Патриша Грасо
Шотландска красавица (19)

19

Лятото дойде и слънцето светеше високо в небето. През юни от Единбург дойде новината, че кралица Мария е родила син наречен Джеймс. Но в Дънридж нямаха поводи за ликуване.

Между Иън Макартър и Мърдок Мънзис беше пламнала особено ожесточена война. В нея бяха въвлечени естествено и жените. Не им се разрешаваше да напускат постните стени и това ужасно дразнеше Бриджит, то се чувстваше все по-притеснена в толкова малката градина.

Една юлска сутрин Шийна видя случайно, че Бриджит се е запътила решително към конюшнята.

— Бри — извика тя и изтича при нея. — Къде отиваш?

— Ще пояздя до езерото — отговори Бриджит. — Искаш ли да дойдеш?

— До езерото?

— Точно това казах.

— Но графът ни забрани…

— Графът е глупак — нацупи се Бриджит. — Не желая да ме третират в собствения ми дом като пленница. Е, идваш ли?

Бриджит тръгна и Шийна я последва до безлюдните конюшни. Те оседлаха сами конете си, яхнаха ги и препуснаха през външната порта.

Неочаквано пътят им бе преграден. Иън, Пърси и група войни на Макартъровци изпълваха входа. Връщаха се от полето, където бяха установили щетите, нанесени от хората на Мънзис през изминалата нощ.

— Мога ли да попитам закъде сте се запътили? — изръмжа Иън и хвана юздите на коня на Бриджит.

— Не е по силите ми да изпълнявам и занапред молбата ти да не напускам крепостта — заяви тя.

— Не беше молба, а заповед.

— Не съм твоя пленница.

— Ти си моя жена и ще ме слушаш — Бриджит дръпна предизвикателно юздите, но Иън ги държеше здраво. Гневните му черни очи се бореха мълчаливо с нейните. — Слез от коня и се прибирай — заповяда той.

Бриджит му хвърли унищожителен поглед и гордо се отдалечи.

Погледът на Иън се обърна към снаха му.

— Вие също, лейди Шийна.

Шийна погледна Пърси, който извърна очи, сякаш беше чужда жена. Шийна слезе унизена от коня и последва Бриджит.

— Не бива в никакъв случай да пускате дамите да излизат — извика Иън на стражите. — Ще направите необходимото, за да ги спрете.

— Непоносимо е вече… и идиотско — измърмори Бриджит, когато Шийна я настигна.

— Мъжът ми даже не ме защити — оплака се Шийна.

— Кълна се, че ще намеря начин да избягам от тази огромна, разпадаща се, срутваща се скала — заяви Бриджит, — та ако ще да се наложи да се прекача през стената.

— Конете изобщо не ни трябват — добави Шийна. — Можем и да повървим пеш, вместо да яздим.

— Уф! Доколкото познавам Иън, отдавна е наредил на стражите да ни попречат.

— Защо не се измъкнем през задната порта? — предложи Шийна.

— Я гледай, ама ти си била по-хитра и от мен — усмихна й се радостно Бриджит.

— Благодаря — ухили се Шийна.

— Докато Гленда е на урок при отец Каплан — предложи Бриджит, — ще се срещнем при портата. Ще се върнем преди някой да е забелязал, че ни няма.

Същия следобед, докато излизаше от голямата зала, Антония забеляза как Бриджит се промъква в края на коридора и се залепи за стената, за да я наблюдава.

Бриджит огледа внимателно градината и се шмугна през вратата. Антония я последва заинтригувана.

Вече в двора Бриджит се сниши зад редица от храсти, после хукна към задния край на градината и се скри зад едно дърво. Миг по-късно напусна скривалището и се шмугна през задната врата на градината.

Антония стигна достатъчно бързо до отдалечената част на градината, за да види как Бриджит изчезва през задната врата. Какво, по дяволите, търси англичанката тук?

Любопитството й надделя и Антония отвори задната врата. Нечия ръка се стрелна и я повлече.

— Ти какво търсиш тук, да те вземат мътните? — попита я побесняла Бриджит.

— Същия въпрос мога да ти задам и аз — отговори Антония и вирна високо нос. Поглеждаше ту Бриджит, ту Шийна, после пренебрежително Слай. — Ще кажа на Иън.

Бриджит извади от колана на полата си кинжал и го размаха под носа на русокосата.

— Идваш с нас.

— Къде отивате? — попита Антония.

— До езерото и обратно — отговори Шийна.

— Чудесно, идвам с вас.

— И си дръж устата — предупреди я Бриджит. — Няма да ни развалиш малкото удоволствие.

Трите се разходиха мълчаливо през гората и стигнаха до брега на страшното езеро, без някой да ги види. Жените и лисичето се разхождаха бавно и се наслаждаваха на летния ден.

Шийна по-скоро усети, отколкото чу тътена на подкови, обърна се и видя как козината на Слай щръкна на гърба му, животното изскимтя и се втурна към гората.

— Бягайте! — извика Шийна и хукна след животното.

Бриджит се обърна и видя конниците, които бързо се приближаваха. Носеха черно-белите наметала на клана Мънзис. Тя понечи да последва Шийна, но видя, че Антония тича паникьосана край брега.

— Не! — изкрещя Бриджит и се завтече подире й. — Тичай към гората!

Нечия ръка сграбчи Бриджит през кръста и я вдигна високо.

— Пусни ме, копеле проклето — изкрещя тя и се забори с него. Юмрукът му я улучи по бузата и с това съпротивата й приключи.

 

 

Здрачът бе угасил последните лилави лъчи светлина по западното небе, когато мъжете на Мънзис стигнаха с пленничките си замъка Уийм. На Бриджит, седнала на коня пред мъжа, който я отвлече, й се струваше, че сънува все същия кошмарен сън. Болките в челюстта бяха единствената й връзка с реалността. Когато стигнаха във вътрешния двор на Уийм, Бриджит се стегна и погледна Антония. Русокосата видимо трепереше от страх.

Войнствената група се спеши. Мъжът, който плени Бриджит, я смъкна грубо от коня и тя едва не падна на земята. Бриджит изсипа диви закани, но мъжът само се присмя на проявената от нея храброст. Сякаш му се бе заканила бълха.

Мъжът я хвана за ръката и я повлече навътре. Бриджит вече знаеше, че за дълги седмици ще й останат сини петна. Друг мъж водеше зад нея Антония, следваха ги останалите войни.

Беше време за вечеря и голямата зала на Уийм беше претъпкана. Поведоха Бриджит през цялото помещение към почетната маса и тя веднага позна Мърдок Мънзис.

— Добър вечер, лейди — поздрави ги Мънзис и се усмихна хладно. — Добре дошли в дома ми.

Сломена от безизходното си положение, Антония беше необичайно мълчалива, но Бриджит отново прояви ината си. В края на краищата нали се отърва от отвличането в залива Мал. Защо да не избяга и от Уийм? Тя огледа пренебрежително залата.

— Значи това е гнездото на осите — каза презрително и зелените й очи заблестяха предизвикателно.

Мънзис отметна глава и избухна в гръмогласен смях. Но в черните му змийски очи не се появиха весели искрици. Той стана, заобиколи масата и се изправи пред двете жени. Височината му сама по себе си действаше заплашително.

— Много се радвам да ви видя отново, графиньо — една от лапите му докосна кръвоизлива на брадичката на Бриджит. — Искам да ви се извиня за всяка неприятност, която са ви причинили хората ми — каза приятелски Мърдок, после попита, поглеждайки към Антония: — Кого сте ми довели?

— Това е лейди Антония — отговори Бриджит, — вдовицата на моя девер.

Мърдок пое ръката на Антония, вдигна я благовъзпитано към устните си, направи й комплимент:

— Ако знаех, че в Дънридж живее толкова хубава жена отдавна да съм ви отвлякъл — Антония го гледаше безмълвно. — Наистина мога само да се радвам — продължи той, че ми гостуват две изключителни хубавици.

— Сигурно щяха да са много повече — намеси се Бриджит, пренебрегвайки всяка опасност, — ако разполагахте с достатъчно хора, които да кръстосват страната и да ги отвличат.

— Както виждам, пътуването ви е направило много раздразнителна — забеляза Мърдок. — Ще пожелаете може би да починете малко преди вечеря?

— Много бих желала да ни върнете в Дънридж.

— За съжаление в момента това е невъзможно. Ще напуснете Уийм едва когато сестра ми бъде отново тук с мен.

— Тц, тц, тц — подигра му се Бриджит. — Нима ще се опитате да разделите онова, което Бог е съединил?

— Какво искате да кажете?

— Шийна се омъжи за Пърси Макартър — съобщи му тя. — При това доброволно, ако смея да добавя. Ако не ми вярвате, попитайте хората си. Те ще ви кажат, че Шийна избяга веднага щом ги позна.

Погледът на Мърдок се стрелна мълниеносно към един от хората му, който кимна и отмести очи.

— Докато ние тук разговаряме — продължи хладно Бриджит, — мъжът ми е с хората си на път за Уийм. Ще ви сполети несполука, както и миналия път.

— Какъв минал път? — повтори недоумяващ Мърдок.

— Я не се правете на вода ненапита — измърмори Бриджит. — Нали по ваша заповед ме откараха на онази скала сред залива Мал. Какво нещастие за вас, че успях избягам.

— Вашият съпруг има изглежда много врагове — изсумтя Мърдок. — Всеки случай виновникът за онова, което разказахте, не съм аз — той изгледа Бриджит от глава до пети, прецени прелестите й, засмя се язвително и добави: — Предпочитам да върша други работи с хубава жена. Махнете я от тук.

Горе затвориха Бриджит и Антония в една от спалните. Антония седна на ръба на леглото и се втренчи безизразно в пода. Бриджит се заразхожда крайно възбудена напред-назад.

Прекосяваше стаята, обръщаше се и продължаваше да крачи. „Как да избягаме? — разсъждаваше Бриджит. Умът й бе станал сякаш не по-малко безпомощен от тялото. А, ето. Ще застана зад вратата и ще надвия първия влязъл. Не, нищо няма да излезе. Би се наложило, докато бягаме, да се борим непрекъснато с някого.“

Погледът на Бриджит падна върху Антония. От нея не можеше да очаква помощ. Виж, ако братовчедът Магнус беше някъде наблизо, при някоя от мисиите си.

Ключът се завъртя в ключалката и миг по-късно вратата се отвори. Слугиня на средна възраст влезе с кофа димяща вода.

Жената сложи кофата на масата, до нея пешкири, после изгледа двете жени.

— Графът реши, че навярно ще пожелаете да се измиете преди вечеря — обясни тя. Бриджит я гледаше хладно. Изпълнените й с омраза зелени очи внушиха такъв страх на жената, че тя се прекръсти и побърза да се оттегли, но преди това заключи вратата.

Като разбра, че бягство е невъзможно, Бриджит въздъхна и се отдаде на умората си. Седна на леглото и затвори очи, но мисълта за бягство не престана да се върти в главата й.

Антония рязко стана, отиде до масата и си изми лицето. След като привърши тоалета си, се заразхожда из стаята.

Докато сновеше така, погледът на Антония падна върху Бриджит и изведнъж пресметлива мисъл й мина през ума. „Мънзис не е женен, а пък аз съм привлекателна. Мога да го убедя да премахне англичанката. Ако Иън загуби, ще се омъжа за Мърдок и ще стана графиня на Минич. Ако Иън надвие, ще е свободен да ме направи графиня. Както и да се обърнат нещата, няма да загубя.“

Антония застана до леглото.

— Какво ще кажеш в свое оправдание, проклета английска курво?

Бриджит отвори леко очи — колкото две зелени цепки.

— Както виждам, оправила си се — коментира тя сухо.

— Ти си виновна.

— Аз ли съм виновна?

Зелените очи се отвориха широко.

— Да беше послушала Иън, сега нямаше да сме тук.

— Не ме обвинявай — Бриджит стана и се изправи пред Антония. — Да не се беше лепнала за нас, и ти сега нямаше да си тук. Да не беше хукнала като луда край брега, нямаше и аз да съм тук. Глупава, любопитна коза!

Бриджит се спусна към Антония.

— Дами! — Мърдок Мънзис стоеше облегнат на рамката на вратата. — Насилието не краси вашата женственост. Дойдох да ви заведа на вечеря — добави той приятелски и се вмъкна в стаята. — Изглеждате вече много по-добре, лейди Антония.

— Благодаря, милорд — усмихна му се тя.

— Вие също можехте междувременно да се поизмиете, графиньо — обърна се Мърдок към Бриджит.

— Реших да изчакам, за да вечерям после със съпруга си — заяви тя. — Той всеки миг ще е тук.

Мърдок се изсмя високо и предупреди:

— Ще умрете от глад, преди граф Дънридж да е стъпил поне с един крак в замъка Уийм.

— В такъв случай — изсъска като дива котка Бриджит, — ще седна в пъкъла на една трапеза с вас.

Доброто настроение на Мърдок изчезна и белегът на бузата му побеля от гняв. Едва сдържаше желанието си да удря Бриджит, докато тя се покори, и я гледаше мрачно.

— Както обичате — каза хладно, после се обърна към Антония и й подаде усмихнат ръка. — Но вие сигурно ще вечеряте с мен?

Антония отговори на усмивката му и го хвана под ръка. Двамата излязоха от стаята.

— Антония! — изсъска Бриджит и заудря с юмруци по вратата. — Предателка!

 

 

Зажаднели устни се наведоха над Бриджит и покриха с дива страст устните й.

— Иън — прошепна тя до устните. „Сигурно е сън“, помисли си Бриджит и бавно се събуди, но натискът върху устните й не изчезна. Тя отвори широко очи, в които веднага припламна ужас. Мърдок Мънзис я целуваше.

Мърдок се ухили подигравателно на ужасеното й лице и прокара леко пръст по бузата й. Когато понечи да очертае контурите на разтворените й от целувката устни, Бриджит ухапа пръста.

— Ах, малка вещице! — изрева той и отскочи. Бриджит се измъкна откъм другия край от леглото и се дръпна колкото можа. Масата я лишаваше от всяка друга възможност.

Мърдок стоеше навъсен и я наблюдаваше. През прозореца зад него първите слънчеви лъчи изтанцуваха в стаята и Бриджит разбра, че се зазорява.

За да допълни раната на Мърдок с обида, Бриджит избърса уста с ръкава на блузата и тръсна сякаш заразения ръкав. С гърлено ръмжене Мърдок се приближи на опасно разстояние до нея.

— Останете, където сте — предупреди го Бриджит, — или ще посегна на себе си. Тогава няма да имате пленница.

— Забравихте лейди Антония?

— Съпругът ми няма да се трогне, ако задържите Антония. Тъкмо обратното, ще му направите услуга.

— Колко странно — отбеляза Мърдок. — Антония много се стара да ме убеди да ви убия.

— Къде е тя? — полюбопитства Бриджит. — Какво сте й сторил?

— Прекарахме с нея чудесна, макар и много уморителна, нощ в стаята ми. Госпожата още е в леглото — като видя израза на лицето на Бриджит, Мърдок се разсмя. — Няма защо да сте толкова шокирана, миличка. Тя с такава готовност разтвори крака. Въпреки това не я убих на заранта, както го е сторил покойният ви свекър с леля ми.

— Какво?

— Не може да не знаете как е започнала враждата между нашите кланове. Блек Джек отвлякъл леля ми, обезчестил я, а после я убил.

— Вие сте долен лъжец.

— Мислете каквото си щете — сви рамене Мърдок. — Но кажете, какво смятате да направите, за да си спасите живота?

Стомахът на Бриджит се сви от страх, но гласът й остана силен и равен.

— Ако ме докоснете, ще ви убия — закани се тя.

— Треперя от страх — изкикоти се той. Убеден, че храбростта й е престорена, пристъпи напред.

Без да го изпуска от поглед, Бриджит посегна зад гърба си. Затърси слепешката по масата нещо, с което да нападне. С мълниеносно движение грабна кофата и плисна изстиналата вода в лицето му.

— Имате късмет, че ценя темпераментните жени — каза Мърдок и се отдръпна сдържано. — Става още по-приятно, когато най-сетне ти се отдадат — той тръгна към вратата, добавяйки: — Засега ще ви оставя на мира.

 

 

Докато прекосяваше голямата зала към почетната маса, Мърдок ругаеше импулсивността на жените. Седна и огледа ранения си пръст. Наблизо група негови хора се бяха увлекли в разкази за лов. Лов на жени, помисли си Мърдок и крива усмивка проясни лицето му. Заповяда на две слугини да доведат гостенките в залата.

Малко по-късно довлякоха Бриджит и я поведоха към почетната маса.

— Предателка! — изсъска тя, когато Антония се изправи до нея.

— Моля всички за внимание — извика Мърдок на хората си. После заобиколи масата и отиде при пленничките. Наведе със злобна усмивка глава: — Добро утро, госпожи.

Антония отвърна на усмивката му. Втренченият поглед на Бриджит беше по-студен от виелица в шотландските планини.

— За удоволствие и развлечение на воините си, но, разбира се, и за свое собствено, уреждам лов на жени — обяви Мърдок. — Ние ще сме ловците, а вие, дами, дивечът.

— Н-но… — понечи Антония да протестира.

Мърдок протегна ръка я и удари. Антония се олюля към Бриджит, която я удържа.

— Ами ако откажем? — попита предизвикателно Бриджит.

— Не поставяйте подобни въпроси — отговори той, — ако не желаете да чуете отговора.

— Повтарям: Какво ще стане, ако откажем?

— Откажете се от негативизма си. Гледайте на лова като на шанс да избягате.

— Искате да ни убиете?

— О, момиче! Колко черна е душата ми според вас! — възкликна престорено разочарован Мърдок. Той я вгледа нахално от глава до пети и заяви: — Жената е създадена за удоволствие на мъжа, а не за да бъде ранявана.

— Значи ще бъдем изнасилени, така ли? — вдигна вежди Бриджит.

Гадният смях на Мърдок беше единственият отговор.

— Достатъчно! — изсумтя той. — Съблечете се!

— Умолявам ви… — изхленчи Антония и сълзи се застичаха по лицето й.

Мърдок извади кинжал и го насочи към нея. Острият връх докосна шията й.

— Дръжте си устата — заповяда той — и се съблечете.

Антония разкопча с треперещи пръсти колана на полата и я остави да падне. После съблече презглава блузата и остана по бельо. Мъжете побесняха. С крясъци и свиркане задумкаха с ръце по масата.

— А сега обувките и чорапите — заповяда Мърдок. Когато тя се покори, той хвърли дантелените й жартиери и дивата тълпа мъже се заборичкаха кой да ги хване.

Мърдок се изсмя вулгарно. Погледът му се насочи към Бриджит.

— Ваш ред е, графиньо.

— Направи го сам.

Мърдок я шамароса с все сила и Бриджит се строполи на пода. От устата й потече кръв.

— Не разбирам как Макартър успява да я кара с вас и голямата ви уста — изсъска той, — но ще разберете, че аз не съм толкова мекосърдечен — и той направи знак на двете слугини.

Бриджит извърна с мъка глава. Накара се да стане и миг по-късно жените бяха й съблекли полата и блузата, бяха изули обувките и чорапите. Бриджит беше вече само по бельо.

Мърдок я поглъщаше с очи и не можа да се сдържи да не й стисне гърдите.

— Имате тридесет минути, за да изчезнете — каза той, сочейки вратата на залата, — после ще ви подгоним.

— Хайде! — каза Бриджит, но Антония стоеше вцепенена от страх. Бриджит хвана етърва си за ръка и я изведе от залата.

— С русата можете да правите каквото си щете — каза Мърдок на мъжете, — но червенокосата е за мен. Който го забрави, е мъртъв.

Кожата по ръцете на Бриджит настръхна, когато излязоха на двора. По дяволите, прокле тя на ум. Според календара беше лято, но твърде студено, за да тичат полуголи през гората.

Бриджит хвърли на Антония пренебрежителен поглед и вече знаеше, че глезената й етърва само ще ги забави. Ако имат късмет, преди да са изминали тридесетте минути, тъкмо ще са напуснали близката околност на замъка, осъзна тя потиснато.

С Антония за опашка Бриджит хукна бързо към външния двор и през него към портата. По заповед на графа стражите пуснаха жените да минат.

— Не зная какво ще правят другите — каза един от стражите и се облиза очаквателно, — но само графът да мине през портата, и се присъединявам към лова.

— А кой ще брани Уийм? — попита втори. — Ако ония от Дънридж нападнат, докато…

— Отбраната на Уийм може да върви по дяволите — изплю се първият. — Ако графът се чувстваше застрашен от Макартър, нямаше да ни предлага женските му.

— Прав си — намеси се трети. — Защо да не си направим и ние кефа?

— Никога не съм спал с лейди от благородническо потекло — каза, вече убеден от останалите, вторият мъж.

— Ще ми се да опитам като какво е.

— Тъй де, графът няма да ни изпотрепе, ако си напуснем постовете — разсъждаваше първият страж.

— Значи решено — заключи третият. — Отиваме.

 

 

Щом минаха портата, Антония спря ужасно уплашена и се заколеба дали да продължи да тича. Бриджит се обърна и я закле да продължи.

— Не мога — изкрещя Антония.

Бриджит разтърси грубо етърва си за раменете, после я удари по бузата, по която се стичаха сълзи.

— Чуй ме сега — извика тя. — Наистина ли искаш тези грубияни да те спипат?

Антония отвори широко очи. Поклати енергично русата си глава.

— Ще влезем, ей там, в гората — каза Бриджит. — Като изчезнем от очите им, ще се върнем назад и ще се скрием на отвъдната страна на езерото.

— На езерото?

Бриджит кимна.

— Зад Уийм има езеро. Видях го от прозореца. Щом се стъмни, те ще спрат лова и тогава ще поемем към Дънридж.

— Ама ще замръзнем.

— Глупачка! — изсумтя Бриджит. — Не знаеш ли, че Иън отдавна е на път за Уийм? Ще го срещнем много преди да сме премръзнали. Хайде, тръгвай.

Когато двете се шмугнаха в гората южно от Уийм, Бриджит тръгна напред. Вече извън полезрението на стражите, се отбиха от пътя и навлязоха в гъсталака. На равномерни разстояния Бриджит поглеждаше назад да види къде е Антония. Шотландската хубавица не беше свикнала с физически усилия и скоро се умори, усети и бодежи в хълбока.

— Бри! — извика Антония, когато се спъна и падна. Бриджит се върна, проклинайки, при нея. Какво друго можеше да направи? Да изостави Антония?

— Ранена ли си? — попита.

Очите на Антония бяха плувнали в сълзи.

— Навехнах си глезена, освен това имам ужасни бодежи в хълбока.

Бриджит й помогна да стане.

— Прегърни ме през рамото.

— Не мога — скимтеше Антония. — Защо не спасиш само себе си?

Изкушена да направи точно това, Бриджит се поколеба за миг и погледите им се срещнаха. Етърва й нямаше скрупули и не можеше да си представи, че други хора не са безчувствени като нея. На мястото на Бриджит Антония отдавна да е опитала да се погрижи само за собствената си сигурност.

— Е?

— Дръж си устата — изсъска Бриджит.

— Защо не ме изоставиш? — повтори Антония.

— От страх духът ти да не се върне и да не ме преследва до края на дните ми. Много благодаря.

Див, радостен вик изкънтя в далечината. Двете жени се вцепениха и стомасите им се свиха от страх.

— Псетата на сатаната са открили следите ни — установи разтревожена Бриджит. — Но тридесетте минути не може да са изтекли. Онова копеле ни измами.

 

 

— Портата е отворена и не виждам стражи — каза Пърси. — Мислиш ли, че е клопка?

Иън сви навъсено рамене.

— Капан или не, аз влизам.

Хората на Макартъровци бяха стигнали замъка Уийм и се бяха разделили под закрилата на гъстата гора две групи. Иън и Пърси водеха основната група гората, стигаща до портите на Уийм. Дъги и Джейми водеха по-малка група, която заобиколи възвишението и стигна до задната порта.

— Дъги трябва да е вече на поста си — каза Пърси.

Иън кимна.

— Този път Мънзис няма да ни избяга. Съжалявам, че не мога да го убия два пъти.

Иън извади меча и го вдигна високо във въздуха, за да даде знак на хората си. После пришпори коня и препусна напред. Мъжете му го последваха с оголени мечове. Напуснали закрилата на гората, бяха вече сериозно изложени на нападения със стрели, но по стените на крепостта Уийм не се появи нито един защитник.

Макартъровци приближиха възвишението, но всички остана странно и страховито тихо. Не се виждаше жив човек.

— Тук нещо не е наред. Нека хората ни влязат първи.

— Бри е моя съпруга.

Иън и Пърси влязоха един до друг в двора. И там не се случи нищо. Докато прекосяваха външния двор, нещо се шмугна като стрела между конете им.

— Слай! — извика с доста висок шепот Пърси.

Устните на Иън трепнаха в усмивка.

— Тоя разбойник явно ни е последвал.

Иън препусна и огледа целия вътрешен двор. Къде е Мънзис? Къде са Бриджит и Антония?

Иън скочи от коня. Същото направиха и хората му, макар и неохотно, защото бяха сигурни, че в следващия миг ще ги нападнат. Приглушените шумове на скрито коварство ги караха да очакват надвиснала заплаха, но шумът беше вдигнат от хората на Дъги, приближили откъм задната порта.

— Не мога да повярвам на очите си — каза Дъги на Иън.

— Искаш да кажеш, на онова, което очите ни не виждат — поправи го Джейми. — От това място ми полазиха тръпки по гърба — като го чуха, мнозина от хората на Макартъровци се прекръстиха.

С Иън начело хората влязоха в преддверието на замъка Уийм.

Надушил слаба следа от позната миризма, Слай се шмугна край тях и изчезна зад една врата. Вече знаеше, Бриджит е някъде тук.

— Диво животно! — изписка женски глас.

Макартъровци последваха Слай и се озоваха в просторна зала. Беше празна, като се изключат двете слугини и икономът, който възкликна:

— Макартър!

— Макартър — изръмжа Иън и насочи меча си към него. — Къде е господарят ти?

— Ам-м-ма ние сме тук с-само с-слуги — изпелтечи мъжът. — Графът е на лов.

— На лов? — повтори недоверчиво Иън. — Искаш да ме накараш да повярвам, че е отишъл на лов, оставяйки Уийм незащитен?

— Истина е, кълна се.

— Предай ни пленничките! — заповяда Иън.

— Н-не м-мога.

Иън присви опасно очи. Хвърли бърз поглед към Дъги и Джейми и двамата хванаха мъжа за ръцете.

— Отрежете му пишката — заповяда брутално Иън.

— Я виж! — извика Пърси и коленичи до Слай. От муцуната на лисичето висеше женска дреха.

Иън я огледа и изпита облекчение, когато не откри следи от кръв.

— Бри беше с тази блуза — каза той и изразът на лицето му внушаваше по-силен страх от това на Мънзис в най-лошите му мигове. Иън пристъпи към иконома и изсумтя: — Аз лично ще отрежа пишката на този мъж.

— Чакайте! — изскимтя икономът и сълзи от страх да не изгуби мъжествеността си, потекоха по бузите му. — Дамите не са тук.

— Тогава къде са?

— Не съм сигурен. Графът им заповяда да се съблекат и да напуснат замъка. Сега е на лов за тях, за да си направи кефа.

— Да, милорд — потвърди една от жените. — Графът каза, че неговите мъже могат да вземат двете госпожи, нали разбирате какво искам да кажа. Стражите сигурно са се полакомили и са хукнали и те да ловуват.

Със Слай по петите, Иън изхвърча с проклятия от залата. Войните му го последваха.

— Джейми — заповяда на двора Иън, — ти ще останеш с групата си тук, в случай че се върнат — Иън вдигна Слай, притисна лисичето към себе си й му заповяда: — Намери Бри, Слай. Намери Бри.

Лисичето скочи от ръцете му и се втурна към външния двор. Хората на Макартъровци яхнаха конете и го последваха.

 

 

Диви викове на необуздана мъжка похот раздираха въздуха на опасно близко разстояние. Като ги чу, Антония изскимтя като ранено животно. От голямото напрежение Бриджит се спъна, защото й се налагаше да влачи Антония. Още няколко крачки, каза си тя, без да се замисля, че извън гората ще са много по-уязвими.

— Езерото — каза Бриджит и излезе от гората. Двете се завлачиха мъчително бавно край брега, търсейки подходящо убежище.

— Помощ! — силни ръце откъснаха Антония от Бриджит.

— Проклет негодник! — изсъска Бриджит като подивяло животно. Тя хвана ръката на Антония и задърпа с все сила. Когато това не помогна, се нахвърли ожесточено върху мъжа — тя го риташе, дращеше и го хапеше. Мъжът я махна от себе си, сякаш беше нахална муха, и тя се озова с лице в тревата. Твърдо решена да спаси Антония, Бриджит се опита да стане, но замря, защото видя до главата си чифт лъснати черни ботуши.

— Позволете, графиньо — гласът на Мърдок беше изпълнен със саркастично презрение. Той се наведе да вземе плячката си.

С ловко движение Бриджит заби пръсти в очите му и се отърколи встрани. Скочи на крака и побягна. Мърдок се съвзе и хукна, подире й. С червената си коса, развята лудо на вятъра, Бриджит приличаше на подплашена горска нимфа, побягнала край езерото. Две крачки зад нея Мърдок протегна ръка, хвана червената й грива и я дръпна брутално. Бриджит изкрещя от ужасната болка и се спъна.

— Вещица — изръмжа Мърдок, обърна я към себе си и я удари толкова силно, че тя падна. Той разпаса колана си.

— Иън! — извика отчаяно Бриджит. Причерня й и тя не видя преградния огън от стрели, пуснати от хората на Макартър, които долетяха откъм гората.

 

 

— Бри — някой шепнеше името й. Бриджит отвори очи и видя загриженото лице на мъжа си.

Иън се усмихна облекчено и я прегърна закрилнически.

— Ранена ли си? — попита той, когато тя се разплака.

Бриджит се вкопчи в него и поклати глава. После се облегна на гърдите му и затвори очи.

Мляс! Нещо мокро облиза солените сълзи от бузата й.

— Слай! — извика Бриджит и отвори очи.

— Ако още не си го забелязал, братко — прозвуча гласът на Пърси до тях, — жена ти е почти гола — подаде разсмян на Иън одеяло и се отдалечи.

— Антония? — попита Бриджит с лице поруменяло от смущение.

Иън поклати глава.

— Улучи я стрела, но не е страдала.

— Мънзис?

— Той вече няма да ни създава неприятности.

Иън я уви в одеялото и я вдигна, на ръце. Взря се дълбоко в очите й и попита, вдигнал високо вежди:

— Сега разбра ли какво става, когато не ме слушаш?

— Вече винаги ще те слушам — закле се Бриджит и прегърна шията му.

Устните на Иън трепнаха.

— Знаеш не по-зле от мен, скъпа, че лъжата е не по-малък грях от непослушанието.