Джудит Макнот
Някой бди над теб (77)

Седемдесет и седма глава

Майкъл се запъти към бара, за да отвори бутилка шампанско, докато Лий се обличаше. Оставаха два часа до церемонията, а и „Плаза“ беше едва на няколко пресечки от дома им. Преди малко обаче се беше обадил Джейсън и беше помолил да го вземат с лимузината. Театърът се намираше в центъра и драматургът можеше да вземе такси или да наеме кола, ала Лий се бе съгласила да го вземат.

Майкъл тъкмо отваряше бутилката, когато чу как Джо говори по телефона от кухнята. След минута бодигардът се появи и съобщи:

— Лейтенант Маккорд и детектив Литълтън са долу и искат да се качат. Да ги поканя ли?

— Добре — съгласи се Валенте, въпреки че беше объркан. Двамата детективи бяха поканени на сватбата и той не разбираше защо са дошли в дома му преди церемонията.

Както Лий беше предложила в болницата, те им бяха изпратили два билета за първия ред в театъра на Бродуей. Двамата детективи с радост бяха посетили представлението. След това Майкъл и Лий ги бяха завели на вечеря в „Есекс Хаус“. По време на вечерята между Лий и Саманта се бе зародило приятелство. Двете бяха връстнички и бяха влюбени в мъже, които ги обичаха лудо. Минути, след като се бяха настанили, Майкъл установи, че Маккорд е луд по Саманта Литълтън, и когато се бе пошегувал с детектива, той не бе отрекъл чувствата си.

Това като че ли бе единственото нещо, по което двамата си приличаха, и това определено беше нещо хубаво, тъй като Валенте имаше непреодолимото усещане, че Лий и Сам искаха да се сприятели с Маккорд. Той обаче не можеше да си представи защо двете интелигентни жени са решили, че между него и ченгето има нещо общо. Въпреки това се държеше добре с предишния си враг, понеже искаше да угоди на Лий. Бъдещата му съпруга сякаш несъзнателно се опитваше да го сприятели със Саманта Литълтън и Мичъл Маккорд, за да се поотдалечи от старите си приятелства, които болезнено й напомняха за Логан.

Маккорд оглавяваше разследването в кметството за обвиненията, повдигани срещу Валенте, и заради това се налагаше двамата често да се срещат и да обсъждат някои факти. През последните седмици се виждаше с детектива поне по няколко пъти в седмицата. За свое изумление той започваше да харесва бившия си враг и усещаше, че Маккорд изпитва същото към него.

Докато разсъждаваше над това, О’Хара покани Сам и Мак в дома му. Майкъл им наля шампанско и ги посрещна.

Сам се усмихна и го прегърна.

— Изглеждаш много добре — каза тя. — Не знам как го правите, но и двамата с Мак успявате да изглеждате чудесно в смокинг, вместо да приличате на двойка пингвини.

— Благодаря ти — засмя се Майкъл. — Ако ми позволиш, и аз искам да отбележа, че в тази вечерна рокля изглеждаш женствена и много красива, въпреки че не се съмнявам, че в чантичката ти има значка и полуавтоматичен пистолет.

— Прав си. Къде е Лий?

— Приготвя се.

— Ще отида да видя дали не се нуждае от помощ — рече Сам и той й подаде чаша с шампанско за Лий.

После връчи последната чаша на Мак и го погледна въпросително.

— Имам задачата да ти връча сватбения подарък от кмета — обясни детективът.

— Какъв подарък?

— Ако погледнеш през прозореца, ще го видиш. На улицата е.

Майкъл отиде до огромния прозорец и погледна надолу. На улицата пред входа на сградата беше паркирана лимузината му, заобиколена от група униформени полицаи на мотоциклети.

— О, страхотно — сухо рече. — Ченгета. Моята голяма мечта!

— Ескорт. Със специалните поздравления на негова светлост — кмета.

— Наистина ли? На мен ми се стори, че са дошли да стрелят по мен. Тъкмо щях да те помоля да ми заемеш пистолета си.

Двамата се върнаха при бара. Гранитният плот бе висок и Майкъл се облегна, обърнал поглед към спалнята, откъдето щеше да се появи булката.

— Трябва да тръгнем по-рано — обясни той на Мак. — Налага се да вземем Соломон и Ерик Инграм от театъра и да ги закараме до хотела.

Мак заобиколи бара и се настани срещу Майкъл.

— Защо? — попита и отпи от шампанското.

— Нямам представа защо Лий се съгласи да отидем чак там. Искате ли да пътувате с нас?

— Не. Соломон не се търпи напоследък, понеже го разследват данъчните. Мисли, че ние сме виновни, защото го разпитвахме за двестате хиляди на Манинг. Написал е даже писмо до губернатора, с което изразява протеста си.

Майкъл иронично отбеляза:

— Това ще му се отрази добре.

— Със Сам ще се женим — внезапно съобщи Мак.

Събеседникът му го погледна и повдигна вежда.

— Какво й даде да пие, та се съгласи?

— Нещо не така силно като онова, което ти даде на Лий.

— Имам замък във Франция. Ако наистина си успял да накараш тази красавица да се омъжи за теб, а не да те застреля, можете да отидете там на меден месец.

— Сам е страхотен стрелец — с гордост изрече Мак и отново отпи от шампанското си.

— В такъв случай не я вкарвай в спалнята, когато е ядосана — засмя се Майкъл.

— Тя много ще се зарадва да прекара медения си месец в замък във Франция. Аз също.

Валенте кимна:

— Кажи ми кога искате да отидете там и ще наредя да се приготвят.

В същия миг от спалнята се появиха Сам и Лий и изненадани се спряха пред необичайната гледка. Двамата доскорошни противници седяха край бара, отпиваха от шампанското и си говореха.

— Толкова си приличат! — прошепна Сам на Лий. — Отдавна го забелязах.

— И аз — отвърна тя през смях. — Обаче те не вярват.

Сам помълча за миг, после каза:

— Приличат ми на два лъва.

Лий кимна и погледна Майкъл.

— Щяха да са смъртни врагове, ако нещата не се бяха наредили.

Мъжете чуха гласовете им и се загледаха към тях. Дъхът на Майкъл секна, когато зърна бъдещата си съпруга, която грациозно се приближаваше към него в тясната си кремава рокля без презрамки, украсена с френска дантела. Беше си сложила диамантеното колие, което й бе подарил. Дълбоко във финото си тяло носеше неговото дете.

Лий стигна до Майкъл и му подаде кадифената си пелерина. Той нежно я обви около голите й рамене и плъзна ръка по корема й.

— Благодаря ти — прошепна в ухото й.

Тя покри ръката му със своята и се усмихна щастливо.

— Аз също ти благодаря.