Джоана Линдзи
Див и влюбен (35)

Глава 35

Това беше абсолютно немислимо. Беше толкова непристойно, че дори не се нуждаеше от обмисляне. Освен това Колт съвсем явно бе намекнал, че нямаше намерение да си държи ръцете далече от нея, ако тръгне с него.

Това бе нещо, което Джоселин не спомена, когато каза на графинята, че ще тръгне с Колт. Прекара следващите два часа в спор с нея. В края на краищата тя сама взе решението. Накрая Ванеса дори призна, че в този план може и да има нещо положително. Ако Джоселин успее да тръгне незабелязана от никого, Лонгноуз нямаше да напусне това място, смятайки, че тя още е тук.

По-късно през седмицата хората й щяха да се разделят на две. Половината щяха да се качат на влака, за да я посрещнат в Шайен, а другата половина щяха да отпътуват с железницата от Санта Фе, какъвто бе първоначалният план. И след като Джоселин нямаше да бъде сред нито една от двете групи, Лонгноуз вероятно нямаше да знае коя да последва и щеше да предположи, че са я скрили. Може би дори щеше да раздели хората си и по този начин властите по-лесно щяха да заловят престъпниците.

Джоселин не разбра как Колт е приел решението й да тръгне с него, защото изпрати един от слугите да му го съобщи. Имаше голяма вероятност предложението му да не е било сериозно и той отново да изпадне в ярост, че тя го е измамила. Херцогинята наистина не разбираше защо прави подобно нещо за нея, след като знаеше колко ненавижда компанията й. Но ако е било сериозно, в такъв случай единственото обяснение беше, че работата, която бе приел насила, толкова му е омръзнала, че бе готов на всичко само и само час по-скоро да я свърши и да се отърве от присъствието на Джоселин. Необременени от тежките карети и фургоните, двамата щяха да стигнат два пъти по-бързо до Уайоминг.

Тя бе напълно готова, когато той дойде да я вземе в полунощ. Беше облечена в един от най-строгите си костюми за езда, с обточена с кожи пелерина. Беше взела пушката си и малка пътна чанта. Колт свали високата й шапка с тясна периферия и я замени с една от своите с широка периферия, която за нейно учудване й стана. Джоселин не възрази. Трябваше да свикне да изпълнява заповедите му, ако не искаше да рискува да й се случи Бог знае какво. Тази мисъл никак не й харесваше, но предполагаше, че ще се наложи да свикне и с нея.

Обаче забеляза, че макар да не си размениха никакви думи, Колт не изглеждаше сърдит. Но пък и не биваше да забравя колко трудно бе да се отгатнат чувствата на този мъж. Както и да е, той изглеждаше по-скоро спокоен. Дори дръпна шеговито периферията на новата й шапка ниско над очите — игрив жест, който би направил един приятел, но не и вечно намусеният и необщителен водач.

Двамата не губиха време и бързо потеглиха. Той я изведе от хотела през задната врата, но не се запътиха към конюшните. Изминаха няколко улици и се озоваха в една алея, където брат му ги чакаше с конете.

— Видя ли някого? — попита го Колт.

— Не.

Били отстъпи назад, когато Колт настани Джоселин върху седлото на сър Джордж и привърза пътната й чанта. Нужни й бяха няколко минути, за да успокои коня си, на който явно не се нравеше близостта на другия жребец.

— Не забравяй какво ти казах, хлапе — обърна се Колт към брат си. — Придържай се към равнината, оставяйки планините от лявата си страна, и без проблем ще отведеш останалите в Шайен. Вярвам, че ще съумееш да се добереш до Роки Вали. Ако се наложи отново да те търся, ще съжаляваш, че си се родил!

— Ще бъда там — измърмори засегнато Били. — Обаче не искам да се връщам в училище.

— Можеш да изложиш възраженията на майка си, когато се върнеш в Чикаго, което всъщност трябваше да направиш, а не да бягаш от къщи.

При тези думи Били се ухили.

— Тя смяташе, че не говоря сериозно, когато й заявих, че не искам да ставам адвокат, а предпочитам да работя в ранчо. Сега вече знае, че не съм се шегувал.

— Съгласен съм, че доказа своята гледна точка. Обаче е доста спорно дали това е най-доброто за теб.

След тези думи Колт притисна момчето в силната си прегръдка, с което изненада не само него, но и Джоселин. До този момент тя можеше да се закълне, че Колт Тъндър не изпитва никаква привързаност към брат си. Очевидно доста добре бе съумял да прикрие чувствата си.

Били се запъти обратно към хотела, а Колт се метна на своя кон. Джоселин внезапно се сети какво липсва.

— А къде са товарните коне с провизиите?

— Ти пътуваш с индианец, херцогиньо. — За пръв път не го изрече с пренебрежение. — Ако не мога да оцелея сред откритите пространства, значи не ме бива за нищо.

В този миг и двамата си помислиха за Филип Мариво — Колт с радост, че повече няма да му се налага да яде от гозбите му, задушени във френско вино, а Джоселин със съжаление.

— Аз и без това съм прекалено слаба — оплака се тя. — Сигурно докато стигнем до Уайоминг нищо няма да остане от мен.

Той дори има нахалството да се засмее. Ала след като помисли малко, идеята да разчита изцяло на него й се стори доста привлекателна. Щеше да има закрила, храна и всичко друго, от което се нуждаеше. Да, наистина й харесваше.