Джоана Линдзи
Див и влюбен (14)

Глава 14

— Ferme la!^[1]

— Hein? Espece de salaud, je vais te casser la gueule!^[2]

— Mon cul!^[3]

— Мили Боже, трябва ли да се събуждаме с подобни ругатни? — раздразнено промърмори Джоселин и се размърда под кожената завивка. — За какво се препират този път?

Ванеса, която бе застанала до входа на палатката и наблюдаваше разправията, сви рамене.

— Мисля, че Бабет отново го е обидила. Знаеш колко чувствителен е Филип, когато става дума за готварските му умения.

— Тя не смята наистина да му разбие лицето, както току-що го заплаши, нали?

— Държи един от тиганите му, но той също е стиснал друг. В момента се гледат свирепо.

— Извикай я, Вана. Колко пъти съм я предупреждавала да не се разправя с Филип? Какво си мисли това момиче? Откъде ще му намеря заместник, ако реши да напусне заради нея? Тя е тази, която трябва да уволня. Неприятностите, които постоянно създава…

— С нея никога не е скучно, длъжна си да го признаеш, а прави мъжете щастливи, бих добавила. Защо си толкова раздразнителна тази сутрин?

— Просто я извикай — рече Джоселин, без да отговоря на въпроса й. Защо лампите са все още запалени? Кое време е, по дяволите?

Ванеса се изкиска.

— Предполагам, че е около шест часът сутринта. Твоят сладък господин Тъндър събуди лагера преди около половин час. Каза, че трябва да тръгнем с изгрева, за да не „прахосваме дневната светлина“.

— С изгрева! Той да не е луд? — извика Джоселин.

— Предполагам, че той просто иска час по-скоро да приключи със задълженията си. С това темпо, докато се усетим, и ще сме стигнали в Уайоминг.

— Ще поговоря с него.

— Успех.

— Какво толкова забавно намираш във всичко това, Вана?

— Аз те предупредих, мила моя, нали? Този мъж смята да направи всичко, което е по силите му, за да те накара да съжаляваш, че си го наела. Водач, как ли не! По-скоро е роден за търговец на роби.

След тези думи Ванеса излезе, за да се увери, че французите няма да се хванат за гушата. Върна се след минута, следвана от Джейн, която носеше кана с топла вода и чиста кърпа. Бабет не се виждаше никъде, навярно й бяха казали, че е предизвикала гнева на господарката, и затова Джейн приготви дрехите на херцогинята.

Джоселин остана в леглото, опитвайки се да прогони раздразнението си, което нямаше нищо общо с неотдавнашния разговор. Устните й бяха подути и я боляха. Как щеше да скрие нещо подобно? И ако Колт ги види, щеше да знае, че наистина я е наранил. Никога нямаше да разбере защо въпреки всичко не го уволни. И какво щеше да му каже, ако той й поискаше обяснение? Че грубото му отношение й е доставило удоволствие? Или може би истината — че толкова много желае той да бъде първият й любовник, та е готова да пренебрегне грубостта му?

— Е? Сигурна съм, че ще започне да удря по… ъ-ъ… платнището на палатката, ако не си готова в уречения час. Или тъкмо това целиш? Да изляза ли и да те оставя сама?

Ванеса със сигурност не й помагаше тази сутрин с язвителния си хумор. Обичаше да натяква, когато се докажеше, че е права за нещо, а Джоселин имаше всички основания да вярва, че това безбожно ранно събуждане е поредното доказателство за отмъщението на Колт. Явно не можеше да й прости, че го е принудила да работи за нея.

— Толкова по-зле за него, ако дойде да „тропа“ по платнището на палатката — измърмори Джоселин. — Ще тръгна, когато съм готова.

— Какво означава това? Да не би да си решила да му се опълчиш? Нима ще се вслушаш в съветите ми?

— Вана!

— Добре — примирително рече графинята и се отпусна върху кожите. — Вече казах мнението си. Но защо тази сутрин си толкова раздразнителна?

— Не спах добре — въздъхна приятелката й.

— Искаш ли да си поговорим за това?

— Не съвсем — отвърна Джоселин и се обърна.

Ванеса ахна, когато видя лицето й.

— Мили Боже, значи вече се е случило! Кога? Защо не ми каза? И още си цяла, да благодарим на Бога. Е, сега поне ще можем да се лишим от услугите на онзи грубиян.

— Нищо не се е случило.

— Глупости — изсумтя Ванеса. — Винаги познавам, когато женските устни са подути от целувки.

— Това е всичко, което той направи. Предизвикваше ме, за да го уволня.

— И уволни ли го? Не, разбира се. Нали още е тук. Но… добре, поне направи ли някакъв напредък?

— Напредък? — Джоселин изпита желание да се засмее. — Вана, той не ме целуна, защото го искаше. Той просто се опитваше…

— Да, чух. Да те накара да го уволниш. Но това ли… очакваше?

— Да очаквам? Да. Дали ми хареса? Не. Той беше изключително груб и аз се надявам, че и неговите устни тази сутрин са не по-малко подути от моите!

При този разгорещен отговор приятелката й изумено примигна.

— Е, предполагам, че можем спокойно да заключим, че няма никакъв прогрес. Освен ако не мислиш, че той е изгубил самообладание и затова е бил толкова груб.

Самообладание? Гласът му наистина не бе толкова твърд, когато я попита дали е готова да го уволни. И като се замислеше, дишането му бе доста учестено. А пръстите му стегнаха косите й, след като спря да я целува. Дали бе възможно да е изпитал страст? Господи, наистина й се искаше да е било така, но тя бе твърде неопитна, за да е сигурна.

— Не знам, Вана, но това наистина няма значение. Аз отново осуетих плана му и той си е легнал, проклинайки ме, а не изгаряйки от желание. Като се замисля — добави и отметна кожените завивки, — най-разумно ще е поне няколко дни да не се доближавам до него. Снощи не биваше да отивам там. Трябваше да изчакам известно време да му мине ядът. Вече няма да допускам подобна грешка.