Патриша Грасо
Шотландска красавица (13)

13

В градината на замъка Дънридж лятото се проявяваше откъм най-добрата си страна. Сред ярките цветове и наситеното зелено две руси глави се бяха навели една към друга. Лейди Антония и нейният брат Финли си говореха с приглушени гласове.

— Иън се ожени все пак за англичанката — оплакваше се Антония. — Опитах се да ги разделя, но не успях. Когато тя избяга, той хукна да я търси. Сега са заедно в Единбург.

— Това наистина е зле — посъчувства й братът. Финли Маккинън беше слаб човек, като външност и като характер. Имаше същите руси коси и сини очи като сестра си, но кожата му беше сякаш безкръвна и много бяла. Амбициозен, рафиниран и жесток, Финли беше дълбоко предан на по-голямата си сестра.

— Аз трябваше да стана графиня — избухна Антония. — Но какво можем да направим сега?

— Остави ме да поразмисля.

На ежедневната си разходка с Гленда и Слай, Блек Джек тъкмо влизаше в градината.

— Финли Маккинън! — извика той. — Цяла вечност не сме се виждали. Кога пристигнахте?

— Тази заран — Финли стисна ръката на Блек Джек. — Изглеждате здрав и бодър, милорд.

— Да, и се чувствам добре — отговори Блек Джек. — Поне като за възрастен човек — той погледна Гленда и каза: — Поздрави вуйчо си Финли, момиче.

Гленда изгледа много внимателно брата на майка си и установи, че той не й харесва, затова не се отлепи от дядо си.

— Добър ден, вуйчо Финли.

— Хубава си като майка си — Финли се усмихна на детското копие на любимата си сестра и протегна ръка към Гленда. — Искаш ли да се поразходиш с мен, за да се запознаем отново?

Гленда погледна първо ръката му, после лицето.

— Не.

Антония беше ужасена от грубостта на дъщеря си, а усмивката на Финли угасна. Блек Джек се засмя в себе си. Зарадва се, че малката обича него повече от всички.

— Малко е плаха — обясни той.

— Е да, за малко момиченце плахостта е нещо естествено — каза Финли. — Но какво прави тук това диво животно?

— Слай не е диво животно — поправи го остро Гленда.

— Това е домашното животно на лейди Бриджит — обясни пренебрежително Антония.

— Преди малко пристигна пратеник — каза Блек Джек. — До края на седмицата Иън и Бри ще са си у дома.

— Каква чудесна новина! — възкликна Антония.

— И това още не е най-хубавото. Лейди Бриджит чака дете. А вие колко време ще останете? — обърна се Блек Джек към Финли.

— Само тази нощ.

— Радвам се, че се видяхме — каза Блек Джек и се отдалечи, последван от Гленда и Слай.

— Проклета да е — изсъска Антония. — Вече никога няма да стана графиня.

— Не непременно — възрази Финли.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако на англичанката й се случи нещо ужасно, пътят ти към Иън ще е свободен — усмихна се той студено.

— Пък ако тя роди момче — усмихна се и Антония на брат си, — няма да ми се наложи да напълнявам отново, за да раждам. Какво смяташ да правиш?

— Мисля — отговори Финли, — че англичанката ще има смъртоносна среща на Женската скала.

— Женската скала?

— Спомняш ли си старата история за Маклийн, за начина, по който се отървал от съпругата си, жена от клана Кембъл, когато й се наситил?

— Не, не си спомням тази история.

— В залива Мал има голяма скала, която остава при прилив под водата.

— Измислил си го — ухили се Антония. — Дори няма да има труп, който да трябва да се погребе.

Финли се почувства много горд от похвалата на сестра си.

— Да де — добави той намръщено, — трябва да кажа, че оная Кембъл имала късмет. Минали рибари и я спасили, а Кембъловци си отмъстили, убивайки Маклийн. Но мислиш ли, че такъв невероятен късмет може да се повтори?

— Защо да предизвикваш съдбата? — каза Антония. — Пусни си брада и прехвърли вината на Мънзис. Ако Бри успее по някакъв начин да се спаси, ще стоварят на него отговорността.

Финли кимна.

— Обади ми, когато детето се роди, а сега ми я опиши как изглежда.

— Ами…

— Бъди откровена, сестро. Не искам да отвлека друга жена.

— Бри е по-ниска от мен — заописва я Антония. — С червена коса и зелени очи…

— Зелени очи! — прекръсти се Финли. — Значи е вещица.

— Не ставай смешен, вещици няма.

— Напротив, има — не отстъпи той. — И ти искаш да отвлека вещица, така ли? Какво ще й попречи тя мен да убие, преди да го сторя аз?

— Финли! — извика ядосано Антония, но после гласът й се смекчи. — Наистина ли вярваш, че съм готова да те изложа на смъртна опасност?

— Не.

— В англичанката няма нищо магьосническо — увери го тя. — Имай ми доверие.

 

 

Стражите по стените на Дънридж ликуваха и ръкомахаха, видели, че Макартър и свитата му се приближават към външните стени. Конниците минаха през портата и продължиха към вътрешния двор. Семейството и прислугата вече ги чакаха там, за да ги приветстват.

От радост Гленда и Слай се втурнаха към тях, без да се замислят, че конете могат да ги стъпчат.

Блек Джек хвана писукащата си внучка, а Спринг задърпа възбуденото животно за каишката.

Иън скочи от коня и се обърна към Бриджит да й помогне. Задачата се оказа трудна, защото тя взе да маха на Гленда и Слай и нещо да им вика.

Гленда се втурна с радостен вик в разтворените обятия на Бриджит. Очите на всички присъстващи бяха приковани към сърцераздирателната сцена на вкопчените една в друга жена и дете, но и към глезеното опитомено зверче, което кръжеше около тях и настояваше със скимтене да му обърнат внимание. Бриджит коленичи в прахта, за да поздрави любимците си. Прегърна ги силно, а момиченцето и лисичето се притиснаха към врата й. Очите на Бриджит плувнаха в сълзи и тя изхълца.

— Ти ме изостави — обвини я Гленда, — и да знаеш само колко ми липсваше.

— И ти ми липсваше — Бриджит се мъчеше да овладее обзелите я чувства. — Донесла съм ти много хубав подарък. Кажи, ще ми простиш ли?

— Обещаваш ли вече никога да не ме изоставяш?

— Обещавам.

Погледът на Гленда падна върху лисичето.

— И Слай се чувстваше ужасно зле.

Устните на Бриджит потрепериха.

— Донесох подарък и за Слай. Мислиш ли, че той ще ми прости?

— Мисля, че да.

Бриджит се засмя и я целуна силно по бузите. Слай изскимтя, за да окаже и на него вниманието, което му се полагаше. Всички, с изключение на Гленда ужасно се учудиха, когато тя целуна шумно лисичето по мократа муцунка.

Най-сетне Бриджит стана и поздрави Спринг, чието лице също беше облято от сълзи на облекчение. Двете братовчедки се прегърнаха и целунаха.

— Бях полудяла от страх — призна Спринг.

— Много съжалявам — извини се Бриджит, докато поглеждаше с крайчеца на окото към Антония, току-що слязла в двора. — Беше ужасно недоразумение. Ще ми простиш ли?

— Още не съм решила — пошегува се Спринг. — Носиш ли ми нещо, за да ме подкупиш?

— О, да — разсмя се Бриджит. — Купих в Единбург платове и мисля, че можем да си ги поделим.

— Тогава ти прощавам.

Бриджит се приближи към Блек Джек, който разговаряше с Иън.

— Много съжалявам — подхвана тя плахо, неуверена дали свекър й ще я поздрави с добре дошла.

— Я стига — изсмя се дружелюбно Джек Блек, привлече я към себе си и я целуна по бузата. — Бебето, което носиш, е предостатъчно извинение за глупостите ти — той я потупа по ръката, после обгърна двора с търсещ поглед. — Не виждам никъде Пърси, къде е?

— Пърси остана в Единбург — осведоми Иън баща си.

— Но защо? — попита Блек Джек. — Моите шпиони ми докладваха, че Мънзис се е върнал в замъка Уийм.

— Той е влюбен — изтърси Бриджит.

— Влюбен? — Блек Джек отметна глава и се разсмя гръмогласно. — Коя е нещастницата?

— Шийна Мънзис — измърмори Иън с надеждата, че баща му няма да дочуе името. — Тя е в двора на кралицата.

— Шийна Мънзис? — повтори Блек Джек.

— Тя е много мило момиче — добави Бриджит. — Ще се гордееш, ако ти стане дъщеря.

— Пърси може да е очарователен, но е дървена глава и не го бива да доведе нещо докрай — покорен на съдбата, Блек Джек сви рамене. Знаеше, че има неща, които не зависят от него.

— Скъпа — обърна се Иън към Бриджит, — ще ми направиш ли една услуга?

— Каквото поискаш.

— Изплакни си устата, преди да те целуна. Не ми допада твърде вкусът на лисица.

— В залата ви очакват освежителни напитки — извика весело Антония. Беше твърдо решила да се държи така, сякаш е невъзможно тя да е станала причина етърва й да напусне Дънридж.

 

 

Бриджит влезе с всички в голямата зала. Гленда не искаше да й пусне ръката, а Слай се галеше като коте в краката й. Бриджит едва можеше да върви, но нито детето, нито лисичето бяха готови да поемат риска отново да я загубят.

Всички насядаха около почетната маса на подиума, с изключение на Спринг, която предпочиташе да седи до Джейми. Веднага щом Бриджит се настани, Гленда се покатери в скута й.

— Слез веднага — скара се Иън на племенничката си.

Гленда беше учудена и обидена, устничките й затрепериха.

— Какво има? — попита Бриджит Иън, прегръщайки момиченцето.

— Бебето може да го заболи.

Седнал до снаха си, Блек Джек се засмя на прекалената загриженост на сина си. Спомни си отминали времена, когато и на него му предстоеше да става баща и вече знаеше, че през идните месеци тревогата на сина му само ще расте.

— Хайде, стига, Гленда може да остане, където си е — успокои Бриджит съпруга си. — Не сме чак толкова нежни, колкото си мислиш, нито аз, нито бебето.

— Какво бебе? — попита Гленда.

Бриджит прокара ръката на Гленда по леко издадения си корем.

— Тук, вътре, расте едно бебенце, новото ти братовчедче — момиченцето просия от радост. — Скоро ще е достатъчно силно, за да заживее извън корема ми и тогава ще си играем всички заедно в градината: ти, Слай, бебето и аз. Как мислиш, ще бъдеш ли доволна?

— О, да, но то къде е било досега?

— При ангелчетата на небето.

Гленда смръщи челце.

— Ами как е дошло от небето в твоя корем? — Блек Джек и Иън се изсмяха високо.

— Ами това го свърши чичо ти Иън — отговори Бриджит и се изчерви. После се усмихна и добави: — Чичо Иън, разкажи й как синчето ти се е озовало в моя корем.

Иън смръщи чело.

— Гленда, това стана, докато й доказвах колко я обичам.

— Разбирам — каза Гленда. Иън се засмя самодоволно, но при следващите думи на племенничката си за малко не падна от стола. — Аз нямам бебе в корема — каза тя високо. — Значи ли това, че не ме обичаш, чичо Иън?

Бриджит се разсмя, после обясни:

— Чичовците обичат племенничките си с малко по-друга любов, ангелче.

— Аха! — Гленда беше уж доволна от отговора, но после изгледа любопитно Бриджит. — Ами бебето как ще излезе от корема ти?

— Иън, мисля, че е време да раздадем подаръците — предложи Бриджит и се престори, че не е чула въпроса.

— Да, права си — Иън раздаде подаръците, които бяха донесли от Единбург. Гленда затанцува от радост, като видя новата си кукла. Веднага я нарече лейди Есен. На въпроса как е измислила толкова необичайно име, Гленда обясни, че Бриджит е дошла в Дънридж през есента, та куклата трябвало да й напомня за онзи щастлив ден. Никой не забеляза как устните на Антония се превърнаха в тънка черта.

Спринг се възхищаваше на красивите платове. Когато излезе няколко минути по-късно от залата, за да нареди да приготвят банята за Бриджит, внимателно ги носеше в ръце.

Иън вдигна Слай на масата и му свали старата жълта каишка. После намести новата на шията на лисичето.

— Заповядай — каза той. — Е, как е, доволен ли си?

Слай изплези език и го близна по устата.

— Чиба! — Иън избърса уста с ръкава на ризата и отпи глътка бира. После сложи Слай на пода.

— Да не забравиш да си изплакнеш устата, скъпи — изимитира Бриджит произношението на мъжа си. — Не обичам твърде вкуса на лисица.

 

 

Семейното сборище скоро се пръсна. Гленда отиде без особено желание на урок при отец Каплан, а Бриджит се качи в стаята си да се изкъпе и да си почине.

Когато Блек Джек се оттегли в кабинета си, Иън си взе халба бира и седна пред камината. Отпусна се, изпружи крака, затвори очи и се замечта за сина, който Бриджит носеше под сърцето си.

— Жена ти е курва — изсъска нечий глас.

Иън тутакси отвори очи и погледна Антония, застанала пред него.

— Да не си посмяла да разпространяваш тук нелепи лъжи — предупреди я Иън. — В противен случай много ще съжаляваш.

— Ще съжалявам, ако кажа истината? — опря му се Антония.

— Не, ако се месиш в живота ми — каза Иън привидно спокоен. — Вече създаде достатъчно проблеми между мен и жена ми. Ако се повтори, ще те върна на семейство Маккинън.

— И ще загубиш дъщерята на Малкълм?

— Гленда е Макартър и ще остане в Дънридж.

— Копеле недно!

— Уверявам те, скъпа снахо — натърти Иън, — че Блек Джек и майка ми са били женени най-официално.

— Можеш ли да си сигурен, че детето, което е понесла жена ти, е твое? — попита Антония, без да обръща внимание на зловещия израз на лицето му. — Бри пътешества дълго и се хващам на бас, че доста мъже са й пресичали пътя.

— Дръж си устата — изрева Иън. — Бри е била непрекъснато под сигурната защита на Магнус Кембъл.

— Наистина ли? — Антония вдигна високо вежди. — Ами кой, ако смея да попитам, я е опазил от Магнус Кембъл? — попита тя и се отдалечи.

Иън се строполи като замаян в креслото. Да, наистина, къде е преспивала по пътя за Лондон? — запита се той за хиляден път. Ще може ли някога да е сигурен, че първородният му наистина е негов син?

 

 

След като се изкъпа и подремна, Бриджит се облече за вечеря. За пръв път откакто бяха напуснали Единбург, се усещаше чиста и хубава, но роклята не й ставаше, беше й тясна гърдите и в талията. Никоя дреха не й прилягаше вече както трябва и Бриджит реши да почне час по-скоро да ги отпуска.

С надеждата, че ще може да поговори насаме с графа, Бриджит отиде право в голямата зала, но Блек Джек никакъв не се виждаше. Тя надникна в кабинета му. Седнал удобно пред камината, Блек Джек сякаш я очакваше.

— Бях се замислил за първия си внук — каза той. — Как се чувстваш?

— Сега много добре, защото вече не ми се повдига. Но нали няма да се ядосаш, ако родя момиченце?

— Не, но не вярвам Иън да е започнал с момиче.

Бриджит се усмихна.

— Навярно имаш право — съгласи се тя, после изпелтечи: — Прости ми, че напуснах Дънридж. Зная, че…

— Остави — каза Блек Джек и спря с движение на ръката извиненията й. — Но ще ми кажеш ли все пак защо избяга? Бяхте се скарали с Иън?

— Н-не, аз… Антония…

— Излишно е повече да ми обясняваш — прекъсна я Блек Джек. — Това име ми е предостатъчно. Дали не е по-добре да я върна на семейство Маккинън?

— Недей! — извика Бриджит и изненада с това графа, който добре знаеше, че двете му снахи никога няма да станат приятелки. — Ще съм нещастна без Гленда.

— Гленда е една Макартър и ще остане в Дънридж.

— Не бива да се разделя дете от майка му — каза Бриджит и ръцете й се озоваха инстинктивно върху корема.

— Ти си по-добра майка за Гленда, отколкото е била някога Антония.

— Антония вижда иначе нещата. Тя ще твърди, че съм й отнела дъщерята и така ще се стигне до враждебност между клановете.

— Много си мъдра за възрастта си — кимна Блек Джек.

— Не, аз съм глупачка — призна си Бриджит. — Щях ли иначе да избягам?

— Щом осъзнаваш, че си сбъркала, значи вече не си глупачка — възрази Блек Джек. — Магнус Кембъл до Лондон ли те придружи?

— Да, той е добър приятел и човек на честта.

— Момчето прилича на баща си — двамата поседяха известно време мълчаливо, като добри приятели. — Аз съм стар човек и съм видял вече много неща, добри и лоши — най-сетне прекъсна мълчанието Блек Джек. — Ще ти дам съвет: Положи всички усилия да родиш на Иън здрав наследник. Съжаления за миналото не носят нищо за бъдещето. Помниш ли деня, в който пристигна в Дънридж? — Блек Джек не можа да не се засмее. — Изглеждаше по-зле от просякиня и нахлу тук да ми заповядаш да бъда така добър да затворя невъзпитаните си псета, за да не притесняват скъпото ти опитомено животинче.

Бриджит се изчерви.

— Бъди търпелива с него — посъветва я Блек Джек. — Иън прилича на мен. Не е лесно човек да се оправи с нас, но с годините и той ще поомекне. Да вървим ли да хапнем?

— Да — усмихна се Бриджит.

Блек Джек придружи Бриджит до голямата зала и двамата заобиколиха Антония, седнала в края на почетната маса. Като на най-високопоставената дама в Дънридж, мястото на Бриджит беше между това на графа и на Иън. Но съпругът й не се виждаше никакъв.

Гленда, на която тази вечер позволиха да яде с възрастните, тичаше из залата.

— Седни до мен — помоли я Бриджит. — Чичо Иън ще седне от другата ти страна. Доволна ли си?

Иън влезе начумерен в залата. Бриджит се запита дали е възникнал някакъв проблем. Погледът й се плъзна към Антония, която си седеше мирно и тихо. „Тя трябва да го е вбесила с нещо, реши Бриджит. Тази вещица е щастлива само ако друг страда.“

Когато Иън седна и не й обърна никакво внимание, Бриджит се накара мило да му се усмихне и се обърна към Гленда.

— Виждам, че лейди Есен не е с нас. Къде е?

— Лейди Есен вечеря със Слай — отвърна Гленда. — Тя взе много да го харесва.

— Наистина ли? — този път смехът на Бриджит беше съвсем непринуден.

— Да, но не бива да казваш на дядо — добави момиченцето, — понеже Слай си позволи немислима дързост по отношение на лейди Есен.

— Какъв нехранимайко! — възкликна Бриджит и се опита с огромно усилие да не се разсмее. — Какво й е сторил този космат разбойник?

— Осмели се да й държи ръката.

— Не може да бъде! Ама наистина ли й държа ръката? — Бриджит се престори на възмутена, но устните й потрепваха от смях.

— Да, в муцуната си.

Бриджит и Блек Джек избухнаха в смях. Дори Иън не можа да не се усмихне.

„Колко щастлива компания“, помисли си Мойридж, докато влизаше с подноса. След като поднесе вечерята на цялото семейство, Мойридж се позадържа край почетната маса, за да помогне на Гленда. Тя просия от радост, когато Бриджит я похвали за овесената каша.

— Ммм, ужасно е вкусно — похвали я Бриджит. — Напомни ми какво слагаш вътре, забравила съм.

— Не питайте, ами по-добре яжте.

Бриджит сдъвка бавно още един залък и го преглътна.

— Наистина е много вкусно — тя се потупа по корема, погледна мъжа си и каза: — Бебето ни прилича на шотландския си татко.

Иън я изгледа хладно и се извърна. „Да, помисли си той, но кой ли шотландец е бащата?“

„Дали ми е ядосан за нещо? Да съм направила или не съм направила нещо, което е трябвало да сторя?“

— Спринг сподели ли вече добрата новина? — попита високо Мойридж, като се опитваше да успокои надигащите се вълни. — Тя и моят Джейми сключиха договор.

— Договор ли? — Бриджит погледна Спринг, която силно се изчерви. Седнал до нея, Джейми се беше ухилил. — Това нещо като годеж ли е?

— Това е един вид сватба.

Вече поднесена към устата, вилицата на Бриджит спря на половин път и се озова отново на чинията.

— Вид сватба?

— Съвсем легално е, не се притеснявай — увери я икономката. — Една година ще живеят заедно, пък после ще решат дали да се женят.

— Този мъж обезчестява моята братовчедка! — обърна се Бриджит бясна към мъжа си. — Настоявам веднага да се ожени за нея.

Лицето на Иън помрачня още повече.

— Джейми не принуждава Спринг за нищо. Погрижи се по-добре за собствения си объркан живот и за своите проблеми.

— Объркан живот ли? — Бриджит реши да отмине засега обидата на мъжа си. По-късно ще му иска отговор. — Но това е скандално! — възропта тя и погледна молещо графа.

Блек Джек се отпусна на облегалката на стола. Реши да вземе незабавно нещата в свои ръце.

— Мойридж, изпрати Джейми и Спринг при мен — когато двамата застанаха пред него, Блек Джек се обърна към мъжа.

— Съгласен ли си отец Каплан да те венчае за Спринг?

— Че кой друг може да ни венчае?

— Искам да кажа веднага след вечеря — усмихна се доволен графът.

— Искате да кажете тази вечер? Но…

— Лейди Бриджит не е доволна от вашия договор — прекъсна го Блек Джек. — Ако не се ожениш истински за Спринг, тя ще бъде върната в Англия.

— Върната? — извика Спринг. — Ако е така — заяви без колебание Джейми, — ще се оженя веднага за моето момиче.

Вечерята продължи. Бриджит поглеждаше крадешком към Иън. Изпълненият му с пренебрежение поглед пробождаше сърцето й по-болезнено от кинжал. „Ако е бесен за нещо, защо не го каже, та да си изясним нещата?“

— Като си говорихме преди малко — обърна се Бриджит към Блек Джек, усетила изведнъж, че иска да го обърне на смях, — ти какво каза — „по-мек с възрастта“ или „по-вкиснат“?

Блек Джек се засмя и Бриджит с него. Иън ги гледаше навъсено и беше сигурен, че се шегуват за негова сметка.

— Чичо Иън не е щастлив — обади се Гленда, забелязала лошото му настроение.

— Вярно — хвърли му бърз поглед Бриджит.

— Ти като избяга — продължи да бъбри момиченцето, — чичо Иън беше бесен на чичо Пърси. Беше ужасно.

— Защо, какво стана?

— Чичо Иън ме нахока — заразказва Гленда, — но дядо е господар в този дом и го сложи на място. Дядо каза, че чичо Иън се е поболял от грижа за теб.

Над главата на Гленда, Бриджит видя как мъжът й се е втренчил в нейния корем и се изчерви.

— Щом не знаеш да се държиш, бъбривке Гленда — изръмжа Иън, — няма вече да ти позволявам да се храниш с нас.

— Не си изкарвай лошото настроение на детето — намеси се Бриджит и хвана разтрепераната ръчичка на Гленда. — Никак не е хубаво.

В този миг Мойридж се приближи да раздига масата и спаси Бриджит от семеен скандал.

Графът извика отец Каплан, Джейми и Спринг.

Церемонията беше простичка и трая само няколко минути. Повечко продължи страстната целувка на младоженката и младоженеца, по-дълго от самата церемония. Поне на Бриджит й се стори така. Ликуване изпълни залата, когато целувката все не свършваше. За да не чуе или не види неща, за които беше твърде малка, Мойридж изведе Гленда въпреки протестите й от залата.

Графът стана и вдигна тост за булката. После изпразни халбата си и я хвърли срещу стената. Свитата също пресуши чаши, но се отнесе по-внимателно със собствеността на своя господар.

Бриджит целуна братовчедка си и й пожела много щастие. После мина край цялата маса, защото искаше да се оттегли в стаята си.

— Хмм — изсъска Антония.

Бриджит спря, обърна се и срещна презрителния поглед на етърва си.

— Искаш може би нещо да ми кажеш?

— Каква лицемерка! — каза подигравателно Антония.

— По-конкретно, ако обичаш.

Антония знаеше много добре, че сега всички погледи са приковани към тях, тя стана и погледна Бриджит право в очите.

— Безсрамна повлекано, знаеш ли изобщо чие копеле си понесла?

— Ти… ти… хиена такава! — изсумтя натъртено Бриджит. После се завъртя на пети и излезе гордо от залата.

— Чухте ли я какви вулгарни изрази употребява? — затръшка се Антония, като се обръщаше към Блек Джек и към Иън. Блек Джек се засмя и дори Иън не можа да скрие усмивката си.

— Струва ми се — осведоми графът снаха си, — че Бри те нарече току-що с името на едно смрадливо животно.

 

 

Бриджит седеше отпуснала рамене на табуретка пред камината, в която нямаше огън. Вратата се отвори и когато чу мъжа си да влиза, Бриджит се изправи, разкърши рамене и продължи да си четка косата.

Иън прекоси стаята и, седна на стола до табуретката й. Наблюдаваше я мълчаливо, а Бриджит се правеше, че не му обръща внимание.

— Възникнаха няколко важни въпроса — каза внезапно Иън. — Трябва да чуя отговорите — Бриджит продължаваше да си четка косата. — По дяволите — изръмжа той. Протегна рязко ръка и прекъсна четкането. — Гледай ме, ако обичаш, когато говоря с теб! — тя се обърна към него и Иън видя сълзи по бузите й. Той се поколеба, но после попита: — Ти моето дете… ти моето дете ли носиш?

На Бриджит й секна дъхът. Четката изхвърча и улучи Иън в лицето.

— Не, детето е на Мърдок Мънзис, идиот с идиот! — изсъска тя.

Иън я хвана за китката, дръпна я да стане от табуретката и я накара да коленичи пред него.

— Не се шегувам.

— Говорил си с Антония.

— Не я прави отговорна за мислите, които са си мои. През целия път до Лондон ти къде спа?

За изненада на Иън Бриджит избухна в смях.

— По пътя до Лондон ли? — смехът й стана още по-силен и вече граничеше с истеричен припадък. — Ти, ти мислиш, че М-Магнус и-и аз? — Иън я разтърси силно и изчака тя да се успокои. — Ти си глупак — изсъска тя и си избърса сълзите. — Магнус Кембъл е човек на честта.

Иън пламна.

— Радвам се да го чуя — каза той, — защото няма да ми е приятно да убия роднина. Ами в Лондон? — продължи той да я разпитва с ужасна закана в гласа. — Там да е идвал някой при теб?

Ужасеният израз на лицето й отговори на въпроса му.

— Никой не е идвал при мен, както ти много деликатно се изрази — изсумтя Бриджит. — Наистина ли вярваш, че Бъкоу и Мариана биха допуснали някой да се приближи към мен? Ха! Там бях по-добре защитена, отколкото съм тук.

— Вярвам ти.

— Колко мило наистина! — каза тя и изведнъж изхълца.

Йън, който вече се чувстваше виновен, задето се е усъмнил във верността й, протегна ръка към рамото й, но Бриджит я отблъсна.

— Ти се оплака, че не ти вярвам, но всъщност ти не ми вярваш — каза тя и очите й пламнаха от гняв. — Надявам се детето да е момче, заради Блек Джек.

Опасна пропаст беше на път да зине между тях двамата. Бриджит стана, но Иън я притегли в скута си и я целуна. Никаква реакция.

— По дяволите, Бри. Не съм виновен, че съм ревнив. Аз те обичам.

Това признание в любов беше по-силно оръжие от най-лошата обида. Бриджит се гушна в гърдите му и заплака.

— Толкова съжалявам, миличко — повтаряше той, а с всяка пролята от нея сълза сърцето му се свиваше все по-силно. Когато хълцанията й поутихнаха, Иън вдигна брадичката й, погледна в блесналите й от сълзите зелени очи.

— Подари ми една усмивка — придумваше я той.

Бриджит се усмихна разтреперана, а Иън я целуна по бузата.

— Беше дълъг и неприятен ден — прошепна той. — Хайде да си лягаме.

Когато Иън се съблече и се приближи към леглото, там го очакваше необичайна гледка. Бриджит седеше в нейния край на леглото и масажираше корема и гърдите си с някакво мазило.

— Какво правиш? — попита Иън, заобиколи леглото и отиде при Бриджит. Трепкащата светлина на свещите придаваше на лъсналата й кожа съблазнителен блясък.

— Мойридж го приготви за мен — отговори Бриджит, привлечена от мускулестото му тяло, озарено от светлината на свещите.

— Мога ли да ти помогна?

— Да.

Иън коленичи пред нея и ако лицето му не беше в сянка, Бриджит щеше да види дяволития му израз. Иън стопли крема в дланите и почна от корема й. Галеше го бавно и приятно, а Бриджит се учуди, че тези загрубели от битките ръце могат да са толкова нежни. Тя наблюдаваше Иън, зает така съсредоточено със задачата си, и на устните й играеше нежна усмивка.

— Същинско чудо! Само като си помисля какво има под ръцете ми — прошепна той. — След пет кратки месеца той вече ще е тук.

— Или тя.

Иън стопли още крем в дланите си и посегна към двете неща, които най-много обичаше на този свят: гърдите на жена си. Бриджит затвори очи. Със същите движения, с които беше галил закръглящия й се корем, той възбуждаше чувствителните й гърди.

— Зърната ти са подути и тъмни — измърмори той и закръжи с палец и показалец около връхчетата. — Напомнят ми черешите, които ядохме в двореца.

Бриджит се засмя предизвикателно. Пронизващо желание премина като мълния от връхчетата на гърдите й до мястото между бедрата.

Иън се наведе и целуна меките й гърди. Езикът му се плъзна по коравите зърна, а Бриджит го притисна с тих стон плътно към себе си. Когато тя задвижи бедра, повали я по гръб на леглото.

Устните на Иън се плъзнаха по крака й. Той целуна стъпалото, заблиза бедрото откъм вътрешната страна. После притисна устни към корема й, измърмори:

— Обичам те.

Опитните му устни отдадоха същото безкрайно внимание и на другия й крак. Главата на Иън се върна още веднъж над корема, после потъна дълбоко в скута й. Той я ближеше, тя стенеше, а когато извика, той влезе с език в нея. Бриджит усети как се топи цяла срещу лицето му и вълни на наслада я отнесоха в рая.

— Ами бебето? — наведе се над лицето й Иън.

— Липсваш му.

Той се опря върху ръцете си и проникна във влажната й цепка. Влизаше на бавни тласъци и пак се отдръпваше. С всеки тласък темпото му се засилваше. Бриджит се извиваше, триеше се в него и отвръщаше на всеки негов тласък. Двамата се сляха в страстта си в едно-единствено същество.

— Ела — простена тя. Той се подчини и се изля в нея. Когато дишането й се поуспокои, Иън привлече Бриджит под одеялото и я обгърна с ръце.

— Понякога съм същинско магаре — каза той, а после се закле: — Господ да ме убие, ако някога пак те ядосам — раменете на Бриджит потрепериха от тих смях. — Добре де — поправи се Иън, — ако се усъмня някога в любовта ти към мен. Така по-добре ли е?

— Много по-добре.