Джоана Линдзи
Див и влюбен (36)

Глава 36

Яздиха през нощта. Придържаха се към главния път заради конете. По едно време Джоселин попита дали няма да спрат, за да поспят малко. Той й отговори, че ще яздят до следващата вечер. Младата жена вече беше уморена, а още дори не се бе развиделило. Едва не обърна коня си, за да се върне в града.

Реши, че навярно Колт я подлага на изпитание. Нищо чудно да се е обзаложил със самия себе си след колко време спътницата му ще започне да се оплаква от нещо. Разбира се, тя никога не бе казвала, че няма да се оплаква. Ако беше направила подобно безразсъдно обещание, не би се осмелила да каже нещо, независимо от всички трудности по време на пътуването. Реши, че осуетяването на очакванията му ще бъде единственото й удоволствие през идващите дни. Нямаше да се оплаква дори и това да я убие.

На зазоряване те спряха за малко, за да починат конете. Джоселин предположи, че може би ще закусят, но Колт извади някакви тънки сушени ивици месо от торбата си и й каза да ги дъвче. Тя се опита. Но навярно обитателите на Запада имаха много по-здрави зъби от нея. Накрая се отказа и цяла сутрин смука месото.

Към обяд се наложи да свали пелерината си. Не че денят бе особено топъл, ала темпото на езда, което Колт бе наложил, бе наистина убийствено, а откъм хълмовете не духаше никакъв вятър.

Спряха само още веднъж, отново единствено заради конете. Гърбът й пламтеше, а мускулите й бяха схванати. Кракът, който бе преметнала през лъка на седлото, за да пази равновесие, бе изтръпнал. Толкова бе уморена, че почти заспиваше на седлото. Ако сър Джордж бе по-кротък кон, може би наистина щеше да заспи.

На Колт изобщо не му личеше, че не е мигнал през цялата нощ. Нито веднъж не се протегна, за да разкърши тялото си; не отпусна глава. Навярно и стомахът му не протестираше като нейния.

Малко след пладне Джоселин получи няколко бисквити и изпи доста вода. Това я позасити. В момента конете се движеха в бавен тръс, след това минаха в лек галоп, после отново поеха по-бавно. Джоселин задряма, но рязко се събуди от гневна ругатня и една ръка, която се стегна около кръста й.

— Господи, жено, да не би да се опитваш да се убиеш?

Ръката на Колт се бе обвила около талията й. Гърбът й бе облегнат на твърда възглавница — широките му гърди. Младата жена въздъхна доволно и дори не попита как се е озовала там.

— Случило ли се е нещо?

— Започна да падаш от коня си.

— Съжалявам. Сигурно съм заспала — рече и отново затвори очи.

— Съжаляваш? Толкова ли нямаш ум в главата си да кажеш, ако не можеш да стоиш будна?

Джоселин уморено се запита защо й крещи.

— Много добре, не мога да стоя будна.

— Твърдоглавие, това е то — отсече Колт. — Чисто твърдоглавие.

Той охлаби хватката си, преметна крака й през седлото и се намести така, че тя се сгуши на гърдите му, сякаш бе потънала в удобно кресло. Чувстваше се толкова добре, че не усети кога шапката й е махната, иглите — извадени, а косата й — разпусната. Отново бе потънала в сън.

Ала това не бе дълбок сън и когато конете отново потеглиха, тя се стресна.

— Няма ли да спрем?

— За какво?

— За да поспим, разбира се.

— Мислех, че вече спиш.

— Имам предвид и двамата. Ти също не си почивал през изминалата нощ.

— Нито пък се нуждая от почивка, но забравих, че ти имаш нужда. Така че заспивай, аз няма да ти позволя да паднеш.

Джоселин не се нуждаеше от убеждаване, още повече, че настоящето й ложе бе много по-удобно от твърдата земя.

Тялото й се отпусна и тя потъна в дълбок сън. Колт си помисли, че вече нищо не му пречи да я докосне. Ала не го направи. Поне за една седмица тя му принадлежеше. Това го правеше търпелив.

Спокойствието, което го бе обзело, когато взе това решение, все още го изненадваше. Ала той се бе борил толкова дълго с инстинктите си, както и с естествените си мъжки потребности, че смущението, което изпитваше, започна да му се струва нормално. Може би трябваше много по-рано да изгуби битката. Беше се подложил на дяволско мъчение и заради какво? Не можеше повече да отрича истината — желаеше Джоселин Флеминг с цялото си същество. Белите жени все още бяха проклятие за него, но херцогинята щеше да бъде едно изключение.

Все още го болеше, че тя го бе използвала, за да се подготви за друг мъж, но щеше да се погрижи тя да го накара да забрави това унижение. Освен това се притесняваше колко бързо се бе поддала на чара на Драйдън. Още преди седмицата да изтече, тя нямаше да си спомня дори името на презряното копеле.