа.

— И аз не зная как да ви благодаря — каза Бриджит и прегърна Мариана. — Ако се озовеш в беда, ела в Дънридж.

— Ще го направя — отговори Мариана и погледна крадешком Иън. — Ако не се държи с теб както трябва, можеш по всяко време да се върнеш в кръчмата.