Джоана Линдзи
Див и влюбен (11)

Глава 11

Били трябваше да знае, че няма да е толкова лесно да убеди Колт. Той не смяташе да придружава херцогинята и целия й антураж на север. Както сам се изрази, докато двамата я чакаха пред хотела, тя пътуваше вече три години и все още бе невредима. Разполагаше с всичко, за да се чувства в безопасност — съпровождаше я една малка армия, а за да не се изгуби можеше да следва пътя на пощенските коли и дилижансите. Ако се нуждаеха от водач, за няколко часа можеха да си намерят някого и да отпътуват от града още днес. Това, от което не се нуждаеха и нямаха да получат, бе Колт и той бе дошъл пред хотела само за да го заяви на дамата.

Как възнамеряваше да го постигне, Били нямаше представа. Колт бе казал каквото имаше да казва и повече не отрони нито дума. Но докато седяха на конете си и наблюдаваха как от хотела изнасят големи сандъци с багаж и ги товарят във фургоните, Били си помисли, че брат му никак няма да е доволен от цялата работа. А Колт можеше да бъде много неприятен, когато бе недоволен от нещо. Освен това той не се държеше по обичайния си начин. Докато чакаха, челюстта му непрекъснато се движеше, сякаш не спираше да стиска зъби, наместваше шапката си и се напрягаше всеки път, когато вратата на хотела се отваряше. Ако Били не го познаваше по-добре, щеше да помисли, че Колт е нервен. Обаче, доколкото Били знаеше, нищо не бе в състояние да уплаши Колт. Той просто не реагираше като останалите хора.

Но не можеше да има съмнение в нервността на тези, които бяха все още в хотела. Джоселин почти трепереше, когато стигна предната врата. Бяха й казали, че отвън я чака Колт Тъндър заедно с брат си. Тя се изненада, че той се яви на уговорената среща, но то не означаваше, че тя ще получи това, което искаше. Тъкмо обратното. Той имаше пълното право да й се сърди заради начина, по който бе подвела брат му. Нямаше да я остави да се измъкне току-така и по всяка вероятност бе дошъл, за да й каже съвсем ясно какво мисли за нейната постъпка.

— Спри за миг и поеми дълбоко въздух, преди да ти прилошее — рече Ванеса и сложи ръка на рамото й, за да я накара да спре. Даде знак на пазачите да спрат и да се отдръпнат. — Стореното си е сторено. Всичко, което можеш да направиш сега, е да се извиниш.

— Мога да му се помоля.

— Ние не се нуждаем отчаяно от помощта му, а и ти не се нуждаеш отчаяно от тялото му, поне не още. Ти просто изпита много силно привличане, но който е далеч от очите, е далеч от мислите. Ще го забравиш много по-скоро, отколкото си мислиш.

— И завинаги ще си остана девствена — въздъхна Джоселин.

Ванеса не успя да сдържи усмивката си.

— Това няма да се случи, скъпа моя, и ти много добре го знаеш. Забравяш, че трябва само да поискаш, и веднага можеш да си вземеш любовник. Досега не си търсила особено усърдно, но след като вече сериозно си се заела с тази работа, ще се изненадаш колко много мъже ще ти се сторят привлекателни. Такива, които досега дори изобщо не си забелязвала.

— Но аз вече направих избора си.

— Изборът ти не е взаимен, мила моя, или си пропуснала да забележиш тази малка подробност? — сухо попита Ванеса, но след миг съжали за думите си, защото приятелката й трепна силно, сякаш я бе ударила. — Не, не исках да те обидя. Не става въпрос за теб. Знаеш ли, сигурно си има много основателни причини, поради които тези американски индианци се смятат за жестоки диваци. Съмнявам се, че би ти се понравил начинът му на любене, така че по-добре се радвай, че не се получи.

— Той не е дивак, Вана.

— Съмнявам се, че ще запазиш това мнение след срещата си с него. Хайде да вървим и да приключваме по-бързо с тази история.

Двете жени продължиха напред, а четиримата пазачи, на които Ванеса бе дала знак да изчакат по-назад, ги последваха. Другите двама, които стояха във фоайето на хотела, също побързаха да се присъединят към дамите. Останалите шестима вече бяха излезе навън. Те предвидливо провериха околността и дори сградите от другите страни на улицата. Ако имаше само един човек, който да им се стори подозрителен, нямаше да позволят на Джоселин да напусне хотела. Заради подобни мерки бяха изгубени доста часове и навярно предстоеше още повече да се изгубят. Ако Лонгноуз бе наел някой отличен стрелец, тези предпазни мерки щяха да бъдат безпредметни. Обаче за щастие нито един от наемниците му не умееше да стреля точно, поне не от разстояние.

Сър Паркър вече бе до вратата и я отвори с усмивка. Той обожаваше Джоселин. За него тя бе любима, но непостижима мечта и той никога не би се осмелил да й признае чувствата си. Разбира се, всички знаеха това, включително и самата Джоселин. Ала тя бе само прекрасен блян, докато земните създания, като Бабет например, бяха реалност и Паркър и половината от пазачите редовно се възползваха от тази реалност.

„Наистина е доста жалко, че той смята Джоселин за недостижима мечта“ — помисли си Ванеса. Той бе на тридесет години, притежаваше значителна собственост в Кент и с черната си коса и тъмнозелените очи бе най-хубавият от пазачите. Бедата бе, че сър Паркър никога нямаше да се задоволи да бъде само любовник. Всъщност той още не бе готов да се установи където и да било — това бе причината да хареса работата, която херцогът му бе предложил. Обаче ако само за миг си помислеше, че Джоселин може да му стане любовница, начаса щеше да й предложи брак.

Не, Джоселин никога не би си позволила да избере някой от охраната си за свой първи любовник, за да не опетни паметта на херцога. Но лошите предчувствия на Ванеса относно нейния господин Тъндър днес бяха нараснали още повече и тя бе убедена, че този полуиндианец също не е подходящ за приятелката й.

За своето първо сексуално преживяване една девственица се нуждаеше от нежност и чувствителност, а Ванеса дълбоко се съмняваше, че господин Тъндър притежава някое от тези качества. Те бяха предположили, имайки предвид външния му вид и говора му, който бе много по-лесен за разбиране от този на повечето западняци, че въпреки произхода си е бил отгледан и възпитан в цивилизована среда. Изненадаха се, като разбраха, че социалното положение на брат му е съвсем различно. Когато човек е отгледан от диваци, не се ли превръща и той в такъв? Навярно Колт Тъндър притежаваше само повърхностно лустро, което прикриваше дивашката му и груба природа. Да, за Джоселин бе истинско щастие, че той не бе проявил интерес към нея.

Но Ванеса бе принудена още веднъж да промени мнението си, когато излезе от хотела и видя мъжа, който ги чакаше, възседнал коня си. Повърхностно лустро? Нямаше дори и това. Нямаше нищо цивилизовано в погледа, който отправи към Джоселин. Той казваше съвършено ясно, че тя щеше да се намира в сериозна беда, ако двамата останат сами. Осъзнаваше ли го приятелката й или продължаваше да бъде заслепена от мургавата красота на този мъж? А последното не можеше да му се отрече. Досега Ванеса не го бе разгледала добре, но вече никак не й бе трудно да разбере силния интерес на Джоселин.

Джоселин разбра съвсем правилно значението на погледа, с който Колт я удостои, но тя го очакваше. Мъжът бе вбесен и нямаше намерение да го крие. И въпреки това не й се разкрещя. Разбира се, този път не беше сама. Беше заобиколена от охраната си. Но тя бе сигурна, че това не би го спряло да се разкрещи.

Мълчанието се проточи и той продължаваше да се взира настойчиво в нея, което я изнервяше. Трябваше да му се извини. Навярно точно това очакваше той от нея. Но думите някак си не можеха да излязат от устата й и тогава той заговори:

— Петдесет хиляди долара, херцогиньо. Или приемаш, или не.

Беше истинско щастие, че Джоселин не можеше да види лицата на мъжете зад гърба си, защото в противен случай щеше да си помисли, че кръвопролитието е неизбежно. Чу ахването на Ванеса и с крайчеца на окото си зърна как графинята улови ръката на сър Паркър, за да му попречи да отвърне по подобаващ начин на обидата. Джоселин осъзна, че й е било нанесено оскърбление не само заради думите му, които съвсем явно намекваха, че е нужно цяло състояние, за да се съгласи той да работи за нея. Още по-обиден бе тонът, с който бяха изречени.

О, той бе доста умен, този Колт Тъндър. Явно очакваше тя да се разгневи. Тъкмо на това разчиташе. Освен това бе сигурен, че тя ще откаже; назова тази безумно висока цена само за да я принуди да му откаже. Херцогинята сподави усмивката си. За тази цена можеше да наеме сто водачи и двамата го знаеха, ала той нямаше ни най-малка представа за истинската причина да иска да го наеме. Този индианец навярно щеше да бъде най-скъпият любовник, който някога е бил купуван, но и без това нямаше кой знае за какво друго да харчи огромното си богатство.

— Съгласна съм, господин Тъндър — заяви Джоселин. — От този момент нататък вие работите за мен. — Побърза да се извърне, за да не избухне в смях, щом видя смайването, което се изписа върху красивото лице на Колт.