Патриша Грасо
Шотландска красавица (14)

14

— Ама че работа — мърмореше Бриджит, докато се бореше с роклята. Не й даваше сърце да напомня на Спринг задълженията й още на заранта след сватбата, но да се облече без нейна помощ, се оказа безнадеждно начинание.

Бриджит се беше оплела в огромните гънки на роклята и не можеше нито да се освободи, нито да налучка ръкавите. Защо зряла жена да не може да се облече сама? — мислеше си притеснена Бриджит. Продължи храбро да се бори. Колкото по-силно ставаше отчаянието й, толкова повече растеше и нейната решителност.

От другия край на стаята Иън наблюдаваше развеселен борбата на съпругата си с роклята. Иронична усмивка играеше на устните му.

Готово! Бриджит налучка ръкавите и се пъхна в тях. Роклята освободи главата и най-сетне се понамести. Оставаха само копчетата. Бриджит напипа копчето на талията, но сега почнаха истинските трудности. Тя се въртеше ту насам, ту натам, но двете страни на корсажа просто не желаеха да се съберат. Четвъртото копче беше недосегаемо, а тя вече цяла пламтеше и беше плувнала в пот.

Силни ръце докоснаха раменете на Бриджит.

— Мога ли да ти помогна? — попита Иън и дъхът му погъделичка тила й.

— Да.

— Пръстите ми са малко груби за толкова деликатна задача — каза той, докато се опитваше да закопчае роклята отпред. — По дяволите, прибери си корема.

— Нали това правя.

Без да мисли, че може да скъса роклята, Иън дръпна с все сила.

— Престани! — извика Бриджит. — Не мога да си поема дъх.

— Тц-тц-тц — подигра се Иън на притесненията й. — Ами много си дебела за тази рокля.

— Тя ми е от любимите — завайка се Бриджит.

— Намерих гениално решение! — Иън драпира умело един шал около раменете на Бриджит и го върза на гърдите й — така прикри изцяло нарасналите й обеми. — Ако мога да избирам — каза той и я перна шеговито по нослето — предпочитам да се боря с копчета, вместо да ти държа главата над легена.

 

 

В голямата зала Блек Джек седеше сам на почетната маса. Иън и Бриджит тръгнаха към него и докато прекосяваха помещението, забелязаха, че много от слугите и войните изглеждаха уморени, даже капнали. Изглежда добре си бяха пийнали на сватбата на Джейми и Спринг.

— Добро утро — поздрави Блек Джек, зарадван от по-ведрия израз на сина си.

— Добро утро — отговориха двамата в един глас.

— Как се чувстваш днес, Бри?

— Дебела.

— Не намирам да си дебела — засмя се тихо Блек Джек. — Изглеждаш великолепно. Прав ли съм, сине?

— Съпругата ми е самото съвършенство — съгласи се Иън, — само че дрехите й са станали по-тесни от девствена…

— Иън — прекъсна го Бриджит, — непоправим си. Защо трябва непрекъснато да ме ядосваш?

— Защото ядосана си още по-привлекателна от обикновено.

Блек Джек погали Бриджит по ръката.

— Изобщо не му обръщай внимание. Нарастващите обеми са нещо нормално за бременна жена, нали така? Как да се поберете двамата в една рокля?

— Двамата?

— Ти и моят внук — отговори Блек Джек. — А да, имам новина за теб. Веднага ще ти оправи настроението.

— Каква е?

— Антония няма да ни прави компания на масата, докато не се съвземе от нахокването ти снощи.

— Ако не беше бременна — обърна се закачливо Иън към Бриджит, — щях да те обуча да ме придружаваш при нападения. Отровният ти език оставя кървави дири.

— Понеже стана дума за нападения — подхвана Блек Джек, а Иън изпъшка, защото знаеше отнапред какво ще каже баща му. — Сега е август, а ти имаше цяло денонощие, за да отпочинеш.

— Какво толкова става през август? — попита Бриджит.

— Жътвата е времето на най-честите нападения — отговори Иън.

— За разлика от миналата година, когато Иън те ухажваше в ловната хижа — добави Блек Джек, — обикновено прекарваме август в засилване на бойната готовност и подготовка на стратегии. Ако един клан е неспособен да се брани както трябва, очаква го тежка зима.

Закуската от овесена каша, овесени курабии, тъмна бира и мляко вече се сервираше.

— Добро утро — каза Мойридж и сложи една каничка пред Бриджит. — Млякото ви.

— Все повече се чувствам като крава — оплака се Бриджит.

— И все повече изглеждаш така — пошегува се Иън и вдигна ръце, уж че се предава, като я видя да се обръща към него, готова за битки. — Заради циците, искам да кажа, заради гърдите — поправи се той.

На Бриджит съвсем не й се видя смешно.

— Ела тук, миличко — извика Блек Джек на Гленда, която тъкмо влизаше в залата. — Ела и ми кажи добро утро.

— Добро утро, дядо — Гленда се покатери в скута му и демонстрира примигване с клепачи, както я беше учила Бриджит.

Той се засмя и попита:

— Добре ли спа?

— Да.

Бриджит се наведе да погали Слай, клекнал на пода между столовете, после погледна момиченцето.

— Питам се — каза тя, — защо косматият ми приятел не спа при мен тази нощ?

— Лорд Слай помоли за разрешение да остане при лейди Есен — излъга Гленда.

— Така ли? — вдигна недоверчиво вежди Бриджит.

— Да, но довечера ще го доведа при теб.

Бриджит се замисли над предложението и се усмихна.

— Ако лорд Слай предпочита да прекарва нощите в твоята стая, нямам нищо против.

— Наистина ли? — възкликна развълнувано Гленда.

— Ако трябва да съм напълно откровена — прошепна Бриджит, вече плътно до нея, — чичо Иън става ревнив, когато Слай се разполага в леглото до мен. Тъй че ще ми направиш голяма услуга, ако…

Триумфиращ вик прекъсна Бриджит. Всички вдишаха очи. Пламнали от смущение, Джейми и Спринг влязоха със закъснение в залата.

Иън се ухили на притеснението им, извика ги на почетната маса.

— Надявам се, че си спал добре, Джейми — закачи го той. — Графът заповяда да почнем днес упражненията в полето — Джейми явно не беше очарован.

— Добро утро, братовчедке — Бриджит се усмихваше многозначително на Спринг. — Днес ще ми трябва помощта ти. Налага се да си отпусна роклите.

Блек Джек стана, сложи Гленда да седне на стола му и я целуна по главичката.

— Днес имам много работа — заяви той. — Няма да дойда за вечеря — като видя разочарования израз на внучката си, добави: — Но ще бъда по обичайното време в градината — Гленда се засмя.

— Ще направя промени в детската стая — осведоми Бриджит съпруга си. — Ти как мислиш?

Иън не отговори и продължи да си пие бирата. После я ощипа по бузата и излезе от залата. Мъжете го последваха с пъшкане и мърморене.

— Гленда — извика Мойридж от вратата. — Време е за урока — момиченцето се престори на глухо. — Хайде, идвай — заповяда икономката и се приближи към почетната маса. — Отец Каплан вече те търси. И не ме карай да викам.

— О! — възкликна невинно Гленда. — Изобщо не чух да ме викаш.

Бриджит прехапа устна и сподави смеха си. Гленда явно беше упражнявала „добрите“ й лъжи. При това твърде старателно.

— Ела с мен — помоли Гленда лисичето. — Време е за урока.

— Не — отсече Мойридж. — Добре знаеш, че отец Каплан не може да го понася по време на урок. Само пречи.

Когато Гленда излезе, лисичето се покатери в скута на господарката си. Замислена за друго, Бриджит го зачеса зад ушите и Слай пуфтеше доволен.

— Благодаря ти, че настоя толкова енергично за сватбата ми с Джейми — каза Спринг и бузите й пламнаха. — Наистина ли щеше да ме отпратиш вкъщи, или?

Бриджит се усмихна дяволито.

— Никога не… съм твърдяла, че ще го сторя.

— Какво?

— Изглежда графът майсторски се оправя с хората си — двете братовчедки избухнаха в смях.

 

 

Сама в стаята си, Антония кипеше от гняв. „Англичанката бързо ще забрави самомнението си, когато Финли я отвлече, мислеше си тя. Само да можех да зърна тогава отнякъде лицето й. С удоволствие бих я убила още днес, но би ми се наложило да родя наследник на Иън.“

 

 

Докато Антония се заключваше в стаята си, дните в Дънридж течаха мирно и тихо. Този ден Бриджит се разхождаше в градината, придружена от двамата си любимци, когато Антония изникна неочаквано пред нея. Уплашена от решителността в святкащите очи на майка си, Гленда се вкопчи в ръката на Бриджит.

— Бих желала да прекарам известно време с дъщеря си — заяви заповеднически Антония. — И не искам вие да присъствате — тя протегна ръка на детето. — Ела.

Гленда се вкопчи още по-силно в ръката на Бриджит.

— Опитвате се да създавате неприятности — обвини я Бриджит и застана между двете. — Досега не сте проявявали интерес към детето.

— Как се осмелявате да заставате между мен и детето ми! — изразът на лицето на Антония беше кръвожаден. — Пуснете я.

— Няма — изрече не по-малко заплашително Бриджит. Двете красиви съпернички стояха лице срещу лице и никоя нямаше намерение да отстъпи.

— Какво става тук? — избоботи Блек Джек, който тъкмо се канеше да направи ежедневната разходка с внучката си.

— Слай! — извика Гленда.

Всички се обърнаха към детето и проследиха ужасения му поглед. Слай беше вдигнал заден крак и пишкаше върху роклята на Антония.

— Олеле! — отскочи Антония. Тя се обърна бясна към лисичето и се опита да го настъпи. Слай се сви, озъби се и изръмжа заканително.

Антония изхвърча от градината. Блек Джек, Бриджит и Гленда избухнаха в смях. Графът протегна подканващо ръка на внучката, смигна на снаха си и каза:

— Знаех си, че от проклетото животинче все ще има някаква полза.

 

 

С наближаването на жътвата дните на Иън минаваха или в отбрана на земите на Макартъровци или в нападения над владенията на Мънзис. Въпреки че беше много заета, Бриджит усещаше липсата му. Тя подреждаше детската стая до спалнята, шиеше дрешки или преправяше роклите си.

Един следобед в началото на октомври Бриджит прекосяваше голямата зала. За нейна изненада Иън беше там и вечеряше необичайно рано с неколцина от хората си. Бриджит се усмихна щастливо и отиде при него.

— Каква рядка радост да те видя толкова рано — не се сдържа тя.

Иън потупа набъбващия й корем.

— Истинска радост е да видя хубавото ти личице. А тялото ти става май все по-тежичко, скъпа.

— Защо вечеряте толкова рано? — по изключение Бриджит не обърна внимание на закачките на мъжа си.

— По-късно няма да имам време за ядене. Решили сме тази вечер да нападнем и ще се върнем чак призори.

Бриджит пребледня.

— Няма нищо опасно, скъпа — излъга Иън, — но е доста далеч.

— Знаеш, че не обичам да оставам сама — възкликна тя.

— Знаеш, че не обичам да те оставям сама — той й говореше като на дете. — Но в случая нямам избор. Защо не викнеш Гленда и Слай да спят при теб?

— Тревогата ми за теб няма да ги остави да мигнат цялата нощ — разплака се Бриджит.

Иън я прегърна и се опита да я успокои.

„Не мога да сторя нищо, за да го задържа, помисли си тя. Ако заплача, той ще е с мислите си при мен, вместо да се съсредоточи върху сражението.“

Бриджит се усмихна насила, избърса сълзите и излъга:

— Не се притеснявай за мен, скъпи, бебето ме прави малко сантиментална.

Иън се усмихна и страстно я целуна. После я вдигна от скута си, стана и излезе. Мъжете му го последваха.

Бриджит седеше сама пред камината. Опря лакти на колене, закри лицето си с ръце и тихо заплака.

Мляс! Нещо мокро погъделичка ръката й. Бриджит погледна през разперени пръсти. Мляс! Езикът на Слай се провря през тях и заблиза солените й сълзи. Когато Бриджит го погали, Слай сложи глава в скута й, после въздъхна доволен.

Тази нощ Бриджит не можа да се отпусне и дълго лежа без сън в леглото. Тя запали дванадесетте свещи, които беше намерила из къщата и се заразхожда из стаята. „Какво ще стане, ако Иън бъде ранен? Или още по-лошо?“ — мислеше си тя, безкрайно загрижена за него.

Бриджит коленичи до леглото, за да се помоли и изведнъж заспа. Много по-късно надигна глава и стана. Мускулите я боляха при всяко движение. Угаси свещите една след друга. Остави да гори само тази на нощното шкафче.

Бриджит прекоси стаята и погледна през прозореца. Нощното небе беше вече бледосиво. Сложи ръце на корема и усети как бебето се движи. Каза още една молитва, легна и заспа.

 

 

Иън и хората му скочиха от конете на двора и веднага изтичаха в голямата зала, където семейството и слугите вече закусваха. Мястото на Бриджит беше празно.

— Всичко мина, както го бяхме замислили — докладва Иън на баща си. Потри уморено зачервените си очи. — Къде е Бри?

— Още не е слязла — отговори Блек Джек. — Върви си почини. По-късно ще поговорим.

Иън кимна и излезе от залата. Пред спалнята спря, но отвътре не се чуваше нищо. Отвори полека вратата и влезе. Бриджит спеше.

Ноздрите на Иън потрепнаха. В стаята миришеше като на тържествена литургия на отец Каплан. Огледа се и се засмя, като видя множеството угасени свещи. Храбрата му жена се бои от тъмното.

Иън се съблече бързо и се пъхна в леглото. Сепна се, когато зърна лицето на Бриджит. Под очите й имаше тъмни сенки и дори на сън изразът й беше уморен.

Уплашена жена ражда плахо бебе. Бременната му съпруга е стояла самотно на пост и е чакала щастливото му завръщане. Трогнат, Иън усети как в гърлото му се събира буца.

— Бри — прошепна той и я привлече в прегръдката си. Бриджит отвори зелените си очи, усмихна се уморено и погали Иън по лицето. Той целуна дланта й. После те се сгушиха един в друг и заспаха.

 

 

Октомври мина и Бриджит ставаше все по-закръглена. В навечерието на Вси светии беше вече ужасно тежка и копнееше да се освободи от плода. Но й предстояха още два безкрайни месеца очакване.

Докато ставаше все по-дебела, Бриджит се отказа от безсмислените кавги и неприятности на ежедневието. Вместо това се затвори в мисления свят на своята бременност. Вече всичко се въртеше само около раждането на детето.

Иън беше станал необичайно търпелив и грижовен. Тревожеше се за здравето на Бриджит, спестяваше й неприятни теми. „Надзиравам стражата“, беше постоянният израз, с който назоваваше сраженията при нападения и отбрани.

На заранта на последния ден на октомври Бриджит седеше между съпруга и свекъра си на почетната маса. Беше уморена, потисната и начумерена. Мойридж сложи пред нея чаша мляко и купичка овесена каша, но тя ги отмести.

„Пие ми се бира, мислеше си непокорно Бриджит. Да можеше да не близна повече мляко и овесена каша. Ами дрехите, продължи да се самоизмъчва. Искам да си нося хубавите рокли.“ Сега гардеробът на Бриджит беше ограничен с безформени рокли торби, ушити наистина от най-фини платове. Наложи й се да използва платовете, купени в Единбург, а това просто й разби сърцето.

Бриджит въздъхна. Беше наистина лош късмет да надебелее толкова рано. Не можеше вече и да спи както трябва. Щом легнеше да почине, бебето почваше да рита и да барабани в корема, сякаш за да я накаже за мързела й. Бебето можеше да влуди човек не по-зле от своя баща.

— Времето на нападенията скоро ще отмине — каза Иън на баща си.

— За Мънзис зимата няма да е гладна — отбеляза Блек Джек, — но като му отмъкнахме добитъка, който пасеше в сянката на замъка Уийм, нанесохме силен удар по честта му.

— Докато падне първият сняг, трябва много да внимаваме.

— Помни ми думата — каза Блек Джек, без да се съобрази с присъствието на Бриджит, — той ще се опита и да ни го върне с нещо посрамващо.

Бриджит изстена и пребледня. Местеше нервно поглед от единия към другия.

— Нямах предвид нещо опасно за живота — потупа я по ръката Блек Джек. — Исках да кажа, че ще се опитат да наранят гордостта ни, като ударят съвсем близо до Дънридж.

Бриджит погледна Иън. Той кимна, за да потвърди думите на баща си, но не разсея опасенията на Бриджит.

— Ще ида да проверя стражата по границите — каза Иън и стана.

— Идвам с теб — надигна се и Блек Джек.

— Много малко яде — закачи Иън, Бриджит. — Но като приключиш, ще ти помогна все пак да станеш.

— Защо трябва да напускам това кресло? — измърмори тя. — Нали и без туй нищо не мога да върша — Иън се усмихна на хапливостта й. — И смееш да ми се подиграваш? След като всичко е по твоя вина.

— Признавам се за виновен — въпреки всички усилия на Иън, доброто му настроение не можа да я зарази.

— Зная, че хората ти са се хванали на бас колко бебета има в корема ми — разказа му Бриджит. — Ако са повече от едно, няма да ти го простя, ама никога.

— Нали искаше едно момче за мен и едно момиче за теб?

— Не искам да са две — простена тя и очите й плувнаха в сълзи. — Не искам даже едно.

— Нали знаеш, че не го мислиш сериозно, скъпа — успокояваше я Иън и се опитваше да изглежда сериозен.

— Я ме погледни. Изглеждам гротескно.

— Никога не си била по-хубава, мила — Иън се наведе да я целуне по бузата. — Да ти помогна ли все пак да станеш?

— Не съм инвалид — Бриджит отблъсна протегнатата му за помощ ръка. — Ако не мога да стана сама, ще седя тук до раждането.

— Ако не те е страх от мазоли по дупето.

Когато Иън излезе, Бриджит грабна бързо бирата му и я изпи. Нямаше смисъл да тревожи Мойридж. Млякото си предложи на Слай. Той никога не отказваше.

Понесла корема напред, Бриджит слезе да види градината. Сега само момиченцето и Слай тичаха като луди. Бриджит ги следваше с отмерена стъпка.

— Хайде, улови я! — заповяда Гленда и запокити пръчката през цялата градина. Видяха само как проблясва жълтата каишка и лисичето се понесе. — Отец Каплан казва, че утре заран всички трябва да присъстват на литургията — осведоми тя Бриджит. — Утре е Вси светии.

— Което значи, че днес е навечерието на Вси светии — каза Бриджит. — Време за магии.

— Магии?

— Утре ще честваме всички светци и светици на небето — обясни й Бриджит, — но днес, между здрач и полунощ, злото ще прекоси страната.

— Злото ли? — потрепери Гленда. — Духове?

— Демоните са сега весели и доволни — поразкраси Бриджит разказа си, — защото, удари ли полунощ, трябва да се върнат на мястото, на което са били прокълнати.

— Д-д-демоните?

— Да.

Слай изтича при тях и пусна пред Гленда не една, а две пръчки. Той клекна, наведе глава встрани и замаха очаквателно опашка. Въпреки невероятното му постижение, никой не обърна внимание на лисичето.

Гленда се вкопчи в ръката на Бриджит.

— Не мислиш ли, че е по-добре да си влезем?

— Но защо?

— Ами д-демоните могат да пристигнат и по-рано, нали?

— Съвсем сигурна съм, че е невъзможно — увери я Бриджит. — Духовете са много точни.

— О! — Гленда не беше много уверена и не й пусна ръката. — Ама да знаеш, че чичо Иън много те обича.

— Какво? — Бриджит беше изненадана от внезапната смяна на темата.

— Коремът ти много се е издул. Изглеждаш, сякаш си глътнала нещо на един залък.

— Много благодаря — каза сухо Бриджит.

— Мислиш ли, че дядо ми е сърдит? Той не дойде днес на разходка с мен.

— Чичо Иън и дядо ти са днес на път. Но той скоро ще се прибере — Бриджит погледна Гленда. Лицето на малката беше обляно в сълзи. — Защо плачеш?

— Д-демоните ще сторят зло на дядо.

— Не, няма — Бриджит вече съжаляваше, че е уплашила детето, опита се да го успокои, но не можеше да коленичи, за да го прегърне. — Чичо Иън и дядо ще се приберат много преди да е паднал здрач… Ш-ш-шът!

Вятърът довя до ушите на Бриджит приглушени викове и тревожни шумове. С бързината, която й позволяваше набъбналото тяло, тя дръпна Гленда подире си, прекоси градината и изтича в антрето. Навсякъде беше пълно с войни и слуги, всички безкрайно развълнувани.

— Боже милостиви! — извика Бриджит и продължи да тича.

Подкрепян от Иън и Джейми, Блек Джек куцукаше през антрето. Стрела беше пронизала гърдите му. През ризата му се процеждаше кръв.

— Дядо! — изпищя Гленда.

— Махнете я! — извика Мойридж и изтича през антрето да помогне на графа.

— Били са злите демони! — викна Гленда на Бриджит, която я гледаше онемяла. Спринг се появи и завлече изпадналото в истерия дете в голямата зала.

Бриджит си спомни за ранната смърт на баща си и се разтрепери от страх. Въпреки това отиде да види как Мойридж преглежда Блек Джек. Нероденото й дете ритна яко и сякаш протестира срещу паниката.

Бриджит изстена и хвана корема си с две ръце.

— Само да не ви почнат точно сега болките! — предупреди я икономката, зърнала с крайчеца на окото рязкото движение. Тя плесна леко Блек Джек по лицето и попита: — Кой сте вие?

— Боже всемогъщи! — изрева той. — Наръгаха ме на шиш като прасе, а ти ме питаш кой съм. Да не са те напуснали всички добри духове?

— Загубата на кръв не го е лишила от съзнание — каза Мойридж на Иън. — Трябва да го качим горе и да извадим стрелата.

Хванали графа от двете страни, Иън и Джейми заизкачваха стълбата. Бриджит ги последва объркана до стаята на стареца.

— Сложете го да седне тук — заповяда Мойридж. — Джейми, запали огъня, та да виждам какво правя.

— Вината е моя — простена Бриджит. — Аз предизвиках злите духове, защото ги споменах.

Блек Джек я погледна и леко се усмихна.

— Не бяха зли духове. Никога не съм вярвал, че Мънзис ще стигне толкова далеч.

— Не говори — прекъсна го Иън. — Изгубил си много кръв — Блек Джек улови погледа на икономката и се извърна към Бриджит. Беше толкова бледа, колкото може да бъде жив човек.

— Слезте долу, лейди Бриджит — заповяда Мойридж. — Трябват ми вряла вода и свещи, колкото намерите — Бриджит много искаше да помогне, затова побърза да излезе от стаята.

— Дръжте го здраво — каза Мойридж. — Дайте ми ножа си, Иън и се погрижете проклетата стрела да не се клати така в раната.

С минимум движения Мойридж отряза върха и края на стрелата, прегледа ги внимателно и ги хвърли. С уверена ръка измъкна дръжката. Блек Джек изпъшка и от двете страни на раната рукна кръв. Мойридж разряза ризата му, после запретна пола, откъсна парче и избърса внимателно раните.

— Джейми, донеси гореща вода, всичко необходимо за лапа и чисти кърпи. И внимавай лейди Бри да не се върне тук преди теб.

— Защо?

— Не задавай въпроси. Само ми губиш ценно време.

Подкрепян от Иън, Блек Джек седна на ръба на леглото. Мойридж коленичи пред него и се опита да спре кръвта. Блек Джек погледна въпросително икономката, която му отговори с едва забележимо поклащане на глава.

— Какво има? — попита Иън.

— Кажи му го, преди другите да са се върнали — помоли Блек Джек.

Мойридж вдигна върха на стрелата и я показа на Иън, за да я види по-добре.

— Вижте тук. Била е потопена в отрова. Навярно няма да подейства бързо, нито ще боли много, но със сигурност ще е смъртоносна.

— Не! — изрева Иън. — Няма ли противоотрова? — Мойридж поклати отрицателно глава. — Ще убия това подло копеле със собствените си ръце.

— Не се съмнявам, че ще го убиеш, сине — гласът на Блек Джек звучеше примирено. — Но трябва веднага да поемеш отговорността за Дънридж.

Той погледна Мойридж и попита:

— Колко ми остава?

Очите на икономката бяха плувнали в сълзи.

— Достатъчно, за да насочите Иън по верния път.

— Добре — усмихна се със зловещо задоволство Блек Джек. — Достатъчно дълго, за да зърна първия си внук.

Мойридж не можа да види питащия му поглед и сви рамене:

— Ако лейди Бриджит роди по-навреме.

Израз на неописуема мъка мина през лицето на графа, бързо заменен от решително примирение.

— Така да е — каза Блек Джек и прие съдбата си. — Иън, след като ми превържат раните, извикай отец Каплан. Трябва да му изповядам греховете си. Обещайте ми казаното сега тук между нас, да не стигне до други уши. Не искам някой да скърби, преди да съм умрял.

— Мойридж?

— Заклевам се.

— Какво да правим с Пърси? — попита Иън.

— Прати да викнат брат ти, но когато бъда вече под земята, нека се върне в Единбург. Шийна Мънзис е твърде висока цена, за да бъде изгубена.

— Заклевам ти се — каза Иън и погледна баща си в лицето, невероятно състарено само за един ден.

— Ти си добър син и ще бъдеш добър граф — Иън не беше толкова убеден в това. — Ако утре заран все още дишам — добави Блек Джек, — доведи ми Гленда.

Джейми и Спринг дотичаха в стаята. Миг по-късно ги последва, останала без дъх, и Бриджит.

— Искам да стоите при Гленда — нареди Мойридж на Джейми и Спринг, когато се залови да промива раните на графа. — Горкото дете трябва да е болно от страх, а от майка си едва ли ще получи утеха. Графът ще оздравее и помоли да го посетите утре заран. Така, а вие, лейди Бриджит, също ще направите по-добре да се махнете сега от тук.

— Не, не можете да ме изпъдите.

Иън отвори уста да я отпрати, но Блек Джек го превари.

— Ела тук и седни до мен.

Мойридж забърка лапата и я наложи върху гърдите и гърба. После се залови да превързва раните.

— Бри, успокой се — каза Блек Джек, защото знаеше много добре, че снаха му умира от страх. — Няма да умра. Би било чудовищно проклятие Всемогъщият да повика най-големия грешник точно на Вси светии.

— Ти не си грешник.

— Хайде стига — отсече Мойридж. — Вървете си, лейди Бриджит. Иън, сега трябва да го нагласим върху възглавниците — двамата облегнаха внимателно графа. — Аз ще го съблека, а вие накарайте жена си да си легне. После се погрижете за всичко останало.

Иън изведе слисаната си жена и я придружи до стаята й. Помогна й да облече нощницата и да си легне. Изчака малко, отметна няколко кичура от челото й и нежно я целуна. Когато понечи да излезе, Бриджит се вкопчи в ръката му.

— Господи! — възкликна тя измъчено.

— Да не си болна, миличка?

— Болна съм от страх.

— Няма защо да се тревожиш — Иън се опитваше да скрие вълнението си. — Мойридж каза, че Блек Джек скоро пак ще е здрав и читав.

— А ти сигурен ли си? — на Бриджит така отчаяно й се искаше да повярва. — Също както тогава татко… — тя се разплака и не можа да продължи.

— Ти-и-ихо — Иън седна на ръба на леглото и я погали по бузата. — Толкова съжалявам. Бях забравил за станалото с баща ти. Затвори очи и се опитай да поспиш, докато аз будувам до Блек Джек — когато тя послуша, Иън я щипна по бузата, стана и излезе от стаята.

 

 

— Почива си, но е буден — каза Мойридж, когато Иън и отец Каплан влязоха в стаята на графа. — На масата има приспивателно, разтворено във вино. Като свършите, дайте му от него.

Отец Каплан седна на ръба на леглото и взе ръцете на графа в своите. Иън понечи да излезе, но Блек Джек го задържа.

— Остани, сине.

Иън се обърна объркан.

— Ще почакам навън…

— Не! — заповяда Блек Джек с учудващо твърд глас. — Прието е следващият граф на Дънридж да научи как е започнала враждата с клана Мънзис.