Джоана Линдзи
Див и влюбен (20)

Глава 20

Джоселин не можеше да си намери място, докато тази вечер чакаше Колт да почука на вратата й. Този път нямаше как да й откаже да дойде. В крайна сметка нали работеше за нея. Тя дори бе намислила съвсем правдоподобно извинение защо го е повикала — искаше да узнае кога ще стигнат в Уайоминг. Когато взе решение да отиде там, тя не бе помислила нито къде точно се намира това място, нито колко време ще отнеме, за да се стигне дотам.

Ванеса може и да се оплакваше, че ще трябва да пътуват цели седмици. Но истината бе, че и двете не бяха чували за Уайоминг, преди да го спомене Били Юинг. Всичко, което знаеха, бе, че е някъде „на север“. Според хотелския администратор, Силвър Сити се намираше на северозапад по средата на пътя до Ню Мексико. Зимата наближаваше и времето и разстоянието се превръщаха в проблем, особено след като Джоселин се нуждаеше от място, където да се установи, преди кобилите й да родят през пролетта.

Така че имаше отлично извинение, за да поиска да се срещне с Колт. И ако той проявеше глупостта да направи забележка относно облеклото й, е, имаше готово извинение и за това. Късният час, умората от дългия ден, предположението, че той няма да дойде, след като бяха изминали няколко часа откакто бе заповядала да го повикат.

Всъщност Пиърсън и Сидни бяха получили нареждане да го открият и да го изпратят в стаята й. Ванеса бе настояла замислената сцена да се състои по-рано, ако успеят веднага да открият Колт.

Джоселин бе съгласна с нея, както и с атмосферата, която приятелката й се бе опитала да създаде. Разхвърленото легло, сякаш Джоселин вече е лежала в него; само една лампа бе запалена и в стаята цареше полумрак. Но последният детайл бе самата тя — изкъпана, парфюмирана и облечена в толкова тънка сатенена нощница, че изглеждаше почти неприлично.

Ако бяха оставили на нея, нямаше да се спре на тази дреха, но се съгласи с избора на Ванеса, защото тя имаше по-голям опит в тези неща. Изящното творение бе ново, създадено от френска модистка, която откриха в Ню Йорк. Джоселин го поръча след срещата си с Чарлс Абингтън, когато за пръв път се замисли дали не е време да се омъжи повторно. Цветът на нощницата бе бледозелен, почти като този на очите й, със семпла кройка — събрана при раменете, плътно прилепваща в кръста и бедрата, а деколтето бе толкова дълбоко, че материята едва покриваше гърдите й, когато бе изправена. Халатът с дълги ръкави бе украсен с бяла дантела, но по него нямаше никакви връзки или закопчали, нито дори колан.

Джоселин бе измила косата си и я бе разресала. Беше пусната свободно и като лъскав водопад се стелеше по гърба й.

— Когато за пръв път сте се срещнали, той те е видял с разпуснати коси, но помни ми думите — каза й Ванеса, след като свърши с разресването на огнените кичури, — тази нощ той няма да устои на изкушението да провери дали парят при докосване.

Ала думите й не успокоиха Джоселин. Пръстите на Колт вече бяха докоснали косата й, при това твърде болезнено. Неспокойното вълнение се примесваше с известен страх и безпокойство. Но не можеше да отрече, че желае Колт Тъндър и затова бе готова да рискува всичко с надеждата, че тази вечер ще бъде по-различна от досегашните им срещи. Тази нощ той щеше да бъде нежният любовник, за когото си мечтаеше, той щеше да бъде мъжът, който ще й открие тайните на любовта. Ако сега се поддаде на несигурността, никога нямаше да има смелостта да отвори вратата, когато той почука.

Очаквайки това почукване, тя подскачаше и при най-малкия звук, особено след като минутите се превърнаха в часове и градът зад прозореца й постепенно утихна. Навярно служителите й не са могли да го открият. Трябваше да го очаква. Но поне единият щеше да го намери и тогава той веднага щеше да дойде, което можеше да стане всеки миг.

Това продължаваше да си повтаря младата жена, докато се разхождаше нервно до прозореца, за да погледне към стръмния покрив на хотелската тераса, и се връщаше до леглото, за да оправи копринените чаршафи. Присядаше за миг-два, но после отново скачаше и започваше да крачи неспокойно из стаята. Отиваше до голямото огледало в човешки ръст. Отсреща я гледаше бледа млада жена, която й се струваше съвършено непозната. Трябваше да пощипне бузите си, за да им придаде малко цвят. Отиваше до вратата, ослушваше се за стъпки, отново се приближаваше до прозореца и после започваше всичко отначало.

За нещастие стаята не бе особено просторна, макар да я бяха уверили, че е най-голямата, с която хотелът разполага. Нямаше апартаменти, само два етажа със спални, които не бяха достатъчни за хората й. Някои отседнаха в пансиона по-надолу по улицата, други предпочетоха да останат във фургоните. Джоселин не можеше да наеме целия етаж за себе си и затова пред вратата й застана един пазач, но тя не го чуваше, колкото и да се ослушваше.

Ако Колт не се появеше скоро, тя щеше да бъде много нервна. И как щеше да го убеди, че се изненадва да го види, че е била „заспала“? Дяволите да го вземат този мъж, какво го задържаше още?

Стомахът й се преобърна, когато на вратата най-после се почука. Стоеше като вцепенена, взирайки се във вратата. Смелостта и решителността й се бяха изпарили. Накрая събра сили и отиде до вратата. Ала когато я отвори, на прага видя Ванеса. Облекчението на Джоселин бе толкова огромно, че едва не припадна.

— Съжалявам, скъпа — прошепна приятелката й, преди да затвори вратата. После добави: — Търсили са го навсякъде — из другите хотели и пансиони, в салоните, игралните зали и в… ъъ… в някои непристойни места. Откакто сме пристигнали в града, дори брат му не го е виждал.

— Всичко е наред, Вана. Ще бъдем тук няколко дни. Утре можем да опитаме отново.

— Приемаш го много спокойно. Самата аз бих побесняла след всички тези приготовления…

— Какви приготовления? — усмихна се Джоселин. — Не съм прекарала часове, за да се обличам за някой бал. Приготвих се за леглото…

— Ти се приготви за един мъж, което не е едно и също. Толкова ли ужасно бе очакването? — додаде загрижено графинята.

— Мъчително — засмя се Джоселин. — Жалко за „непринудеността“!

— Както и за добре планираното съблазняване — нацупи се Ванеса. — Ако си спомняш вече се опита да бъдеш непринудена, но без особен резултат.

— Истина е и затова още веднъж ще опитам по твоя начин. Може би с практиката ще стане по-лесно. — Тя отново се засмя, доволна, че се е освободила от напрежението на очакването. Ала в смеха й се долавяше фалшива нотка, сякаш се опитваше да прикрие разочарованието си.

Това не убягна на Ванеса и тя изрече с приповдигнат тон:

— Утре вечер ще измислим по-добра стратегия. В крайна сметка мекото легло и самостоятелната стая могат да направят чудеса и да бъдат страхотни източници на вдъхновение. За разлика от една палатка, където всичко се чува и се вижда или пък необятните открити пространства. — Намръщи се и издаде презрителен звук. — Нека ти кажа нещо — няма да искаш да флиртуваш навън, независимо колко уединено може да ти се стори някое място.

— Предполагам, че говориш от собствен опит?

— Всъщност, да. Освен отвратителните насекоми, които обожават голата плът, си оставен на милостта на природата, а в тази част на страната разполагаш само с твърда и прашна земя, върху която да застелиш одеялото си. Ще ти издам една тайна, любов моя. Колкото и да е дебело то, сигурно ще има я някой камък, я пръчка или нещо, което ще се забива в гърба ти и ще те отвлича от основното занимание.

Джоселин се усмихна.

— Ами дивите зверове, Вана?

— Е, веднъж зърнах един заек, макар че отначало го взех за моя главен градинар и бях изплашена до смърт.

Приятелката й се засмя:

— Струва ми се, че преувеличаваш.

— Напротив, казвам ти самата истина. Боях се, че старецът ще умре от шока.

— След празненствата, за които си ми разказвала, мъжете и жените, които са се изгубвали в градината ти, едва ли са били семейни двойки? През годините твоят главен градинар трябва да е бил свидетел на доста непристойни забавления, за да го шокира подобно нещо.

— Но, мила моя, моят тогавашен любовник бе неговият по-малък син.

— О!

— Именно.

Двете се гледаха втренчено няколко секунди, преди да избухнат в смях. Джоселин най-после успя да си поеме дъх и се усмихна с обич на приятелката си.

— Благодаря ти. Май взех това съблазняване прекалено на сериозно, нали?

— Мъничко. Той е само един мъж, скъпа, който ще ти окаже просто услуга… това е всичко, ако, разбира се, не си си променила решението. Освен това сега, след като отново се върнахме в това, което може да се нарече нещо като цивилизация, съществуват и други мъже, за които можеш да помислиш.

— Не… Колт все още…

— Не казвай нищо повече. — Ванеса решително рече: — Ако той е този, който искаш, ще го получиш. Но няма да е тази вечер, така че по-добре си лягай.

— Те не продължават да го търсят, така ли?

— Няма смисъл, вече е твърде късно. Казах на слугите да си лягат. Почини си добре и се наспи. Ако твоят мелез е толкова страстен, както подозирам, утре вечер едва ли ще спиш.

— Ако се поддаде на съблазняването.

— Няма начин, като се имат предвид оръжията, с които разполагаш — убедено заключи Ванеса. Усмихна се, излезе и затвори вратата.