Патриша Грасо
Шотландска красавица (1)

1

Англия, май 1564 г.

Нежен като сватбено було, дъждът се сипеше кротко от небето. В Южна Англия лятото бе започнало. Замъкът Базълдън, резиденцията на графовете Базълдън, се извисяваше като великолепно животно над мъглата.

На една от кулите самотна млада жена крачеше напред-назад. Погледът й обхождаше тревожно околността, най-вече пътя, водещ към замъка.

Бриджит Едвина Деврьо, втората дъщеря на покойния граф на Базълдън, разходи поглед по пътя и зърна онова, от което се боеше. Група мъже препускаха през рядката мъгла към замъка Базълдън. Към нея! Тя потрепери уплашено.

— Виж! Годеникът ти е вече тук — прошепна нечий глас на ухото на Бриджит.

Тя бързо се обърна и се изправи срещу по-малката си сестра Хедър.

— След като омъжат мен — напомни й Бриджит — очите на кралицата ще потърсят теб. И тогава, малко чудовище, ще си в същото положение, в каквото съм сега аз.

— И в каквото беше сестра ни. Когато Катрин трябваше да се омъжи за ирландеца, и ти не беше много мила — разсмя се Хедър. — А сега ще омъжат теб за някакъв дивак от Севера.

— Иън Макартър ще бъде един ден граф на Дънридж, а аз негова графиня — не остана длъжна Бриджит. Думите й звучаха по-уверено, отколкото беше тя самата. — Пък и той не е бунтовник.

— По-лош е от бунтовник — изсъска Хедър. — Бунтовниците убиват в името на свободата. Диваците от Шотландското плато убиват за удоволствие.

— Лъжкиня! — извика Бриджит. — Луничава лъжкиня!

Обидата улучи. Хедър изкрещя лудо, но когато протегна ръка да удари сестра си, някой я сграбчи изотзад.

— Престанете!

— Пусни ме! — извика Хедър и се опита да се пребори с братовчедка си Спринг. — Пусни ме, копеле недно.

При тези думи Бриджит си пое дълбоко въздух, а Спринг тутакси отпусна ръце. Хедър гледаше изненадано братовчедка си и се засрами, разбирайки колко е наранила девойката.

— Да, милейди — каза студено Спринг. — Аз съм само ваша незаконородена братовчедка, камериерка на лейди Бриджит.

— Извинявай. Не исках…

— Графинята ме прати да те викна — обърна се Спринг към Бриджит. — Годеникът ти е вече тук.

Трите девойки надникнаха любопитно през зъберите на кулата. Сър Хенри Бадженъл, Луиз Деврьо и младият граф Ричард бяха слезли на двора да посрещнат шотландеца. Той беше едър и добре сложен. Стисна най-напред с почтително кимване ръката на Ричард, след това поздрави сър Хенри. Най-сетне се наведе ниско над ръката на графинята.

— Това трябва да е Иън — прошепна Бриджит.

— Кралицата ти е искала доброто, Бри — каза Спринг.

— Ричард се забавлява — отбеляза Хедър. — Но сигурно е бесен, че лорд Макартър не е паднал на колене в прахта пред прочутия граф Базълдън.

Спринг тихо се засмя, но Бриджит продължаваше да се взира мълчаливо в мъжа, който щеше да стане неин съпруг. Хедър и Спринг погледнаха към нея, а после се спогледаха.

— Веднъж езикът й да не меле — пошегува се Хедър.

Бриджит се обърна с доволна усмивка.

— Време е да поздравя хубавия си шотландец — тя напусна с отмерена стъпка терасата на кулата, но после изтича по стъпалата чак до долу. Пое си няколко пъти дълбоко въздух и излезе навън.

Нежна и миловидна, Бриджит създаде впечатление за крехка женственост у всички, които я проследиха с очи през двора. Беше сладка, а сега вървеше, свела надолу големите си, пламнали от възбуда зелени очи. Няколко къдрици, непокорни кичурчета медночервена коприна, се бяха измъкнали от плитките и ярко контрастираха с покорния, невинен израз на лицето.

Неудържимо привлечена, Бриджит се приближаваше към годеника си, без да си направи труда да поздрави семейството си или сър Хенри. Тя огледа бавно шотландеца от глава до пети и очите й срещнаха внимателния му поглед.

Беше висок, строен, яко скроен. Широкоплещест, но с тънка талия и тесни бедра. Косата му беше светлокестенява, а светлосините му очи гледаха леко присмехулно.

В себе си Бриджит благодареше на съдбата, че я е дарила с млад и красив съпруг.

Изведнъж си даде сметка, че се е втренчила в него и се изчерви смутено. Усмихна се, направи реверанс и му подаде ръка.

— Лорд Макартър, аз съм лейди Бриджит.

— Лейди Бриджит — каза шотландецът и пое ръката й.

— С появата ви този мъглив двор стана много по-приветлив.

— Бри — изкашля се сър Хенри, — това е лорд Пърси Макартър, брат на твоя годеник.

— О! — Бриджит отдръпна ръка. Пърси се усмихна, а Бриджит, пламнала от притеснение, се озърна из двора.

— А лорд Иън?

— Брат ми е още в Шотландия — като видя объркания израз на лицето й, Пърси свъси чело и изруга на ум брат си.

— Лорд Иън е бил възпрепятстван да дойде — обясни сър Хенри, — затова е изпратил лорд Пърси да го замести.

— Значи ли това, че ще се омъжа за лорд Пърси?

Пърси се усмихна, а свитата му избухна в смях. Графинята поклати укоризнено глава, а на лицето на младия граф Ричард се изписа страдание.

— За мое огромно съжаление, ще се омъжите за Иън — каза Пърси.

— Бри, миличка — прекъсна го мадам Деврьо. — Лорд Пърси ще бъде заместник на брат си.

— Заместник? — измърмори Бриджит, шокирана и обидена. — Не! Не желая да ме омъжат за този езичник! — святкащите й очи срещнаха тези на лорд Пърси. Не, той не бива да се осмелява да й противоречи. — Сватба няма да има.

— Бриджит! — възкликна мадам Деврьо.

— Кралицата реши ти веднага да се омъжиш за лорд Иън — заяви сър Хенри.

— Ами нека тя се омъжи за него! — изсумтя Бриджит и Пърси се разсмя.

— Бри! — намеси се Ричард рязко в спора. — Аз съм граф Базълдън и твой сюзерен. Ти ще се омъжиш за Иън Макартър и ще си затваряш устата.

— Ще има да вземаш! — Бриджит се обърна и гордо се отдалечи.

— Ще направиш каквото ти кажа — изкрещя Ричард и вдигна заканително юмрук — или ще те хвърля в най-дълбоката тъмница.

Бриджит ускори крачка. Двамата, англичанин и шотландец, сподавиха едновременно гнева си спрямо дванадесетгодишния граф, изискващ подчинение. Наблюдавайки оттеглянето на Бриджит, Пърси си каза, развеселен, че бъдещата графиня Дънридж е английска лейди с темперамент на шотландка. Колко ли изненадан ще е Иън.

 

 

Бриджит влезе тази вечер нацупена в голямата зала. Беше прекарала следобеда в стаята си, впрочем не сама. Графинята-майка първа посети Бриджит и много й се накара. Поведението на Бриджит беше нечувано за истинска дама, неприемливо за дъщеря на граф. Къде са гордостта и достойнството на Бриджит? Мадам Деврьо настояваше по време на вечерята Бриджит да се покаже в съвсем различна светлина. По-късно при нея се вмъкнаха Хедър и Спринг да й посъчувстват. Спринг посъветва Бриджит да поприказва с лорд Пърси. Да разбере от него какво е попречило на лорд Иън да дойде на сватбата си. Хедър беше по-практична. Според нея Бриджит имала две възможности. Или да се омъжи за лорд Иън, или да отиде във френски манастир. Нито една от перспективите не беше особено привлекателна.

— Не посрамвай още повече семейството си — заповяда строго графинята, срещайки дъщеря си при входа за голямата зала.

Бриджит кимна.

— Дръж си езика зад зъбите, сестро — прошепна Ричард, докато тя минаваше край стола му.

Лорд Пърси се надигна усмихнат, когато Бриджит се запъти към мястото си между него и сър Хенри. Тя отвърна смутено на усмивката му.

— Съжалявам за държанието си сутринта — извини се Бриджит, докато поднасяха първото ястие, овнешко с чесън и телешка плешка.

— Наистина няма защо — успокои я Пърси. — Сватбата е нещо ужасяващо и…

— Ужасяващо ли? — повиши глас Бриджит.

— Искам да кажа не да си омъжена, а да те омъжат.

— О! — изчерви се Бриджит. — Както виждам, не браните брат си — каза тя мило, — та не може и да бъдете държан отговорен за неговата неучтивост.

Пърси за малко не се задави с яденето и си пожела Иън да можеше да чуе обидата на своята годеница.

— Мисля, че…

— Зная какво мислите — прекъсна я Пърси.

— Говорите със силен акцент — отбеляза Бриджит, за да смени темата.

— Не е вярно — подразни я той. — Вие говорите със силен акцент.

Бриджит се усмихна. Находчивостта на Пърси й хареса.

— Разкажете ми за родината си, милорд. Никога не съм напускала пределите на Есекс.

— Страната ми излъчва рядко благородство — подхвана Пърси и погледът му стана замечтан, — върховете на планините й са заснежени, долините покрити с буйна зеленина, езерата сияйно сини — той забеляза израза на страхопочитание в очите на Бриджит и се усмихна. — Затова шотландец от високите планини винаги се завръща у дома, лейди Бриджит.

— Звучи прекрасно, бих искала да науча повече.

— Замъкът Дънридж ще стане ваш дом, ако се омъжите за брат ми. Разположен е на брега на Страшното езеро в графство Арджил — продължи Пърси. — На другия бряг на езерото е Инвъреъри, резиденцията на графа на Арджил, предводителя на клана Кембъл, към който принадлежи и родът Макартър. Сега, когато нашата красива кралица се завърна от Франция, графът ще…

— Виждали ли сте кралицата? — попита Бриджит с широко отворени, очакващи очи.

— Когато стане нужда, Блек Джек или Иън отиват в Единбург.

— Блек Джек?

— Баща ми. Да си призная, това е първото ми пътуване до Англия — продължи Пърси. — С удоволствие ще видя земите на вашия брат. Бихте ли ме придружили утре с коня си?

— Да, но само ако ме наричате Бри, както всичките ми приятели.

— Бри? — ухили се Пърси. — Също като сиренето?

Находчивостта на шотландеца забавляваше Бриджит и тя се разсмя високо и така мелодично, че привлече вниманието на всички присъстващи. Доброто настроение на лейди Бриджит явно се беше върнало. Мъжете от Севера си размениха многозначителни погледи. Щом Пърси успя така лесно да очарова темпераментната дама, Иън положително няма да има никакви затруднения, за да я опитоми.

 

 

— Лятото вече дойде — заяви Бриджит, когато потеглиха на другата заран, яхнали конете с Пърси.

— Откъде знаете?

— Въздухът е по-топъл, мъглата по-прозрачна, а дърветата малко по-зелени от вчера.

— Щом обичате английския климат — усмихна се Пърси, — ще обикнете и шотландския. Той е по-студен и по-влажен, но през лятото малко по-зелен.

— Ужасявам се от дъжда и студа — мисълта за сватбата я гневеше.

— А зеленината? — закачи я приятелски той.

Бриджит изгледа ухиления Пърси. Не можа да сподави усмивката си. Държеше се мило с нея. Бриджит съжаляваше, че го нападна така рязко.

— Съжалявам, че…

— Не ви се сърдя, Бри. Сигурно не е леко да приемеш толкова голяма промяна — да се омъжиш за чужденец.

— Нямам друг избор.

— Бри! Бри! — по малък хълм към тях в бърз галоп се приближаваше младият граф Базълдън. — Как смееш да потегляш без охрана? — взе да хока Ричард сестра си веднага щом ги настигна. — Не е прилично, майка е ужасно ядосана.

— С мен девойката е в пълна безопасност.

— Ама аз — изрече смаян Ричард, — аз нямах предвид…

— Вие, англичаните — засмя се Пърси, — имате чудесния навик да се извинявате за неща, които не сте имали предвид. Хайде да пояздим заедно — предложи той, — преди Бри да се прибере, за да се подготви за сватбата.

Ричард погледна сестра си в очакване тя да протестира, но тя премълча. Тримата яздиха известно време в приятелско мълчание и се наслаждаваха на буйната зеленина наоколо.

— Откога тези земи са притежание на семейство Деврьо? — прекъсна Пърси мълчанието.

— Базълдън ни принадлежи, откакто прадядо ми е дошъл тук с Тюдора от Уелс — отговори Ричард.

— Той е прадядо на кралицата — добави Бриджит.

— Като награда за неговата лоялност и заслугите му Тюдорът оженил прадядо ни за нашата прабаба, наследничка на всичко, което виждате тук.

— Ние сме далечни братовчеди на кралицата — побърза да извика Ричард.

— Но майка ви е французойка?

— Да — отговори Ричард. — Баща ни бил с крал Хенри във Франция и там се оженил за майка ни…

— Без разрешението на краля — прекъсна го Бриджит.

Пърси се усмихна и си помисли, че децата явно приличат на бащата, притежавал много силна воля.

— Но кралят простил на любимия си четвърти братовчед — продължи Ричард, — и ето че сме се появили ние.

— Преди три години разбойници убиха баща ни и кралицата стана наша опекунка — каза Бриджит. — Предполагам, че и в Шотландия има разбойници.

— В планините на Шотландия — каза Пърси — един клан напада друг за удоволствие или, може да се каже, от алчност.

За удоволствие! Бриджит си спомни ужасните думи на Хедър и потрепери.

— Тъкмо това задържа Иън в Шотландия — обърна се Пърси към Бриджит. — Мърдок Мънзис нападна владенията на клана Макартър. А тъй като извикаха Блек Джек в Единбург, Иън трябваше да поеме защитата на Дънридж. Пролетта, лятото и есента са при нас време на нападения.

— Та значи шотландците убиват за удоволствие? — Бриджит просто не можа да не изрече въпроса си.

Пърси я изгледа строго, но гласът му беше любезен, когато отговори.

— Никой благоразумен човек не убива за удоволствие, момиче, нито причинява някому просто така мъка и страдания. Надявам се, че няма да се сърдите на Иън за отсъствието му.

Бриджит се намести неспокойно в седлото и изведнъж изтърси:

— Защо не останахте вместо Иън в Дънридж?

— Мисля, че е време да се връщаме. Иначе ще закъснеете за собствената си сватба — предложи Пърси и се престори, че не е чул въпроса. Не искаше да признае на бъдещата си снаха, че баща му и брат му го имат за нехаен глупак и затова се поколебаха да му поверят отбраната на Дънридж.

 

 

Следобедът преминаваше бавно във вечерен здрач и сенките в работния кабинет на графа се удължиха. Сър Хенри, Пърси и отец Дауи си приказваха, изправени пред камината, а Ричард и Хедър се разхождаха напред-назад из стаята като зверове в клетка. От време на време погледът на сър Хенри се спираше на графинята-майка, вперила със страх очи във вратата. Бриджит закъсняваше за церемонията, която трябваше да я свърже с Иън Макартър.

Хм, разсъждаваше мадам Деврьо. Дъщерята на един граф не заслужава такава сватба. Проклет да е този Иън Макартър! Проклета да е и кралицата, която допусна този неравен брак и дори настоя сватбата да стане колкото може по-скоро.

Беше, тъй да се каже, сватба от разстояние, и графинята се бе отказала от всякакъв блясък, включително и от церемония в църквата. Бриджит беше вярваща католичка и затова вече достатъчно унизена от отсъствието на годеника. Графинята знаеше, че гордостта на дъщеря й няма да понесе нови обиди.

— Къде е тя? — изръмжа Ричард, страшно ядосан, че трябва да чака.

— Право на булката е да закъснее — погледна Пърси младежа.

— Божичко! — възкликна ужасена Хедър. Тя отстъпи от вратата и Бриджит влезе в стаята. От изумление присъстващите останаха със зяпнали уста.

Булката беше в черно. Беше накарала да й преправят една от траурните рокли на майка й. Медночервената й коса беше сресана на път, събрана на тила в строг кок и покрита с черен воал. Можеха да я принудят да се омъжи за неучтивия шотландец, но трябваше да знаят, че встъпва против волята си в свещения брачен съюз.

Бриджит спря до вратата, за да постигне по-силен ефект. Святкащите й зелени очи излъчваха упорство. Горко на онзи, който се осмели да критикува облеклото й.

— Бриджит Едуина Деврьо! — изрече обезсърчена графинята.

— Трябваше ли да се появя като сияеща булка на отсъстващ годеник?

Ричард пристъпи напред, за да отпрати сестра си да се върне горе, но Пърси го задържа за ръката. По-добре беше тя да си изкара яда, преди да срещне съпруга си. Иън беше добър човек, но номерата на неговата съпруга едва ли щяха да го развеселят.

Пърси огледа облеклото на Бриджит от глава до пети и прекоси помещението. Раменете му трепереха от усилието да сдържи смеха си. Погледът му срещна нейния. Тя беше готова да понесе трудната ситуация. Пърси се стегна, протегна ръка, усмихна й се окуражаващо. Бриджит се поколеба, учудена, че не е бесен, после сложи ръка в неговата. Двамата прекосиха стаята и се приближиха към отец Дауи.

Старият свещеник изгледа Бриджит отгоре до долу. Поклати глава и благодари безмълвно на Всевишния, че се е обрекъл на безбрачие. Церемонията започна.

Когато настъпи мигът да изрече брачната си клетва, Бриджит се поколеба. Сърцето й беше свито. Погледна майка си, застанала със строг израз на лицето, после сър Хенри, който се беше извърнал, за да не издаде дълбокото си вълнение. Докато Бриджит шепнеше думите, които трябваше да я свържат с Иън Макартър, усети се обзета от безпомощност. Беше вече във властта на този езичник.

И последните думи бяха изречени. Сър Хенри отведе Пърси и Бриджит до масата в другия край на стаята, за да подпишат необходимите документи. Пръв подписа сър Хенри от името на кралицата. После подаде перото на Пърси, който сложи от името на Иън Макартър подпис с голяма заврънкулка. Бриджит се взря мълчаливо в перото, когато Пърси й го подаде.

Графинята вече искаше да й направи забележка, но Пърси сложи перото в ръката на Бриджит й посочи брачния договор. Покорна на съдбата си, Бриджит също подписа, и тя с енергична заврънкулка. Вече беше лейди Макартър, за добро и зло.

Графинята веднага хвана дъщеря си под ръка и я отведе към вратата.

— Сигурна съм, че би желала да смениш преди вечеря очарователната си рокля, миличка.

Бриджит прочете предупреждението в очите на майка си, кимна и тръгна. Докато прекосяваше салона, чу звънък смях. Пърси не можеше повече да се сдържа.