Джудит Макнот
Някой бди над теб (61)

Шестдесет и първа глава

Според Майкъл зала „Кинг Коул“ в „Сейнт Реджис“ на Петдесет и пета улица не беше най-подходящото място за разговор със Соломон. Залата беше просторна, светлината бе приглушена, а стените бяха облицовани в тъмно дърво. По цялата й дължина бе разположен бар с високи столове пред него. В момента всички бяха заети с обичайните за Манхатън посетители.

Покрай другата стена бяха разположени малки масички с наредени около тях столове. Не само, че бе тъмно като в рог, но и бе шумно. Майкъл се досети, че това бе вероятната причина и Лий да избере мястото за среща с Джейсън. Тук нямаше лесно да я разпознаят в тъмнината, а и на драматурга щеше да му се наложи доста да повиши тон, докато я „увещава“ да се върне на работа.

До тази зала имаше още една, ала когато Майкъл я поразгледа по-добре, видя, че всъщност това е съвсем малък салон, в който светлината е по-ярка, а клиентите са съвсем малко. Майкъл избра маса, от която щеше да види Лий, ако тя реши да влезе през страничния вход. Поръча си питие и нетърпеливо погледна часовника си.

Соломон закъсня с петнайсет минути и още с пристигането си започна да се извинява.

— Направо не знам как да ти се извиня! — рече той, ръкува се с Майкъл и седна. Никога преди това не се бяха срещали и Майкъл беше очаквал да започнат направо разговора за Лий, защото тя бе единственото нещо, което ги свързваше. Само че той веднага осъзна, че за Соломон има нещо друго, което да ги свързва. — Закъснях заради проклетите ченгета! — раздразнено обясни Джейсън. — Двама детективи цъфнаха в театъра, без да имат уговорена среща, и ме засипаха с въпроси за отношенията ми с Логан Манинг. Не можах да се отърва от тях! Упорити копелета са, нали?

— Точно аз няма да споря по въпроса — подхвърли Майкъл.

— На теб ти се налага да се оправяш с тези хора непрекъснато. Какво ги правиш, когато се появят изневиделица и започнат да те разпитват за бизнеса ти?

— Обикновено ги подкупвам и те си тръгват.

— И действа ли?

— Ако не действа, просто ги застрелвам.

Джейсън едва сега осъзна, че учтиво му намекват, че е нетактичен. Облегна се назад и за миг притвори очи.

— Извинявай — каза, — имаш ли нещо против да започнем отначало?

Майкъл погледна часовника си и отвърна:

— Нека просто продължим.

— Интересува ли те какво ме питаха ченгетата?

— А трябва ли да ме интересува?

— Искаха да знаят как точно Логан е участвал в инвестирането на пиесата.

Майкъл определено се интересуваше от това, въпросително повдигна вежди и нервният писател бързо заразказва:

— Казах им, че Логан ми даде двеста хиляди в брой за пиесата ми. Подписахме договор, аз му дадох разписка и вложих парите в банковата сметка на пиесата. Какво толкова сме направили? Всяка седмица внасям по петстотин-шестстотин хиляди долара от продажбите на билети.

Майкъл отпи от чашата си, не искаше да проличи колко го интересува темата.

— Каква част от приходите от продажбите са пари в брой?

— Огромна.

— Но парите на Манинг са били инвестиция, а не печалба. Защо не си ги депозирал в друга сметка, а си ги внесъл като печалба в сметката за приходите?

Соломон повдигна ръце и отвърна:

— И ченгетата това ме питаха.

— А ти какво им отговори?

— Казах им истината. Не съм счетоводител. Логан ми даде пари в брой и ми предложи да ги депозирам в онази сметка, така и направих. Казах на счетоводителката си, че това са пари от инвестиция, и тя направи съответните постъпки, каквито и да са те. Мразя сметките.

Джейсън се огледа, за да извика сервитьорката и да си поръча питие. Както Майкъл скоро разбра, драматургът беше много придирчив към мартинито си. Необходими му бяха две минути, за да си поръча мартини, а Майкъл нямаше време за губене.

— Манинг каза ли ти откъде са парите? — попита той, когато Соломон най-сетне си поръча.

— Логан каза, че някой му платил в брой и че се чудел какво да прави с парите, защото не е искал да ги внесе в собствената си сметка.

— Каза ли ти защо не е искал?

— И полицаите това ме попитаха.

— А ти какво им отговори?

— Логан каза, че не иска да депозира парите в собствената си сметка, защото ще му се наложи Двадесет пъти да се разкарва до банката. Ти въобще знаеш ли, че ако внасяш или теглиш повече от десет хиляди долара в брой, банката съобщава на данъчните? Искам да кажа — сериозно рече Джейсън, — кой, по дяволите, иска данъчните да му се мотаят в краката?

— Не и аз.

— Те са американското Гестапо.

— Напълно съм съгласен.

— В моя случай обаче — рече Джейсън — нашите пари в брой са напълно легални и чисти, защото идват от продажбите на билети, така че данъчните не ни гледат под лупа. — Той се загледа в сервитьорката, която му донесе питието. После опита мартинито си, за да се увери, че „не е правено в шейкър“ и че „има само една капчица, а не две вермут“. — Добре е — рече й, после отпи и се отпусна назад. Сетне сякаш изведнъж се сети, че Майкъл специално го е помолил да се срещнат тази вечер, преди да пристигне Лий. — А сега какво мога да направя за вас, господин Валенте, или е по-добре да те наричам Майкъл, след като двамата с Лий сте толкова стари приятели?

Майкъл усети абсурдна, но съвсем истинска болка от факта, че Лий не е казала на Соломон, че всъщност не са само стари приятели. От друга страна, осъзна, че отношенията им са нещо лично и че на Лий ще й е много трудно да обяснява на приятелите си как въобще е решила да се свърже с Валенте и да приеме името му. Нито връзката й с него, нито името му можеха да й спечелят симпатиите на обществото. Всъщност бе тъкмо обратното.

— Наричай ме както искаш. Не можеш да направиш нищо за мен, но има нещо, което може би аз мога да направя за теб.

Ако на света съществуваше нещо, което можеше да прикове вниманието на Соломон, то бе да му предложат нещо, което желае, дори и да не знаеше какво точно е.

— Лий ми каза, че искаш тя да се върне на работа.

— Мили боже, разбира се, че искам!

— Обаче тя няма да се върне на сцената, докато й се налага да работи с Джейн Сербинг.

— Лий няма избор! Тя е професионалистка…

— Напротив, има избор и вече го е направила — студено заяви Майкъл. — Тя се опасява, при това основателно, че личната й трагедия ще се превърне в публичен цирк.

Джейсън се заслуша за минута в строгия тон на Валенте, спря да протестира и като че ли маслинките на дъното на чашата му се превърнаха в най-интересното нещо на света.

— Сега ще ти кажа истината — най-сетне рече той и отправи поглед към Майкъл. — Джейн Сербинг е луда. Като казвам това, не се шегувам. Тя е обсебена от идеята да се превърне в Лий. Лий съвсем скоро ще се сдобие с нещо, за което Джейн копнее.

— Какво нещо?

— Безсмъртие.

— Моля?

— Актрисите от рода Баримор и от рода Сербинг, с изключение на Джейн, са били издигани в култ на Бродуей. Всъщност само три актриси могат да се похвалят с такава слава: Етел Баримор, Марияна Сербинг и Делорес Сербинг. Лий Кендал щеше да бъде четвъртата, но ако продължи доброволно да страни от театъра, при това само заради изневерите на съпруга си, ще изгуби славата си. — Джейсън се беше разгорещил и на Майкъл изведнъж му се стори, че слуша речта, която писателят си бе подготвил за Лий. — Актьорите играят! Те играят, когато са болни, когато баща им лежи на смъртно ложе, когато са толкова пияни, че не могат да стоят на краката си, дори когато са изпаднали в кататония. Когато завесата се вдигне, те излизат на сцената и играят! — Майкъл тъкмо щеше да прекъсне лекцията за театралните обичаи, ала следващите думи на събеседника му напълно приковаха вниманието му. — Ти имаш ли представа колко е талантлива Лий? — Джейсън вдигна ръка. — Не се опитвай да ми отговаряш, защото нямаш представа, никой няма представа. В Нюйоркския университет са я наричали „феноменът“, защото не са знаели как да опишат таланта й. Критиците пък я наричат „вълшебница“, защото също не знаят как да обяснят онова, което тя умее. — Скръствайки ръце на масата, Джейсън се приведе напред и напрегнато каза: — На премиерата на „Незряща“, когато Лий се наведе към публиката и каза, че й е известна една тайна, с очите си видях как всичките проклети зрители се наведоха несъзнателно напред, за да чуят тайната й.

Майкъл отмести поглед. Няколко души тъкмо влязоха в помещението и без да искат, прекъснаха разказа на Соломон, който Майкъл можеше да слуша с часове.

— Нека да поговорим за Джейн Сербинг.

Джейсън потрепери и се отпусна назад.

— Джейн се нанесе в гримьорната на Лий. Щом се разчу за връзката й с Логан, Джейн ми каза, че Лий никога няма да се върне на работа, и че иска да се пренесе в нейната гримьорна. Категорично й отказах. За бога, та двете помещения са напълно еднакви! Обаче Джейн иска мястото на Лий. В буквален и преносен смисъл. Смъртта на Логан бе манна небесна за нея. Лий няма да може да се върне на работа и Джейн ще получи нейната роля. Направо не знам какво да правя.

— Уволни я.

— Мили боже, няма нищо, което да искам повече, обаче агентите й са изготвили такъв договор, че направо са ме гепили за врата.

— Откупи я.

— Ще ми се да можех, обаче не разполагам с такава сума. Вече вложих в следващата си пиеса огромна част от приходите на „Незряща“. Ако не бях загрижен за финансовото си състояние, щях да платя на Джейн и да я разкарам, можеш да си сигурен. Ролята на Джейн без проблем може да бъде поета от дубльорката, която на всичкото отгоре въобще не взима такава баснословна сума като Джейн.

— Какви пари ще са ти необходими, за да финансираш следващата си пиеса?

Джейсън му каза и Майкъл бръкна в джоба си и извади чекова книжка.

— Ти да не би да се шегуваш? — Соломон се втренчи в числото, което Валенте бе написал върху чека.

— Доказателството за сериозността на намеренията ми е в ръката ти — меко отвърна Майкъл, кимайки към разписания чек. — Изпрати необходимите документи в офиса ми утре. Нека да са от името на Лий.

— От нейно име ли?

Той кимна.

— Имам нужда от още едно питие! — заяви Соломон и нервно се изсмя. — Ами ти?

Без да изчака отговор, Джейсън повика сервитьорката, за да поръча. Когато отново се обърна към събеседника си, видя, че Валенте гледа някого през панорамния прозорец на заведението.

Майкъл гледаше Лий, която тъкмо слизаше от лимузината на семейство Фаръл. Беше облечена в сапфиреносиня рокля и подходящо палто. Усмихваше се на О’Хара, който й помагаше да слезе.

Зад лимузината спря такси, от което слезе един мъж. Непознатият нарочно поизостана, после последва актрисата в заведението. Майкъл не го забеляза, вниманието му бе приковано от красивата жена, в която бе влюбен.

— Какво става там? — попита Джейсън и се обърна.

Майкъл се усмихна и весело му обясни:

— Новият ти съдружник току-що пристигна.

Очарован от жената, в която бе влюбен, той не откъсваше очи от нея, радвайки се на мисълта, че е само негова. Беше красива и грациозна в сапфиреносиния си тоалет и идваше, за да се срещнат в „Сейнт Реджис“…

Тя бе засмяно момиче в сини дънки, което държеше портокали.

Тя бе сериозно момиче, което се опитваше да даде подарък на един циничен грубиян, който бе влюбен в нея.

— Исках да ти благодаря както трябва…

— Галантен ли? За такъв ли ме мислиш?

— Точно така.

— Ама ти кога изпълзя от бебешката кошарка? Вчера ли?

— Вече реших. Не се опитвай да ме спираш, защото не можеш. Ето… Това е за теб.

Тя бе наивното момиче, което бе спасил и бе изпратил до дома му, момичето, което му бе изнесло цяла лекция за гражданските права.

„Как очакваш полицията да ни защитава, ако гражданите не й съдействат? Дълг е на всеки да…“

Тя бе пленителната жена, която разби армиите на крещящите репортери, въоръжена единствено с куража и лоялността си към него, смелата жена, която бе отвърнала заради него на удара на нюйоркската полиция и на „Дейли Нюз“.

„Ако комисар Труманти или някой от подчинените му одобряват клеветите, които отпечатахте днес, то тогава е направо престъпно безотговорен, също като вестника ви.“

Лий бе ефирният ангел, който се бе смял в прегръдките му миналата вечер в магазина, където от металната поставка гледаха снимките им на корицата на „Дейли Нюз“.

„Най-сетне заедно!“ — беше се пошегувал той тогава.

Майкъл продължаваше да наблюдава Лий, която тъкмо бе влязла и сега изкачваше мраморните стъпала. Усмихнат и щастлив, той се изправи и я зачака. „Най-сетне заедно“ — каза си.

Лий беше развълнувана, нетърпелива и учудващо притеснена да срещне Майкъл след вечерта, която бяха прекарали заедно и след всички обещания, които си бяха дали. Всичко се бе случило толкова бързо. Ако някоя приятелка й разкажеше такава история, без колебание щеше да я прати в лудницата.

Щом влезе, веднага забеляза Майкъл, който тъкмо се изправяше, за да я посрещне — беше висок мъж с мускулесто тяло, невероятно дързък и смел, силен, но и неочаквано нежен. Наблюдаваше я как се приближава към него и Лий си спомни нежните му думи: „Исках нещо много по-добро за теб от себе си… Вярвам, че е било писано ти да бъдеш моята пътеводна светлина в живота. Вярвам, че на мен ми е било писано да те закрилям“.

Лий внезапно се сети за радостта му, когато безмълвно се бе съгласила да се омъжи за него.

„Тази целувка е равна на две кимвания. Много е обвързваща.“

Сетне изплува и споменът за думите на леля Анджелини.

„Всяка седмица Майкъл отиваше там, за да ти купи круши. Искаше ти да можеш да си купиш най-хубавите круши. За теб само най-доброто.“

„Майкъл знае как да те направи щастлива и ти знаеш как да го ощастливиш!“

Майкъл стоеше срещу нея, само на няколко метра, а очите му като с някаква магия я привличаха към него. Лий изведнъж забърза и без да осъзнава какво прави, се затича и се хвърли в прегръдките му. Той я обгърна с ръце и се засмя. Лий се притисна силно към него, сетне леко се отдръпна, погледна го в очите и весело рече:

— Здравей.

— Здрасти — отвърна той.

Напълно пренебрегвайки Джейсън, без да се откъсва от обятията на Майкъл, Лий шеговито му зададе въпроса, който съпругите задават на мъжете си всеки ден:

— Как мина денят ти?

Майкъл се замисли, преди да отговори. Денят му бе започнал в прегръдката на тази невероятна жена, бе последвало предложение за женитба; после дойде ред и на срещата с адвоката и разговора в полицията, където го бе разпитвал онзи отвратителен лейтенант. После пък друг детектив го бе преследвал и се бе настанил в лимузината му, следвайки го до мястото, където имаше среща с частен детектив. Най-накрая беше наел детективи, а в момента се опитваше да уреди уволняването на Джейн Сербинг и превръщането на Лий в съдружник на Соломон.

— Както обикновено. Обаче сега взе да става интересно.

— Джейсън — рече Лий, без да поглежда зяпналия от изненада писател, — можеш ли да пазиш тайна?

Джейсън подскочи като ужилен от въпроса и отвърна:

— Не, разбира се!

— Хубаво. Просто исках да се уверя, че не си обърнал друга страница.

Доволна, тя му каза „тайната“, която искаше приятелят й да разгласи — погледна Майкъл в очите и рече на всеослушание:

— Обичам те!

На една маса близо до тяхната се настани нов клиент, който с отвращение наблюдаваше сцената. Сетне възмущението му се превърна в гняв. Той остана, докато влюбената двойка не реши да си тръгне, после хвърли смачканата банкнота на масата и бавно последва годениците.

О’Хара ги чакаше в колата отвън.

— Сега накъде? — попита той, след като се включи в оживения пътен трафик, пресичайки пътя на друг шофьор на лимузина, който яростно натисна клаксона. — Първо ще отидете да вечеряте ли? — попита той и погледна Майкъл в огледалото за обратно виждане.

Вместо да отговори, Майкъл прегърна Лий, нежно я погали по бузата и се втренчи в устните й.

— И ти ли искаш това, което искам аз? — прошепна.

Тя се взря в красивите кафяви очи, засмя се и отвърна:

— На бас, че мога да се досетя.

— Май си се досетила само за първата част. Втората е пряко свързана с първата, но се отнася към бъдещето. Сещаш ли се?

Лий се замисли за това как Майкъл бе превърнал за една нощ приятелството им в любовна връзка, а сетне и в предложение за брак. Бяха минали Двадесет и четири часа от тогава и сега бе очевидно за какво си мисли той. Лий се усмихна и отвърна:

— Внуци.

Майкъл се засмя, сетне се усмихна момчешки и рече:

— Харесва ми начинът, по който мислиш!