Питър Уот
Черните гарвани (38)

37.

Гренвил и капитан Морт седяха в неосветената част на носа на „Морски орел“. Нощта беше толкова тъмна, че човекът, определен да следи капитана, не позна господин Уайт, когато го видя да преминава по мостика. Реши, че е джентълмен, който идва при капитана да договаря превозването на някаква стока на кораба.

Морт разсеяно се взираше в осветените сгради около пристанището. Шефът му беше тук, за да обсъдят как да избегнат бурята, която заплашваше да отнесе главите и на двамата, но паниката парализираше ума му и той мълчеше безпомощно. Мечтите за малка ферма в Пенрит отлитаха с всяка изминала минута и настроението му ставаше все по-мрачно.

Гренвил се облегна до него на перилата на палубата и с въздишка каза:

— Подозренията ти се потвърдиха, Морисън. Наистина те следят. И няма да те оставят да напуснеш Сидни.

— Как…

Но Гренвил махна нетърпеливо с ръка:

— Сега няма значение откъде знам. По-важното е, че адвокати и журналисти събират факти за събитията на оня остров. Искат да те пъхнат в затвора за убийство.

— Не могат да докажат нищо! — отчаяно измърмори Морт.

Другият мъж усети страха му и едва прикри презрението си:

— Не ме интересува дали могат или не могат! И въобще не ме интересува какво ще стане с теб. Безпокоя се единствено за доброто име на компанията.

Двамата мъже се изгледаха с омраза. Постепенно Морт възвърна способността си да разсъждава разумно. Гренвил наистина щеше да направи всичко, за да спаси репутацията на финансовата империя Макинтош. А това означаваше, че ще се погрижи и за него. Налагаше му се да прикрие безчинствата на екипажа, за да отклони вниманието на обществеността от непочтения начин, по който увеличаваше милионите на семейната компания.

— И какво ще направим, за да спасим името Макинтош, господин Уайт?

Гренвил долови наглите нотки в гласа му, но благоразумно не реагира:

— Предприел съм мерки, които ще ни спечелят малко време. Но и ти трябва да направиш нещо за мен… Свърши работата, която ще ти възложа, и ти обещавам, че ще отървеш бесилката.

Морт кимна, макар че нямаше много голямо доверие на обещания.

— Цената за свършената работа ще бъде собственият ти живот — продължи Гренвил. — Само така мога да разчитам на съдействието ти.

Морт се приближи и внимателно изслуша нарежданията. Това, което планираше шефът му, шокира дори и човек като него. Но тук не ставаше въпрос за едно просто убийство. Въпросът беше кого трябваше да убие.

Гренвил приключи с обясненията и го потупа приятелски по рамото, сякаш бяха разговаряли за цените на памука. После добави:

— Можеш да се осланяш на уменията на твоя пръв помощник. Сигурен съм, че ще ти помогне.

После се наведе напред и погледна към мъжа, който беше определен да следи капитан Морт. Той кротко седеше на кея и от време на време хвърляше незаинтересован поглед към кораба. Усмихна се доволно. Парите и уважението към компанията на Макинтош развързаха езиците на някои висшестоящи офицери в участъка. Гренвил знаеше точно как върви разследването и как изглежда мъжът, който следи капитана.

Той потупа още веднъж Морт по рамото. Без повече приказки слезе на кея и изчезна в нощта.

Морт проследи с поглед отдалечаващия се мъж и за пръв път усети уважение към него. Досега си мислеше, че шефът му е безгласна пионка в ръцете на Макинтош. Оказа се, че си има работа с умен и безскрупулен тип, който е готов на хладнокръвно убийство. Не биваше да подценява нито жаждата му за власт, нито неговата интелигентност. Да, за такъв работодател си заслужаваше да работи.

Човекът, който следеше кораба, хвърли празен поглед към добре облечения мъж, който слезе по мостика. Прозя се и реши, че няма защо да докладва на началството за това кратко посещение.

Два дни по-късно Даниъл Дъфи ядосано слушаше подробности за това как тази нощ „Морски орел“ е отплавал към Южните морета и как ловко се е измъкнал от преследвачите си. Какво ставаше? Нали всички данни сочеха, че корабът трябва да излезе в открито море в края на януари? Дали някой от полицията не изнасяше данни за враговете му?

— Изглежда, че е отплавал под друго име — каза съчувствено Джералд. Той забеляза разочарованието на Даниъл и извади бутилка уиски. Наля щедро в една чаша и му я подаде. После продължи: — Документите са били подготвени предварително. Май подценихме съобразителността на господин Уайт. Полицай Фарел ми каза, че той е подготвил измамата.

— Все трябва да има някакъв начин да го спрем! — избухна Даниъл. — Законът е на наша страна!

Старият адвокат поклати глава:

— Опасявам се, че нищо не можем да направим. Но можем да вдигнем наздравица за следващата възможност — хитро примигна той. — Дори имам още по-добро предложение. Да отидем до забележителното заведение на баща ти и да продължим с наздравиците.

Даниъл изля уискито в гърлото си, грабна шапката и двамата излязоха на улицата.