Джоана Линдзи
Див и влюбен (19)

Глава 19

Ванеса уморено въздъхна, докато наблюдаваше през прозореца на каретата как Джоселин тренира сър Джордж, вдигайки облак прах. След срещата с апачите херцогинята вече не се отдалечаваше с жребеца. Ванеса бе благодарна, че узна за нея по разказите на останалите, а не бе станала свидетелка. Джоселин представляваше прекрасна гледка на фона на ясното синьо небе въпреки скучния пейзаж наоколо.

Този еднообразен пейзаж започваше да действа потискащо на всички, ала, изглежда, херцогинята нямаше нищо против него. Бледолилавите очертания на планините ги заобикаляха отвсякъде, но бяха доста далеч от тях. Наоколо се простираха безкрайни километри равна, изсъхнала и напукана земя, тук-там под палещите лъчи на слънцето се виждаха кактуси и изгоряла трева.

Нима в тази част на света никога не валеше дъжд? След като напуснаха Тумбстоун — името му наистина бе много подходящо, не бе паднала и капка дъжд. Минаха само покрай едно малко поточе, Сан Симон, което по това време на годината бе почти пресъхнало и толкова тинесто, че не можеше да става и дума за къпане. Щяха да се окажат в доста трудно положение, ако не си носеха бъчви с вода.

Обаче Ванеса не се оплакваше. В интерес на истината тя не би пропуснала за нищо на света да види тази част от страната, защото колкото и еднообразен, прашен и скучен да бе пейзажът през деня, залезите и изгревите представляваха неповторимо великолепие от багри и цветове. Понякога небето изглеждаше обзето от пламъци — червеното и жълтото се преплитаха в дива вакханалия. После изгряваше луната, толкова огромна и близка, та на човек му се струваше, че може да я докосне. С това огромно сребристо кълбо, което бе увиснало над хоризонта, нощите не бяха непрогледни и огньовете бяха нужни само за да сготвят и да се стоплят.

Джоселин никога не пропускаше да се наслади на прекрасната гледка в края на деня, но в същото време тайничко се оглеждаше с надежда да зърне Колт Тъндър. Ала напразно. Той продължаваше да страни от всички, с изключение на брат си, на когото всяка сутрин даваше точни инструкции относно пътуването.

Ванеса се ядосваше всеки път щом видеше разочарованието, изписано върху лицето на приятелката си, когато минаваше още един ден без да види Колт. Но това, което наистина я разтревожи, бе чувството, с което Джоселин описваше срещата им с апачите. В гласа на младата жена се долавяше искрена загриженост, докато разказваше с вълнение колко близо е бил Колт до смъртта. Момичето бе преживяло сблъскването с неочаквания проблем, който Колт бе разрешил, сетне бе изпитало ужас от начина, по който се бе справил с него, както и облекчението и радостта, че е останал жив и невредим. Накрая благодарността и съчувствието бяха заменени с раздразнение и гняв към водача им, но за съжаление тези последни чувства не траяха дълго.

Именно тревогата и загрижеността на приятелката й за този американски полудивак бяха обезпокоили Ванеса. Тези чувства много лесно можеха да преминат в любов и макар че Джоселин още не го осъзнаваше, тя отдавна го бе разбрала. Ала това още не се бе случило, поне графинята се молеше горещо да не е. А след като Джоселин все още бе решена да има този млад мъж, единственият начин да бъде сигурна, че любовта няма да има нищо общо с цялата тази работа, бе херцогинята да се раздели колкото се може по-скоро с девствеността си и Колт Тъндър завинаги да изчезне от живота им.

Ала тук съществуваше доста голямо затруднение, защото Тъндър почти не се мяркаше наоколо. Той беше единственият водач, който имаха, и докато не стигнат някое по-цивилизовано място, където можеха да го заменят с друг, трябваше да го изтърпят и да се примирят с непоносимия му характер.

Освен това грубият и неравен терен, който прекосяваха с доста голяма скорост, причини повреди на каретите и фургоните, а конете се нуждаеха от ново подковаване. Имаше достатъчно работа, която да ги задържи поне няколко дни по пътя. Техният водач този път нямаше как да ги застави да заобиколят следващия град.

— Само едно нещо мога да кажа в негова полза — отбеляза Ванеса, когато на следващата сутрин влязоха в Силвър Сити. — Това поне не е град, който има само една улица с хотел с четири стаи. Трябва да кажа, че това място е доста прилично, макар че той ни доведе тук доста неохотно.

Джоселин не се извърна от прозореца, до който се бе изправила и откъдето разглеждаше с интерес този нов град на Запада.

— Знаеш, че той има сериозни основания, за да избягва градовете, Вана.

— Предполагам — съгласи се графинята, но се чувстваше разочарована от факта, че преди няколко дни бяха влезли в Ню Мексико, а изобщо не подозираха за това. — Не би било зле, ако поне ни информира за местата, през които минаваме. Как мислиш, дали когато стигнем в Уайоминг, ще благоволи да ни го каже?

Джоселин се извърна и се усмихна. Приятелката й отдавна не бе говорила с този подчертано сух тон.

— Като водач той се справя много добре, не си ли съгласна? Стигнахме толкова далеч без никакво произшествие. И трябва ли да добавям, че той не беше нает, за да ни развежда из страната?

— Като говорим защо беше нает, мисля, че трябва да се възползваш от престоя ни в този град и да приключиш по-бързо с тази работа. Не е зле да се настаниш в самостоятелна стая, след което можеш да използваш най-различен предлог, за да останеш насаме с него. В крайна сметка едно нещо води към друго и…

— Ти пропускаш една малка подробност — прекъсна я Джоселин. — Той не ме харесва.

— Не бих била толкова сигурна, скъпа моя.

— А пък аз съм. Той направи всичко възможно, за да ми го докаже. Дори не ме намира за привлекателна.

Ванеса едва се сдържа да не изсумти.

— Глупости! Минавало ли ти е през ума, мила моя, че той може да е силно изкушен от теб, но да не смее да покаже чувствата си пред някоя толкова важна особа?

— Той не е англичанин, нито дори европеец, който би забелязал класовите различия, Вана. Нима брат му не е обяснил съвсем точно на сър Дъдли какво огромно значение придават американците на равенството между хората?

— Така е, но ние говорим за малко по-различен американец. Нима забрави как той не пожела да разговаря с теб на улицата, за да не навреди на репутацията ти? И „важна особа“ не е точната дума. Имах предвид жена с твоя… цвят.

— Защото аз съм това, което той нарича „бяла жена“? — ахна смаяно Джоселин. — Мили Боже, нима наистина мислиш, че е заради това?

— Не бих се изненадала. Това най-малкото може да обясни всичките му усилия, за да те изплаши толкова силно, че да стоиш по-далеч от него.

— Но… как… ще се справя с това?

— Добър въпрос. Той вече знае, че смесената му кръв не означава нищо за теб. В такъв случай или той самият страда от предразсъдъци и смята, че белите жени не са достойни за индианците, в което аз силно се съмнявам, или просто не е разбрал правилно твоите намеци, защото просто не може да повярва, че жена като теб ще пожелае мъж като него.

— Нито една от тези възможности не ми харесва, Вана — хладно отбеляза Джоселин, опитвайки се да защити Колт.

— Да, но втората е много по-вероятна.

— Не мога да повярвам, че той може да има толкова ниско мнение за себе си.

— Мила моя, ти не знаеш какъв е бил животът му, нито пък кои са обстоятелствата, направили го такъв какъвто е сега. Затова нека да предположим поне за миг, че съм права. Ако той все още не подозира, че ти го желаеш, ще трябва да направиш така, че да го разбере.

— Просто ще му кажа.

— Не… ти… няма да направиш подобно нещо! — ужасено възкликна Ванеса. — Ами ако греша? Няма да позволя да преживееш най-отвратителното унижение в живота си. От друга страна… няма да навреди, ако се държиш малко по-дръзко и се опиташ да го съблазниш.

— Малко по-дръзко?

Ванеса се усмихна заговорнически.

— Може би не е зле да облечеш едно от онези френски неглижета, когато го приемаш сама в стаята си? Това може да ускори нещата.

— И да го накарам да ме изнасили най-грубиянски! — възмути се Джоселин.

— Е, ако смяташ да се държиш като…

— Не се цупи, Вана — усмихна се херцогинята. — Идеята ти е добра. Просто не съм сигурна дали ще доведе до очакваните резултати. Колт ме предупреди никога повече да не оставам насаме с него, а той наистина става нетърпим, когато не се съобразявам с предупрежденията му.

— Но това само потвърждава думите ми, любов моя. Защо иначе ще те предупреждава, ако не е заради самия себе си? Явно изкушението е твърде голямо, за да може да му устои. Струва ми се, че този мъж те иска толкова силно, колкото и ти него, ако не и повече. Постарай се да сломиш самозащитата му и ще го имаш.

При тези окуражаващи думи стомахът на Джоселин се сви от обзелото я вълнение.

— Господи, Вана, надявам се да си права.

„Аз също скъпа моя“ — помисли си тя.