Патриша Грасо
Шотландска красавица (16)

16

Бриджит смръщи нос, усетила как нещо гъделичка връхчето му. Отвори очи и видя гъстите черни косми по гърдите на Иън. Двамата лежаха на хълбок и голите им тела бяха тясно преплетени.

Бриджит се вгледа внимателно в лицето на Иън. Сладострастие припламна в очите й. Ръката й се плъзна съвсем леко по гърдите му, по корема, после загали члена му. С връхчетата на пръстите галеше върха, докато той наедря и почна да пулсира все по-лудо.

— Момиченца, които си играят с огъня, си опарват пръстчетата — прозвуча над главата й страстното предупреждение на Иън.

Бриджит го погледна изненадана в тъмните пламнали очи, но пръстите й не спряха възбуждащите си движения.

— По-добре ти внимавай — предизвика го тя.

Иън се изсмя гърлено и понечи да я награби, но Бриджит го изпревари. Тя го обърна по гръб и седна изправена върху него. Погледна го насмешливо.

— Прекъсвам съпротивата — предаде се Иън. — Прави с мен каквото пожелаеш.

— Много е просто — измърмори Бриджит, отпусна бедра и седна върху еректиралия му член. И двамата застенаха от невероятното удоволствие при срещата на женска мекота и мъжка коравина, а тя се задвижи предизвикателно нагоре и надолу.

Когато Иън загали с палец тъмните пъпки на гърдите й, изгарящо желание я прониза от гърдите до средоточието на нейната женственост. Бриджит пламтеше и пулсираше. Първата вълна напираща страст я заля цялата и я отнесе.

Иън я свали от себе си и засмука жадно от пълната с мляко гърда.

— Иън! — извика Бриджит и се вкопчи в него. С бързо движение Иън я обърна по гръб. Вдигна краката й над раменете си и вкара бесния си дракон в горещата й пулсираща пещера.

— Бри! — извика той, изживявайки разтреперан върховния си миг.

Силно задъхани, двамата лежаха сега неподвижно. Когато дишането му се успокои, Иън я целуна по устните и връхчето на носа. После надникна в очите й и се усмихна.

— В какво се превърна девствената ми циганка? — попита той.

— Ти я прелъсти.

Бам! Врата на стаята рязко се отвори и Мойридж влезе с крещящия им син на ръце.

— О! — извика смутено Бриджит. Иън се засмя и се отърколи от тялото й. После вдигна одеялото до бедрата и се облегна на възглавниците.

— Само не ми казвайте, че сте спали — предупреди Мойридж. — Ревът при вашето съвкупяване се чуваше чак долу. Малкият Блек Джек е гладен и бесен на майка си.

— Вече ти казах — поправи го Бриджит и посегна към сина си — умалителното име на Джон Ендрю е Даб. Блек Джек не е подходящо име за тримесечно бебе.

— Мляс! — Даб атакува бясно гърдата на майка си, за да й покаже колко глупаво е било да го кара да чака закуската си.

— Няма нищо лошо в това да го наричаме Блек Джек — аргументира се икономката. — Даб е галската дума за „тъмен“, а Блек Джек значи просто „Черният Джек“. Има ли разлика?

— Иън и аз го предпочитаме — упорстваше Бриджит. — А ние сме, в края на краищата, неговите родители, нали?

— Само не ми излизайте с този високомерен тон, графиньо — избухна Мойридж, застанала на вратата. — Не забравяйте, че аз го държах, докато излезе от тялото ви. Пратеник на Пърси ви чака отвън — обърна се тя към Иън.

Иън подаде на сина си пръст и се усмихна, когато мъничката ръчица на бебето го обгърна. Даб погледна с огромни очи баща си, но устата не преставаше да суче от гърдата на неговата майка.

— Не проумявам как Даб може да е толкова силен — учуди се Иън.

Бриджит вдигна очи към тавана, убедена, че навярно всички бащи се смайват по същия начин от синовете си, особено от първия. Иън й смигна и се измъкна от леглото. После се изми и се облече.

— Като на графиня ми се оказва по-малко уважение, отколкото ми се оказваше като на втора дъщеря на граф — оплака се Бриджит и премести Даб на другата гърда.

Иън обу ботушите, прекоси стаята и вдигна високо брадичката й.

— Искаш да кажеш, невероятно разглезената втора дъщеря на граф, миличка.

Бриджит присви очи, но премълча. Не искаше някоя кавга да й наруши спокойствието.

— Ще се видим долу — каза той и тръгна към вратата. — Но трябва да те похваля за самообладанието. Преди година сигурно щеше да се хванеш в този капан.

— Не съм мечка, та да се оставям да ме хващат в капан — отвърна тя и нещо като усмивка се появи на устните й. — Аз съм само твоята страдаща съпруга.

— Всяко клето създание трябва да си носи кръста — каза Иън, — а ти си моят — той изчезна от стаята, преди тя да успее да каже нещо подире му.

След като нахрани Даб и го върна в детската стая, Бриджит се изми и бързо се облече. После слезе в голямата зала. Седна на почетната маса до Иън и получи купичка овесена каша.

— Спешен случай — каза Иън. — След един час трябва да потегля.

Лъжицата с каша, спря по пътя към устата на Бриджит и се върна в купичката.

— Спешен случай?

— Група лоялни благородници са убили секретаря на Кралицата. Нали помниш Рицио, италианеца — Иън се отметна на облегалката на стола и докосна с ръка рамото й. — Кралицата е бременна в седмия месец, но е в плен.

— Нима ще убият кралицата? — смая се Бриджит.

— Предателите няма да посмеят — изсумтя Иън, — поне не преди да роди наследник. Въпреки заповедите на кралицата, клетият Рицио е бил отвлечен в нейно присъствие и пронизан с кинжал. Най-лошото е, че Дърили е участвал в заговора — засмя се тъжно Иън. — Съпругът на кралицата не знае, че става безполезен, ако тя роди син. Собственото му кралско битие може да е твърде кратко. Предполагам, че и Джейми Стюард има пръст в цялата тази работа.

— Но защо трябва ти да вървиш? — протестира Бриджит. — Нали Магнус сигурно ще…

— Магнус не е в Единбург — прекъсна я Иън. — Той е някъде на път по поръчение на кралицата, а пък Арджил е в Инвъреъри. Освен това херцогът е стар човек. Онези копелета са били достатъчно умни да изчакат всички Кембъловци да напуснат Единбург.

— Но какво можете да постигнете ти и Пърси, освен да се оставите да ви убият? — гласът на Бриджит трепереше от загриженост.

— Не се паникьосвай, мила — закачи я Иън. — Иначе млякото ти ще се вкисне. Нямам намерение да се оставя да ме убият. Верни войници подготвят бягството на кралицата. Ако Мери избяга, докато съм на път, ще й трябва всеки мъж, способен да язди до нея и да изтребва онези копелета. Оставям Джейми да отговаря за вас и те моля да не му създаваш затруднения.

— Аз ли? — усмихна се зловещо Бриджит. — Аз да създавам някому затруднения?

Иън се наведе и силната му ръка обхвана тила й. Устните му се приближиха плътно към нейните.

— Имаш слабост към трудности, тъй че внимавай.

 

 

Седмица по-късно Бриджит седеше сама в стаята си. Даб сучеше и докосваше меката плът на гърдата й. Тя му се усмихваше и го галеше по мъхестата бузка. „Все още няма новини от Иън, помисли си тя за стотен път. Междувременно сигурно е стигнал в Единбург. Моля те, изпрати Бриджит безмълвната си молитва към небето, моля те, Боже, не допускай да овдовея.“

— Имаш ли нужда от помощ? — Спринг влезе и прекъсна мрачните мисли на братовчедка си.

— Да ти се намира излишна гърда за гладно момче?

— Даб би умрял от глад — Спринг седна на табуретката до креслото на Бриджит. — Благодаря ти, че не създаваш проблеми, докато мъжът ми отговаря за всичко тук. Иън за малко не уби Пърси, когато ти избяга от Дънридж — каза Спринг. — Не би се поколебал да направи същото и с Джейми. А пък аз съвсем не държа да ставам вдовица.

— Тъкмо си мислех същото и за себе си — отбеляза сухо Бриджит.

— Какво?

— И на мен не ми харесва мисълта да стана вдовица, а още нямам новини от Иън.

— Сигурна съм, че всичко ще е наред — ободри я Спринг. — Докато Даб спи, би могла да пояздиш с Гленда към езерото, нали?

— Джейми може да ми забрани.

— Не е далеч, пък и земите се охраняват добре. А ти си в края на краищата графинята на Дънридж, нали? — вдигна вежди Спринг.

— Да, така е — усмихна се Бриджит. — Кой би се осмелил да противоречи на графинята в собствения й дом?

Бриджит приспа Даб, облече пола и стара блуза, взе и най-вехтото си наметало за езда. Докато слизаше по стълбата към външната врата, чу гневния глас на Мойридж, а после икономката се появи, последвана от Гленда и Слай.

— Колко пъти да ти повтарям — хокаше Мойридж момиченцето. — Повикам ли те, ще идваш. Отец Каплан те чака в библиотеката.

— Не съм те чула да ме викаш — бранеше се ожесточено Гленда.

— Не ме лъжи, невъзпитано дете. Това е един от най-лошите грехове.

— Не лъжа — възропта силно Гленда. — Защо и Слай да не взема уроци?

— Не! — остана неумолима Мойридж. — Той се нахвърля върху перата и дъвче пергамента.

Бриджит влезе в антрето и Гленда се обърна към нея:

— Може ли Слай да присъства на уроците, необходимо му е.

Бриджит поглеждаше ту Гленда, ту Мойридж, но смръщеното чело на икономката пресече смеха, който се надигаше в гърлото й.

— Мойридж вече ти каза „не“.

— Ти си графинята — възрази Гленда, — а тя е твоя слугиня. Твое право е да я командваш както си щеш.

Очите на Мойридж се присвиха от гневна обида. Под твърдия й поглед Бриджит запристъпва от крак на крак и беше достатъчно мъдра да заобиколи темата.

— Да, аз съм графинята — каза тя дипломатично, — но в момента графът отсъства.

— Щом чичо Иън го няма — заразсъждава Гленда, — значи ти носиш отговорността.

— Чичо ти Иън прехвърли отговорността на Джейми — възрази Бриджит.

— Кажи на Джейми да каже на Мойридж, че Слай може да идва с мен на уроците — настоя отчаяно Гленда.

— Това няма да помогне.

— Защо?

— Защото кръвта вода не става.

— Не те разбирам.

Бриджит коленичи до Гленда и сега двете се гледаха очи в очи.

— Мойридж е майка на Джейми и той е длъжен да я слуша.

— Да не би Мойридж да носи отговорността за Дънридж? — извика Гленда и Бриджит не можа да не се засмее.

— Бих искала да зная на какво сте научили това, преди толкова послушно, дете — изказа мислите си на глас икономката.

— Може би лейди Есен ще пожелае да дойде на урока — предложи Бриджит на Гленда. — Пък аз отивам да пояздя…

— Не! — Гленда се хвърли в прегръдките на Бриджит и замоли: — Не ме оставяй отново сама. Обещавам ти, че ще чувам Мойридж, когато ме вика, и ще я слушам… Моля те, не ме изоставяй!

Бриджит прегърна силно детето.

— Ще ида само до езерото — опита се да го успокои, — пък и ще взема Слай. Какво ще кажеш? — Гленда мълчеше, заровила лице в шията на Бриджит. — Денят е толкова хубав, миличка и знаеш ли какво?

— Какво?

— Даб още никога не е бил в градината.

— Никога ли? — учуди се Гленда.

— Нито веднъж. Искаш ли, като се прибера, да покажем на Даб пъпките по дърветата?

— Ще е чудесно.

— Хм! — изсумтя Мойридж. — Надявам се, че моят Джейми ще знае къде сте.

— Първо ще го попитам дали ще ми позволи — каза Бриджит и стана. — Ела с мен, Слай.

Когато Бриджит слезе в двора, видя Джейми да приказва с неколцина от войните на Макартъровци. На няколко крачки от мъжете тя се поколеба, защото не знаеше как да се държи със съпруга на братовчедка си. Един от мъжете побутна Джейми и му я посочи.

Джейми се обърна.

— Добро утро — поздрави той.

— Добро утро — мога ли да говоря с теб?

— Разбира се — Джейми вече се питаше дали не е наближил краят на щастието му.

— Ще пояздя до езерото — усмихна се приятелски Бриджит. — Ще се прибера след около час.

— Питате ме за разрешение или просто ме осведомявате? — вдигна въпросително вежди Джейми.

— Искам ти позволение. Нали Иън на теб възложи отговорността?

— Да, така е — отговори поуспокоен Джейми, — но смятам, че не е разумно да яздите сама, особено докато съпругът ви не е тук.

— Не съм сама — просия Бриджит. — Слай е с мен.

Погледът на Джейми падна върху животинчето, клекнало покорно до господарката си.

— Та това лисиче не може да ви защити от престъпници или нападатели.

— Но нали земите ни са добре охранявани?

— Да.

— В такъв случай нападение е малко вероятно — заключи тя. — А какво друго би могло да ми се случи?

— Сигурна ли сте, че няма да избягате, за Англия например — изтърси Джейми.

— И ще оставя тук сина си?

— Предполагам, че не — съгласи се той, но попита недоверчиво: — Да не сте решили да последвате Иън, за да се уверите, че не го застрашава опасност?

— Не съм чак толкова смела.

— Не, но достатъчно безразсъдна — лицето на Бриджит се вкамени и Джейми прокле невъздържания си език. — Е добре, идете да пояздите — отстъпи той. — Но ако нещо ви се случи и Иън наточи меча си върху моята глава, кълна ви се, ще се върна като призрак и ще ви преследвам.

— Нямай грижа — извика му Бриджит през рамо, запътена към конюшнята. — Всичко е наред.

— Да де, наред — изръмжа Джейми. — Тя и на Пърси това каза.

Минавайки през портата, Бриджит помаха весело на стражите. Усещаше се свободна, избягала от затвора, в който се бе превърнал за нея Дънридж в отсъствието на Йън.

— Ела тук, Слай — извика на лисичето, което се щураше безцелно, не по-малко възбудено от господарката си от свободата.

Денят беше необичайно хубав за високото Шотландско плато: синьо небе и сияйно слънце. Птичките пееха на висок глас и строяха забързано гнездата си по клоните, понесли първите пъпки. Слай тичаше насам-натам и душеше, пръхтеше и миришеше всичко в полезрението си.

Възхитена от прекрасния пейзаж наоколо, Бриджит насочи коня към Страшното езеро и потегли по отъпканата пътека надолу към гората. Целият свят и великолепните му творения се събуждат за нов живот, каза си тя в рядък миг на философски размисъл, и се засмя от преливаща радост. Сега може да забрави за малко огромната си отговорност на съпруга, майка и графиня. За няколко освежаващи минути Бриджит се отдаде на чувството, че е млада и ето, сега язди в този великолепен ден.

После идилията изчезна. Изпита неприятното усещане, че някой я следи. Косата на тила й настръхна, по гърба й полазиха студени тръпки. Беше се почти вцепенила от страх, но конят й продължаваше по пътя.

„Земите на съпруга ми са добре охранявани, каза си тя. Сигурно ме е страх само защото съм сама, а необузданата ми фантазия просто не престава да работи.“ С въздишка на облекчение излезе от гората и препусна край обляния в слънце бряг на езерото.

Слай изтича край нея. Козината на гърба му беше настръхнала.

Опасност! Бриджит пришпори коня и препусна в галоп по брега.

Изведнъж нещо изсвистя край нея. Сърцераздирателен вик раздра въздуха. Слай падна на земята, от десния му хълбок стърчеше стрела.

— Майчице богородичке! — извика Бриджит. Дръпна толкова рязко юздите, че се изтърси почти презглава от седлото. После изтича при животното, което виеше от болка.

— Слай! — Бриджит коленичи и протегна към него трепереща ръка, но в същия миг нечия сянка покри раненото, умиращо лисиче. Тя се обърна рязко да види нападателя.

Черно-бяло каре — човек на Мънзис! Бриджит вдигна очи, но видя само руса коса, обрамчваща лице, останало в сянка.

Слай скимтеше и гневът на Бриджит изригна със силата на вулкан.

— Проклето копеле! — задъхана от гняв тя скочи като котка, нападаща лъв. После юмрукът на чужденеца я улучи в брадичката.

— О-ох! — Бриджит се свлече в ръцете му.

Без да обръща внимание на скимтенето на раненото лисиче, мъжът измъкна въже и върза яко ръцете на Бриджит. После я вдигна високо и я хвърли на коня си. Въпреки опасността, която носеше забавянето, той облегна глава на седлото. „Толкова дълго чаках възможността да хвана англичанката, каза си мъжът и усети, че му призлява. Но не бива да се отпуска точно сега. Антония разчита на него.“

— Проклятие! — изруга тихо Финли Маккинън. Цялото му тяло беше плувнало в пот от напрежението и ръцете му силно трепереха. Англичанката несъмнено е вещица, мислеше си с растяща тревога. Очите на тази дивачка издават, че носи сърце на вещица. За по-сигурно Финли се прекръсти, после яхна коня зад пленницата. Бързо го насочи към горския гъсталак. Болезненото скимтене на Слай го преследваше на всяка крачка. Бриджит идваше бавно на себе си. Отначало помисли, че сънува. После реши, че Иън е заел цялото легло, а тя е увиснала на ръба. Всеки мускул на тялото й се противеше на неудобното положение и движенията на коня.

— Моля ви — простена тя.

Като чу гласа й, Финли първо пришпори коня, но после спря, слезе и я смъкна от седлото. Бриджит веднага падна, защото краката й бяха изтръпнали. Осъзнала ужасното си положение, тя наведе глава и тихичко заплака.

Финли гледаше нежната хубост в краката си. „Красива е, въпреки че е английска вещица“, каза си той и клекна до нея.

— Ако се закълнете да не ми създавате неприятности — прошепна й той на ухото, — ще охлабя въжето.

Бриджит вдигна глава и видя за пръв път лицето му. Беше слабо, почти нежно, с бледа кожа, руса коса и сини очи. Бриджит беше сигурна, че никога не са се срещали, но въпреки това откриваше в лицето му нещо познато, особено в погледа.

Финли се беше втренчил в омайващите й зелени очи и се бореше с желанието да се прекръсти. Разбираше, че ще е глупаво, ако вещицата разбере, че присъствието й го изнервя. Само потомък на дявола като Макартър е могъл да намери смелост да се ожени за дяволица.

Бриджит кимна покорно, Финли извади кинжала и разряза въжетата около китките й.

— Съпругът ми ще ви убие за стореното — изсъска тя.

Страховитата представа за Иън Макартър с меч в ръка придоби плът и кръв в съзнанието на Финли и страх премина като вълна по гърба му.

— Тихо! — изсумтя той, накара Бриджит да яхне коня и се качи зад нея.

Продължиха да препускат, както й се стори, безкрайно дълго. Бриджит вече нямаше очи за прекрасната природа наоколо. Краката й, доскоро вцепенени, сега ужасно пулсираха. Тя опипа предпазливо брадичката си и се опита да установи дали последиците от удара са големи. Сигурно е счупена. Но най-силно я боляха гърдите, преливащи от майчино мляко.

„Как ще хранят Даб, питаше се Бриджит и тревожни мисли подпалиха адски огън в главата й. Какво ще ми стори Мънзис, когато стигнем в замъка Уийм? Ами Слай? Милото ми животинче лежи ранено, може би даже мъртво.“

Бавни сълзи се застичаха по лицето на Бриджит. Смътно видя как Финли посегна с ръце да я погали по гърдите.

— Махни си мръсните пръсти от мен — изсумтя тя. — Инак ще съжаляваш.

Финли веднага отпусна ръце. Учудена, но и зарадвана, Бриджит се замисли защо, след като я беше отвлякъл и набил, той се стряска от заканите й.

— Убихте животното ми — обвини го тя.

— Искате да кажете, домашния ви дух? — изсумтя той.

— Моят какво?

— Мен не можете да измамите — изсмя се зловещо Финли. — Вие сте вещица, а животното беше домашният ви дух.

Бриджит не отговори. Вещица? Домашен дух? Този мъж е луд. Дано стигнат по-скоро в замъка Уийм.

Следобедът премина в здрач. Силен мирис на сол погъделичка носа на Бриджит, ноздрите й се разшириха, за да открият източника. С всяка измината крачка миризмата ставаше все по-силна.

— Това е морето — прошепна Бриджит, когато излязоха от гората и стигнаха до малко заливче.

— Заливът Мал — каза Финли, слезе от коня и я смъкна от седлото. — Седни!

Бриджит изпъшка високо и седна на близката скала. Финли коленичи пред нея и върза глезените и китките на ръцете й.

— Какво правите? — протестира тя.

— Приливът ще ни попречи да продължим, а не искам да избягате през нощта — Финли извади манерка. — Пийте.

Прежадняла от дългия път, Бриджит отпи огромна глътка. Очите й се разшириха от ужас. Тя се задави и се закашля, когато силното уиски се стече изгарящо в гърлото й.

Финли се засмя и я потупа грубо по гърба. После се залови да кладе огън. Когато той се разгоря, извади от ленената си торба няколко овесени курабии, предложи от тях и на Бриджит, която лакомо ги загриза.

— Как се казвате? — попита Бриджит. Никакъв отговор. — Как да се обръщам към вас?

— Никак.

Очите на Бриджит се присвиха заплашително.

— Настоявам веднага да ме пуснете! Ще направите убийствена грешка, ако не го сторите, господин Никой — Финли я изгледа подозрително. Откъде идва опасността — от Иън Макартър или от магьосническите й сили? — Е, чакам.

— Дръж си устата — изрева той, — за да не ти я затворя.

Бриджит беше достатъчно разумна и замълча. Притискаше се отчаяно към скалата и обмисляше положението си. Не биваше да тръгвам сама. Господи, защо трябва Иън да е в Единбург? Отдавна да ме е спасил. Горкото ми дете сигурно плаче от глад. Ами Слай? Бриджит скри лице в шепи и заплака.

— Сега пък какво има? — попита ядосано Финли. Божичко, как мрази скимтящи жени!

— Ако толкова искате да знаете — отвърна тя с приглушен глас, — гърдите ме болят, защото трябваше да накърмя сина си.

— Ще имаш да вземаш! — измърмори ядно Финли. — Аз ще суча от циците ти, за да успокоя болката.

Бриджит отметна глава, Финли стоеше пред нея с гол корав член. Зелените й очи издаваха дълбока омраза, устните й се присвиха подигравателно.

Финли отстъпи инстинктивно и се прекръсти. После изкрещя:

— Вещица!

— Мухльо!

Обидата увисна за миг във въздуха, после Финли удари силно Бриджит по лицето. Тя падна от скалата и остана да лежи. Лежеше на земята, но не беше победена.

— Ако го сторите още веднъж, ще ви превърна в крастава жаба, каквато сте всъщност.

Финли отскочи ужасен и потърси на другата страна на огъня спасение и кураж.

— Утре заран по-иначе ще приказвате.

Бриджит се обърна на хълбок с гръб към него. Тя затвори очи и се замоли мъжете на Макартъровци да дойдат преди разсъмване. Но молитвата й не бе чута. На другата заран я събуди бруталното настъпване на ботуш. Тя се обърна по гръб и отвори очи.

— Време е — изрече изправен над нея Финли. Без дума повече той се отдалечи и измъкна иззад една скала разнебитена малка лодка, после я избута във водата.

— В това нещо няма да се кача — каза твърдо Бриджит. — Отказвам. Не зная да плувам.

— Тогава лодката изобщо няма да ви потрябва — ухили се злобно Финли.

Той коленичи пред нея и разряза въжетата на китките и глезените. После размаха кинжала си пред носа й.

— Станете бавно и се качете в лодката.

От немай-къде Бриджит трябваше да се подчини. С кинжала в зъби Финли избута лодката по-навътре в морето и скочи в нея. Взе веслата и загреба през залива към група скали, които се подаваха при отлив.

— Къде ме карате? — попита Бриджит.

— Там, където Макартър никога няма да ви намери.

Бриджит преглътна нервно. Нямаше никаква възможност да избяга.

Когато стигнаха най-голямата скала, Финли протегна към нея едната си ръка, а с другата продължи да размахва кинжала.

— Покатерете се!

— Не — изкрещя тя. — Не можете да ме оставите тук!

— Мога и ще го сторя. Хайде, изкатерете се!

Бриджит кълнеше с поглед мъжа, който я бе отвлякъл, но стана и посегна към скалата.

— Проклет да си. Ти и близките ти. Завинаги и за вечни времена.

Панически страх се появи в очите на Финли.

— Върни си клетвата обратно! — изкрещя той и посегна към нея.

Бриджит се вкопчи здраво в скалата и го ритна. Улучи го в слабините. Финли изгуби равновесие, препъна се и лодката се преобърна заедно с него.

— Не мога да плувам. Спаси ме!

Бриджит се изкатери до върха на скалата и погледна надолу. Финли беше изчезнал.

— Майко богородичке — изпъшка тя, докато гледаше как лодката се отдалечава. — Сега съм сама насред морето… Помощ! Помощ!

Само писукащите чайки можеха да чуят отчаяните й викове.