Джоана Линдзи
Див и влюбен (7)

Глава 7

Веселото настроение на Били се бе изпарило и от усмивката му нямаше и следа, когато излезе на тротоара пред бар „Ориентал“, за да изчака Колт да се появи през люлеещите се врати. Отстъпи бързо настрани и отпусна дясната си ръка. Усети, че му прилошава. Колт Тъндър тук? Дори не се надяваше, че е просто съвпадение.

— Къде ти е конят? — рязко попита Колт.

Били се намръщи и погледна към огромния жребец, привързан пред друг салон малко по-надолу по улицата.

— Дойдох пеша от хотел „Ноубъл“, където съм отседнал.

— Тогава ела е мен.

Двамата бяха почти еднакви на ръст, но Били се чувстваше несигурен, докато се препъваше и се опитваше да върви заедно с Колт.

— Не смятах, че тя ще те изпрати да ме търсиш, Колт, кълна се, не смятах.

— Смятал си, че сама ще тръгне по дирите ти?

— Разбира се, че не! Знаех, че ще пише на Джеси, и предполагах, че тя ще помоли Чейс да ме открие. Тя винаги се е осланяла на помощта му.

— Това беше, преди той да се ожени за Джеси. Но навярно е щяла да го помоли, ако по това време си е бил у дома, но той е отсъствал. Освен това не твоята майка ме изпрати, а Джеси. Тя имаше глупостта да вярва, че за мен няма да бъде проблем да те открия.

— Съжалявам — смутено избъбри Били.

— Преди да съжаляваш, изчакай, докато реша дали да ти съдера кожата от бой, хлапе.

Младежът потрепери. Искаше му се да бе видял изражението на Колт, когато изрече последните думи, но той продължаваше да крачи няколко метра напред и не се обърна, докато му говореше. Въпреки това не се съмняваше, че е съвсем сериозен. Затова реши, че всичко ще зависи от това доколко е ядосан. Но като се замислеше, дори и да бе видял изражението му, едва ли би разбрал нещо. Човек никога не можеше да бъде сигурен с Колт, не и с неговата способност да прикрива чувствата си.

През изминалите години изненадите за Били следваха една след друга. Той израсна в Чикаго, отгледан от майка си Рейчъл и втория си баща, макар да не знаеше, че Джонатан Юинг не му е истински баща. Нито пък знаеше, че има сестра, докато бащата на Джеси не умря и Рейчъл не замина за Уайоминг, за да стане неин настойник. По онова време беше само на девет години и срещата му с човек като Джеси бе незабравимо изживяване. Баща й я бе отгледал като момче и тя препускаше като истински каубой из ранчото, което й бе оставил. Носеше панталони, револвер и знаеше всичко, което бе необходимо за отглеждането на говеда. Били я обожаваше и бе възхитен, когато разбра, че тя му е истинска сестра и че Томас Блеър е и негов баща.

Рейчъл се върна в Чикаго и го отведе със себе си. Изминаха няколко години, преди той отново да има възможност да посети ранчото Роки Вали. Всъщност той бе там, когато Колт се появи за пръв път, но тогава той се наричаше Бялата гръмотевица.

Разбира се, Били бе чувал за него. Храбрият шайенски воин от години бе най-близкият приятел на Джеси, макар че дотогава не бе идвал в ранчото й. Но отначало Били не знаеше кой е той, а след всички разкази, които бе чувал за неприятностите със сиуксите и шайените, да види индианец да се появява така спокойно в ранчото бе най-малкото плашещо. Освен това той изглеждаше доста див.

Полугол, с дълга коса, Бялата гръмотевица изглеждаше доста заплашително, преди човек да го види с Джеси и да го чуе да говори на английски. И то не с онзи чист и правилен английски, който бихте очаквали от един индианец, а с провлачения западен говор на Джеси. Последното в крайна сметка не бе особено изненадващо, имайки предвид, че той бе научил английски от нея.

Единадесетгодишният Били бе очарован от Тъндър. Но не бе останал достатъчно дълго, за да види превръщането му в „бял“ мъж, затова едва го позна, когато след по-малко от година Колт пристигна на изток заедно с Чейс и Рейчъл за сватбата на Рейчъл с Карлос Силвела, бащата на Чейс. Но около него все още имаше нещо, което пречеше на Били да се отпусне напълно в компанията му, макар че тогава Колт бе открит и общителен млад мъж. Били не смяташе, че това някога ще се промени, особено след като брат му вече не бе толкова сговорчив и добродушен след онова нещастие през 1878 година, когато едва не бе умрял.

Тъкмо тогава Били откри, че Колт бе не само най-добрият приятел на Джеси, но и неин полубрат, както и негов; че Томас Блеър е баща и на тримата. За съжаление този факт не можа да го накара да се чувства по-близък с Колт, не и както с Джеси. Брат или не, Колт го плашеше много повече отколкото Били Клантън, при това без дори да полага усилие.

— Кой беше онзи твой избухлив дребен приятел? — попита Колт, сякаш прочел мислите му.

Били отговори и в един миг се озова притиснат до стената на магазина за седла, покрай който минаваха. Колт го бе сграбчил за ризата.

— Да не би да си си оставил ума на изток, хлапе? Чух достатъчно за тези бандити, за да знам, че всеки разумен човек трябва да ги избягва.

— А аз не бях чул нищо — отбранително отвърна Били. — Поне не и докато вече не беше твърде късно. — Нямаше кураж да срещне пронизващия поглед на Колт и затова побърза да добави: — Аз се съгласих да ме наеме, като си мислех, че ще работя в ранчо.

— Ти си един глупав…

— О, за Бога, Колт, аз не знаех в какво се въвличам! Освен това отчаяно се нуждаех от пари.

— Трябвало е да телеграфираш вкъщи.

— Ако го бях направил, трябваше да се върна у дома, а се съмнявам, че мама ще може да ме разбере.

— Дали ще те разбере или не… О, по дяволите, няма значение. — Погледна към бар „Ориентал“, но никой не ги бе последвал. Продължи отново към коня си. — Напусна ли?

— Опитах се, но ти сам видя колко избухлив е Клантън. Не е от хората, които ще приемат отказ.

— Добре, забрави за това. Ако някой реши да ти попречи да напуснеш града, ще си има работа с мен. Ще вземем нещата ти от „Ноубъл“ и…

Всички мисли излетяха от главата на Колт, когато в същия миг зърна една светлосиня карета, заобиколена от дванадесет въоръжени конници. Зад нея се движеше друга карета, макар и не толкова голяма. Процесията завършваше с три големи товарни фургона, пълни догоре е багаж и различни продоволствия. Теглеха ги най-великолепните чистокръвни коне, които някога се бяха появявали на запад от Мисури.

— Господи, какво, по дяво…

Колт едва чу въпроса на Били. Това беше същият въпрос, който в този миг си задаваха всички. Минувачи по улицата се спряха с облещени очи, а тези, които бяха в магазините, побързаха да се скупчат на прозорците или да излязат навън, за да видят по-добре преминаващата процесия. Половината от децата на града затичаха покрай кавалкадата, сякаш в града бе пристигнал цирк и те не искаха да пропуснат нито миг от това вълнуващо представление.

— Мислех си, че отдавна е пристигнала — разсеяно промърмори Колт, без да откъсва поглед от първата карета.

Били го изгледа така, сякаш му бе казал, че луната е зелена.

— Да не би да познаваш тези хора?

Колт се овладя и отиде да завърже коня си, обръщайки се с гръб към минаващата карета.

— Срещнах се с дамите в онази карета, докато пресичаха Сан Педро. Те бяха отделени от останалите, а каретата им се бе преобърнала, така че се нуждаеха от малко помощ.

От вниманието на Били не убягна как Колт нарочно се правеше, че не забелязва грандиозния спектакъл, разиграващ се на улицата.

— През реката, а? Какво си правил толкова далеч на запад?

— Винаги предпочитам да се движа покрай реката. По този начин човек избягва доста нежелани срещи.

Били се намръщи.

— И кои са те?

— Дамите са англичанки. Не съм се срещал с придружителите им, но предполагам, че всички са чужденци.

— Не се и съмнявам — отбеляза брат му.

Взираше се в кочияша на един от фургоните, облечен в широка бяла роба. Вместо шапка мъжът имаше на главата си някаква разноцветна кърпа. Дванадесетте мъже от охраната също бяха облечени в непознати одежди — всички носеха еднакви червени сака с къси пелерини, тъмносини панталони с лъскави кантове отстрани и високи шапки на главите.

— Виж, те спират! — изненадано възкликна Били. Колт се извърна и изруга:

— Господи, тя не би… и то пред онзи проклет салон? Но тя го направи, а единият от пазачите дори се втурна напред, за да отвори вратата на каретата. Преди Колт да се метне на седлото, зърна за миг великолепната й червена коса. — Онази жена няма повече здрав разум и от теб, Били.

— Защо? Просто слиза и… мисля, че идва, за да говори с теб.

Колт не я погледна втори път. Кръвта му вече кипеше във вените само защото тя се намираше на няколко метра от него.

— Ако зависи от мен, няма да го направи. Ще се срещнем пред хотела ти.

Очите на Били се разшириха.

— Нали нямаш намерение да…

— Знаеш как ще реагират хората, ако я видят да разговаря с някой като мен.

Били настръхна. Мразеше, когато брат му се унижаваше по този начин.

— Може би тя ще им даде добър урок — да съдят за хората по качествата и достойнствата им.

Колт дори не си даде труда да му отговори. Дръпна поводите на коня си и препусна по улицата. Били остана да се взира изумен в най-красивата червенокоса жена, която бе виждал в живота си. Тя бе спряла по средата на улицата, разочарованието, изписано на лицето й, накара момчето да изпита желание да ритне силно брат си по задните части. Не че някога би се осмелил, но със сигурност много му се искаше.

А и какво бе постигнал Колт, след като всички на улицата — абсолютно всички — я наблюдаваха и за всички бе съвсем ясно кого гледаше тя и с кого имаше намерение да разговаря? Със сигурност не беше Били, защото след като Колт се отдалечи, елегантната червенокоса хубавица се обърна, размени няколко думи с един от придружителите си и се върна в каретата. След миг екипажът продължи по улицата.