Питър Уот
Черните гарвани (9)

8.

Нещо не беше наред в хотел „Ерин“.

Майкъл и Даниъл оставиха мокрите си палта на закачалката на вратата на кухнята и се спогледаха недоумяващо. Гласът на Франсис Дъфи кънтеше из тесния коридор, който водеше към трапезарията. От време на време гневната му тирада беше прекъсвана от мекия, успокояващ глас на жена му Бриджит, но после избухваше с нова сила.

Макс Браун, който отговаряше за винарската изба, седеше до кухненската маса и топеше голям залък пресен хляб в чиния със сос, който навярно Бриджит беше приготвила за печеното месо. Като ги видя, той измуча за поздрав и избърса потеклия по брадичката сос с възлестата си ръка. Изглеждаше напълно глух за свадата в трапезарията.

Огромният германец беше забележителен. На ръст беше колкото Майкъл. Някъде дълбоко под тлъстите възглавнички се криеха яки мускули, но логичният резултат от вкусните и обилни ястия на Бриджит го беше превърнал в огромна топка лой. Лицето му беше нашарено от белези и бръчки, а вратът му беше толкова дебел, че образуваше едно цяло с главата му и сякаш директно се залепваше за раменете.

— Какво става тук, Макс? За какво беснее чичо Франк? — попита Майкъл и протегна над печката премръзналите си ръце. От мократа му риза излезе пара и изпълни кухничката, която беше толкова малка, че едва побираше тясна маса с шест стола, натъпкани толкова близо до печката, че имаше опасност от пожар.

— Schlechte Neuigkeiten — отговори Макс на родния си език. После мина на английски, макар че Майкъл говореше прекрасно немски. — По-добре не влизайте там.

Макс се оригна шумно, избута стола настрани и се изправи на крака.

— Die kleine Katie ist geschwangert — обърна се отново на немски към Майкъл, за да обясни деликатното положение на сестра му.

Кръвта нахлу в лицето на Майк. Кейт — бременна! Та тя беше само на шестнайсет. Беше още момиченце.

— Кой… кой е бащата? — попита той и измърмори: — Не ми казвай, че е оня хаймана О’Кийф.

— Я. Ще му извия врата, проклет svinehund.

Майкъл знаеше, че заплахите на Макс не бяха празни приказки. Като нищо щеше да откъсне главата на всеки, дръзнал да оскверни честта на неговата любима Кейт или пък да закачи Майкъл. Обичаше ги като свои деца. Обичаше всичко, свързано с баща им. Патрик Дъфи беше спасил живота му в онзи ужасен ден, когато искаха да ги избият като пилци в лагера „Юрика“. Оттогава Макс го следваше като кученце и всички вкъщи го приемаха като част от семейството. Помагаше с каквото можеше и се грижеше за децата му като за свои. Майк и Кейт го наричаха „чичо“.

— Няма да му извиваш врата, чичо Макс! — Майкъл стисна юмруци. — Аз ще му го извия! И ще продължавам, докато не започне да моли по-бързо да се ожени за Кати.

Макс кимна:

— Правилно! Тя е твоя сестра. Трябва да защитиш честта й.

Въпреки предупрежденията на Макс младежите решиха да рискуват и да влязат в устата на лъва. Трапезарията също беше малка. Няколко масички бяха наблъскани една до друга, за да има място за разминаване между тях. Но това, което пленяваше новите посетители на хотела, беше приятната миризма на восък, която се разнасяше от полирания под и огромния кедров бюфет, украсен със спретнати редици от шишенца за оцет и зехтин. Масите бяха покрити със скъпи ирландски ленени покривки и лъскави прибори за хранене, заредени за сутрешната закуска. Макар и малък, ресторантът на „Ерин“ имаше славата на едно от най-изисканите заведения в околностите на Сидни. А добрата кухня и безупречното обслужване в столовата и на бара привличаха все повече клиенти.

Пламъчетата на свещите на големия полилей, който висеше над централната маса, се разлюляха, когато младежите отвориха вратата и тихо се вмъкнаха в салона. На централната маса седяха трима души, чиито лица изразяваха различни емоции, подсилени от сенките, които свещите хвърляха върху тях. Бриджит Дъфи седеше кротко и лицето й изразяваше загриженост, докато това на мъжа й беше почерняло от ярост. Третата беше Кейт. Изражението й беше повече предизвикателно, отколкото разстроено. Тя стоеше зад стола на леля си, здраво стиснала облегалката му. Кейт беше стройна и силна. Имаше черна къдрава коса; лъскавите къдрици се спускаха свободно чак до кръста й. И тя като Майкъл имаше изразителни сиви очи, които променяха цвета си в зависимост от чувствата, които изпитваше. Като неин брат Майкъл не можеше да определи дали сестра му е хубава, но според приятелите му тя беше зашеметяваща.

Сърдитите гласове секнаха и тримата се обърнаха към Майк и Даниъл. Майкъл погледна ядно към Кейт, после към чичо си и промърмори:

— Макс ни каза какво е станало.

— А каза ли ви кой е бащата? — изгърмя Франсис Дъфи. — Каза ли ви за този хубостник Кевин О’Кийф?

— Сам се досетих, чичо. Кой друг би могъл да бъде!

— Ха! — избухна Кати. — Откъде сте толкова сигурни, че Кевин О’Кийф е баща на детето ми? Дори не сте ме питали!

Вбесена, че мъжете се държат така, като че ли не е в стаята, тя продължи нападателно:

— Може пък да е китаецът, дето ни носи зеленчуците.

Мъжете замълчаха и впиха погледи в нея, сякаш зад стола на Бриджит не стоеше тяхната Кати, а отровна змия. Тя им се усмихна лукаво. Най-сетне беше привлякла вниманието им:

— Спокойно, не се вълнувайте. Кевин е бащата.

Но Франсис Дъфи не беше спокоен. Може би китаецът от магазина за зеленчуци беше по-подходящ от сина на бивши каторжници. Въпреки че бяха осъдени само защото защитаваха правата вяра от хищните англиканци, това не ги оправдаваше в очите на хората и те стояха на най-ниското стъпало на социалната стълбица. Новосъздаденото общество проявяваше истински снобизъм и делеше колонистите на доброволно дошли и екстрадирани от правителството. Франк Дъфи беше един от най-непримиримите към тези, които идваха, за да изтърпят наказанието си тук.

— Кати, знаеш много добре, че родителите му са бивши каторжници. Как можа да се захванеш с един от тях? Би могла да влезеш във всяка почтена фамилия на Сидни, но не, ти предпочете да опозориш доброто ни име!

Горчивият смях на Кейт отекна в празната трапезария:

— А някога да си се замислял, че може би обичам Кевин О’Кийф? И не се интересувам от неговите родители. Знаеш, че произходът няма голямо значение. Някои от най-богатите и уважавани граждани на Сидни са дошли тук като каторжници. И никой не смее да каже и дума против тях. Какво щеше да говориш сега, ако англичаните бяха заловили баща ми заради размириците, които организираше в Ирландия? От коя страна на чертата щяхме да стоим ние сега, ако татко беше докаран тук като затворник? Щях ли тогава да съм различна?

Франсис се закашля. Кати беше права. Патрик често беше на косъм от затвора. Много свестни мъже попадаха там по прищявка на английските управници. На гърбовете на някои от най-добрите клиенти на „Ерин“ още личаха червени резки. Те често разказваха как кучетата са си устройвали пиршества с месото, което камшикът на палачите свалял от тях. Но Франк беше вече стар, за да преодолее предубеждението си към такива като О’Кийф.

Той погледна към жена си, която с майчина загриженост държеше ръцете на Кейт, и гневът му се стопи. Бриджит беше на страната на племенницата му от самото начало. Какво можеше да направи един мъж срещу такъв съюз?

— Какво мисли О’Кийф? Ще се ожени ли за теб? — попита той пресипнало.

Кейт усети, че чичо й е готов да се предаде, но знаеше и още нещо. Той щеше да се бори докрай, за да запази семейната чест и да й осигури достоен живот. Отговорността падаше върху него, тъй като баща й беше някъде по пътищата на Куинсланд и не се знаеше кога щеше да се върне. Момичето въздъхна. Да вдигат пара за глупости от рода на чест и достойнство беше типично мъжки начин да изразят любовта към семейството си и тя трябваше да уважи усилията на чичо си.

— Не знам — върна се тя на въпроса. — Той още не знае за бебето.

— Исусе, Дева Марийо и… — Майкъл се спря, преди да изрече богохулство, но леля му усети и светкавично реагира:

— Майкъл!

— Извинявай, лельо! — Той смирено сведе глава и продължи към сестра си: — О’Кийф ти е напомпал корема и дори не знае за това? Кати, осъзнаваш ли с какъв човек си имаш работа?

— Знам какво говорят хората. Но също знам, че Кевин е добър човек, който има нужда от жена, за да се грижи за него и да го обича. Ще видите, че ще се промени, като се оженим! — отвърна тя, като се мъчеше да не обръща внимание на нетактичните въпроси на близките си.

Да, тя беше чула какво се говори за Кевин О’Кийф, но това бяха думи на ревниви жени, които искаха да го оклеветят, задето ги беше зарязал.

Кевин беше започнал работа в хотел „Ерин“ преди година. Кейт все още си спомняше първия път, когато го видя. Той стоеше, облегнат на рамката на вратата на кухнята, и държеше шапката си в ръце. Когато погледите им се срещнаха, тя помисли, че ще припадне. Кевин й се усмихна топло и тя разбра, че това ще бъде мъжът на живота й. През следващите месеци основното й занимание беше да си намира работа около най-чаровния мъж, когото беше срещала. Той умееше да я разсмива и да намира нежни думи, за да засвидетелства вниманието си към нея. Забавляваше я и я караше да се чувства желана и обичана. Напомняше й за Майкъл. Също като брат й беше красив, нежен и силен.

Скоро не можеше да мисли за нищо друго освен за него. В тялото й започнаха да се надигат неясни желания, които караха кожата й да настръхва само при мисълта за неговите устни. Един ден се озова насаме с него в избата. Гол до кръста, Кевин преместваше тежко буре с бира до стената и нямаше представа, че тя го наблюдава. Мускулите на ръцете и раменете му се напрягаха от усилието да повдигне бурето. Усетил присъствието й, той се обърна и погледите им се срещнаха. Чувствата ги завладяха. Изпълнени с копнеж, те се приближиха, без да могат да откъснат очи един от друг. Най-накрая той се престраши, целуна я, а Кейт се притисна към него. Когато усети възбудата му, вместо да се смути, тя го погледна право в очите и се усмихна. Кевин зашепна нежни любовни думи в ухото й и започна бавно да я съблича. Хипнотизирана от гласа му, тя затвори очи и прие целувките му.

Това, което се случи после, беше по-красиво от всичко, което си беше представяла. Кевин й призна, че е влюбен в нея. Срещите им зачестиха, а това, което се случваше между големите бъчви, изпълваше живота им с прелест. За нея споделянето на страстта беше знак, че любовта им ще трае вечно. Бог също мислеше така, щом ги беше благословил с детето, което растеше в корема й.

Майкъл гледаше сестра си и си припомняше думите на баща им, че Кати е упорита и своенравна като майка си. Той знаеше, че заради баща му покойната им майка беше нарушила всички правила на обществото, към което принадлежеше. Беше избягала с младия католически бунтовник и го беше дарила с двама сина и една дъщеря.

Патрик Дъфи и Елизабет Фицджералд бяха скандална двойка. Тя беше дъщеря на едър земевладелец протестант, чийто род водеше началото си от френската аристокрация, а той — син на добре образован ирландски католически свещеник, който водеше синовете си по опасния път на борбата срещу английската църква и корона. И ето, че сега историята се повтаряше с решението на Кейт да се омъжи за човек, чието потекло беше обида за клана Дъфи.

Майкъл разтърси глава, ядосан от тези мисли. Патрик Дъфи беше мъж, който се бореше за благородна кауза, докато О’Кийф беше развейпрах. Единствената му цел бяха жените и хазарта. Иначе беше симпатяга. Майкъл не можеше да отрече чара му. Не можеше да отрече също, че когато се наложеше, Кевин не се страхуваше да защити честта си с юмруци. Въпреки репутацията си на женкар беше мъжко момче и той го уважаваше за това.

В хотела често се обсъждаше организирането на юмручен бой между двамата. Те бяха еднакви на ръст и тегло и се славеха с уменията си в този спорт. Може би сега беше моментът да премерят сили.

— Е, въпросът е решен — каза Франк и затършува из джобовете на жилетката за лулата си. — Ще пишем на Пат и Том в Куинсланд. Баща ти ще е доволен да научи, че скоро ще става дядо. Макар че зет му е каторжник.

— Стига, Франсис. Кевин О’Кийф не е каторжник! — обади се ядосано Бриджит. — Той е свободен мъж, като всеки Дъфи. И детето на Кати ще бъде свободен австралиец.

— И ирландец — възрази остро Франк. — Родителите му са ирландци, нали?

Усетил, че облаците се разсейват, Даниъл също реши да се намеси:

— Мама е права. Моят племенник ще бъде истински австралиец. Кевин е роден в Нов Южен Уелс, а детето е такова, какъвто е баща му — гражданин на Нов Южен Уелс.

Франсис се намръщи. За него Ирландия си оставаше единственият дом, а тази страна беше само нейно продължение.

— И двамата грешите — прекъсна спора им Кейт. — Моето дете ще бъде гражданин на Куинсланд.

— Какво? — подскочи Франк и зяпна племенницата си, която развълнувано се разхождаше между масите.

— Реших с Кевин да заминем за Куинсланд, след като се оженим. Там можем да започнем бизнес с парите, които татко е определил за мен.

Тази втора за вечерта новина втрещи всички, дори и леля й. До този момент тя беше сравнително спокойна. Но Куинсланд!? Всички знаеха, че в новата колония имаше свирепи диви племена и много малко цивилизовани кътчета. Нали точно по тези места диваците намушкаха с копията си изследователя Кенеди? Ами Лейхард и експедицията му? Колко хора изчезнаха във вътрешността на новата колония! Не, свъси вежди Бриджит, тази пустош не беше подходяща за бременна жена, която не е напускала уюта на бащиния си дом дори и за кратко пътуване. И освен това, продължи да се тревожи възрастната жена, Кевин О’Кийф не познаваше вътрешността на континента. Той си беше градско чедо. Бриджит потръпна, като си представи Кейт в дивите погранични райони на Куинсланд. Време беше да я вразуми. За женитбата й с Кевин я подкрепи, макар и неохотно, но Куинсланд беше друга работа.

— Кати, не бива да мислиш за пътуване в твоето състояние — обади се тя тихо, но решително.

— Всички жени следват мъжете си, лельо — възрази момичето. — Защо аз да не мога?

— Защото в този случай мъжът ще последва жената — вметна остро Майкъл. — Доста необичайна ситуация, сестричке.

Но Кейт не мислеше така. Не й беше минавало през ума, че Кевин трябваше да взима решенията за бъдещето на новото семейство. Тя беше преценила, че той е здрав и силен мъж и новите земи са добър шанс за него да изгради приличен дом за семейството си. И така щеше да стане.

— Няма да ставаме земеделци, лельо! Мисля да построим голям хотел, най-добрия в Куинсланд. Следователно ще се настаним в някой голям град, където ще има всички условия за детето и за нас.

— Какъв хотел? Кевин няма понятие от тази работа — възрази Франк.

— Аз ще го науча! — отсече Кейт. — Израснах в хотела и мисля, че съм понаучила нещо от вас. Знам как се води документацията, как се управлява бар. Знам за бизнеса повече от Майк и Дани.

Франсис трябваше да признае, че е права. Даниъл не проявяваше никакъв интерес към хотела. Амбициите му бяха насочени към правото. А Майк си рисуваше картините и мечтаеше да стане художник. Но чичото не се предаваше:

— А помислила ли си, че мъжете не обичат да ги поучава фуста? Твоят съпруг може да се уплаши от такава амбициозна и образована жена.

— Може и така да е — отговори Кейт замислено, — но аз съм сигурна, че той ще се научи и ще бъде добър хотелиер. Кевин е умен и ще се справи.

Франк въздъхна. „Истинска дъщеря на баща си“ — помисли си той, загледан в блесналите от ентусиазъм очи на племенницата си. Нямаше съмнение, че ако беше израсла в Ирландия, щеше да застане рамо до рамо с Патрик в борбата му срещу британските войници.

— Знаеш, че баща ти ме определи за попечител на вашите дялове от семейния капитал, но те трябва да останат под опека, докато навършите двайсет и една години. Ти си на шестнайсет, Кати.

— Но скоро ще бъда съпруга и майка, чичо! Мога да напиша писмо на татко и знам, че той ще се съгласи да освободи моя дял, когато му обясня за какво ми трябва. Но има ли смисъл да протакаме? Ти можеш да решиш въпроса вместо него. В противен случай… ще замина за Куинсланд със или без пари — решително тръсна тя глава. — И ще построя най-хубавия хотел в колонията. Това е! Решавайте!

Кати скръсти ръце и погледна твърдо към Франк.

„Мили боже — помисли Франк, — все едно, че Елизабет стои пред мен!“ Също като майка си тя нямаше да отстъпи. Никой не можеше да разколебае Ели, когато си наумеше нещо. Единствен Патрик успяваше да я убеди, но невинаги.

— Ще пиша на баща ти и тогава ще говорим — каза той с надеждата да отложи решението. — Знаеш, че това ще отнеме много време. Последните новини от него бяха, че се намира някъде из вътрешността на колонията и е натоварил стока от градче на име Рокхамптън. Сигурно вече са на път. Може да мине и месец, преди да стигне до населено място и да получи писмото.

— Ами нали точно за това говоря, чичо! Искам да построя дом за Том и татко, да има къде да си починат между две пътувания. Защо трябва да губим още време и да го чакаме? Аз искам да родя детето си в новия ни дом!

Ядосан от упорството й, Франк извика:

— За Бога, защо държиш детето да се роди там?

— Защото искам татко да бъде до мен, когато раждам. Защото искам той пръв да хване ръчичката на детето ми, когато то се появи на белия свят. — Кати погледна чичо си и тихо продължи: — Искам да му подаря малко от щастието, което го напусна заедно със смъртта на мама. Моля те, чичо! Това е много важно за мен.

Бриджит избърса сълзите си. Тя разбираше и съчувстваше на бедното сираче. Кати си имаше само баща, който поради непрекъснатите си пътувания остана чужд за децата си, но постепенно се превърна и в техен герой. В очите на дъщеря си Пат беше най-милият, най-нежният и любвеобилен баща, който я обсипваше с целувки, носеше я на конче и й разказваше приказки по време на редките си посещения. Бриджит мечтаеше да държи в прегръдките си детето на Кати, но виждаше, че тя жадува за баща си. Подсмръкна, обърна се към мъжа си и тихо каза:

— Дай й парите, Франк! Патрик също щеше да постъпи така.

Франсис погледна изненадано жена си. Мислеше, че тя ще застане на негова страна в усилията му да предпази Кати от това рисковано и необмислено според него начинание.

— Не разбираш ли, че диваците могат да убият и нея, и детето? — отчаяно изрече той. — Може никога вече да не я видим. Как можеш да искаш такова нещо от мен!

Бриджит знаеше, че мъжът й е прав. Но тя беше жена и разбираше Кати така, както никой мъж не можеше да я разбере.

— Тя ти каза вече, че няма да ходят из вътрешността, а ще построят хотел в някой голям град — опита се да го успокои. — Сигурна съм, че двамата ще бъдат в безопасност там. Ще намерят приятели и скоро ще ни поканят на гости.

Франсис напълни лулата си, за да спечели малко време. Запуши и замислено измърмори:

— Бог да ни пази от деня, в който жените се намесят и в политиката. — После въздъхна примирено: — Ще ти дам проклетите пари, Кейт!

Тя се спусна към чичо си и се хвърли на врата му, като несвързано заговори:

— Благодаря ти, чичо, благодаря ти… Лельо Бриджит… Ще видите, че ще имам най-хубавия хотел в Куинсланд! Ще се гордеете с мен! Ще дойдете да живеете с нас. Татко казва, че климатът там е чудесен, целебен и…

— Да, да, знам — изръмжа Франк, като се опитваше да не се поддава на вълнението, което го обземаше. — Искам да знаеш, че ако не се получи така, както си го замислила, или пък просто ти домъчнее, ще намериш стаята си непокътната, моето момиче. „Ерин“ винаги ще бъде твой дом! А сега трябва да намерим Кевин О’Кийф и да му съобщим, че ще става съпруг, баща и съдържател на хотел. — Франсис се обърна към всички, като се опитваше да се освободи от прегръдките й: — На всичкото отгоре, хлапакът трябва да научи, че това ще стане на другия край на света, сред диваци, бушмени и изчезнали експедиции.

Кати прегърна брат си, после Бриджит и накрая Даниъл. Лицата на всички бяха мокри от нейните сълзи. Франк възвърна сериозния си вид. Имаше още работа да се върши:

— Някой знае ли къде е О’Кийф? Би трябвало да дойде и да поиска ръката на Кати.

Майкъл се намръщи:

— Мисля, че знам къде е. Ще отидем с Дани да го доведем.

Братовчед му повдигна веждите си в недоумение. Майкъл го забеляза и го отведе в другия край на стаята, далеч от Кейт, която вече обсъждаше подробностите по сватбата с леля си.

— Всяка неделя Кевин е в „Героят от Ватерло“.

Даниъл отстъпи, сякаш беше видял отровна змия:

— Да не мислиш да пресичаме през „Скалите“ по това време на нощта? Луд ли си?

— Ще вземем Макс с нас — успокои го Майкъл.

Даниъл обаче продължаваше да трепери от ужас. „Скалите“! По-добре тук да си прережат гърлата. Поне щяха да си умрат вкъщи. Но Майкъл вече се обличаше и той трябваше да тръгне с него. Все пак присъствието на Макс беше някакво утешение. Даниъл въздъхна дълбоко и тръгна след братовчед си.