Патриша Грасо
Шотландска красавица (10)

10

— Проклето копеле! — юмрукът на Иън се стовари върху брадичката на Пърси и младежът се свлече на пода в кабинета на Блек Джек. Пърси скочи пъргаво на крака. Братята закръжиха един около друг, готови за борба.

— Бри избяга по време, когато аз носех отговорността, но тя не избяга от мен — каза подигравателно Пърси. — Кажи ти какво си й сторил?

Иън беше като обезумял и ругаеше високо. Награби брат си за ризата и вдигна юмрук да го удари, но някой ненадейно го сграбчи изотзад.

— Не бързай — изрече Блек Джек. — Брат ти е глупак, но ако го пребиеш, това няма да върне жена ти. Разбра ли ме?

Въпреки че беше бесен, Иън проумя думите на баща си. Пое си дълбоко въздух, за да поукроти неудържимия си гняв, после кимна. Блек Джек го пусна, после хвърли на Пърси унищожителен поглед, по-болезнен от юмрука на Иън.

— Влез! — изрева Блек Джек, когато чу плахо почукване на вратата. Мойридж и Спринг влязоха в стаята. — Дами — каза той, — разкажете ни какво още знаете за заминаването на Бри?

— Нищо — поклати тъжно глава Мойридж. — Мога да се закълна само, че не е взела храна за из път.

— Зная, че сте роднина на господарката си — обърна се Блек Джек към Спринг, — но кажете ни все пак какво знаете.

— Не е взела и дрехи за смяна, нито най-топлото си палто.

— Ти я криеш — изръмжа Иън. — Къде е?

— Кълна се, че не зная.

— Може да се е случило нещо — разсъждаваше на глас Блек Джек. — Бри не може да е избягала толкова необмислено без дрехи и храна.

— Уви, милорд — възрази му Спринг. — Способна е да го стори.

— Аз знаех, че лейди Бри иска да се махне — заяви тънък гласец. — Тя ми го каза — всички погледи се обърнаха към вратата, където беше застанала Гленда.

— Защо не го каза на Пърси още преди две седмици? — изрева Иън и с това уплаши детето. — Кажи ни какво знаеш.

Лицето на Гленда пребледня като платно. Долната й устна трепереше и тя се бореше с напиращите сълзи.

— Дръж си устата — изръмжа Блек Джек. Той седна в креслото пред камината, усмихна се на Гленда и й махна да дойде при него. — Ела тук, мъничката ми. Не се страхувай. Чичо Иън е сърдит, защото се тревожи за лейди Бри. Хайде, седни тук — Гленда се настани в скута на Блек Джек. Той я прегърна и я целуна по бузката. — Липсвах ли ти, сладуранката ми?

— Да.

— И ти им липсваше. А сега ми разкажи, моля те, какво знаеш за лейди Бри.

Гледна погледна притеснено към Иън, който се разхождаше като диво животно из стаята.

— Не бой се — успокои я Блек Джек.

— Аз… аз тъкмо имах урок — заразказва Гленда. — Лейди Бри попита отец Каплан дали може да ми каже нещо насаме. Помоли ме да се грижа за Слай, докато я няма. Исках да тръгна с нея, но тя каза, че предпочита да е сама, за да размисли върху проблемите си.

— Каза ли къде иска да отиде? — настоя Блек Джек.

— Да поязди.

— Разбрах — усмихна се Блек Джек на внучката си. — А ти грижиш ли се за Слай?

— Даже много — усмихна се Гленда.

Блек Джек прегърна момиченцето.

— Бриджит ще се радва, когато се прибере.

— Значи Бри ще си дойде?

— Разбира се — увери я Блек Джек. — Ти съмняваш ли се?

— Срещнах Бри на входа — прекъсна го Пърси. — Навярно току-що се е била разделила с Гленда. Предложих й да я придружа, но тя отказа. Твърдеше, че трябвало да остане сама.

— А ти си бил длъжен да настояваш — изсумтя Иън.

— Не аз я направих нещастна — оправдаваше се Пърси.

— Какво беше настроението й, когато я видя за последен път, Иън.

— Мъркаше доволна, след като се бяхме любили.

— Значи се сбогувахте горе? — засмя се под мустак Блек Джек.

— Не, когато тръгвах, Бри беше в градината.

Антония влезе едва ли не с танцова стъпка в кабинета, а това издаваше прекрасно настроение.

— О, Иън — възкликна тя с пресилен възторг, — толкова съжалявам, че Бри те напусна. Беше въпреки всичко толкова сладка.

Застанал срещу Антония, Иън си спомни как снаха му го избута в ъгъла на същата тази стая и как му се обеси на врата.

— Какво си сторила на Бри? — попита той, сграбчи я за раменете и грубо я разтърси.

— Нищо.

Иън изруга непристойно и я отблъсна по-надалеч.

— Когато видя Бри в градината — попита още веднъж Блек Джек, — в какво настроение беше?

Иън не отговори на въпроса на баща си. „Антония ме целуна, мислеше си той, а после намерих Бриджит в градината толкова обезсърчена. За да излезе в градината, тя е минала край вратата на кабинета. Край отворената врата.“

— Предполагам, че жена ми се е върнала в Англия — заяви Иън на баща си. — Дано е стигнала там невредима. Утре тръгвам да я доведа вкъщи.

— Ще дойда с теб — предложи Пърси.

Иън изгледа брат си кръвожаден блясък в очите.

— По-вероятно е планинска виелица да забушува в ада, отколкото да се възползвам от съмнителните ти услуги.

 

 

Мариана побутна приятелски Бриджит, за да я събуди. Сложи пръст на устните си, за да предупреди младата си гостенка да пази тишина. Лил още спеше на другото легло.

— Измий се и се облечи — прошепна Мариана. — После слез долу.

Бриджит бързо се облече и слезе. Берти беше сам в кухнята. Бриджит сподави отвращението си, усмихна му се и попита:

— Ранди?

— Ей сега ще дойде.

Берти беше смаян от промяната във външността на Бриджит. След като се запозна най-подробно с хубостта на лицето й, зоркият му поглед изследва грижливо тялото й, сякаш беше сочно лакомство. Готвачът, който едва ли можеше да се надява да вкуси от примамливата й плът, премлясна с дебелите си бърни, а от брадичката му се застичаха капки пот.

— Искам да ти стана приятел — измърмори той и се примъкна към Бриджит. Тя видя алчното желание, просветващо в очите му, и се дръпна назад. С бързина, невероятна за такъв дебеланко, Берти бързо преодоля разстоянието между тях и посегна към гърдите й. В следващия миг залепи Бриджит за стената, но тя реагира с ритник в пищяла му. Викът му на болка изкънтя през цялата кръчма.

— Какво, по дяволите, става тук? — изрева Бъкоу, дотичал заедно с Мариана от салона.

— Той ми посегна.

— Тя ми посегна.

— Дръж си мръсните ръце по-надалеч от тази дама, мръснико — предупреди го Мариана с недвусмислена и страшна закана в гласа. — В противен случай ще си имаш работа с Бъкоу и с мен.

— Ако те закачи, веднага ми кажи — обърна се тя към Бриджит, — аз ще се оправям с него. Хапни малко хляб и сирене и да вървим.

Мариана заведе Бриджит в салона на кръчмата. Беше невероятно просторен, с камини до две от стените. До една от тях стълбище водеше към спалните на втория етаж. В единия ъгъл беше царството на Бъкоу — барът. Малки масички и столове бяха подредени из цялото помещение. Дори без клиенти кръчмата създаваше впечатление за уют и гостоприемство.

Двете излязоха навън. Дъждът от предишния ден беше спрял и Бриджит се огледа любопитно. Беше още ранна утрин, но тесните улички бързо се изпълваха с най-различен народ: домакини, търговци, чирачета, продавачи.

— Това е „Фрайдей стрийт“ — обясни Мариана.

— Колко смешно — изкикоти се Бриджит. — Да наречеш улица на ден от седмицата.

— Може да са я прокарали някой петък — сви рамене Мариана.

— Както и да е, денят е хубав и подходящ да хвърля най-сетне един поглед на Лондон.

— Да хвърлиш един поглед на Лондон? — изгледа я Мариана. — Ти никога ли не си идвала в Лондон?

— Не, прекарала съм целия си живот в провинцията.

— Къде именно?

— Предпочитам да не казвам.

— Нямаш ли доверие в мен? — вдигна вежди Мариана.

— Разбира се, че ти имам доверие — отговори Бриджит, — но въпреки това предпочитам да не казвам.

— Когато имаме време — обеща Мариана, — ще те поразходя и ще ти покажа най-любопитните забележителности на Лондон.

— Кои са те?

— Ами вляво от нас е Тауър. Там те затваря кралицата, ако е недоволна от теб.

— Баща ми беше затворен в Тауър — довери й Бриджит.

— Ама наистина ли? — Мариана беше силно впечатлена. В Тауър затваряха само изменили благородници. — Отсякоха ли му главата?

— Не, не беше чак толкова драматично — засмя се тихо Бриджит. — Простиха на татко и го освободиха.

— Кой е баща ти?

— Никой. Почина преди няколко години.

— О! — Мариана смени темата с по-приятна. — Вдясно е Блекфрайър. Някой ден ще отидем през моста Блекфрайър в Садърд, където стават борби на мечки. Искаш ли да ги видиш?

— Мисля, че не.

— Защо не? Много е възбуждащо.

— Жестоко е да жертваш животни за удоволствието си.

— В такъв случай просто ще се поразходим по Лондонския мост — съгласи се Мариана. Приближи се и прошепна на ухото на Бриджит: там кацат тротоарните ластовици.

— Тротоарни ластовици?

— Не са птички, ами са курви — разсмя се Мариана.

— Курви! — лицето на Бриджит стана кръв червено. — Искаш да кажеш, където мъжете…

— Точно така — прекъсна я Мариана.

— Бриджит Макбриа — извика познат глас.

Бриджит обгърна с поглед пазарния площад, за да открие човека с този глас. Изведнъж Магнус изникна сякаш от нищото. Като се махне наболата брада, дрипавият разказвач на историйки се беше превърнал в твърде издокаран, красив мъж.

— Колко сте хубав! — възкликна Бриджит и се хвърли на врата му.

— Благодаря ти, красавице — огледът му се насочи към Мариана, която се усмихваше, силно впечатлена. — Олекна ми на сърцето, че сте намерила приятелката си.

— Ранди — каза Бриджит, — искам да те запозная с Магнус. А това е Мариана, известна повече като Ранди.

Магнус се поклони усмихнат на Мариана, окончателно покорена от учтивите му маниери. Досега никой не й се беше покланял.

— Къде живеете? — попита той и се обърна отново към Бриджит.

— Намерих си работа в странноприемницата „Кралския петел“.

— На „Фрайдей стрийт“ — допълни Мариана.

— Аз трябва скоро да се върна в Шотландия — каза Магнус. — Но преди да тръгна, ще се отбия в „Кралския петел“.

— Непременно! — възкликна Бриджит. — Ще се радвам пак да ви видя.

Магнус се ухили, силно я прегърна и я целуна по бузата. Обърна се към Мариана и преди да се раздели с двете жени, й целуна ръка.

— Боже милостиви! — избоботи Мариана. — Досега никой не ми беше целувал ръка.

— Ами Бъкоу?

— Бъкоу не е от мъжете, които целуват ръка, ако разбираш какво искам да кажа. Въпреки това аз си го обичам и ще го закарам под венчило, та ако ще това да е последното, което ще свърша на този свят. Ти била ли си влюбена?

Погледът на Бриджит помрачня от мъка.

— Да, веднъж.

По разстроеното лице на Бриджит Мариана разбра, че с темата любов е бръкнала в рана.

— Откъде познаваш този господин от Шотландия? Говориш с английски акцент като мен.

— Съпругът ми е шотландец — отговори сподавено Бриджит.

Мариана я прегърна успокояващо през раменете.

— Не искаш ли да ти поолекне на сърцето? Разкажи на Ранди какво се е случило.

Бриджит въздъхна.

— Разбрах, че съпругът ми е влюбен във вдовицата на брат си. Те имат, тъй да се каже, връзка.

— Той призна ли, че спи с нея? — Мариана я гледаше ужасена с широко отворени очи.

— Антония ми го каза — изчерви се Бриджит.

— Хайде повтори, за да разбера добре — каза Мариана и очите й заблестяха интелигентно. — Значи тази Антония ти е казала, че тя и съпругът ти се обичат?

— Точно така.

— И ти й повярва?

— Защо не?

— А той какво каза?

— Иън беше на път.

— Заминала си, без да поговориш с него? — Мариана просто не можеше да повярва.

— Ти какво би направила?

— Щях да удуша нея и да кастрирам него.

 

 

Вечерите в „Кралския петел“ бяха шумни и оживени. Кръчмата беше пълна само с мъже, малцина идваха придружени от жена.

Мариана и Лил си разделяха салона, с изключение на двете маси най-близо до бара. Те бяха предоставени на Бриджит. Бъкоу беше достатъчно умен да поиска да я има под око.

Бриджит се приближи с лека стъпка към първите си клиенти, двама явно преуспяващи търговци. Единият беше закръгленичък, явно голям лакомник, спътникът му беше кокалест и на лицето му беше изписано, че е страшен тарикат. И двамата носеха скъпи дрехи.

— Добър вечер, господа — поздрави ги Бриджит. — Какво ще обичате?

— Това пък какво е? — попита пренебрежително дебелият и реагира на произношението й, като вдигна високо вежди. — Женска, дето се прави на важна?

Бриджит присви очи, сигурен признак, че гневът й се надига.

— Аз съм дама, господине, а не женска — отсече тя рязко. — А вие очевидно не сте джентълмен, щом се изразявате така, колкото и скъпо да струва дрехата ви.

Лицето на мъжа се покри с петна, беше побеснял от подобно нахалство, но другият, със закривения нос, се разсмя.

— Добре му го върна, миличка — каза той. — Донеси ни кана тъмна бира и две порции от яхнията на Бъкоу.

— Веднага, милорд — Бриджит избърза към бара и предаде поръчките на Бъкоу. До нея стоеше леко пийнал клиент и я зяпаше. Привлечен от хубостта й, той протегна ръка и я ощипа по задника.

— Олеле! — извика Бриджит и отскочи встрани.

— Какъв задник! — мъжът я изгледа с нескрито желание. — Какво ще кажеш да се позабавляваме след работа?

На Бриджит й увисна челюстта от погнуса. Преди да се съвземе, на подноса се появиха кана бира и две жалби.

— Занеси поръчката — заповяда Бъкоу.

Бриджит занесе бирата на мъжете, после изтича в кухнята за яхнията. Не забеляза, че в „Кралския петел“ е влязъл нов клиент — Магнус беше седнал близо до вратата.

— Добър вечер, сър — каза Лил, впечатлена от красивата му външност и изисканото му държане. — Какво да бъде?

Тя се наведе напред, та погледът му да може да се порадва на пищния й бюст в широко изрязаното деколте.

Магнус се позазяпа в примамните съблазнителни форми на Лил, после я погледна в очите и се засмя.

— Искам онази червенокосата да ме обслужи.

— Тя е заета — сопна му се Лил. Не беше свикнала някой да се изплъзва от чара й. — Ще трябва да се задоволите с мен.

— В такъв случай кана бира и порция яхния.

Лил изтича до бара при Мариана.

— Новата ще навреди на заведението — оплака се Лил. — Петима от моите клиенти вече питаха за нея. Това кръчма ли е или бордей?

— Ооох! — долетя откъм кухнята болезненият вопъл на Берти.

— Я си свали мръсните ръце от мен! — чу се и гневният глас на Бриджит.

Мариана изтича в кухнята, но на вратата едва не се сблъска с червенокосата.

— Наврях му главата в яйцата — каза тя самодоволно.

Мариана отметна глава и се разсмя одобрително. Мъжете, които можаха да ги чуят, трепнаха съчувстващо и поопипаха незабелязано своите гордости, скрити между бедрата. След като сервира яхнията, Бриджит се обърна към мъжете на съседната маса. Изтича до бара да им донесе бира, после застана до Мариана.

Бъкоу сложи каната с бира на подноса. Бриджит го хвана здраво и се обърна енергично с гръб към бара. В същия миг Мариана й сложи крак. Бриджит се спъна и подносът падна от ръцете й. Застанала зад нея, Лил беше цялата мокра.

Последва хаос. Лил изсъска и тръгна към Бриджит, а тя се изви, за да избегне удара. Юмрукът на Лил улучи бузата на Мариана. Мариана й върна удара и двете съпернички се стовариха на пода — те се хапеха и се дращеха, вкопчени една в друга. Бъкоу прескочи бара и се опита да разтърве побеснелите жени.

Незабелязан, в другия край на кръчмата Магнус си избърса устата. Стана, хвърли няколко монети на масата и изчезна през вратата. „Като приключа с поръченията на кралицата, реши той, ще се върна да взема Бри. А щерката на Хънтли може да върви по дяволите.“

Сребристият сърп на месеца надничаше през бързо отминаващите облаци към пустите улици на Лондон. Дрипав разказвач на истории мина по Бишъпгейт и пое самотния си път на Север.