Джудит Макнот
Някой бди над теб (67)

Шестдесет и седма глава

След като Лий публично оповести връзката си с Майкъл, репортерите, които обикаляха дома й с надеждата да откраднат някоя пикантна история, бяха станали значително по-малко. Тя им беше дала сензационната новина даром и засега се задоволяваха с нея.

Когато в пет часа следобед Джо паркира лимузината пред сградата, само двама журналисти се гушеха в палтата си пред входа. Въпреки всичко той придружи Лий до фоайето.

— Ей, Лий! — извика Къртни и нахлу в помещението като хала.

Тя се извърна да поздрави момичето.

Джо каза:

— Хилда иска да купя някои неща. Ще се кача горе да взема списъка, за да изпълня поръчката й. Искам да се върна навреме, за да те заведа в театъра в шест и половина. Господин Валенте с нас ли ще пътува?

— Не, ще дойде направо там. Трябва в седем да съм в театъра и няма смисъл той да стои там, преди представлението да е започнало. Джейсън ще му досажда. Днес е много странен. А, Джо… — извика Лий, — и за теб съм взела билет за довечера.

Той се ухили щастливо, козирува и едва тогава тя се обърна да поговори с Къртни. Момичето носеше огромно палто, купено сякаш от някой клошар, и дълъг червен вълнен шал, който се спускаше почти до коленете й.

— Смятам да интервюирам Майкъл Валенте — развълнувано изрече Къртни. — Ще можеш ли да го убедиш да поговори с мен за някои наистина важни неща? Вече знам доста за него от разговора, който проведохме, докато играехме джин. Обаче искам да пиша за него, за това какъв човек е, а не така, както го представят всички останали…

Джо превъртя ключа в бравата, влезе в апартамента и се отправи към кухнята.

— Хилда! — извика той, изненадан, че апартаментът е тъмен. — Хилда! — отново извика, докато вървеше към стаята на немкинята. Вратата беше затворена. Джо почука. — Ако искаш да изпълня поръчките ти, по-добре веднага ми дай списъка.

Хилда обаче не отвърна и не отвори вратата и О’Хара се запъти обратно към кухнята. Влезе в уютното помещение, включи осветлението и веднага забеляза Хилда, която лежеше в средата на стаята. От главата на жената течеше кръв и мокреше килима.

— Хилда! О, не, Хилда! — Джо се наведе над отпуснатото тяло, за да провери дали има пулс, после се изправи и се втурна към трапезарията. Вдигна телефона, успя да набере девет-едно…

Внезапна остра болка експлодира в гърдите му. Джо О’Хара се свлече на пода, стискайки с все сили телефонната слушалка, докато целият свят потъваше в страшна тъма.

Лий отключи входната врата, спря да закачи палтото си в гардероба и влезе в дневната. Бе нетърпелива да полегне за Двадесетина минути, преди да се приготви за театъра, затова се отправи към спалнята си.

Леглото вече бе оправено, забеляза тя още от коридора. „Хилда никога не забравя нищо!“ — с усмивка си помисли Лий, сещайки се за навика си да подремва преди представление. Реши да свали дрехите си и да си облече удобна роба, затова мина покрай леглото и погледна към голямото огледало на тоалетката си. Към нея вървеше жена… Жена, която носеше същата червена рокля и същото рубинено колие, с каквито Лий бе на рождения си ден. Всъщност жената не вървеше срещу нея, беше зад нея и във високо вдигнатата си ръка държеше тежка каменна ваза…